№ 414
гр. Враца, 29.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
Членове:Евгения Г. Симеонова
Мира Р. Джонева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Въззивно частно
наказателно дело № 20251400600587 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.
Образувано е по частна жалба на Д. П. С. от гр. Враца, с
ЕГН**********, обвиняем по ДП №409/2025г. по описа на РУ Враца, пр.пр.
№2631/2025г. по описа на РП Враца, чрез адв. С. К. от АК Враца, в качеството
му на служебен защитник против определение №347/19.09.2025г.,
постановено по ЧНД №921/2025год. по описа на Районен съд Враца, с което е
била взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" по отношение на
обвиняемия Д. С..
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакувания съдебен
акт, поради противоречие с материалния закон. Твърди се, че не са налице
основанията, визирани в чл. 63, ал.1 НПК, т.к дори и да се приеме, че е налице
обоснованото подозрение за съпричастност на обв. С. към престъпленията, по
отношение на него не е налице нети една от двете опасности- от укриване или
извършване на престъпление. Твърди се, че обв. С. е с постоянен адрес в гр.
Враца и е работел доскоро, че не се е укривал от правораздавателните органи,
а е бил на сезонна работа в Слънчев Бряг, като след прекратяване на срочния
му договор се е завърнал в града. Твърди се, че по делото са извършени всички
процесуално- следствени органи и няма опасност обвиняемият да попречи на
разследването. Иска се да му бъде наложена по- лека мярка за неотклонение
„гаранция“ или „домашен арест“.
1
В с.з. пред настоящата инстанция жалбоподателят Д. С. се явява лично
и със служебния си защитник адв. С. К. от ВрАК, като поддържат жалбата, с
искане да бъде изменена мярката за неотклонение в по- лека такава. Навеждат
се доводите изложени в частната жалба за липса на реална опасност
обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление и с това да попречи на
разкриването на обективната истина по случая.
В предоставеното му право на лична защита обв. Д. С. поддържа
казаното от защитника си.
В последната си дума обвиняемия С. моли да бъде изменена мярката за
неотклонение в по- лека такава.
Представителят на Окръжна Прокуратура Враца изразява становище за
неоснователност на жалбата и като такава моли същата да бъде оставена без
уважение, а определението на Районен Съд Враца, като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено. Навежда доводи за достатъчно данни по
делото за реална опасност обв. С. да извърши престъпление и да се укрие,
като по този начин осуети разследването.
Врачанският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с постъпилата жалба, с доводите на страните изразени в с.з.,
както и със събраните по делото писмени доказателства, приложени към ДП
№409/2025г. по описа на РУ Враца, пр.пр. №2631/2025г. по описа на РП Враца,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.64 ал.6 от НПК, от надлежна страна и
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съобразявайки изискванията на чл.63 ал.1 от НПК, Районен съд Враца,
в мотивите към съдебния акт е обсъдил кумулативно дадените законови
основания, които следва да са налице, за да се определи най-тежката
репресивна мярка "Задържане под стража", каквато е поискана от РП Враца по
отношение на обвиняемия.
Видно от представените доказателства, по ДП №409/2025г. по описа на
РУ Враца, пр.пр. №2631/2025г. по описа на РП Враца, с призовка връчена
лично на Д. С. на 15.07.2025год. в 18.20часа, същия е призован за явяване в
качеството му на обвиняем за предявяване на постановление за привличането
му в това качество на 22.07.2025год. по ДП. Поради неявяването на лицето Д.
2
С. на съответната дата, разследващия орган на 22.07.2025год. е постановил
принудителното му довеждане. С Постановление от 17.09.2025год. Д. С. е
привлечен в качеството му на обвиняем за това, че на 17.05.2025 г., около
07:30 часа, в гр.Враца, пред магазин „***“, находящ се в ж.к. „***“, ***, е
отправил закана с убийство спрямо И. П. З. с думите „Курво, да знаеш, че ще
те убия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му- престъпление по чл. 144, ал.3, т.1 вр. ал.1 от НК, за което
се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години
и за това, че в периода от 26.02.2025 г. до 05.07.2025 г., в гр.Враца,
системно е следил И. П. З., и това би могло за възбуди основателен страх за
живота и здравето й, като осъществявал спрямо нея поведение със
заплашителен характер, показвал й, че я наблюдава и навлизал в нежелана
комуникация с нея, обиждал я, причаквал я е на различни места в гр. Враца, в
това число пред и зад дома й в гр. Враца, находящ се в ж.к. „***“ *** и я е
наблюдавал; пред работното й място - кафе „***”, пред хранителен магазин,
***, намиращ се в гр. Враца, ж.к. „***“, *** и пред хранителен магазин в ж.к.
„***“, находящ се до ***, пред детска градина „Знаме на мира“, намираща се в
гр. Враца, ж.к. „*** до ***, която посещавал сина й, в парк „***“ в ж.к. „***“ -
заговарял я, вървял след нея, пресрещал я на различни места в града и я
обиждал с думите „парцал“ и „курво“ - престъпление по чл. 144а ал.1 от НК,
за което се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или
пробация.
Основната предпоставка, предмет на разглеждане в производството по
чл.64 НПК, а именно предпоставката за наличие на обосновано
предположение за съпричастност към авторството на деянието е била
обсъдена в мотивите на първоинстанционния съд, дотолкова доколкото е
необходимо в производството по вземане на мярка за неотклонение.
Обоснованото подозрение за съпричастността на обвиняемия към авторството
на деянията, дори в този първоначален етап на разследване, се подозира на
първо място от показанията на пострадалата И. З. и свидетелите А. Г., Б. Т., Е.
Х., от заключенията на СППЕ, СТЕ, характеристики, справка за съдимост и
др. Всички тези доказателства в своята съвкупност установяват фактите
относно времето, мястото, предмета и начина на извършване на деянията.
Събраният до момента доказателствен материал подкрепя
3
обвинителната теза дотолкова, доколкото законодателя на този етап от
обвинението не поставя изисквания за пълнота, прецизност и категоричност,
каквито предявява към обвинителният акт. Първостепенният съд е съпоставил
събрания до момента доказателствен материал и на фона на ранния етап от
разследването е достигнал до единствения правилен извод, а именно, че
всички тези доказателства обосновават в достатъчна степен подозрението, че
обвиняемия Д. С. е съпричастен към осъществяване на деянията.
Първоинстанционният съд е приел, че наличните по делото
доказателства, свързани с личността на обвиняемия Д. С. сочат наличие на
реална опасност той да извърши престъпление. Настоящият съдебен състав
намира този извод за правилен и непротиворечащ на събрания по делото
доказателствен материал. Видно от събраните доказателства, обв. Д. С. е с
обременено съдебно минало, многократно осъждан за тежки умишлени
престъпления, за които му е налагано и наказание „Лишаване от свобода“.
Правилно районния съд, за да приеме наличието на реална опасност от
извършване на престъпление е отчел и обстоятелството, че по делото се
съдържат лоши характеристични данни и множество заявителски материали
за обв. С., както и обстоятелството, че последните две осъждания са за същите
престъпления, по отношение на същата пострадала. Всичко това сочи, че
обв.С. е личност с висока степен на обществена опасност и трайно изградено
престъпно поведение. Правилен е извода на първостепенния съд за висока
степен на обществена опасност както на дееца, така и на деянията, за които му
е повдигнато обвинение. Това се извежда от упоритостта при извършване на
престъплението, краткия период от предишното осъждане и от изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ за същото такова деяние, което означава,
че наложените му наказания по предходните осъждания не са изиграли своя
превантивен и възпиращ ефект.
В конкретният случай, настоящият съдебен състав се солидаризира с
извода на районния съд за наличие и на реална опасност обвиняемият С. да се
укрие. Видно от материалите по ДП №409/2025г. по описа на РУ Враца, пр.пр.
№2631/2025г. по описа на РП Враца, с призовка връчена лично на Д. С. на
15.07.2025год. в 18.20часа, същия е призован за явяване в качеството му на
обвиняем за предявяване на постановление за привличането му в това
качество на 22.07.2025год. Поради неявяването на С. на съответната дата,
4
разследващия орган на 22.07.2025год. е постановил принудителното му
довеждане и едва на 17.09.2025год. Д. С. е привлечен в качеството му на
обвиняем. Всичко това потвърждава извода на районния съд, че С. се е
укривал от правоохранителните органи, което е наложило да бъде обявен за
общодържавно издирване с мярка „Принудително довеждане“. Макар и обв.
С. да оправдава неявяването си пред разследващите органи с това, че бил на
сезонна работа в Слънчев бряг, което се преповтаря от защитата му, това
твърдение не разколебава извода на съда за наличие на реална, а не
хипотетична опасност С. да се укрие, поради и което доводите в жалбата от
страна на защитата в тази насока са неоснователни.
Настоящият съдебен състав, също като първоинстанционния съд
приема, че предвид обществената опасност на дееца, времето, начина, мястото
на извършване на деянията, по отношение на Д. С. е налице опасност от
извършване на престъпление и опасност от укриване, като реализирането им
не е хипотетично, а реално и може да доведе до осуетяване на разследването.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира за неоснователни
възраженията на защитника и обвиняемия в тази насока.
Въззивният съд намира, че в конкретния случай всяка друга мярка за
неотклонение, различна от "задържане под стража", в това число и мярката за
неотклонение "домашен арест", която се навежда като възможна от защитата
и обвиняемия, не би могла да изпълни целите на чл.57 НПК, а именно да
попречи на обвиняемия да извърши престъпление или да осуети
разследването на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, чрез
укриване.
Всички тези обстоятелства, преценени в светлината на чл. 63, ал. 1
НПК и съобразявайки обществената опасност на деянието, на дееца и
съответните цели на мярката за процесуална принуда, базират извода за
наличието на обоснована необходимост от налагането на най-тежката мярка за
процесуална принуда “задържане под стража” по отношение на обвиняемия Д.
С..
С оглед на това и след като при служебната проверка не бяха
констатирани процесуални нарушения, налагащи отмяна на атакуваното
определение, настоящия състав на ВрОС намира, че същото следва да бъде
потвърдено като обосновано и законосъобразно, а жалбата против него следва
5
да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.64 ал.8 НПК, Врачанският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА взетата с определение № 347/19.09.2025г.,
постановено по ЧНД №921/2025год. по описа на Районен съд Враца по
отношение на Д. П. С. от гр. Враца, с ЕГН **********, обвиняем по ДП
№409/2025г. по описа на РУ Враца, пр.пр. №2631/2025г. по описа на РП Враца,
мярка за неотклонение "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА".
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6