Р
Е Ш Е Н И Е № 83
23.10.2018 г., гр. Шумен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд на девети октомври две хиляди
и осемнадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Лидия Томова
Членове: Йордан Димов
Ненка Цветанкова
При участието на секретаря Станислава Стойчева
Прокурор: Димитър Димов
Като разгледа докладваното от мл. съдия Цветанкова ВНОХД № 294 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл. 318 и сл. от НПК.
Въззивното производство е трето по ред. С Присъда № 15 от 18.04.2017 г. по ВНОХД №
94/ 2017 г. Окръжен съд Шумен е отменил първоинстанционната
присъда и постановил нова, с която признал подсъдимия Т.М.М.
за виновен за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. С Решение № 278/ 01.12.2017
г. по НД № 960/2017 г. по описа на ВКС постановената от Окръжен съд Шумен
осъдителна присъда е отменена, ВНОХД № №94/ 2017 г. по описа на Окръжен съд
Шумен е възобновено и върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Делото е възобновено поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в
неправилно приложение на института на чл.66 от НК. С Решение № 15/ 21.02.2018
г. по ВНОХД № 398/2017 г. по описа на Окръжен съд Шумен е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда. Цитираното
решение е атакувано по реда на възобновяването по искане на Главния прокурор на
Република България. С Решение № 160/ 21.08.2018 г. по НДВ №204/2018 г. по описа
на ВАпС е уважено искането за възобновяване на ВНОХД
№ 398/2017 г. по описа на Окръжен съд Шумен и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на Окръжен съд Шумен от стадия на съдебното
заседание.
С Присъда № 16 от
22.02.2017 г. по НОХД № 1766/2016 год. Шуменският районен съд е признал
подсъдимия Т.М.М. ЕГН ********** *** за невиновен в
това, че на 11.07.2016 год. в гр. Шумен управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил, марка „****“ с ДК № ****с концентрация на алкохол в кръвта над
1.2 на хиляда, а именно – 1.22 на
хиляда, установена по надлежния ред, поради което го оправдал по повдигнатото
му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. Постановил направените по делото разноски в размер на
658.94 лева да останат за сметка на държавата.
Срещу присъдата е
депозиран протест на прокурор от Районна прокуратура гр. Шумен и мотиви към
него като се излагат доводи, че присъдата е постановена от съда при
несъобразяване с доказателствата по делото и в нарушение на закона. Счита за
доказано по категоричен начин с допустимите по НПК способи, че подсъдимият е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила. В подкрепа
на този свой извод се позовава на комплексната експертиза и съдебна практика.
Направено е искане да се отмени оправдателната присъда и да се осъди
подсъдимият по повдигнатото обвинение. Не са направени доказателствени
искания.
В съдебно заседание
протестът се поддържа от прокурор от
Окръжна прокуратура Шумен и моли да бъде уважен. Счита за правилно
назначаването на експертизите в хода на първоинстанционното
производство с цел установяване на точната концентрация на алкохол в кръвта на
подсъдимия. В тази връзка от множеството налични резултати, счита за достоверен
резултата от комплексната експертиза в частта, в която се базира на изследване
посредством газхроматографския метод- 1,22 промила и
установяваща концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия 50 минути преди
вземане на кръвната проба. Смята, че допустимите отклонения между резултатите
от изследвания чрез различните методи не следва да се вземат предвид, тъй като
вещото лице съобщава за тях едва в съдебно заседание, когато се стига до
граничния резултат от 1,22 промила, а не са разисквани преди това в експертното
заключение. Излага съображения, поради които счита осъдителната присъда при
първата въззивна проверка за правилна и съобразена с
разпоредбата на чл.2 от НК предвид влизането в сила на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, която
предвижда медицинското изследване за установяването концентрацията на алкохол в
кръвта да се извършва единствено чрез газхроматографския
метод. Акцентира върху високата обществена опасност на престъпленията по
чл.343б от НК като цяло, а по отношение обществената опасност на дееца обръща
внимание върху обремененото му съдебно минало и множеството нарушения по ЗДвП,
изводими от справката му за водач. Като смекчаващо вината обстоятелство
предлага да бъде ценено направеното от подсъдимия самопризнание. Поради това
счита, че целите за специалната и генерална превенция ще бъдат постигнати с
налагане на наказания в размер на една година лишаване от свобода, 200 лева
глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година, от което да
бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен
ред. По отношение наказанието лишаване от свобода, предлага да бъде изтърпяно
ефективно, при общ режим, предвид факта на предходно осъждане на подсъдимия,
обуславящо невъзможност от приложение на чл.66 от НК. Моли да бъде постановена
осъдителна присъда.
Защитата на подсъдимия
излага съображение за правилност и обоснованост на протестирания
съдебен акт. Счита, че въпреки
назначаването на комплексната експертиза, чиято цел е била да разясни на какво
се дължат разликите в резултатите на двете кръвни изследвания и кой от тях
следва да се изключи, съмненията в обвинителната теза не са преодолени. Поради
това счита, че Д.ието не е доказано по несъмнен начин. Моли присъдата да бъде потвърдена.
Подсъдимият
Т.М. взема становище като се
присъединява към заявеното от защитника му. В последната си дума моли оправдателната присъда да бъде потвърдена.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна
служебна проверка на контролираната
присъда, съобразно изискванията
на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
Районна прокуратура Шумен е внесла обвинителен акт срещу Т.М.М. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК- за
това, че на 11.07.2016 г. в гр. Шумен е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка
"****" с рег. № ****с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно – 1.39 на
хиляда, установена по надлежния ред. В съдебно заседание на 22.02.2017 г. на основание чл. 287 от НПК
прокурорът е направил искане за изменение на обвинението, като е повдигнал ново
обвинение за това, че подсъдимият на 11.07.2016 г. в гр. Шумен е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил, марка "****" с рег. № ****с концентрация на алкохол в
кръвта над 1.2 на хиляда, а именно – 1.22 на хиляда, установена по надлежния ред– престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. Производството пред първоинстанционния съд е продължило по новото обвинение и се поддържа пред настоящата инстанция.
За
да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия
ред и е съобразил обясненията
на подсъдимия, дадени в съдебно заседание,
показанията на свидетелите
И.Х.И.и
П. Г.М., както и присъединените
на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства по делото – талон за
медицинско изследване;
протокол за медицинска
експертиза за употреба на алкохол или друго упойващо средство;
акт за установяване на административно нарушение;
резултат от Алкотест дрегер;
справка за нарушител; справка за СИ преминали ПП от специализирана
лаборатория; Заповед за задържане на лице;
справка за съдимост с бюлетини към нея; писмо от ТД на
НАП Варна - офис Шумен и отговор от ДСИ при РС Шумен за липса на образуване
изпълнителни дела срещу подсъдимия; служебна
бележка от „Андреевавто“ ЕООД гр. Шумен.
Преценявайки,
че не е налице необходимост от събиране на нови доказателства, въз основа на
събраните и проверени от първия съд такива, в изпълнение на задължението си за
извеждане на своя фактология по делото, ШОС прие
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т.М.М.
е роден на
***
***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, с
адрес ****, работещ на длъжност „автобояджия“ в „Андреевавто“ ЕООД гр. Шумен, правоспособен водач, с ЕГН **********.
На 11.07.2016
г. вечерта
подсъдимият М.
бил на гости у свои приятели, където употребил алкохол. По- късно вечерта тръгнал към
кв. Дивдядово в гр. Шумен,
управлявайки лек автомобил марка "****" с рег. № ****по улиците на гр.
Шумен. Около 23.05 часа,
движейки по ул."Фридрих Енгелс" в гр.
Шумен, в близост до дом с
поредна номерация 14, бил спрян за извършване на рутинна проверка от служители
при ОД на МВР Шумен- свидетелите И.Х.И.и П. Г.М.. В хода на проверката подсъдимият
бил изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест
Дрегер 7510", с фабричен № ARBВ0020
като била
установена концентрация на алкохол в издишания от подсъдимия въздух в размер на 1.23 промила. На
М. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 595409/11.07.2016 г. и издаден талон за медицинско изследване № 0039272, който бил
връчен на
подсъдимия в 23.45 часа
с
указание да се яви в ЦСМП Шумен до 00:00. Подсъдимият М. *** и в 23.55 часа му била взета кръв за изследване. Със Заповед за задържане на лице № 250 от 11.07.2016 г. М.
бил задържан за срок от 24 часа.
В
хода на досъдебното
производство била извършена химическа експертиза в НТЛ при ОДМВР
Шумен по метода
на Видмарк и съгласно Химическа експертиза № 122/13.07.2016 г. за определяне концентрацията на алкохол
в изпратената проба от кръв, иззета от подсъдимия М. на 11.07.2016 г., е установено наличие на етилов алкохол в количество
1.39 промила.
В хода на
проведеното съдебно следствие, по искане на защитата с определение от 22.07.2016 г. първоинстанционният съд е назначил повторна
химическа експертиза, която да бъде изготвена в специализирана лаборатория в МБАЛ
„Св. Анна Варна“ по газхроматографския метод, въз
основа на кръвната проба, взета от подсъдимия на 11.07.2016 г. в 23:55 часа в
ЦСМП Шумен. От
заключението на вещото лице по извършената повторна
съдебно химическа експертиза
по газхорамтографския метод, се установява, че в изпратената за изследване проба
кръв, се съдържа етилов алкохол в количество 1.10 промила.
По
искане на прокуратурата е назначена и комплексна съдебно-
медицинска химическа и
биологична експертиза, извеждаща по теоретичен път концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия към момента на спирането му за проверка
и
разясняваща причините, на които се дължат разминаванията между двете съдебно-
химически експертизи;
факторите, които биха повлияли на резултатите; допустими ли са отклонения при
изследване по двата метода и ако да, при какви обстоятелства. От заключението
на комплексната експертиза се констатира, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към 23:00
часа е била 1.53
промила,
позовавайки се на резултата от химическия анализ по метода Видмарк;
1.24 промила, позовавайки се на резултата от повторния химически
анализ по газхроматографския метод. В съдебно заседание тези стойности
са преизчислени към 23.05
часа,
съответно 1.51 промила и
1.22 промила. Вещите лица дават заключение относно причините, на които е
възможно да се дължи
разликата в двата резултата и факторите, които на теоретично
ниво биха повлияли
на състоянието на кръвната проба, но каквито в случая
не са установени. Разясняват допустимите от научна гледна точка отклонения в
резултатите по двата метода като сочат газхроматографския
метод за основен, международно признат арбитражен метод.
Така
изложената фактическа обстановка е приета в съответен вид и от първата
инстанция.
В
изпълнение на задълженията си да извърши собствен анализ на събраните доказателствени източници, настоящият въззивен
състав прие следното:
Фактическите
констатации относно датата, мястото на извършване на Д.ието,
авторството, съдът изведе от наличния по делото доказателствен
материал, който в тази си част е непротиворечив. Относно обстоятелствата, че на
11.07.2016 год. около 23:05 часа в гр.
Шумен подсъдимият М. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил,
марка „****“ с ДК № ****след употреба на алкохол не се спори, а и
посочените релевантни обстоятелства се доказват категорично от показанията на
свидетелите И.Х.И.и П. Г.М., както и от обясненията на подсъдимия, които са
напълно еднопосочни по съдържание.
По отношение показанията на свидетелите И. и М., въззивният съд, както и първоинстанционният,
ги счита за достоверни. Съдът ги кредитира изцяло, тъй като същите са безпротиворечиви, логични, подробно структурирани. Тези
съображения и това, че показанията на посочените свидетелите са напълно
кореспондиращи с останалата налична доказателствена
съвкупност /обясненията на подсъдимия, талон за медицинско изследване № 0039272, Акт за установяване на административно нарушение №
595409/11.07.2016 г./, характеризират се по своето
съдържание и начин на изложение като надеждни, последователни и обективни,
мотивират съда при формиране на своите изводи да им се довери.
Законодателното разрешение, включващо задължение да се
извърши анализ на всички събрани доказателства, изисква от съда да подложи на
преценка и обясненията на подсъдимия М.. Преценявайки двуяката
им правна природа- на защитно средство и на доказателствено
средство, източник на информация от лице, намиращо се най- близо до релевантните
обстоятелства, съдът ги кредитира изцяло. Това е така, тъй като заявеното от
него относно обстоятелствата от предмета на доказване- това, че е управлявал МПС след употреба на
алкохол, времето, мястото, напълно кореспондират с показанията на свидетелите И.
и М. и на събраните по дело писмени доказателства. Обсъдени в своята съвкупност и по отделно,
доказателствата са взаимно допълващи се и изясняват без съществени противоречия
описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което съдът изцяло
основава на тях своите фактически изводи.
Спор относно така установената фактическа обстановка
няма между страните. Основното спорно обстоятелство от предмета на
доказване, представляващо обективен признак от състава на престъплението, е количеството на алкохол в кръвта на подсъдимия при
управлението на МПС на 11.07.2016г.- дали
подсъдимият е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта под или над инкриминираната
граница от 1.2 на хиляда.
По
отношение на това обстоятелство, настоящата инстанция споделя крайния извод на първоинстанционния съд по следните съображения:
На
първо място, съставът на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК
предвижда определена минимална
граница за съдържанието на
алкохол в кръвта на дееца – 1.2 на хиляда, надвишаването на която ангажира наказателната отговорност
на дееца. Обективен признак от състава на престъплението е концентрацията да е
установено по „надлежен ред“. От своя страна към момента на извършване на деянието-
11.07.2016 г. надлежният
ред е посочен в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства. Чл.
1, ал. 2
от цитираната Наредба № 30 предвижда, че употребата на алкохол се установява посредством използване на съответни технически
средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания.
В настоящия случай, първоначално за установяване употребата на алкохол е
използвано техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен номер АRBB 0020 като отчетената концентрация
е 1,23 на хиляда, което обстоятелство се установява, както от показанията на
свидетелите, така и от АУАН 595409 от 11.07.2016 г. Чл. 2 от Наредба № 30
предвижда, че когато се оспорват показанията на техническото средство,
употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно
изследване, а съгласно чл. 6 при отказ да даде кръв за изследване, употребата
на алкохол от водача се установява въз основа на показанията на техническото
средство. От обстоятелствата по делото се констатира, че в случая с явяването
си и даването на кръвната проба подсъдимият е демонстрирал несъгласието си с
показанията на дрегера, оспорил го е. Не се е
възползвал от възможността да не се яви и да откаже даването на кръвна проба, в
който случай релевантен би бил показателят на дрегера.
Употребата на алкохол в хипотеза като настоящата се установява съгласно
резултата от лабораторно изследване, на който при противоречие между него и резултата от техническото средство,
на резултата от изследването на кръвната проба е даден приоритет като по-
достоверен.
Поради това единствено наличието на тези два противоположни резултата от дрегера- 1,23 и лабораторното изследване по метода на Видмарк- 1,39 не следва да служи като самостоятелно
основание за назначаване на повторен анализ на кръвната проба.
От
своя страна действащата към датата на деянието Наредба № 30/2001 г. съгл.
чл.16, ал.1 е предвиждала изследването да се извършва по два нормативно
установени метода- Видмарк
и/или газхроматографския метод, т.е. уредбата такава,
каквато е била към онзи момент, не е извеждала като предпочитан единия спрямо
другия метод. На следващо място съгл. чл.20, ал.3 от Наредба № 30/2001 г. водачът на МПС при предявено обвинение за управление
след употреба на алкохол има право да оспори резултата от химическия анализ и
да поиска за своя сметка повторното му извършване, ако
не е изтекъл тримесечният срок по чл.19 за съхранение на кръвната проба. Това право не е неограничено във времето,
а съгласно чл. 20, ал. 3 от Наредба № 30
може да бъде упражнено в
седмодневен срок от предявяване на обвинението. Данните от приложеното досъдебно
производство сочат, че
обвинението е предявено на 14.07.2016г., т.е. тогава подсъдимият се е
запознал и с резултата
от химическото изследване, а в проведения непосредствено след
предявяване на обвинението разпит е изразил съжаление за случилото се, признал
е употребата на алкохол. Искането за повторен химически анализ е
направено в първото съдебно заседание на 22.07.2016 г., т.е. един ден след
изтичането на седемдневния срок, предвиден в чл. 20 ал.3 от Наредба № 30. От
друга страна обаче съгласно
чл. 19 от Наредба № 30/2001 г., след химическото изследване пробите кръв се
съхраняват в химическите лаборатории до три месеца. Това означава, че в рамките на посочения
срок е допустимо повторно изследване винаги, когато възникне необходимост. Поради
това срокът от 7 дни
по чл.
20, ал. 3 от Наредба № 30 не следва да се счита за преклузивен
и с изтичането му да се погасява възможността да се иска повторно
изследване, стига да не е изтекъл тримесечният срок за съхраняване на кръвната проба. В
тази връзка следва да се
отбележи, че няма данни подсъдимият да е бил запознат с правото да иска
повторно изследване на кръвната проба. Освен това, цитираната
разпоредба от Наредбата, предвиждаща 7 дневен срок, не може да дерогира приложението на процесуалното правило на чл. 107, ал. 4 НПК, съгласно което съдът не може да откаже събирането на доказателства
само защото искането не е направено в определения срок.
С
оглед на горното и отчитайки обстоятелството, че повторният анализ е извършен
след изтичането на предвидения в чл. 20, ал. 3 от Наредба № 30/2001 г. седемдневен
срок, то настоящият състав не счита, че следва да игнорира резултатите от
повторния анализ на формално основание неспазване на седемдневния срок по
наредбата и да го изключи от доказателствената
съвкупност. /В този смисъл Решение № 225 от 26.06.2009 г. на ВКС по н. д. №
222/2009 г., III н. о., НК /. Извод за липса на основание да
бъде изключен от доказателствената съвкупност този
резултат се обуславя и от изслушването на вещото лице Д., който в съдебно
заседание разяснява, че кръвната проба е съхранявана в съответствие с
изискванията на Наредба №
30/2001 г., както и че времето между двете химически
изследвания би повлияло върху концентрацията на алкохол, ако бе констатирано
противоположното. На следващо място, вещото лице Д. сочи, че ако не е взето
необходимото съгл. Наредба №
30/2001 г., количество кръв за изследване, то отварянето на
кръвната проба за извършването на първоначалния анализ, действително ще влияе
върху повторното изследване, но отрицателно, тъй като биха настъпили процеси на
разлагане на кръвта. А с оглед резултата от повторното изследване по газхроматографския метод- 1,10 промила, който е по- нисък
от първоначалния и заявеното от вещото лице, че не е констатирал процеси на
разлагане на кръвта, не би могло да се изведе аргументирано становище за
опорочаване на повторния анализ.
При
наличието на тези два резултата е назначена комплексна съдебно- медицинска химическа и биологична експертиза
с поставена задача към вещите лица да посочат каква е била концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на спирането му за проверка, а с
останалите задачи на теоретично ниво да разяснят на какво се дължат различията
в резултатите от химическите изследвания. Предвид обстоятелството, че към
момента на назначаване на комплексната експертиза, вече е бил изтекъл срокът за
съхранението на кръвната проба, практически са се изчерпали възможните действия,
които могат да бъдат извършени за разкриване на обективната истина по делото по
отношение установяване количеството концентрация на алкохол в кръвта на
подсъдимия по предвидения в Наредба
№ 30/2001 г. ред. По отношение надеждността и достоверността на
заключението на тази експертиза, то настоящият състав я постави в основата при
формиране своите изводи отчасти със следните аргументи:
Относно
поставения въпрос по първата задача- каква е била концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия към момента на извършване на деянието- 23:05 часа, когато
е спрян за проверка подсъдимият, следва да се има предвид, че според настоящия
състав Наредба №
30/2001 г. е нормативният акт от специален характер, който
урежда чрез специални правила реда за установяване на употребата на алкохол от
водачите на моторни превозни средства. Именно този ред се
има предвид под
"надлежния ред", предвиден в обективната страна от състава на
престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК,
който следва да е спазен, за да се приеме, че величината на инкриминираното
количество етилов алкохол в кръвта на водача на МПС е законосъобразно
установена. Този ред е приложимият за установяване на алкохолното съдържание в
кръвта на водача на МПС, защото е предвиден като обективен признак от състава
на престъплението. В други хипотези на престъпни състави, при които е предвиден обективният признак
"пияно състояние", когато не е направено химическо изследване по
специалния ред на Наредба № 30 и са налице данни за употреба на алкохол,
състоянието на алкохол в кръвта на водача може да се доказва и с другите доказателствени способи по
НПК.
/В този смисъл Решение № 143 от 18.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 350/2015 г., III н. о.,
НК/
Именно
поради това, че в настоящия случай основният въпрос е каква е била точната концентрация на алкохол в кръвта
на подсъдимия, като
обективен елемент от състава на престъплението по чл.343б от НК,
а не дали подсъдимият при
управление на моторното превозно средство и извършената му в тази връзка от
контролния орган проверка, се е намирал в пияно състояние,
извод за
концентрацията на алкохол в
кръвта на водача, установена чрез изслушване на съдебно-медицинска експертиза,
независимо от спазването на реда указан в Наредба № 30/2001 г., би
противоречал на закона. В
подкрепа на този свой извод съдът следва да отбележи, че в течение на цялото производство,
не се оспорва спазването на
реда, очертан от Наредба № 30/2001 г.
относно издаването на
талона за медицинско изследване, вземането на кръвната проба, нейното
съхранение и своевременното изследване в съответните лаборатории. Видно от талон за медицинско
изследване №0039272, същият е връчен на подсъдимия на 11.07.2016г. в 23:45 часа
като му е указано да се яви до 00:00 часа в ЦСМП
Шумен, за да даде кръвна проба за химически анализ, а подсъдимият се е явил и
му е взета кръвна проба в 23:55 часа. ЦСМП Шумен представлява специализирано
заведение съгласно чл. 7 т.2 от Наредба
№ 30/2001 г., в което следва да се извърши вземане на кръвна
проба за химически анализ. В съответствие с чл.15, ал.1 от Наредба № 30/2001 г. пробата е
изследвана в НТЛ ОДМВР Шумен. По отношение на повторния анализ- взетата кръв от подсъдимия М. е изследвана в специализирана лаборатория при МБАЛ
"Света Анна" АД Варна, т.е. в лечебно заведение, в което се изследват пробите от
кръв, включено в списъка по чл. 15, ал. 2 на Наредба № 30/2001 г. Двете
експертизи са изготвени от вещи
лица - химици в специализирани химически лаборатории, чиято компетентност не е
оспорена,
нито опровергана
в хода на цялото наказателно производство. При депозиране на заключението си в
съдебно заседание вещото лице, извършило повторния химически анализ Д. Д., също
сочи, че при пристигането при него пробата е отговаряла на правилата за
съхранение съгласно Наредба
№ 30/2001 г.. В действителност във всички случаи между извършване на проверката с
техническото средство и вземането на кръвната проба изминава определен период
от време,
но поради практическата невъзможност за вземане на кръвна
проба в момента на проверката, са указани срокове за явяване на водача в
съответното медицинско заведение. С оглед краткостта на тези срокове, не може
да се приеме, че резултатът от кръвното изследване не е надежден източник на
доказателства и може да бъде заменен от медицинска експертиза, използваща средни стойности за
разграждане на концентрацията на алкохол в кръвта за един час при здрав
организъм.
Противното би означавало, че доколкото винаги между извършване на проверката с техническото
средство и вземането на кръвната проба изминава определен период от време,
то във всички
случаи на предявено обвинение за престъпление по чл.343б от НК,
точната концентрация на
алкохол в кръвта на водача следва да бъде установена по експертен път.
Такъв извод е в противоречие с
изискванията на Наредба
№ 30/2001 г. и в разрез с
изискуемия от обективна страна на престъплението признак, която препраща към
нея. В конкретният
случай непосредствено след извършване на проверката с техническото средство,
подсъдимият се е явил в медицинското заведение и е дал кръвна проба в рамките
на посочените в чл. 3, ал.3, т.2 и ал.4 от Наредба № 30/2001 г. времеви граници
от връчване на талона за медицинско изследване. Безспорно алкохолът в кръвта има свойството да се разгражда, но между
констатирането на нарушението и вземането на кръвната проба е изминал кратък
период от време, поради което не може да се приеме, че резултатът
от химическото изследване на кръвната
проба не е надежден източник на доказателства за състоянието на водача по време
на извършване на деянието.
По
гореизложените съображения съдът счита, че не следва да гради своето убеждение за концентрацията на алкохол в кръвта на водача
към момента на извършване
на деянието, което да се основава не на медицинското изследване, извършено
съобразно определения в закона ред, а на заключенията на изслушана експертиза, като се има предвид, че разграждането на алкохола за отделните индивиди е
строго индивидуално, поради което са посочени усреднени стойности
и същите са взаимосвързани с точно установени времеви параметри. Поради това не
се споделя доводът на прокуратурата, че достоверният резултат, установяващ
точното количество на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на управление
на МПС, е единият от изведените посредством използваната в комплексната
експертиза математическа формула от вещите лица, а именно 1,22 промила. Изводите на експертиза от този тип биха имали
само потвърдителен или отрицателен смисъл, но
не могат да бъдат решаващи за точната величина на концентрацията на алкохола в кръвта на дееца,
която единствено е относима към отговорността по чл.
343б, ал. 1 НК, в който смисъл е и Решение № 566 от 4.02.2009
г. на ВКС по н. д. № 605/2008 г., III н. о., НК.
От
всичко посочено следва, че в настоящия случай единствените установени по
надлежен ред резултати, въз основа на които съдът следва формира своето
убеждение относно концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия като обективен
признак от състава на престъплението са резултатите от двете химически
изследвания, респ. 1,39 по метода на Видмарк и 1,10
промила по газхроматографския. За да оцени и
съпостави надеждността на двете експертизи, съдът отчете заключението на
комплексната експертиза в частта, в която има характер на т. нар. „арбитражна
експертиза“ и разяснява на какво се
дължат различията в двете експертизи; кои са факторите, влияещи на състоянието на кръвната
проба и дали са допустими отклонения при изследвания по двата метода. Като една
от причините посочена по отношение на това на какво се дължат различията между
резултатите от двете експертизи е изтъкнато прилагането на два принципно различни
аналитични метода за определяне етилов алкохол- на Видмарк
/химически йодометричен метод/ и газхроматографския
/арапатура с компютър/, от които вторият е по-
съвременният. По отношение допустимото отклонение между двата метода, при
концентрация на алкохол в кръвта до 3,5 на хиляда, същото се ограничава до 0,10
промила. Наличието на по- голямо отклонение между резултатите от двата метода,
каквото се констатира в настоящия случай, би се дължало на многобройни и
различни по характер теоретично изброени фактори. Една част от тези фактори,
посочени със степен на вероятност от вещите лица са свързани с качеството на
самата проба или с несъответствия с изискванията по вземането, съхранението,
транспортирането на пробата, каквито в настоящия случай не са констатирани нито
при първоначалното, нито при повторното изследване. В подкрепа на това е и
посоченото от вещите лица в съдебно заседание при депозиране заключението на
комплексната експертиза, че няма данни някои от тези фактори да е настъпил,
както и липсват съмнения относно годността на кръвната проба, а в тази част
експертизата е чисто теоретична. Предвид това, че наличието на такива фактори
не са установени, то вероятните такива не могат да бъдат отчетени от настоящия
състав и да послужат като основание за възприемане на единия от двата резултата
като опорочен, респ. другият достоверен. В същото време вещите лица в своята
експертиза, разясняват, че основните аналитични параметри на газхроматографския метод- точност, прецизност, селективност
и границите за откриване и количествено определяне осигуряват неговата висока
степен на надеждност, поради което газхроматографският
метод е международно признат арбитражен такъв.
Не се споделят доводите на защитата относно начина на тълкуване на
разпоредбата на чл.16, ал.2 от Наредба № 30/2001 г. и извода, че съгласно тази разпоредба разлика повече от 0,2 промила при различните експертизи се явява незаконосъобразно. Правилото, предвидено в чл.16, ал.2 за извършване на анализи
най-малко двукратно, представлява изискване при извършване на
изследването по една експертиза, т.е.
касае се за двукратно отчитане на резултатите от пробата в рамките на една експертиза, които
резултати не следва да се различават с повече от 0,2 на хиляда.
При
тези обстоятелства, следва, че по делото са налични заключения на две химически експертизи,
които според
настоящия състав съответстват на предвидения в Наредба № 30/2001 г. надлежен ред и
в своя резултат се
различават по отношение на основен елемент от състава на престъплението по чл.
343б ал.1 от НК-
точната
концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия, установена по надлежен ред, като
единият от резултатите е под изискуемата от закона граница от 1,2 промила. В същото време резултатът от 1,10
промила е установен посредством по- надеждния и съвременен газхроматографски
метод. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 303 от НПК,
предвиждаща постановяване на осъдителна присъда само при доказване на
повдигнатото обвинение по несъмнен начин, т.е. всеки един от елементите на
престъпния състав да бъде установен със степен на категоричност, следва, че
правилно първоинстанционният съд е оправдал
подсъдимия. Тъй като направените и от двете съдебни инстанции изводи
не сочи с изискуемата от
разпоредбата на чл. 303, ал.2 от НПК несъмненост на извършено от подсъдимия деяние-
установена в кръвта на подсъдимия концентрацията на алкохол при управление на
МПС над 1,2 на хиляда,
което да представлява престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, такова каквото е
очертано с фактическите и правни рамки на обвинението, единствено възможният резултат е постановяване на
оправдателна присъда, което правилно, обосновано и законосъобразно е сторил и първоинстанционният
съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 301, ал.4 вр.
ал.1 т.2 от НПК при
решаване на въпроса относно това съставлява ли извършеното от подсъдимия деяние
престъпление и каква е правната му квалификация, съдът се произнася и дали
извършеното деяние съставлява административно нарушение.
В настоящия случай събраните в производството и
приети доказателства, сочат, че е налице доказано по безспорен начин административно нарушение на правилата за движение по пътищата,
извършено от подсъдимия. По гореизложените съображения относно
спазването на реда по Наредба №30 и предвид резултата от повторното изследване
на кръвната проба чрез по- надеждния и съвременен газхроматографски
метод- 1,10 на хиляда, който резултат е по- благоприятният за дееца, несъмнено
се доказва, че подсъдимият
Т.М.М. ***
е управлявал пътно
превозно средство- лек
автомобил марка "****" с рег. № ****под въздействието на алкохол- с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда.
Предвид
гореизложената фактическа обстановка и направените въз основа на
доказателствата по делото правни изводи, съдът намира, че с деянието си
подсъдимият М. е извършил нарушение по смисъла на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП
/изм. и доп., ДВ, бр. 54
от 16.07.2010 г./, наказуемо по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП / изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от
7.08.2012г./. Концентрацията на алкохол у подсъдимия като водач на МПС е
установена съгласно законните изисквания на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП /Изм. - ДВ,
бр. 43 от 2002 г.), респ. съгласно Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, издадена
от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието.
С
оглед гореизложеното настоящият състав намира от обективна страна, че
подсъдимият Т.М.М. *** е управлявал пътно превозно
средство- лек автомобил, марка "****" с рег. № ****под
въздействието на алкохол. Изхождайки от действията на подсъдимия, които
показват какво е отношението му към деянието и общественоопасните
последици, съдът намира, че нарушението от субективна страна е извършено
виновно, при форма на вината евентуален умисъл, тъй като подсъдимият като правоспособен
водач на МПС е бил наясно със
забраната да се управлява лек
автомобил след употреба на алкохол,
съзнавал е, че е употребил алкохол, чиято концентрация в кръвта му би могла да
надхвърля допустимия минимум, но въпреки това, придвижвайки се с управлявания
от него автомобил от една точка до друга, се е съгласил с настъпването на общественоопасните последици на деянието си.
Ето защо съдът намира, че са налице всички предпоставки за ангажиране на
административно наказателната отговорност на подсъдимия
М. за извършеното от него нарушение по ЗДвП като приложение следва да намери
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП в редакцията, действаща към момента на
извършване на деянието,
която предвижда, че на водач на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство под въздействието на алкохол. Основание за реализирането на административно
наказателната му
отговорност е санкционната
норма на чл. 174, ал.1 от ЗДвП /изм., бр. 60 от 2012
г., в сила от 7.08.2012г./,
тъй като съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН при последващи
административното нарушение промени в нормативната разпоредба, следва да се
приложи най- благоприятната за нарушителя. Към датата на извършване на деянието
- 11.07.2016 г. разпоредбата на чл.174 ал.1 от ЗДвП е предвиждала наказание
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500
до 1000 лв. за водач, който в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП управлява
ППС под въздействието на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство.
В настоящия случай подсъдимият М. като водач на МПС е управлявал лек автомобил
„****“ с рег. № ****под въздействието на
алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 до 1.2 на хиляда – с
1.10 на хиляда, установена
с медицинско изследване. Наложеното на подсъдимия наказание, следва да бъде индивидуализирано в
посочените диапазони на кумулативно предвидените наказания съобразно разпоредбата чл. 27 от ЗАНН. Като смекчаващо отговорността
обстоятелства съдът отчита самопризнанието на подсъдимия и доброто
му процесуално поведение, което проявява в хода на наказателното производство. В противовес на този фактор, като
отегчаващи вината
обстоятелства съдът цени високата степен на обществена опасност на
дееца, предвид
множеството извършени
нарушения по ЗДвП, видно
от справката за нарушител/ водач, обремененото му съдебно минало, както и нивото на
концентрация на алкохол в кръвта на нарушителя, която значително надвишава
допустимата по ЗДвП граница от 0,5 на хиляда. Съпоставяйки смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства към отегчаващите такива, следва да се направи извод, че наказанието
следва да бъде определено при превес на отегчаващите обстоятелства. В този смисъл, съдът отмери наказание "глоба" в
размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
С така определената по вид
и размер административна санкция ще бъдат постигнати целите на
административното наказание, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
С оглед характера на засегнатите обществени отношения
случаят не може да се квалифицира като маловажен, поради което института на чл.
28 от ЗАНН е неприложим. За да е маловажен един случай, същият следва да се ограничава от обикновените
случаи на нарушения от същия вид, а процесното нарушение не попада в тази хипотеза
по гореиложените съображения.
Настоящата инстанция намира, че при
постановяване на протестираната
присъда не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да са основания за
нейната отмяна. Първоинстанционната присъда е
правилна
и законосъобразна в частта, в която подсъдимият е оправдан за престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК.
Водим
от горното, с оглед разпоредбата на чл.301 ал.4 от НПК и предвид това, че
извършеното от подсъдимия деяние съставлява административно нарушение,
предвидено в Закона за движение по пътищата, настоящият състав намира, че на
основание чл.337, ал.2, т.4 от НПК протестираната
присъда следва да бъде изменена. Това е допустимо предвид разпоредбата на
чл.337, ал.2 от НПК и наличието на съответен протест за осъждане на подсъдимия,
което в по- голяма степен би влошило положението на подсъдимия от това да бъде
реализирана административно наказателната му отговорност. Макар в протеста да
не се съдържа изрично искане алтернативно за налагане на административно
наказание, тъй като към момента на депозирането му въззивната
инстанция не е разполагала с такова правомощие, в направеното от главния
прокурор искане за възобновяване на наказателното дело се съдържат мотиви за
утежняване положението на подсъдимия именно в тази насока. Поради това
настоящият състав не е препятстван да измени първоинстанционната
оправдателна присъда като наложи на подсъдимия административно наказание за
извършено от него нарушение по ЗДвП.
Съдът
намира, че основание чл.59, ал.4 от НК времето, през което подсъдимият Т. М. М. е бил лишен по административен ред да управлява МПС,
считано от 11.07.2016 г., както и времето, през което е бил лишен да управлява МПС
на основание чл.343г от НК с влязла в сила Присъда №15/18.04.2017 г. по ВНОХД
№94/2017 г. по описа на ШОС, следва да бъде приспаднато от така наложеното
наказание.
При
този изход на делото и като съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимият М. следва да бъде осъден да заплати сторените по делото разноски в размер на 658.94 лева, от които 31 лева по сметка
ОД МВР Шумен и 627,94 лева по бюджета на съдебната власт – по сметка РС Шумен.
Водим от изложеното, и на основание с чл. 337, ал.2,
т.4 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Присъда № 16/22.02.2017 г. по НОХД № 1766/2016 г. по описа на Районен съд Шумен като
на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП /изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от
7.08.2012г./ НАЛАГА на
подсъдимия Т.М.М., с ЕГН **********, административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за извършено нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП /изм. и доп., ДВ, бр. 54
от 16.07.2010 г./ - за
това, че на 11.07.2016 г. в гр. Шумен управлявал пътно превозно средство - лек автомобил марка
"****" с рег. № ****, под
въздействие на алкохол- с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до
1,2 на хиляда- с 1,10 на хиляда, установена с медицинско изследване
ОТМЕНЯ
Присъда № 16/22.02.2017 г. по НОХД № 1766/2016 г. по описа на Районен съд Шумен в частта за разноските като
вместо нея на основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Т.М.М. /със снета по делото самоличност/ да заплати направените по делото разноски в размер на
658.94 лева, от които 31 лева по сметка на ОД МВР Шумен и 627,94 лева по бюджета на съдебната
власт – по сметка на РС Шумен.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 16/22.02.2017 г. по НОХД № 1766/2016 г. по описа на Районен съд Шумен в
останалата част.
На основание чл. 59, ал.4 от НК приспада времето,
през което подсъдимия Т.М.М. /със
снета по делото самоличност/ е
бил лишен по административен ред да управлява МПС, считано от 11.07.2016 г.,
както и времето, през което е бил лишен да управлява МПС
на основание чл.343г от НК с влязла в сила присъда №15/18.04.2017 г. по ВНОХД №
94/2017 г. по описа на ШОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.