Р Е Ш Е Н И Е
№ 590
Велико Търново, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Велико Търново, VII-ми адм. състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА
ДАБКОВА
при секретаря С.Ф.
и в присъствието на прокурора
...........................................................................
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 774/2023г. по
описа на ВТАдм.Съд. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл.13, ал.6 от Закона за социално
подпомагане/ЗСП/.
Образувано по жалба на И.Г.П. ***.
Оспорва се Заповед № ЗСП/Д-ВТ/1340-О от
10.11.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново,
с която е постановен отказ за социално подпомагане с месечна помощ по чл.9 от
ППЗСП. Оспорената Заповед е потвърдена по административен ред с Решение №
04-РД06-0070/01.12.2023 г. на директора на РДСП – Велико Търново.
Оспорващият е недоволен от постановения отказ. Счита, че Заповедта е
незаконосъобразна, защото той отговаря на всички условия за отпускане на
помощта по чл.9 от ППЗСП. Моли за постановяване на решение в този смисъл. Твърди,
че е подал заявление на 28.07.2023г., като за последните 6м. доходите му
са нула лева. При подаване на
Заявлението рента за земеделските земи за
2023г. не бил получил все още. Поради това до 30.09.2023г. отговарял на
изискването за предоставяне на тази помощ. От 15.09.2023г. получавал социална
пенсия за старост. Сумите за м.09 и м.10 му били изплатени на 28.10.2023г.
Жалбоподателят възразява и на това, че не отговарял на изискването по чл.10,
ал.1, т.1 от ППЗСП, защото само жилището му в с. Ресен е обитаемо, макар старо
и в лошо техническо състояние. Придобитият от него по наследство апартамент в
гр. Горна Оряховица бил в много лошо техническо състояние и без захранване с
ток и вода. Не го използва и поради това подава декларации в данъчната служба
на Общината и го освобождават от такса битови отпадъци. Споделя, че социалните работници не са
извършвали оглед на същия.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично. Поддържа жалбата и иска да бъде уважена.
Ответникът -
директорът
на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велико Търново, чрез упълномощения
юрисконсулт оспорва жалбата и я намира за неоснователна. В представена в срока
ПЗ лично директорът излага подробни съображения. Счита за безспорно доказано
при социалното проучване и доклада, че жалбоподателят притежава втори жилищен имот, с
което не отговаря на изискванията на чл.9, ал.1, във вр. с чл.10, ал.1, т.1 от
ППЗСП. С този мотив е отказана помощта по чл.9 от Правилника. Изложени са
съображения, че лицето не отговаря и на др. изисквания за подпомагане, в
частност, че надвишава диференцирания доход – за него по формулата се получава
151,20лв., а сам той твърди доход от рента в размер на 180лв. месечно. В тази
връзка ответникът обръща вниманието на съда върху факта, че установените
обстоятелства сочат, че лицето, което търси подпомагане всъщност разполага с
недвижимо имущество и не е изчерпало възможностите за самоиздръжка, съгласно
чл.11, ал.2 от ЗСП. При това счита, че законът не задължава органите на АСП да
изследват въпроса в какво състояние е второто жилище и дали е обитаемо. Позовава
се на практика на Адм.С-ща. По изложените съображения ответникът пледира жалбата да бъде отхвърлена
от съда.
Съгласно нормата на чл.13, ал.6 от ЗСП потвърдената от
РДСП Заповед подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Следователно е приложим 14-дневният срок по чл. 149, ал.1 от АПК, от деня на
съобщаването. Решението на РДСП е връчено на 05.12.2023г., съгласно известието
за доставяне /л.6 от делото/, а жалбата е депозирана пред РДСП на 11.12.2022г.
съгласно направеното върху нея отбелязване от РДСП – Велико Търново, т.е. в
преклузивния 14-дневен срок. Жалбата е подадена от името на лице, което е
адресат на постановения отказ,
неблагоприятен за него. Оспорената Заповед е индивидуален
административен акт /ИАА/, подлежащ на съдебен контрол. АСВТ е родово и местно
компетентния съд. Еднозначният извод е, че жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения по фактите и правото:
С Разпореждане от 28.12.2023г. съдът указа
на оспорващия, че на основание чл.170, ал.3, вр. с ал.2 от АПК в негова тежест
е да докаже, че са били налице условията за подпомагане с месечна помощ по чл.9 от ППЗСП. На ответния АО бе указано на
основание чл. 170, ал.3 от АПК, че следва да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му. Същият бе задължен да попълни административната
преписка с доказателства за компетентност на лицето, издало оспорената Заповед.
Релевантните за спора факти се установяват
само по писмени доказателствени средства. Тези, представени с административната
преписка и допълнително в съдебно заседание от ответника и жалбоподателя. Между
тях няма такива оспорени по реда на чл.193 от ГПК.
Настоящият състав на АСВТ взе предвид
оплакванията в жалбата и доводите на страните. Обсъди събраните писмени
доказателства по отделно и в тяхната взаимна връзка. В резултат на тази
аналитична дейност прие за установено по фактите следното:
1.На 28.07.2023 г. П. подава до директора на дирекция
„Социално подпомагане“ гр.Велико Търново Заявление-декларация за отпускане на месечна
целева помощ. Декларира, че единственият му доход е от рента на земеделска земя в размер на 180,00лв.
месечно, както и това, че има здравословни проблеми, но не прилага медицинска
документация.
2. Във връзка с подаденото Заявление е извършена социална анкета, при която е
установено, че жалбоподателят П. е 70 годишен, неженен, има син, с който не
поддържа контакти. Живее в жилище на
посочения постоянен адрес, което е в лошо техническо и хигиенно състояние.
Съжителства с лице от женски пол без роднински връзки, което е трудоустроено.
3.В социалния доклад е отразено, че лицето е в
нетрудоспособна възраст, но не е пенсионер, поради липса на осигурителен
стаж. Доход за предходния месец нула
лева. В СД е отразено освен това притежанието на земеделска земя - 47,907дка и втори жилищен имот в центъра на
гр. Горна Оряховица.
4. Въз основа на тези обстоятелства е постановен отказ
за подпомагане, обективиран в оспорената в настоящото производство Заповед № ЗСП/Д-ВТ/1340-О от
10.11.2023 г. на директора на ДСП В. Търново. Изложени са мотиви, че П. не отговаря
на условията за получаване на помощ по чл.9, ал.1 от ППЗСП, във вр. с чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП, т.к. обитаваното
жилище не е единствено.
5. При връщането на преписката от горестоящия АО е
установено, че на П. е отпусната социална пенсия за старост през м.10/2023г. в
размер на 276,64лв.
6. Ив. П. оспорил Заповедта по новото произнасяне пред
РДСП. С Решение № 04-РД06-0070/01.12.2023 г. на директора на РДСП – Велико
Търново Заповедта на директора на ДСП-ВТ е потвърдена като правилна и
законосъобразна. Горестоящият административен орган е посочил, че заявителят
притежава два жилищни имота, което е посочено в декларацията му и се
потвърждава от социалната анкета. Това обстоятелства според него е пречка за
получаване на исканата помощ. За месеците следващи отпусканет он асоциалната
пенсия за старост е изтъкнато и обстоятелството, че се надвишава диференцирания
доход, определен по реда на ППЗСП.
7.Решението на РДСП-ВТ е връчено на жалбоподателя на
05.12.2023г. в тази връзка Заповедта е
обжалвано по съдебен ред с жалба, подадена чрез административния орган на 11.12.2023г.,
въз основа на която е образувано настоящото дело.
8.В хода на съдебното производство ответникът
представи доказателства, свързани с валидността на оспорената Заповед. От жалбоподателя
бяха представени писмени доказателства, удостоверяващи част от получена рента
за земеделска земя, сметка за дълга му като наследник на длъжника по ИД 20198960400642, сл. бележки от Отдел
МДТ на Община Г. Оряховица, че жилищният имот не се ползва и не се заплаща
такса смет от 2022г. до 2024г., както и удостоверение, че това не е основно
жилище.
При съвкупната преценка на представените
доказателства, съдът установи, че описаните в Заповедта фактически основания са
се осъществили така, както сочи административният орган/АО/. Горните фактически
констатации са основани на писмени доказателства, които не са оспорени и са
непротиворечиви по съдържание. Страните на практика не оспорват настъпването на
тези факти, а тяхната правна интерпретация.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът
формира следните правни изводи:
Приложим материален закон в случая е Законът за
социално подпомагане/обнародван ДВ бр.56 от 1998г./ и Правилникът за неговото
приложение/ППЗСП/, а процесуален АПК.
Актът на администрацията е
основан от фактическа страна на обстоятелството, че притежаването на втори
жилищен имот е пречка за получаване на социална помощ по чл.9, ал.1 от ППЗСП. За
правно основание на постановения отказ е посочена нормата на чл.10, ал.1, т.1
от ППЗСП. Същата разпоредба поставя
допълнително условие за получаване на месечната социална помощ, освен дохода, а
именно: обитаваното от лицето собствено жилище да е единствено. Разпоредбата в този и вид е в
сила от 01.06.2023г., като изменението е по отношение отпадане на изискването
за размера на жилището с оглед членовете на семейството.
Съдът извърши служебно дължимата проверка на законосъобразността на оспорвания
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно чл.168,
ал.1 от АПК. При това установи следното:
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган. Същият е подписан от оправомощен служител, действащ при
условия на заместване при отсъствие на титуляра на длъжността „директор на
ДСП-ВТ“. Видно от представената Заповед №
ЧР-7-25 737/30.10.2023г./л.28/ за времето то 07.11.2023г. до
10.11.2023г., вклч., директорът на ДСП-ВТ е бил в законоустановен отпуск.
Издадената на 10.11.2023г. Заповед е подписна от служителя М.Е., определена да
замества директора със Заповед № 0401-РД01-0126/08.08.2022г./вж. т.1 от същата
на л.27/. поради това съдът приема, че оспорената пред настоящия съд Заповед е
подписана от лицето, изпълнявало длъжността директор на ДСП-В. Търново към
момента на издаването й. Поради това този АО е упражнил правомощието си по
чл.13, ал.3, вр. ал.2 от ЗСП. В тази връзка, оспорената Заповед е валиден
административен акт и не е налице
основание за отмяната й по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.
Оспорената Заповед е постановена в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички
реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Изложените в нея фактически и правни
основания са достатъчни да се установи волята на административния орган и в
същото време позволява на съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност
върху акта. За пълнота следва да се посочи, че съгласно трайната практика на
съдилищата мотивите на административния акт могат да се съдържат и отделно в
административната преписка, поради което и като съобрази съдържанието на
административната преписка, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при
липса на отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Оспорваната в настоящето производство заповед е
издадена в хода на административно производство по чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 9
от ППЗСП, което е приключило с постановяване на Заповед за отказ. Заповедта е
издадена при спазване на административно-производствените правила -
административният орган се е произнесъл след депозиране на молба - декларация
по образец от жалбоподателя, към която са приложени необходимите документи,
след като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Следователно не са допуснати процесуални нарушения, които да имат за последица
незаконосъобразност на така издадения административен акт.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната
заповед е издадена въз основа на правилно приложение на материалния закон:
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗСП,
социалните помощи се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално
подпомагане“ или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на
всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Съгласно чл.
12, ал. 2 от ЗСП, социални помощи се отпускат след преценка на: доходите на
лицето или семейството; имущественото състояние; семейното положение;
здравословното състояние; трудовата заетост и други констатирани обстоятелства.
Социалната анкета, която се прави при постъпила молба за месечна помощ, трябва
да даде отговор на въпросите налице ли е необходимост от социално подпомагане
на лицето. Обект на изследване са въпросите какви доходи по смисъла на § 1, т.
9 от ППЗСП има лицето, искащо такава помощ; какво имущество притежава и налице
ли е реална възможност то да реализира доходи от него; има ли задължени по
закон лица да издържат искащото помощ лице; имат ли тези лица реалната
възможност да изпълняват това свое задължение. При това положение, преценката
кои лица и при какви условия имат право на такава помощ следва да бъде
съобразена и с основното правило на чл. 2, ал. 3 от ЗСП. Същата предвижда, че социалното
подпомагане се предоставя по начин, който запазва човешкото достойнство на
гражданите, и се основава на социална работа, като се прилага индивидуален
подход и комплексна оценка на потребностите на лицата и семействата. От изложеното
се налага изводът, че системата на социално подпомагане следва да подкрепя
българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни,
възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда
си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на
задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват
задоволяване на основните си жизнени потребности.
Помощта по чл.9, ал.1 от ППЗСП е месечна помощ за лица
или семейства, чийто доход за
предходния месец е по-нисък от определен диференциран доход. Същият се определя
от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 процента от линията на
бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата,
към която принадлежи лицето. В случая за 2023г. с ПМС № 286/21.09.2022г. е
определена линия на бедност то 504,00лв. За Ив. П. се следва диференциран доход
100% от 151,20лв./30% от 504,00лв. е
151,20лв./. Сам той декларира месечен доход от рента на земеделски земи в размер
на 180,00лв. Причината, че не е получил пълната сума поради наложен запор па ИД
от 2019г. е ирелевантна за производството.
Дори да се абстрахираме от въпроса за дохода в
предходния месец на заявлението, т.е. м.06.2023г., като приемем, че същият е
нула лева, то несъмнено е налице пречката за получаване на този вид помощ,
предвидена от законодателя в чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП като допълнително, но
неотменно условие. Безспорно е установено по делото, че И. Г. П. е придобил по
наследство и притежава втори недвижим имот, жилищен при това – апартамент в
центъра на гр. Горна Оряховица. Тоест, обитаваното от него жилище в с. Ресен
не е единствено. Същото е декларирано в
МДТ и той му плаща данък сгради. Твърди, че притежаваният имот е необитаем и не
носи доходи. Това е неотносим довод. Без всяко значение са причините поради
които жалбоподателят не получава доходи от това жилище. Липсата на ток и вода не е пречка да бъде
отдаден под наем или продаден, т.к. самата територия е водоснабдена и
електрифицирана. Разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП, регламентираща пречка
за отпускането на социалната помощ, не изисква второто жилище да бъде реално
обитавано или от него реално да се придобиват доходи. Достатъчно е такова да е
налице по отношение на субекта, подал молба за отпускане на социална помощ. В
случая се констатира наличието на втори жилищен имот, което е мотивирало
административният орган да откаже предоставянето на месечна социална помощ. Като
е сторил това АО е приложил правилно материалния закон.
Постановеният отказ е в съответствие и с целта на
закона/чл.1, ал.2, т.1 от ЗСП/ – да се подпомагане на гражданите, които без
помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности.
Индивидуалния подход и комплексната преценка на потребностите на жалбоподателя
сочат несъмнено, че същият разполага с имущество, което може да бъде продадено
и да се превърне в източник на доходи. Същият притежава апартамент в центъра на
гр. Горна Оряховица и почти 50дка земеделски земи. Съгласно чл.11, ал.2 от ЗСП,
социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от
лицата по чл. 140 от Семейния кодекс. Очевидно е, че в случая Ив. П. не е
изчерпал възможността да се издържа от своето имущество, поради което не е налице основание да бъде подпомаган от
държавата. Трябва да се съобрази и това, че системата на социално подпомагане
не разполага с безгранични възможности, както и бюджета на нашата държава. Нуждаещите се са винаги повече от тези, които
получават подпомагане. Поради това, когато се предостави неправомерно социална
помощ на лице, което не следва да получава такава, то се лишава от възможност за подпомагане друго
лице, което няма възможност за самоиздръжка от труда или имуществото си.
В заключение по изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. Обжалваната Заповед е правилна и законосъобразна.
При този изход на делото не се присъждат разноски,
т.к. такива не са поискани.
Воден от горните мотиви, на основание
чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, VII-ми административен състав на АСВТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.П., предявена срещу Заповед
№ ЗСП/Д-ВТ/1340-О от 10.11.2023 г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Велико Търново, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.13, ал.7 от ЗСП.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: