гр. Стара
Загора, 11.07.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЯНИЦА
ЧЕНАЛОВА
при секретаря Зорница
Делчева
и с участието на прокурора Нейка
Тенева
като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова к.а.н. дело № 143 по
описа за 2022 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на „КИППЕН ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Граф Николай Игнатиев“ № 39, ет.3,
ап.3, представлявано от управителя К.С.И., подадена чрез адв. Р.А. ***, против
Решение № 260000/ 07.04.2022 г., постановено по АНД № 1341/2020г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 397982-F396323/15.01.2019
г., издадено от Директора на ТД на НАП Пловдив.
В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния
закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Касаторът оспорва изложените от въззивния съд мотиви и направените изводи.
Счита, че съдът неправилно е приел, че в случая е налице парична престация,
която представлява „плащане“, по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой. Изтъква се, че представеният по делото
договор е такъв за заем за послужване, а не както съдът го е квалифицирал като
заем за потребление по чл.240 от ЗЗД. С оглед на това са изложени съображения,
че парите при заема за послужване не се използват като платежно средство, а
след като не се използват за платежно средство, не може да се приеме, че с
факта на предаване на определена парична сума от заемодателя на заемателя,
независимо по какъв начин - в брой или чрез банков превод, се извършва плащане
по смисъла на ЗОПБ. Оспорва се и извода на съда, че представеният договор за
заем не може да бъде отнесен към датата на извършване на нарушението, тъй като
е с недостоверна дата.
В тази връзка се твърди, че съдът не е съобразил погрешното първоначално
осчетоводяване на изплатените суми, което било установено от заключението на
вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. По подробно
изложени съображения е направено искане за отмяна на решението и отмяна на
издаденото НП. Алтернативно е направено искане за изменение на обжалваното
решение в частта му за наложената санкция, чийто размер се явява прекомерен на
извършеното нарушение. Претендира разноски за адвокатски хонорар и
възнаграждение за вещото лице.
Ответникът по
касационната жалба – Териториална дирекция на НАП – Пловдив, чрез процесуалния
си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че решението на
Старозагорския районен съд, като обосновано, постановено в съответствие и при
правилно приложение на материалния и на процесуалния закон, следва да бъде
оставено в сила.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши
служебна проверка по реда на основание чл.218,
ал.2 от АПК на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният
акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Производството пред
Старозагорския районен съд се е развило по жалба на „КИППЕН ТРАНСПОРТ“ ЕООД гр.
Стара Загора, против Наказателно постановление /НП/ № 397982-F396323 от 15.01.2019 г., издадено от Директора на ТД
на НАП – Пловдив, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № F396323 от 25.07.2018г., на „КИППЕН
ТРАНСПОРТ“ ЕООД са наложени 19 /деветнадесет/ имуществени санкции, всяка от
които в размер на 5000 лева, на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ, за извършени 19 /деветнадесет/
нарушения на чл.3,
ал.1, т.1 от ЗОПБ. Административнонаказателното обвинение от фактическа
страна се основава на това, че „КИППЕН ТРАНСПОРТ“ ЕООД не е изпълнило
задължението си да извърши плащане чрез превод или внасяне по платежна сметка
на сума в размер на 10 000.00 лева, съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой, според който „плащанията на територията на
страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато
са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000лв. Посочено е, че „КИППЕН
ТРАНСПОРТ“ ЕООД, съответно на 1, 2, 3, 4, 5, 7, 8, 10, 11, 12, 14, 15, 17, 18, 19,
22, 25, 26 и 27 ноември 2017г. в гр. Стара Загора, е извършило плащания в брой
към К.С.И., едноличен собственик на капитала на дружеството, като всяко плащане
е било в размер на 10 000 лв. и е документирано с РКО (разходен касов
ордер), в който е отразено, че представлява изплащане на парични средства на
собственика на дружеството за лични нужди. В представените РКО К.С.И. е
декларирал, че е получил всяка една от сумите в брой. Изплатените суми, са били
отразени и в счетоводството на дружеството, установено от представените от
„КИППЕН ТРАНСПОРТ“ ЕООД счетоводни регистри – хронологична ведомост синтетична
на сметка 609 – „други разходи“ и кредита на сметка 501 – „каса в лева“, главна
книга и оборотна ведомост към 31.12.2017г. Нарушението е било установено на
02.05.2018г. при представяне на документи от дружеството по електронен път в
хода на извършвана проверка за установяване на факти и обстоятелства,
приключила с Протокол № П-16002417208520-073-001/ 16.05.2018г.
Старозагорският районен
съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата
процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на
регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. По
съществото на спора, въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението
доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е
установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка и извършеното съставомерно деяние, правилно квалифицирано като
административно нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. Съдът е
приел, че правилно и законосъобразно на санкционираното лице е наложено наказание
за всяко едно от извършените нарушения - „имуществена санкция” от 5000 лева,
която съответства на предвиденото в закона - 50 на сто от общия размер на
направеното плащане.
Касационният състав на
Старозагорския административен съд намира, че е изтекла абсолютната давност за
административнонаказателно преследване по административнонаказателното
производство, образувано срещу „КИППЕН ТРАНСПОРТ“ ЕООД с Акт за установяване на
административно нарушение № F396323/25.07.2018г., въз
основа на който е издадено Наказателно постановление № 397982-F396323 от 15.01.2019г. на Директора на ТД на НАП
Пловдив, по следните съображения:
Давността представлява
изтичане на определен от закона срок, който при допълнителни законово
установени предпоставки, изключва наказателното преследване или изпълнението на
наложеното наказание. Безспорно в ЗАНН липсва нормативна уредба на абсолютната
давност за административнонаказателно преследване. Но това не е основание да се
приеме, че институтът на абсолютната давност не намира приложение в
административнонаказателното производство. Съгласно чл. 31, ал.7 от Конституцията на РБ, не се погасяват по давност наказателното преследване и
изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството. По
аргумент за противното във всички останали случаи, включително за
административни нарушения, наказателното /респективно
административнонаказателното/ преследване и изпълнението на наказанието, се
изключват при настъпване на давност. Гарантирането на такъв принцип е в унисон
с изискването за разумен срок за провеждане на административнонаказателното
производство, като гаранция за спазване на правата на човека по чл. 6 от
ЕКЗПЧОС, за което Република България е поела ангажимент, присъединявайки се и
ратифицирайки конвенцията. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е
обстоятелството, че в противен случай лицата, извършили престъпление, ще се
поставят в по-благоприятно положение от извършилите административно нарушение.
Именно по тези съображения
е прието и Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
Върховния административен съд, според което „предвид липсата на разпоредба,
уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност
в НК намира приложение“. В тази връзка, следва да се посочи, че съгласно,
чл.80, ал.3 от НК, давността за преследване започва от довършването на
престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено
последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за
продължаваните престъпления - от прекратяването им. С оглед на това, в случая
давността за нарушенията, описани в процесните АУАН и НП е започнала да тече от
извършването им, съответно на 01.11.2017г., 02.11.2017г.,
03.11.2017г., 04.11.2017г., 05.11.2017г., 07.11.2017г., 08.11.2017г.,
10.11.2017г., 11.11.2017г., 12.11.2017г., 14.11.2017г., 15.11.2017г.,
17.11.2017г., 18.11.2017г., 19.11.2017г., 22.11.2017г., 25.11.2017г.,
26.11.2017г., 27.11.2017г. По отношение продължителността на срока, приложение
намира разпоредбата на чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр.
чл. 11 от ЗАНН, който се установява да е 4 години и половина и е изтекъл за
всяко едно от извършените административни нарушения. Като за последното
административно нарушение, извършено на 27.11.2017г. абсолютната давност е
изтекла на 27.05.2022г.
По аргумент от
разрешението, дадено с Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС,
съдът има задължение служебно да следи дали не са изтекли сроковете за
образуване на административнонаказателното производство съответно тези, имащи
за последица погасяване на административнонаказателната отговорност по давност,
доколкото изтичането на абсолютен давностен срок за погасяване на
административно наказателното преследване в течение на съдебното производство,
е основание за отмяна на издаденото наказателното постановление, без да бъдат
обсъждани въпросите за неговата формална и материална законосъобразност.
Предвид изложените
съображения съдът намира, че обжалваното решение и потвърденото с него НП, с
което на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ на „КИППЕН ТРАНСПОРТ“ ЕООД са наложени 19
/деветнадесет/ административни наказания „имуществена санкция“ всяка от които в
размер на 5000 лв., следва да бъдат отменени, като се прекрати и образуваното
със съставения АУАН № F396323/25.07.2018г. административнонаказателно производство
срещу „КИППЕН ТРАНСПОРТ“ ЕООД, поради изтичане на абсолютна давност за
административнонаказателно преследване.
При този изход на делото,
искането за присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател е
основателно. Установява се, че разноските по делото са в размер 3780лв. /три
хиляди седемстотин и осемдесет лева/, като включват заплатено възнаграждение за
адвокат в размер на 3380 лева /съгласно договор за правна помощ и съдействие от
01.06.2022г. - л.99 от въззивното дело/ и внесено възнаграждение за вещо лице
за изпълнената съдебно-счетоводна експертиза в общ размер на 400 лева – на
л.143 и л.153 от въззивното дело. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, релевирано от процесуалния представител на ответника е
неоснователно, тъй като договореното и платено адвокатско възнаграждение е в
минимален размер, съгласно чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260000/07.04.2022
г., постановено по АНД № 1341/2020г. по описа на Старозагорския районен съд и вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 397982-F396323/15.01.2019 г., издадено от Директора на ТД на
НАП Пловдив, с което на „КИППЕН ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
град Стара Загора, на основание чл.5 ал.1 от Закон за ограничаване на
плащанията в брой са наложени 19 /деветнадесет/ имуществени санкции, всяка в
размер на 5000.00 /пет хиляди/ лева.
ПРЕКРАТЯВА
административнонаказателното производство, образувано срещу „КИППЕН ТРАНСПОРТ“
ЕООД, с Акт за установяване на административно нарушение № F396323/ 25.07.2018
г., въз основа на който е издадено Наказателно постановление №
397982-F396323/15.01.2019 г., издадено от Директора на ТД на НАП Пловдив, по
отношение на наложените на основание чл.5 ал.1 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой, на „КИППЕН ТРАНСПОРТ“ ЕООД 19 /деветнадесет/ имуществени
санкции, всяка в размер на 5000.00 /пет хиляди/ лева, поради изтичането на
абсолютна давност за административнонаказателно преследване.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите ДА ЗАПЛАТИ на „КИППЕН ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Граф Николай Игнатиев“ № 39, ет.3,
ап.3, сумата от 3780лв. /три хиляди седемстотин и осемдесет лева/ - разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.