О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. С., 26.07.2017 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-2 състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при
секретаря Веселина Христова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2493
по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
На 07.03.2017 г. са обявени в Търговския
регистър по партидата на „Х.“ ООД – в несъстоятелност, с ЕИК: ******
изготвените от синдика списък на приетите предявени вземания на кредиторите на
дружеството в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и списък на неприетите предявени
вземания на кредиторите в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.
По
реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ са постъпили в съда следните възражения:
Възражение с
вх. № 33000/13.03.2017 г. от кредитора В.С.И. срещу включване в списъка на неприетите от синдика
вземания на кредиторите на „Х.“ ООД на вземане в общ размер на 267 228,10
лева, от което 249 781,99 лв. – представляват незаплатени месечни
възнаграждения в полза на възразилия кредитор в качеството й на управител на
дружеството натрупани в периода 01.02.2014 г. – 29.02.2016 г. и сумата от
16 685,05 лв. – представляваща неизплатени обезщетения за неползван платен
отпуск за 26 дни през 2012 и 2013 г.
Синдикът – Д.Г.Т. изразява становище, че следва да се
остави без уважение възраженията на кредитора-И.. Поддържа, че заявеното от
посоченото лице вземане, което се основава на твърдението, че в периода
01.02.2014 г. – 29.02.2016 г. е осъществявало функциите на управител на несъстоятелното
дружество и му се следва възнаграждение е недоказано, защото най-напред няма
представен договор за управление по смисъла на чл. 141, ал. 7 ТЗ, които да е
сключен между дружеството и И., а освен това след датата – 04.09.2014 г.
отсъстват данни дружеството да е осъществявало някаква търговска дейност.
Изразява се несъгласие с тезата на кредитора, че вземането за заплащане на
посоченото възнаграждение се е породило въз основа на взето решение от ОС на
съдружниците на 26.11.2007 г., както и предвид обстоятелството, че за заявения
период лицето е било вписано, като управител на дружеството, чиято
несъстоятелност е обявена. Синдикът подробно обосновава виждането си, че право
да се получи месечно възнаграждение в определени граници, което да се следва на
управителя на дадено търговско дружество възниква едва при подписване на
договор за възлагане на управление, в които се конкретизират правата и
задълженията на управител я.
Този договор е предвидено да се сключва в писмена форма /същата е предвидена,
като форма за действителност, а не за доказване/, а като контрапрестация по
него дружеството поема задължението да изплаща уговореното месечно
възнаграждение. Кредиторът – И. не ангажира в производството по предявяване на
вземането си такъв договор за управление, а и синдикът допълва, че не разполага
с данни за съществуването на подобно съглашение. Искането на кредитора се крепи
на ангажиран протокол от 2007 г., с които е взето решение с В. И. да се сключи
анекс към действащ към този момент договор за управление, като с този анекс се
измени дължимото й възнаграждение на сумата от 10 000 лв. – месечно. Допълва
се, че анекс с подобно съдържание изобщо не фигурира сред доказателствата
придружаващи предявеното вземане. Синдикът признава, че от компетентността
именно на ОС на дружеството е да избере лице, което да осъществява функциите на
управител, както и да определи размер на неговото възнаграждение. Това обаче не
е достатъчно за да се породи основанието за заплащане на възнаграждението на
управителя, защото е необходимо да се сключи и договор за управление, в който
това решение да намери своето отражение. Това обаче не се е случило по
отношение на кредитора – В. И.. Отбелязва се, че решението на ОС предхожда с
повече от 6 години периода на заявената от кредитора - И. претенция и дори да
се приеме, че в даден момент договор за управление е бил подписан, то няма
откъде да се почерпят сведения за периода му на действие, което също поставя
под съмнение възникването на правото на управителя да получи възнаграждение за
своята дейност през заявения с молбата за предявяване на вземания период.
Съвсем отделен е въпроса, че отсъства и всякаква яснота относно кръга на
задълженията на управителя, както и отговорностите, ако същите не бъдат
изпълнени в заложените параметри. Синдикът мотивира неприемането на вземането
на кредитора – И. и с тезата, че за да се породи право на вземане за
възнаграждение от възложено управление на търговско дружество е необходимо да
се докаже и това, че лицето търсещо подобно притезание е упражнило фактически
действия по управление на дружеството. Доколкото обаче липсва осъществена
търговска дейност от посоченото дружество в рамките на периода на претенцията,
то няма основание да се приеме, че от управителя са извършвани фактически
действия по неговото управление. Сам по себе си факта на вписване на – И. в ТР,
в качеството й на управител не създава право за нея да получава възнаграждение
за управление на дружеството, а са нужни и гореизброените предпоставки. Относно
неприемането на търсените от кредитора – И. вземания за обезщетение за
неползван годишен отпуск в размер на 26 дни през 2012 г. и 2013 г. от синдика са изтъкнати аргументи, че подобно
вземане няма как да се породи, защото няма доказване дружеството да е сключило
с управителя И. договор за управление, и същевременно се акцентира върху това,
че този вид договор е вид граждански договор и неговите последици не се
покриват от тези предвидени за трудовия такъв и в частност не намира приложение
нормата на чл. 224 КТ уреждаща правото на работника, чието трудово
правоотношение е било прекратено да бъде обезщетен от работодателя с изплащане
на парично обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Добавя се, че в
разглежданата хипотеза няма ангажиран договор за управление в съдържанието, на
които да е предвидено, че от дружеството се дължи обезщетение с подобен характер.
На последно място синдика взема отношение и по неприетите от него вземания на
кредитора – И. съставляващи такива, за които се поддържа да са възникнали с
оглед на това, че същата в качеството й на управител е заплатила дългове на
дружеството за консумирана ел. енергия и телефонни услуги. Отказът да приеме
тези парични вземания същия обосновава с това, че пред него не са представени
доказателства в подкрепа на твърдените от И. плащания на суми с цел покриване
на разходи натрупани от самото дружество, респективно за техния размер. В
заключение синдикът изразява мнение, че възражението на кредитора – И. следва
да се отхвърли във всичките му части с предвидения по смисъла на чл. 692, ал. 4 ТЗ акт на съда.
Възражение с
вх. № 33821/14.03.2017 г. от длъжника - „Х.“ ООД /в несъстоятелност/ срещу включване в списъка на приетите
от синдика вземания на кредиторите на „Х.“ ООД на вземания, за чиито носител е
признато чуждестранното дружество – „Х.Х. Б.В.“, които са индивидуализирани в
т. 2 от списъка и съставляват, както следва : 768 075,95 лв. – главница;
72 820,24 лв. – договорна лихва върху главница от 380 000 евро начислена
за периода от 29.03.2007 г. – 19.08.2008 г.; договорна наказателна лихва в
размер на 751 373,47 лв., която е начислена за периода от 01.12.2012 г. до
05.01.2017 г.; договорна наказателна лихва в размер на 21 284,75 лв.,
която е начислена 05.01.2017 г. до 03.02.2017 г.; и сумата от 37 575,12
лв. – присъдени разноски по т.д. № 2493/2016 г. на СГС, VI-2 състав. Във
възражението е аргументирано, че синдикът е приел цитираните вземания, но
същите не са били предявени по надлежния ред, защото молбата за упражняване на
това право е подписана от лице, което няма данни да разполага с представителна
власт спрямо „Х.Х. Б.В.“. Договорите и съдебното решение, от които посочения
кредитор черпел вземанията си са без значение, защото първия от договорите бил прекратен,
поради изпълнение на задълженията по него, а по втория няма участие на
дружеството-длъжник, респективно то няма как да носи отговорност по нег.
Относно чуждестранното съдебно решение се казва, че същото не подлежи на пряко
изпълнение в Р. България и не може да създаде основания за приемане на
вземанията, които са присъдени с него. Тези суми не присъстват и в търговските
книги на длъжника. Във възражението се противопоставя и тезата, че синдика не е
съобразил осъществените от длъжника погашения на дълговете му по изпълнителен
лист от 13.11.2013 г. сторени в рамките на предприетото индивидуално
принудително изпълнение, като плащанията в този изпълнителен процес възлизат на
сумата от 161 482,74 лв.
Синдикът – Д.Г.Т. изразява становище, че следва да се остави
без уважение възражението на длъжника - „Х.“ ООД. Последователно се обсъжда
всяко едно от конкретно заявените възражения по вземанията на „Х.Х. Б.В.“,
които са приети от синдика. Сочи се, че правосубектността на кредитора „Х.Х.
Б.В.“, чуждестранно дружество регистрирано в Нидерландия е доказана посредством
приобщеното по делото извлечение от търговския регистър при Търговската камара
на Нидерландия от дата – 08.11.2016 г. За наличието на представителна власт
учредена в полза на лицето подписало молбата за предявяване на вземанията
говорело извлечение отново от търговския регистър при Търговската камара на
Нидерландия от дата – 05.05.2014 г., а така също и от това от 08.11.2016 г. Представляващият
дружеството генерален директор е упълномощил надлежно адв. Хр. М. да подаде
молбата за предявяване на вземанията в откритото производство по
несъстоятелност на „Х.“ ООД, като в
подкрепа на това към молбата е приложено пълномощно с необходимите реквизити.
Заключението на синдика е, че лицето подало молбата за предявяване на
вземанията е надлежно упълномощено да извърши това процесуално действие и
същото е редовно. Проследявайки последователно предявените вземания от
кредитора „Х.Х. Б.В.“ синдикът прави следните заключения. Вземането за
присъдена главница е прието от синдика, защото той е обвързан от влязло в сила
съдебно решение установяващо дължимостта на това вземане. Подчертава се и това,
че към момента на даване на становището от информацията налична по
изпълнителното дело образувано против „Х.“ ООД относно събирането на това
вземане няма данни такова да е било успешно осъществено, било изцяло било
частично до определен размер. По отношение на вземането за договорна лихва,
синдикът отново се позовава на влязлото в сила съдебно решение, с което такова
вземане се присъжда, като споменава, че е обвързан от същото. И по отношение на
това вземане изтъква, че след събиране на информация от изпълнителното дело се
установява да няма осъществено погашение от длъжника. В становището си синдика
детайлно е разяснил как е процедирал при определяне размера на договорната
лихва върху присъдената с решението на чуждестранния съд в Хага главница, доколкото подобно изчисление
отсъства в съдебния акт. Това е направил и досежно уговорената договорна
наказателна лихва.
В проведеното на 12.05.2017 г. открито съдебно
заседание определеният временен синдик - Д.Т. заявява, че поддържа изцяло
депозираните от него становища и моли подадените възражения да се оставят без
уважение.
На свои ред възразилите по списъците на приетите и
неприети вземания изготвени в срока по чл. 685 ТЗ кредитор и длъжник с писмени
молби поддържат аргументите изтъкнати в упражнените от тях възражения и излагат
съображения по същество в насока уважаване на подадените възражения и допускане
на изменение на списъците чрез включване, респективно изключване на част от
вземанията предявени в рамките на откритото производство по несъстоятелност.
Съдът, като
взе предвид изготвените от синдика списъци, направените възражения, доводите на
С.те и представените по делото писмени доказателства, намира за установено
следното:
По
възражението, подадено от кредитора – В.С.И. :
Възражението е допустимо, тъй като списъците на
приетите и неприетите предявени вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ е обявен
в ТР на 07.03.2017 г., а възражението е подадено на 13.03.2017 г., което е в
законоустановения седмодневен срок.
С молба от 09.02.2017 г. кредиторът – В.С.И. предявява
пред съда по несъстоятелността вземания срещу „Х.“ ООД в общ размер на
273 443,40 лв. лева, а именно : 249 781,99 лв. – незаплатени й
месечни възнаграждения, като управител на дружеството „Х.“ ООД за периода от
01.02.2014 г. до 29.02.2016 г.; 16 685,05 лв. – полагащи се обезщетения за
неползван платен годишен отпуск за 26 дни през 2012 г. и 2013 г.; и
6 976,36 лв. – заплатени от управителя за сметка на дружеството парични
суми имащи различно основание /възнаграждение за процесуален представител по
т.д., такса за предявяване на частичен иск; такса за откриване на производство
по несъстоятелност, депозит за извършване на експертиза; цена на доставена ел.
енергия, цена за ползвани телефонни постове/. Основанието и размера на
заявените си вземания за възнаграждение кредитора – И. обосновава с вземане на
решение от ОС на съдружниците на „Х.“ ООД от 26.11.2007 г. Към молбата са
представени писмени доказателства, както следва : протокол от ОС провело се в
гр. С. на 26.11.2007 г., преводно нареждане за заплатена в полза на адвокат
сума във връзка с процесуално представителство по т.д. № 3614/2014 г., както и
такива от 26.02.2016 г., 15.04.2016 г. и от 06.04.2016 г. за заплащане на
държавни такси за иницииране на различни производства пред съд с участието на „Х.“
ООД, както и за заплащането на депозит за покриване възнаграждение на вещо
лице.
Възразилият
кредитор – В. И. черпи имуществените си права на парични вземания за изплащане
на възнаграждение във връзка с дейност по управление на търговско дружество - „Х.“
ООД, както и такива за обезщетение за неползван платен годишен отпуск при
твърдения да има качеството на управител на същото и да го е представлявал в
рамките на заявения период, вкл. да е изпълнявал всички правомощия на
управителя съобразно ТЗ. Успоредно с това правата на кредитора се мотивират и с
вземане на решение през 2007 г. на ОС на „Х.“ ООД, с което му е определено
10 000 лв. – месечно възнаграждение, с оглед изпълняване функциите му на
управител.
Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал.7 ТЗ
отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на
управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез
лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния
собственик. Следователно от законодателя е установен конкретен юридически
механизъм чрез които управителя и търговското дружество уреждат правата и
задълженията по между си във връзка с довереното управление на даден търговец в
полза на конкретен негов управител. Елемент от това правоотношение съставлява и
правото на управителя да получи възнаграждение за положената от него работа,
като начина на неговото определяне може да бъде повлиян от редица конкретни
показатели, включително постигане на заложени цели, сред които увеличаван на
обороти, търговска печалба и прочие. Всякога обаче е необходимо за да се породи
правото за назначения управител да получи определено възнаграждение за своята
дейност провеждане на доказване, че такова възнаграждение е било уговорено в
претендирания размер, като към момента на заявяване на претенцията между
дружеството и управителя е съществувало правоотношение по договор за възлагане
на управление. Самият факт на назначаване на едно лице за управител на
конкретно търговско дружество не генерира автоматично пораждане на задължение
за заплащане на дадено възнаграждение за управлението на дружеството, което е
поверено на това лице. В разглежданата хипотеза действително от възразилия
кредитор – В. И. не е представен договор за възлагане на управление, но анализа
на представения протокол от ОС на съдружниците от 26.11.2007 г. показва, че
правоотношение с такъв източник е било налице между „Х.“ ООД и В.И.. В тази насока е изричното
изявление, с което възложителя по това правоотношение „Х.“ ООД признава, че
такова съществува към момента на провеждане на събранието и взема решение за
промяна в един от неговите елементи – дължимото възнаграждение за
осъществяването на възложеното управление на търговското дружество. Така,
считано от 01.11.2007 г. следващото се възнаграждение за управителя е
определено на сумата от 10 000 лв. – месечно. Настоящият съдебен състав
намира, че постигнатото между субектите по правоотношението съгласие за
неговото изменение в посочената част е достатъчно за да се приеме, че
преследвания ефект на изменението в дължимото възнаграждение е успешно
реализиран. Липсата на изричен анекс, които да инкорпорира тази взаимна воля не
може да прегради настъпването на промяната в съдържанието на мандатното
правоотношение. Това е така, защото волята на С.те във връзка с изменението на
договора за управление е конкретна и ясно изразена без да е необходимо тя да се
детайлизира, като от тази воля може да се черпи извод за постигната изпълнена
писмена форма в предприетото от С.те изменение на мандатното правоотношение.
Изразеното съгласие за изменение размера на полагащото се на управителя
възнаграждение за дейността му по управление делата на дружеството е намерило
своето отражение и в записванията в търговските книги на дружеството, където вземания
с такъв характер присъстват, което означава, че след формалното вземане на
решението за посочения размер на следващо се възнаграждение, такова е било
регулярно начислявано, а в дадени периоди, извън изследвания и заплащано. Да се приеме обратното означава да се
пренебрегне и формализира ненужно вече постигнатото съгласие относно
изменението в размера на полагащото се договорно възнаграждение за
осъществяваното изпълнение на възложеното управление на търговското дружество.
Относно срокът на продължителност на мандатното правоотношение по договора за възлагане
на управление сключен с управителя В. И. трябва да се отбележи, че такъв не е
императивно установен, което означава, че е възможно този вид договор да е
сключен без срок и да се прекратява едва при изявяване на воля от някоя от С.те
в тази насока. По делото няма доказателства установяващи прекратяване на
договора, поради уговорен и изтекъл срок, което потвърждава извода, че към
момента на заявения от възразилия кредитор период – 01.02.2014 г. до 29.02.2016
г. /25 месеца/ договорно правоотношение с посочения от кредитора облигационен
източник е съществувало. На следващо място във връзка с изпълнение на основното
задължение на управителя да осъществява фактически действия по управление на
търговското дружество, трябва да се посочи, че данните по делото навеждат на
заключение, че в рамките на заявения от кредитора период такива действия са
били реализирани. Уместно е да се спомене, че действията по управление на едно
търговско дружество не се ограничават само до това, дали то извършва действия
по безкасови операции чрез своите банковите сметки, респективно липсата на
отчетени приходи от оперативна дейност. Управлението е комплексна дейност,
която може да включва й действия по представителство на търговеца пред различни
държавни органи и трети лица, включително пред съд., НАП, Агенция по
вписванията и пр. В случая няма спор, че управителя – В. И. е инициирала, вкл.
в рамките на процесния период съдебни производства за защита определени
имуществени права на дружеството, което представлява, а така също са
представяни пред НАП, годишни данъчни декларации и ГФО. Има данни и за
осъществено представителство по изпълнително дело водено срещу търговеца, което
също е дейност по управление на дружеството. Същевременно отсъства информация
за напълно преустановена търговска дейност от страна на „Х.“ ООД, същото разполага
с определена категория активи отразени в изготвените и обявени ГФО. Тоест в
рамките на 01.02.2014 г. до 29.02.2016 г. възразилия кредитор освен, че е бил
вписан в ТР при АВ в качеството на управител е осъществявал и фактически
действия по управление на търговското дружество, което пък означава, че се е
пораждало задължение за заплащане на възнаграждение в размер на сумата от по
10 000 лв. месечно. Разбиора се ако собствениците на капитала на
дружеството са забелязали основания, които поради стесняване обема на
извършваната търговска дейност, или настъпване на лоши финансови резултати в
същата е могло в даден момент чрез свикване на ОС на съдружниците да вземат
решение, било за намаляване размера на възнаграждението на управителя, било за
прекратяване на неговите правомощия и освобождаването му, като такъв, вкл. и
прекратяване на мандатното му правоотношение, от което кредитора пряко черпи
правата си на възнаграждения. Това обаче не е сторено и съдът по
несъстоятелността е длъжен да се съобрази с установените по делото факти и
произтичащите от тях права. Ето защо отчитайки размера на уговореното през 2007
г. възнаграждение и съобразявайки периода, за които кредитора навежда твърдения
да не е получил изпълнение на това насрещно задължение на търговеца, съдът по
несъстоятелността намира, че в полза на В. И. се е породило вземане в размер на
сумата от 250 000 лв., като доколкото същото е заявено в пределите на
сумата от 249 781,99 лв., то следва да се допусне изменение в изготвените
от синдика списъци на приетите и неприети вземания, като посоченото вземане се
изключи от списъка на неприетите вземания и се включи в този на приетите
такива.
Относно заявеното кредитора – И. вземане за
обезщетение относно неползван годишен отпуск в размер на 26 дни за 2013 г. и
2014 г. в размер на сумата от общо 16 685,05 лв. и аргументите за неговото
неприемане от синдика, съдът по несъстоятелността, намира, че това разбиране на
посочения орган е правилно и следва да се подкрепи. Същественото е, че правоотношението,
което възниква по договор за управление на търговско дружество не е трудово, а
има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и
търговското право. Отношенията между управителя, съответно членовете на съвета
на директорите и на управителния съвет, от една страна и дружеството, от друга,
се уреждат с договор за възлагане на управлението. Този договор е мандатен -
договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на С.те
по него, поради което лицето, на което е възложено управлението няма качеството
на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. Следователно
обезщетенията, които се следват на работниците по смисъла на КТ и в частност
това по чл. 224 КТ не се прилагат автоматично и спрямо хипотезите на
прекратяване на мандатно правоотношение, което се е породило от факта на
сключен договор за възлагане на управление. Разбира се не е изключено между С.те
по едно такова правоотношение изрично да се уговори подобно обезщетение в
хипотеза на осъществено прекратяване на същото, като се фиксира размер, или
начин на формиране на това обезщетение. Една такава последица обаче може да
възникне само ако е договорно уредена по волята на С.те в упражнение принципа
на договорната свобода. Тя не може да бъде императивно наложена посредством
осъществяване на разширително тълкуване спрямо договора за управление и
прилагане към същия на разпоредби от КТ. Следователно правилно синдика е счел в
производството по разглеждане и преценка на предявените вземания, че това вземане
не е доказано да съществува в полза на кредитора – В. И. и в израз на това си
решение го е включил в списъка с неприетите такива. Въпреки изложеното не
следва да се пропуска и това, че по делото няма данни мандатното правоотношение
на В. И. да е прекратено, което е една от основните материални предпоставка за възникване на правото на
работника/служителя да бъде обезщетен за неизползвания от него платен годишен
отпуск.
Последното заявено в откритото производство по
несъстоятелност на дружеството - „Х.“ ООД от кредитора – И. вземане е такова в
размер на сумата от 761,06 лв. и се охарактеризира под плащания осъществени от
управителя за сметка на дружеството, които покриват акумулирани разходи за ел.
енергия и телефонни услуги. Възникването на така очертаното вземане, за което
тежест на доказване носи кредитора не се установява от материалите приобщени по
делото. Няма нито един писмен документ, които да инкорпорира в съдържанието си
факт на осъществено от управителя – В. И. плащане на разход, чиито адресат е
дружеството „Х.“ ООД, които разход да има характера на покриване на натрупано задължение
за консумирана ел. енергия или потребена телекомуникационна услуга. Това
фактическо положение е достатъчно да се заключи, че В. И. не доказва да има
кредиторово качество на подобно вземане спрямо „Х.“ ООД и мотивира съда по
несъстоятелността да се солидаризира с извода на синдика да не приема същото
при преценката му кои от предявените пред него вземания да приеме, респективно
кои да откаже да приеме.
Мотивиран от изложеното съдът по несъстоятелността,
счита, че възражението на кредитора – В. И. в частта му относно неприемане от
синдика на нейни вземания за обезщетение
относно неползван годишен отпуск в размер на 26 дни за 2013 г. и 2014 г. в размер
на сумата от общо 16 685,05 лв. и сумата от 761,06 лв. съставляваща плащания осъществени от
управителя за сметка на дружеството, които покриват акумулирани разходи за ел.
енергия и телефонни услуги, следва да се остави без уважение.
По възражението,
подадено от длъжника - „Х.“ ООД:
Възражението е допустимо, тъй като списъците на
приетите и неприетите предявени вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ е обявен
в ТР на 07.03.2017 г., а възражението е подадено на 14.03.2017 г., което е в
законоустановения седмодневен срок.
Със заявление от 10.02.2017 г. кредиторът – „Х.Х.
Б.В.“, чуждестранно дружество, регистрирано в търговската камара в Г., Х., под
рег. № 39061646 предявява пред съда по несъстоятелността вземания срещу „Х.“
ООД разпределени, както следва : главница в размер на 392 711 евро –
представляваща незаплатена част от заем в размер на 380 000 евро и
заплатена от кредитора неустойка за предсрочно погасяване в размер на
12 711 евро; сумата от 37 279,88 евро, представляваща натрупана
договорна лихва върху главното вземане от 380 000 евро за периода
29.03.2007 г. до 19.08.2008 г.; сумата в размер от 395 064,19 евро,
представляваща договорна наказателна лихва натрупана за периода от 20.08.2008
г. до 03.02.2017 г.; сумата в размер от 37 575,12 лв. – разноски направени
за участие в производството по несъстоятелност присъдени с решението за
откриване на производство по несъстоятелност. В мобата си за предявяване на
тези вземания кредитора обстойно очертава техните основания и начина на
формиране на размерите им.
С оглед наведеното от длъжника възражение за липса на
надлежно учредена представителна влст в полза на лицето подписало молбата за
предявяване на очертаните по-горе парични вземания на посочения кредитор в
производството по несъстоятелност на „Х.“ ООД е необходимо да се отбележи
следното : Молбата е придружена от Извлечние от търговския регистър на
Търговската палата на Нидерландия, което е съставено на 05.05.2014 г., което е
придружено с апостил от 07.05.2014 г. съобразно Хагската конвенция, като в това
ивлечнеие присъства, като реквизит, че считано от 22.01.2004 г. функциите на
директор на дружеството - „Х.Х. Б.В.“ се
изпълняват от лицето – Ж.К.. Подобни данни се извеждат и от извлечение от същия
регистър с дата – 08.11.2016 г., от което е видно, че няма промяна в лицето,
което е определено да представлява този чуждестранен правен субект. В този
смисъл представеното към молбата пълномощно, с което дружеството „Х.Х. Б.В.“
чрез представляващия го – Ж.К. е учредило процесуална представителна власт в
полза на адв. Х.М. е редовно и надлежно овластява последния да упражни правата
му в рамките на настоящото производство, включително да предяви в устанвените с
ТЗ срокове вземанията на дружеството в качеството му на кредитор на „Х.“ ООД.
Това е сторено от адв. М. с цитираното по-горе заявление, като същото е
изпълнило фукцията си да сезира надлежно органите по несъстоятелността –
синдика и съдът. Аргументите в обратната насока изложени от възразилия длъжник
чрез неговия управител – В. И. не почиват на никаква конкретика и предвид
назованите доказателства не се споделят от съда по несъстоятелността.
Съдът по несъстоятелността, като съобрази това, че в
решението си по чл. 630, ал. 1 ТЗ детайлно се е спрял върху изследване въпроса
с кредиторовото качество на дружеството „Х.Х. Б.В.“, като е обсъдил основанието
от което същото чепри правата си да получи плащания от длъжника и ги е намерил
за възникнали и същесуващи, то счита, че за целите на настоящото производство
не е необходимо да приповтаря правните си съображения, които са идентични. „Х.Х.
Б.В.“ е носител на вземанията, които е предявил с молбата си в рамките на
откритото производство по несъстоятелност, като след запознаване с механизма на
изчисляване на договорната лихва и договорната наказателна такава, настоящата
инстанция, приема, че синдика е осъществил тази дейност правилно и в
съотвествие с волята на С.те по договора за субординиран заем от 2003 г., както
и със законодателството на държавата, където договора е бил сключен, което е
приложимо в регулацията на договорните калузи, когато в същите са налице
непълноти. Осъществените погашения пред съдебния изпълнител в рамките на
инициираното изпълнително дело също са отчетени при формиране на предявените
вземания, като са изключени от тях. Това е отбелязано от съдът и в решението му
по смисъла на чл. 630, ал. 1 ТЗ, като допълнително изложените от възразилия
длъжник аргументи не променят този извод. Следователно паричните вземания,
които кредитора „Х.Х. Б.В.“ е предвил в откритото производство по
несъстоятелност и присъстват в списъка на приетите вземания изготвен от синдика
по смисъла на чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ съществуват, изискуеми са и правилно са
отнесени от синидка към групата на приетите такива. Възражението на длъжника с
искане същите да бъдат изключени от тази група е неоснователно и следва да се
остави без уважение.
По останалите включени в списъците с приети и неприети
от синдика вземания, предявени от кредиторите на дружеството в срока по чл.
685, ал. 1 ТЗ, срещу които не са постъпили възражения, съдът следва да ги
одобри във вида, в който са изготвени и приети от синдика.
На основание чл. 674, ал. 2 ТЗ, след одобряване от
съда на списъка с приетите вземания по чл. 692, ал. 1 ТЗ, следа незабавно да се
свика събранието на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 1 и т. 8 ТЗ
– избор на постоянен синдик, определяне реда и начина на осребряване
имуществото на длъжника, определяне метода и условията на оценка на
имуществото, избор на оценители и определяне на възнагражденията им.
Събранието на кредиторите следва да бъде насрочено в
кратък срок, при съобразяване изискванията за публикуване на поканата в Търговския
регистър най-малко седем дни преди датата на събранието, съгласно чл. 675, ал.
1 вр. с чл. 619, ал. 4 ТЗ. Ето защо като датата на събранието следва да се
определи 28.08.2017 г. от 15.00 часа.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ИЗМЕНЯ по възражение, подадено на 13.03.2017 г. от В.С.И., ЕГН **********, с адрес ***,
списъците на приетите и неприетите от синдика вземания на кредиторите на „Х.”
ООД /н./, ЕИК ******, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, които списъци са
обявени в Търговския регистър на 07.03.2017 г., като ИЗКЛЮЧВА от Списъка с неприети вземания предявено от кредитора В.С.И.
с молба от 09.02.2017 г. парично вземане в размер на сумата от 249 781,99
лв. – представляващо сбор на месечни възнаграждения дължими и в качеството й на
управител на търговско дружество „Х.” ООД за периода от 01.02.2014 г. до
29.02.2016 г. и ВКЛЮЧВА в Списъка с
приети вземания предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ от кредитора В.С.И. с
молба от 09.02.2017 г. парично вземане в размер на сумата от 249 781,99
лв. – представляващо сбор на месечни възнаграждения дължими и в качеството й на
управител на търговско дружество „Х.” ООД за периода от 01.02.2014 г. до
29.02.2016 г., което парично притезание е с ред на удовлетворяване по чл. 722,
ал. 1, т. 8 ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
възражението с вх. № 33000/13.03.2017 г. подадено от кредитора - В.С.И., ЕГН **********,
с адрес *** срещу включване в списъка на неприетите от синдика вземания на
кредиторите на „Х.” ООД /н./, ЕИК ****** на вземания, както следва : за парично
обезщетение относно неползван годишен отпуск в размер на 26 дни за 2013 г. и
2014 г. в размер на сумата от общо 16 685,05 лв. и парично вземане в размер на сумата от 761,06
лв. съставляваща плащания осъществени от
В.С.И. в качеството й на управител за сметка на дружеството - „Х.” ООД /н./,
ЕИК ******, които покриват акумулирани разходи за ел. енергия и телефонни
услуги начислени на същото.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
възражението с вх. № 33821/14.03.2017 г. от длъжника - „Х.“ ООД /н./, ЕИК ******
срещу включване в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Х.“ ООД /н./, ЕИК ******, в частта им касаещи
тези чийто носител е „Х.Х. Б.В.“, чуждестранно дружество, регистрирано в
търговската камара в Г., Х., под рег. № 39061646 и представляват, както следва
: 768 075,95 лв. – главница; 72 820,24 лв. – договорна лихва върху
главница от 380 000 евро начислена за периода от 29.03.2007 г. –
19.08.2008 г.; договорна наказателна лихва в размер на 751 373,47 лв., която е
начислена за периода от 01.12.2012 г. до 05.01.2017 г.; договорна наказателна лихва в размер на
21 284,75 лв., която е начислена за периода от 05.01.2017 г. до 03.02.2017
г.; и сумата от 37 575,12 лв. – присъдени разноски по т.д. № 2493/2016 г.
на СГС, VI-2 състав.
ОДОБРЯВА списъците на приетите и неприети
вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ,
съставени от синдика на 28.02.2017 г. и обявени в търговския регистър на
Агенцията по вписванията на 07.03.2017 г. и изменени от съда с настоящото
определние.
СВИКВА на основание чл. 674, ал. 2 ТЗ Събрание на кредиторите на „Х.“ ООД
/н./, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на 28.08.2017 г. от 14.30 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. С., бул.
„Витоша“ № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-2 състав, ТО,
СГС, при дневен ред по чл. 677, ал. 1,
т. 1 и т. 8 ТЗ: 1. Избор на постонен синдик; 2. Определяне реда и начина за
осребряване имуществото на длъжника; 3. Определяне метода и условията на оценка
на имуществото; и 4. Избор на оценители и определяне на възнагражденията им.
ПОКАНАТА за събранието на кредиторите да се
обяви в Търговския регистър.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
Определението подлежи на обявяване в търговския
регистър, затова препис от определението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
СЪДИЯ: