РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Златоград, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20215420100048 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от С.В. У., ЕГН ********** и Е.А. У., ЕГН
********** - и двамата с адрес: гр. З., ул. „Б.“ № *, чрез процесуалния си
представители: адв. С. Н. и адв. В. Р. - АК - С., със съдебен адрес: гр. С., ул.
„Б.“ № *, ет. 2, оф.* - адв. С. Н. срещу М. НА З. И Х. с Булстат ***,
представлявано от Д. Т. с адрес: гр. С., бул. „Х.Б.“ № *, чрез гл. юрк. П. В., с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищците, чрез пълномощника си адв. Н. твърдят, че са
съпрузи. През 1968 година С. У. (С. У. – имената са идентични, което е
посочено в Решение № 166/08.11.2018 г., по гр.д. 427/2017 г., на ЗлРС)
закупил от С.И.К. нива, с площ от около 1, 5 дка, находяща се в гр. З.,
местност „С.“, която нива била разделена на две части от шосе, при граници:
на изток и запад - дере; на юг - река и на север - К. чука. Не успели да
оформят покупко-продажбата по надлежния ред с нотариален акт, но
подписали писмен договор за покупко-продажбата. От своя страна
продавачът С.И.К. придобил имота през 1941 година от Г. М..
Сочат, че към момента на закупуването, имотът бил разделен от
шосе/път. Няколко години след това пътят бил значително разширен, а още
1
по-късно и асфалтиран, което окончателно разделило на два отделни имота
закупената от ищците нива.
Частта от имота под пътя представлява поземлен имот с идентификатор
31111.32.214, с площ от 189 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при
граници поземлени имоти с идентификатори 31111.32.248 и 31111.32.235. За
този имот са признати за собственици с влязло в сила съдебно Решение №166
от 08.11.2018 г., по гр.д.№427/2017 г., по описа на РС - З.
По влязлата в сила кадастрална карта на гр. Златоград, частта от имота,
която е над пътя, представлява към настоящия момент част от поземлен имот
с идентификатор 31111.10.184, с площ на частта от 735 кв.м., съгласно
представената скица - геодезическо заснемане, която част е предмет на
настоящия установителен иск. В одобрената кадастрална карта и кадастрални
регистри, целият поземлен имот с идентификатор 31111.10.184, в който
попада и техния имот е вписан като горска територия, собственост на
Министерство на земеделието и храните.
Считано от момента на закупуване на имота през 1968 година и до
настоящия момент двамата ищци владеят този имот явно, непрекъснато и
необезпокоявано. Така на основание чл. 79, ал.1 от Закона за собствеността
ищците придобили правото на собственост върху поземления имот, при равни
права на собственост, в режим на съпружеска имуществена общност. В тяхна
полза е изтекло владение за период много повече от 10 години. Подписаният
от тях писмен договор за покупко-продажба през 1968 година е основание за
начало на давностно владение, което продължава и до днес. Поддържат
твърдение, че при условията на чл. 82 от Закона за собствеността, към своето
владение те се присъединили владението и на техния продавач С. К.
Още след закупуването на имота го оградили, като една част от него
ползваме за добив на сено, а в друга част засадихме овошки. Не са заявявали
имота пред Общинската служба по земеделие, с цел възстановявате на
правото на собственост, защото този имот не е бил част от ТКЗС и ДГФ.
Имотът им се намира в близост до град Златоград и винаги е имал селищен
характер.
Ищците твръдят, че имотът им не е отчуждителни процедури и за него
не са изплащани обезщетения - парични или имотни.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че те са собственици на процесния недвижим имот,
описан в исковата молба въз основа на договор за продажба на недвижим
имот от 01.07.1968 г. и давностно владение, считано от 1968 г. до подаване на
исковата молба. В съдебно заседание на 20.09.2021 г. е допуснато изменение
на иска, направено от адв. С. Н. с писмена молба, като ищците претендират,
да бъдат признати за собственици на процесния имот, вече с площ 444 кв.м.,
вместо първоначално заявените - 735 кв.м.
2
Ответникът, чрез гл. юрк. В. оспорва изцяло подадената искова молба,
като сочи, чрез писмен отговор, че искът е недопустим и просрочен, поради
което моли исковата претенция да се отхвърли като неоснователна. В съдебно
заседание, поддържа отговора, като оспорва исковата молба.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
С писмен договор за продажба на недвижим имот от 01.07.1968 г.,
който не е в нотариална форма, С.И.К. продава на С. И. У. нива, находяща се
в землището на гр. З. в местността „С.“, която шосето разделя на две части -
под шосето и над шосето. Продажната цена е 80 лева, която продавачът е
получил напълно и в брой от купувача. Преди това този имот е продаден на
С.И.К. от Г. К. М. с писмен договор от 18.02.1941 г., като е отбелязано, че
купувачът е получил сумата 3000 лева, която е продажна цена в деня на
подписване на договора.
От представеното по делото Удостоверение за идентичност, изх. №
1077/14.11.2016 г., се установява, че имената С.В. У. и С. И.У. са имена на
едно и също лице.
По делото е представена и скица от геодезическо заснемане.
Ищците са признати за собственици на ПИ с идентификатор №
31111.32.214 с площ от 189 кв.м., по КК и КР на гр. З. с Решение №
166/08.11.2018 г., по гр.д. № 427/2017 г., по описа на РС – З. От извършената
служебна проверка се установява, че решението е влязло в сила на 30.11.2018
г.
Процесният имот е актуван като частна държавна собственост, като
посоченото от вещото лице в заключението не съответства на приложения
Акт за частна държавна собственост № 4273, който акт е за ПИ с
идентификатор 31111.10.158, а вещото лице сочи, че в КВС имотът е с номер
010128, а освен това вещото лице сочи, че процесният имот попада в ПИ с
идентификатор 31111.10.184.
Като свидетели по делото са разпитани С.Н.Ч. и Б.Х.Л.
Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в
противоречие помежду си, а и с приложените писмени доказателства и
заключението на вещото лице.
От техните показания, съдът приема за установено, че местността, в
която се намира процесният имот се казва „С.“ и се намира по пътя З.-М. след
хотел „А.“ в посока М., над пътя, ограден е от всички страни, а от долната
страна има подпорна стена. Имотът е бил първо на К., след което го закупил
С. от К. След закупуването само С. и Е. го ползват над 50 години. Според
свидетелите никога не са идвали бригади от ТКЗС или ДЗС да обработват
3
имота. Той е обработван само от ищците, като същият е засяван с тютюн и
картофи. Имотът бил един, но пътя го разделил на две части. Сега се коси
сено от него, а има и овощна градина. Никой не оспорва собствеността на
ищците, като те го владеят над 50 години. Имотът е ограден с ограда и тел.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза от
в.л-. инж. М.Т..
Съдът приема заключението на вещото лице, като обективно,
компетентно и пълно.
Площта на процесния имот според вещото лице е 444 кв.м. Границите
му са материализирани, чрез ограждането му с дървени и метални колове с
монтирана на тях тел. В посока – пътя З.-М. имат каменна стена. На югоизток
и на северозапад, имотът достига до сухи дерета. В имота има засадени
дървета. Вещото лице е направило геодезическо заснемане на имота, което е
съвместено с извадка от кадастралната карта на З. от 2008 г. След това
заснемане е изготвил и комбинирана скица. На същата е показано, че
процесният имот, попада в ПИ с идентификатор 31111.10.184 (горска
територия). В КВС имотът е с номер 010128. В КК и КР, като собственик е
записана Държавата, чрез МЗГХ.
При проверка в Община – З., вещото лице установява, че няма
отчуждаване на процесния имота, а и няма как да има такова, тъй като в
регулационните планове от 1939 г., 1959 г. и 1982 г., имотът не е отразен с
граници и планоснимачен номер и не фигурира и в разписните книги към
плановете.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и
доуточнява, че имотът съвпада по граници, съобразно приложените
документи за собственост, т.е. има идентичност. Обясненията на свидетелите
сочат точното място на имота.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно,
то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Съгласно чл. 70 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
4
праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била
опорочена.
В настоящия случай, съдът намира, че ищците са придобили
собствеността върху процесният имот, въз основа на повече от 50-годишна
придобивна давност, а именно от 01.07.1968 г., когато са го закупили с
писмен договор, въпреки че не е спазена нотариалната форма, но и този
договор им дава право да владеят имота и би могъл да се приеме като
предварителен. Тоест налага се извода, че ищците са добросъвестни
владелци, тъй като са получили имота на годно правно основание и са
установили владение.
Владението им не е смущавано и прекъсвано от други лица, в това
число и не е обработван от работници на ТКЗС и ДЗС.
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и
задължителните указания дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищците, като владелци държи вещта като своя, защото няма доказателства, че
я държат за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
Налице е трайна практика на съдилищата и по-конкретно на ВКС, в
производства по чл. 290 ГПК, според която практика след като един
земеделски имот не е одържавяван, т.е. не е внасян в ТКЗС, ДЗС и други
организации (в с.з. вещото лице сочи, че имотът е бил най-вероятно със
земеделски характер) и ако е владян от собственика си, то не е нужно той да
бъде възстановяван по ЗСПЗЗ. Ако е отразен, като собственост на общината,
то липсва основание за това. Приема се, че няма проблем собствениците да
търсят своето право на собственост, като установяват това по съответния ред.
Чл.10 и следващите от ЗСПЗЗ се прилага само по отношение на одържавени
имоти.
Поради гореизложеното, няма как да се споделят възраженията на гл.
юрк. Василева в отговора на исковата молба и писмената ѝ защита.
По делото няма доказателства ищците да са губили правото на
собственост и по-конкретно имотът да е включван в кооперативи. В Решение
№ 197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се приема, че по
отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да
бъдат във владение на лицата, които са ги закупили (придобили), макар и не в
законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по
давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но
реално не са отнети, т.е. налага се извода, че когато имотите въобще не са
отчуждавани, собствениците имат право да докажат своето право, по
съответният ред.
ВКС приема в Решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г.
5
второ ГО, че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска
частна собственост, ищецът следва да докаже само обстоятелствата свързани
с чл. 79 от ЗС.
Отразяването на правно основание в Акта за държавна или общинска
собственост не доказва право на собственост. При липса на каквито и да са
доказателства по делото, че спорният имот е бил придобит от държавата или
общината, чрез настъпване на конкретни факти, твърдението на ответника, че
имотът е държавен или общински остава недоказано и ответника не се
легитимира, като собственик.
В настоящия случай имотът е актуван, но не се доказва на какво
основание е станал държавен.
В случая са относими и разсъжденията в Решение № 271/30.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 477/2012 г., второ ГО, а също така и Решение №
428/29.10.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. 296/2019 г., т.е. в настоящия случай по
отношение на процесния имот не са налице пречките по чл. 86 от ЗС, чл. 5,
ал. 2 от ЗВСВОНИ и § 1, ал. 1 от ЗИДЗС, в сила от 31.12.2017 г.
С оглед гореизложеното се налага извода, че ищците ще следва да бъде
признати за собственици на притендирания имот с площ от 444 кв.м.,
повдигнат в жълт цвят на скицата, към изготвената СТЕ от в.л. М.Т.. Тази
скица, преподписана от съдия-докладчика, следва да се счита за неразделна
част от решението.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден, да
заплати на ищците, разноски по делото, в размер на 750 лева, съобразно
представения Списък по чл. 80 ГПК.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. НА З. И Х. с Булстат
***, представлявано от Д. Т. с адрес: гр. С., бул. „Х. Б.“ № *, чрез гл. юрк.
П.В., че С.В. У., ЕГН ********** и Е.А. У., ЕГН ********** - и двамата с
адрес: гр. З., ул. „Б.“ № *, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Б.“ № *, ет. *, оф.* -
адв. С. Н. са собственици в условията на СИО на имот с площ 444 кв.м.,
находящ се в м. „С.“, община З., представляващ част от ПИ с идентификатор
31111.10.184 с обща площ от 623701 кв.м. по КК и КР на гр. З., одобрен със
Заповед № РД-18-75/15.07.2008 г. на Изп. директор на АГКК, при съседи на
имота на ищците, както следва: на югоизток и северозапад – сухи дерета; на
юг – път М.-З. и на север – гора, въз основа на покупко-продажба от
01.07.1968 г. и давностно владение от 1968 г.
6
Изготвената по делото скица от вещото лице инж. М.Т., на която
процесният имот е повдигнат в жълт цвят, преподписана от съдия-
докладчика, следва да се счита за неразделна част от решението.
ОСЪЖДА М. НА З. И Х. с Булстат ***, да заплати на С.В. У., ЕГН
********** и Е.А. У., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 750
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ______Д.Х._________________
7