Присъда по дело №142/2020 на Районен съд - Димитровград

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  РАЙОНЕН СЪД- ДИМИТРОВГРАД

 

ПРИСЪДА

№  ……

23.02.2021 год., гр.Димитровград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Димитровградски районен съд в публичното си заседание на 23.02.2021 г. в състав съдия  ПЕТЪР ПЕТРОВ в присъствието на съдебен секретар Пл. Дянкова,  като разгледа докладваното от съдията  НЧХД № 142 по описа за 2020 г. на Районен съд  Димитровград,

П          Р          И          С          Ъ          Д          И :

ПРИЗНАВА  С.М.Й., род. на *** ***, б.гр., средно образование, вдовица, ЕГН **********, неосъждана,  за НЕВИНОВНА  в това, че на 14.10.2019 г., в гр. Димитровград, зала на кино „Химик“, казала нещо унизително за честта и достойнството на Я.Д.М. в негово присъствие, като обидата е нанесена публично, разпространена по друг начин и нанесена в качеството му на длъжностно лице- Заместник кмет на Община Димитровград, при или по повод изпълнение на службата или функцията му - престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл. 146, ал.1  от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение.

ОСЪЖДА С.М.Й. да заплати на Я.Д.М. сумата в размер на 2,000.00 (две хиляди лева)лв., представляваща обезщетение, за претърпени в следствие на извършеното увреждане неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху нея, считано от 14.10.2019 г. до окончателно изплащане на сумата, предявеният до размер на 10,000.00(десет хиляди лева)лв. иск като неоснователен и недоказан- ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА С.М.Й. да заплати по сметка на РС- Димитровград ДТ= 80.00(осемдесет лева)лв.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в петнадесет дневен срок, считано от постановяването `и пред ХОС.              

Съдия:

  Мотиви към присъда №260007/ 23.02.2021 г., постановена по НЧХД№ 142/ 20 г., Районен съд- Димитровград.

1.      Против С.М.Й., род. на *** ***, б.гр., средно образование, вдовица, ЕГН **********, неосъждана, е внесена тъжба, с която е обвинена в това,  че на 14.10.2019 г. в гр. Димитровград, зала на кино „Химик“, казала нещо унизително за честта и достойнството на Я.Д.М. в негово присъствие, като обидата е нанесена публично, разпространена по друг начин и нанесена му в качеството на длъжностно лице- заместник кмет на Община Димитровград- престъпление по чл. 148, ал. ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл. 146, ал.1 от НК.

2.      Твърденията в тъжбата са, че на посочената дата на посоченото място, което е публично, в зала, пълна с хора по време на предизборен митинг на Движение Заедно за промяна- Да за Димитровград, подсъдимата е квалифицирала някои лица, включително и тъжителят като „престъпници“, направила и невярно(лъжливо) твърдение по отношение на последният, в качеството му на заместник кмет на Община Димитровград, а именно : „ не са усвоени от Община Димитровград 12 милиона лева заради Я.М.“; че същият „ лъже народа, че прави нещо“, че „цял живот само е ял, пил и живял и нищо друго не е правил“. Това било заснето с камера и публикувано в интернет на фейсбук страница на политическото движение, което препращало към съдържанието, споделено в платформата Ютюб. Тъжителят твърди, че е не престъпник, никога не е имал противообществени прояви, неверни били и другите фрази- внушавайки на обществото , че не е изпълнявал служебните си задължения, в следствие на което общината се е ощетила или не се е възползвала от посочената сума пари; че нищо не правил- бил безделник, съществувал безсмислено , въпреки че имал всички възможни степени на образование и изпълнявал множество обществено значими длъжности- депутат и заместник кмет. Твърденията съдържали непроверими факти и били насочени единствено към очернянето му и представянето му в негативна светлина като престъпник, закононарушител и безделник. Възприел е изнесеното посредством прочитане на публикациите и преглеждане на видеата в интернет.

3.      Ведно с тъжбата, поддържано и в съдебно заседание е предявен граждански иск от Я.Д.М. за осъждане на С.М.Й. да му заплати сумата в размер на 10.000,00 лева(десет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени в следствие на деянията неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от 14.10.2019 г. до окончателно изплащане на сумата. Този съд прие иска като допустим за съвместно разглеждане в процеса и конституира като граждански ищец тъжителя.

4.      ПОВЕРЕНИКЪТ- адв. Д. А. при ХАК пледира доказаност на тъжбата, излага просторни аргументи, в подкрепа на твърденията си. Моли за уважаване на гражданският иск изцяло.

5.      ЗАЩИТНИКЪТ – адв. В. Б. при САК, пледира невиновност на подзащитната си на различни основания, аргументирайки ги пространно. Иска от съда оправдаването й и отхвърляне на гражданският иск.

6.      ПОДСЪДИМАТА - С.М.Й. не се признава за виновна.

Правно основание на обвинението.

7.      НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС.

Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 21 от 2000 г.) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

Чл. 148. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 21 от 2000 г.) За обида:1. нанесена публично;2. разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;3. на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му ,наказанието е глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание.

8.      КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

Чл. 57. (2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.

9. ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ

45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

 

Факти по делото.

10. Г- н М. *** през 1963 г., не е осъждан по смисъла на НК или пък освобождаван от наказателна отговорност. Има висше образование, завършено във ВИНС ,с много добър успех през 1989 г., със специалност икономист – организатор в промишленото производство. В последствие придобива и магистърска степен по право в ЮЗУ. От 1988 г. полага обществено- полезен труд, от които в периода 1988- 1994г.- в производствени предприятия на мениджърски позиция, в периода 1994- 2001 г.- народен представител в НС на Р България, в последствие работел като учител и от 2002 г. до 2012 г. в бизнес организации на мениджърски позиции. В този период от време се е занимавал активно с подготовка на различни общини, по повод кандидатстване по европейски програми, с цел финансиране на проекти. С негово участие бил спечелен мащабен проект за Община Пещера, бил е консултант на различни проекти, по които понякога работили  безплатно, благодарение на него бил спечелен проект за трансгранично сътрудничество Н.-Т.М., ползвал се с репутация на ефективен и надежден специалист.  От 23.06.2014 г. до момента на постановяване на присъдата е на длъжност заместник кмет на Община Димитровград, в този период, кмет на общината е представител на „ГЕРБ“. Част от неговите основни отговорности в последният период от време е било участие в изготвяне на документация по кандидатстване за проекти с европейско финансиране в полза на Община Димитровград. В периода 2015- 2020 г. били одобрени общо 70 такива, с договорена стойност от 40,304,966.82 лева и три чакащи одобрение на стойност от 1,983,351.70 лева.

11.  Г- жа Й. е личност известна в местното общество на община Димитровград. Същата била родена през 1948 г., познавала се с множество известни лица , между които и с г- н М. , с неговата първа и втора съпруги. Не била осъждана или освобождавана от наказателна отговорност до момента на постановяване на присъдата. В кампанията за общински избори през 2019 г. приела да участва като кандидат за общински съветник , издигната от Движение Заедно за промяна- Да за Димитровград. Последното е пряк конкурент на ГЕРБ на местно ниво.

12. На 14.10.2019 г. Движение Заедно за промяна- Да за Димитровград организирало мероприятие, което се провело в кино салон на кинотеатър „Химик“, находящ се в гр. Димитровград. На сцената били разположени кандидатите за общински съветници и кмет на Община Димитровград в местните избори от движението, зад тях били поставени плакати с името на движението. В залата имало посетители, разположени в киносалона , поне 20 на брой. Организационно имало и лице, което оперирало с лаптоп, видеокамера, заснемало събитието. На първи ред на стол била седнала и г- жа Й.. Събитието имало продължителност близо два часа. Приблизително в средата на това събитие, думата била предоставена на г- жа Й., която се изправила и се установила на катедра, пред микрофон, където започнала да говори на събралото се мнозинство. Речта й била силно емоционално заредена и насочена против управлението на ГЕРБ на местно ниво, в частност и предимно против кмета на общината. Така между другото тя казала : „…Неговият екип  за мен е събран от престъпници. Я.М. дойде от София. Нали те пратихме в София. Стой там! Прави проекти! 12 милиона пари не са усвоени, защото нямало ткой да направи проект. А тези пари можеше да помогнат на младите хора да се помисли какво може да се направи да се върнат. Прозорците нса тъмни. Виждате ги мили приятели. Вярно ли е това нещо? Каква му е работата на С.…. На Я.М.? Каква му е? Да дойде тук той от София да излъже народа, че прави нещо. Там е ял, пил, живял е нищо друго. Самозаблуди се, че беше един път в парламента“. Тези думи били възприети от публиката- граждани и участници в събитието.

13. Технически мероприятието било излъчвано в платформата на Фейсбук, на страницата на Движение Заедно за промяна- Да за Димитровград, посредством функцията „лайв стрийм“, позволяваща възприемането на съдържанието пряко на тази страница за ограничен период от време- на живо и до 24 часа.  В последствие след няколко дни, цялото събитие било качено в интернет, в платформа за споделяне на съдържание Ютюб от служител, който отговарял за поддръжката на страницата на фейсбук  на политическото движение- организатор. Пряка препратка с линк (връзка) към каченото съдържание-видео и аудио имало в страницата на Движение Заедно за промяна- Да за Димитровград. Съдържанието било достъпно за неограничен брой лица по време и място, индивидуално избрано от тях. След като е била подадена тъжбата до този съд, техническото лице свалило съдържанието от сайта.

14. Поне трима свидетели са възприели съдържанието в интернет. Първият от тях е присъствал на събитието- св. И.. Освен пряко после той открил записа в Ютюб, там също го гледал, но след ден съдържанието липсвало. Св. Гагов познавал г- н М. , тъй като в качеството си на режисьор работил съвместно с него по множество проекти. В чисто професионален план следял подобни съдържания и възприел на 15- 16.10.19 г. в Ютюб събитието. Знаел, че г- н М. отговаря за такива проекти и че бил ситуиран в гр. Димитровград, поради което му звъннал , възприел М. като много обиден от съдържанието, което на пръв поглед му изглеждало на свидетеля комедийно, но разбрал, че всъщност е казано с цялата си сериозност. Също така св. Ж. видял клипа в интернет, говорил с г- н М. след това и отчел състоянието му на обиден от казаното човек. Познавал добре г- н М. от работата му във връзка с регионалното развитие, бил с голям капацитет и познания по отношение на европейските проекти.

15. Все пак, макар и да са налице множество проекти в Община Димитровград,  изготвени и консултирани от г- н М., някои граждани оставали с впечатление за недобре свършена работа. В частност това било и мнението на св. Монева. Тя присъствала на събитието, но не считала, че г- н М. е бил визиран като престъпник от г- жа Й..Знаела, че последната била наричана с обидни и подигравателни епитети от страна на привърженици на ГЕРБ, така и в една предизборна кампания се говорели много приказки, което било и установено като еталон в страната.

16. Горните факти са еднопосочно установени от съвкупната оценка на доказателственият материал, преценен от съда по начина, изложен по- долу.

Извършено ли деяние, извършено ли е то от подсъдимата , извършено ли е виновно.

17. През 2021 г. съдът е в щастливата позиция в сравнение с преди, когато не можеше да възприеме действително случилото се в един казус, а сега това е възможно от първо лице- да види и чуе какви са фактите, релевантни за случая, благодарение на технологията. Това дело е едно от тях. Съдът изцяло довери съдържанието на вещественото доказателство- флаш памет, по- скоро разгледаният файл, като неоспорен по съдържание от страните, от тук- достоверен и даващ възможност от първо лице да се възприеме обективната действителност и да се стигне до истината по това дело.

18. Записа не е единственото доказателствено средство, въз основа на което съдът гради своите изводи. Еднопосочни са показанията на разпитаните свидетели- водени и от двете страни, които са изцяло в посока, че видяното в този запис е действително случилото се.

19. Предвид обвинението, за този съд е без съмнение установено, че на 14.10.2019 г. в гр. Димитровград, в зала на бивше кино „Химик“, на предизборно събитие на Движение Заедно за промяна- Да за Димитровград, във връзка с местни избори, г- жа Й., в качеството си на  кандидат за общински съветник е изрекла на глас по повод г- н М. следното : „…Неговият екип  за мен е събран от престъпници. Я.М. дойде от София. Нали те пратихме в София. Стой там! Прави проекти! 12 милиона пари не са усвоени, защото нямало кой да направи проект. А тези пари можеше да помогнат на младите хора да се помисли какво може да се направи да се върнат. Прозорците са тъмни. Виждате ги мили приятели. Вярно ли е това нещо? Каква му е работата на С.…. На Я.М.? Каква му е? Да дойде тук той от София да излъже народа, че прави нещо. Там е ял, пил, живял е нищо друго. Самозаблуди се, че беше един път в парламента“

20. Безспорно се установи, че казаното е извършено не лично в присъствие на г- н М., но без съмнение- предвид показанията на св. Гагов и Ж., то е достигнало до г- н М. , чрез интернет . Не може да се спори, че в случая елемент „ в негово присъствие“ може да се счете за изпълнен.

21. Безспорно е, че към този момент г- н М. изпълнява длъжност на заместник Кмет на Община Димитровград, това обстоятелство не се спори, множеството доказателства по делото са еднопосочни в тази връзка.

22. В целостта си изреченото от г- жа Й. несъмнено е свързано с дейността на г- н М. именно в качеството му на длъжността, която заема. Тук друго тълкуване няма как да се направи, това е и ясно от видяното от съда и чутото от разпитаните по делото свидетели.

23. Несъмнено е, че казаното от г- жа Й. е разпространено в интернет. Макар и Движение Заедно за промяна- Да за Димитровград да не може да даде точни данни за случилото се, видно от представено писмо, поискано от съда, там не се отрича, че цялото събитие е предавано „на живо“ във Фейсбук, а освен това неговият запис е качен в Ютюб, достъпен посредством линкинг (по смисъла на чл. 16, ал.4 от Закон за електронната търговия) и дадена връзка (линк) от Фейсбук страницата на посочената политическа организация.

24. Но г- жа Й. не го е сторила, не е дала лично тя такава връзка, не е качила записа в интернет. Всъщност тя изобщо не го е разпространила „по друг начин“, липсват нейни волеви действия в тази посока.

25. Няма твърдение по това дело, че тя е поискала такова разпространение, че е наредила предаване на събитието в интернет, че е дала съгласие за това. Няма никакви данни, от които да се вижда, че тя е знаела за такова разпространение.

26. Въпросът дали е знаела, че това ще се случи, дали е предполагала, но да не се е противопоставила на това е безинтересен за този съд, най- малко в наказателно правен контекст. Всеки елемент от твърдяното деяние следва да бъде облечен в изискуемият умисъл за неговото извършване, а очевидно пряк умисъл (дори и косвен) за такова разпространение липсват.

27. Изреченото от подсъдимата е казано по нейна воля, тя е била в пълно съзнание и яснота за смисълът, съдържанието и отправният адресат на казаното.

Съставлява ли деянието престъпление и каква е правната му квалификация.

28. На практика по това дело спор по фактите няма, налице е спор по правото.

29. Защитата въвежда довод за изразяване на лично мнение, както и че става въпрос за лична оценка. Преди обсъждането им, според този съдът следва да се изложат известни предварителни бележки.

30.  Изразяването на личното мнение се приема като суверенно право на конкретния индивид да избере дали, в какъв обем и по какъв начин да представи на обществото своите мисли, чувства и емоции Може да се абсолютизира, че правото на свободно изразяване е един от основните белези на демократичното общество[1].

31. Въпреки това, правото свободно да се изразява мнение не е неограничено, поне в светлината на българската правна уредба. Неговите граници се определят от лимита за упражняването му, въведени от Конституцията на Република България(КРБ) и установяването на тяхното основание и съдържание е от значение за действителния обем, в който то се реализира, защото очертава дистанцията, на която се намира от абсолютната свобода. Тъй като КРБ защитава и други ценности, респективно права и интереси, чието реализиране може да ги постави в конкуренция с разглежданото право, оправдано е да се допусне ограничаването му. Степента, в която е допустимо ограничаването на правото свободно да се изразява мнение, е в зависимост от значимостта на интереса, преценен като също подлежащ на конституционна закрила дотолкова, че се позволява изключение. В чл. 57, ал. 2 от КРБ се съдържа едно общо положение за всички права което не допуска злоупотреба с тях или упражняването им по начин, който накърнява права или законни интереси на други. Част от тях са групирани като защита на репутацията и правата на другите граждани - чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 1, чл. 41, ал. 2[2].

32. От друга страна, задължението да не се вреди другиму в есенцията си е предписано и гарантирано от закона поведение, което едно лице трябва да има спрямо всяко трето лице, за задоволяване на определени правни интереси, в противен случай делинквента отговаря с имуществото си пред пострадалият[3]. То е толкова важно в гражданският обмен, че е прието за основно право на гражданите на Р България[4].

33. Противоправността е налице и когато има злоупотреба с право[5], т.е. когато се упражнява едно право без видима и действителна полза, с ясното намерение да вредиш другиму[6].

34.     Институтът на наказателната и гражданска отговорност за обида (умишлено унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него – с изказване, действие или по друг начин) и клевета (съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму) като средство за защита на честта, личното достойнство, доброто име, репутацията и правата на другите, представлява „ограничение на правото на свобода на изразяване на мнение, което е допустимо и от Конституцията, и от Конвенцията”.[7]

35.     Първичен в случай като настоящият е въпросът, налице ли е правомерно упражнено право на свободно изразяване, което ще рече – да не е нарушен баланса между неговото упражняване и правото на лично достойнство на засегнатото лице.

36.     По конкретните дела Европейския съд по правата на човека(ЕСПЧ)   винаги е изследвал въпроса дали е постигнат справедлив баланс между конкуриращи се интереси и права. Като относими критерии, които трябва да бъдат вземани предвид при балансирането в конфликта между правото на личен живот по чл. 8 и правото по чл. 10 Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи(КЗПЧОС), през годините ЕСПЧ е посочвал: приносът за дебат от обществен интерес; обществения статус, известността на засегнатото лице (приемано е, че допустимите граници за критика на публични фигури в сравнение с частните лица са много по-широки); досегашното поведение на съответното лице; съдържанието (лексика и изразни средства), формата и последиците от казаното; начинът и обстоятелствата, при които е получена информацията, нейната достоверност и източници; разграничение дали се касае за оценъчни съждения или за фактически твърдения[8]. Като обобщена позиция в решенията се извежда, че при изследване на обстоятелствата по всяко подобно дело трябва да се държи сметка за разликата между критика, сигнализиране за нередности в работата на длъжностни лица и представители на обществеността, и обидни изявления и/или клеветнически твърдения.[9]

37.     Но чл. 10, т. 1 КЗПЧОС не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството, репутацията и правата на други лица. Извън тези ограничения всеки може да изразява и разпространява правомерно свои или чужди оценъчни съждения

38.     Когато става дума за оценъчни съждения, лична преценка и мнение на увреденият за определени факти, то обсъждането на истинността на тази оценка е безпредметно. Това е така, защото начинът на мислене не може да се криминализира, тъй като резултатите от него не са еднозначни и не подлежат на доказване[10]. Съществуването на фактите може да бъде доказано, докато истинността на оценъчните съждения не се поддава на доказване и поставяната на изискване за доказване истинността на оценъчни съждения нарушава самата свобода на изразяване на мнение, която е съществен елемент на правото, гарантирано от чл. 10 от КЗПЧОС[11].

39.     Разграничавайки изразяването на факти и на оценки като реализация на свободата на словото (свободата на изразяване на мнение), ЕСПЧ  отказва защита на изказани оценки без каквото и да било позоваване на факти в тяхна подкрепа, които според него следва да се възприемат като "прекалени и следователно недопустими", потвърждавайки посочения по-горе принцип на пропорционалността - във всеки отделен случай националните съдилища предвид обстоятелствата и в техния контекст следва да се опитат да установят къде се намира балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име[12].

40.     Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността (ако не представляват обида). Публичният морал е област, в която са меродавни най-вече националните традиции и култура. Преценката дали се касае за обида следва да се базира на обективен критерий - общоприетите морални и обществени разбирания за етика в междуличностните отношения, а не просто да почива на субективните възприятия на засегнатото лице. Оценъчните съждения не могат да се проверяват за вярност, доколкото те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. По отношение на оценъчните мнения и коментари следва да се преценява дали е налице достатъчно фактическо основание в тяхна подкрепа. Необходимостта да се докаже степента на връзка между оценъчното съждение и подкрепящите го факти е различна в зависимост от конкретните обстоятелства по делото.

41.     За вярност, могат и следва да бъдат проверявани, фактическите твърдения. Ако те са верни, не се носи отговорност, дори да позорят лицето, към което са адресирани, а ако не са верни, отговорност има, ако се засяга неблагоприятно адресата и доколкото не е положена дължимата грижа за проверка достоверността на разпространената информация[13].

42. В настоящият казус този съд е в правомощията си да прецени съобразно и фактите по делото, дали е налице превратно упражняване на права от подсъдимата, неоправдано навлизане в „забраненият“ по закон периметър на чужди права- тези на тъжителят.

43. Макар и на пръв поглед речта да е структурирана, съобразно и обвинението, тя може да бъде отделена и на две части- касаеща твърдението за нанасяне на обидата „престъпник“ и втора част-  че е обвинен като лъжец и безделник.

44.     По отношение на първата част от обвинението , релевантната реплика е : „…Неговият екип  за мен е събран от престъпници.“ Тук адекватно е възразено за неопределеност на това твърдение, съдът е съгласен, че то не е конкретно насочено към г- н М..

45.     За да е обидно или клеветническо дадено изявление (или засягащо по някакъв друг начин честта, достойнството или доброто име на някого), респ. - за да съставлява противоправно деяние по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, изявлението следва да визира определено физическо лице (едно или повече). Обидният (унизяващият) израз трябва да е насочен към това лице; разгласеното чрез изявлението позорно обстоятелство трябва да се отнася за него; конкретното физическо лице следва да се сочи като извършител на приписаното му престъпление. Увреденото лице може да е посочено от автора на изявлението чрез неговите имена или по всякакъв друг начин, който да не оставя никакво съмнение относно неговата личност. Само в такъв случай, съдът може да приеме, че са накърнени доброто име, честта или достойнството на ищеца. Когато обидните или клеветнически изрази са част от едно по-обширно изявление, те следва да се разглеждат в цялостния му контекст и смисъл за да се прецени дали казаното засяга по неблагоприятен начин ищеца. Възможно е в конкретните обидни или клеветнически изрази, името на увредения да не е изрично споменато, но насочеността им спрямо него трябва ясно и еднозначно да произтича от целия смисъл на изявлението[14].

46. В този казус има не само известна неопределеност, но и не е ясно, дали  г- жа Й. действително насочва квалификацията „престъпник“ към г- н М.. Разгледано само по себе си , става въпрос за „неговият екип“, т.е. това е екип на кмета на Общината, а не на заместник кмета. В контекст репликата е свързана с изнесеното спрямо кмета , а не против г- н М.. Действително, веднага след това г- жа Й. започва да говори за г- н М., но като че ли фразата е по- скоро отнесена към личността на кмета.

47. По- нататък някак си твърде отдалечена е връзката, която може да се направи между г- н М. като такъв и обобщението – екип на Кмета. Безспорно г- н М. е заместник кмет, на длъжност е в общината, дали г- жа Й. е имала предвид включване на целият подчинен на кмета персонал, дали е имала предвид само ключови фигури е трудно да се прецени. Така или иначе , поне в наказателно- правен контекст за този съд не е ясна връзката между г- н М. и квалификацията „престъпници“, тя е твърде отдалечена и не безспорна, каквото изискване Кодекса има (чл. 303, ал.2 от НПК).

48. Нещо в повече – съдът на база горните съждения счете, че няма как да се приеме точени  ясен адресат, в този смисъл, що касае репликата „престъпници“, за този съд не е доказано, че г- жа Й. я е насочила обективно и в субективен план към г- н М., т.е. тя не е извършила деянието, в което е обвинена.

49. Не  така обаче следва да бъдат преценени казаните думи за г- н М., а именно: „Я.М. дойде от София. Нали те пратихме в София. Стой там! Прави проекти! 12 милиона пари не са усвоени, защото нямало кой да направи проект. А тези пари можеше да помогнат на младите хора да се помисли какво може да се направи да се върнат. Прозорците са тъмни. Виждате ги мили приятели. Вярно ли е това нещо? Каква му е работата на С.…. На Я.М.? Каква му е? Да дойде тук той от София да излъже народа, че прави нещо. Там е ял, пил, живял е нищо друго. Самозаблуди се, че беше един път в парламента“.

50. Очевидно е , че казаното от г- жа Й. съдържа оценка за г- н М.- тя казва, че последният се е самозаблудил, т.е. оценява неговото поведение , през своя светоглед и разбиране за морал.

51. Но в тези твърдения са включени и множество факти, които несъмнено са неверни, те подлежат на проверка и такава съдът направи.

52. Стана ясно, че за период от 5 години, през които г- н М. е  заместник кмет и то точно в тази област са одобрени 70 проекта, те са на стойност от 40,304,966.82 лева. По- нататък- има само  три чакащи одобрение проекта на стойност от 1,983,351.70 лева. Така св. Монева очевидно субективно оценя кой проект е договорен, кой не , кое е изпълнено и кое не. Дори и да се възприеме нейното мнение обаче, не може да се счете, че „неизпълнени“ договори са по вина дейността на г- н М.. Няма неприети , неполучени 12,000.000.00 лева, а само близо два милиона, последните – под въпрос и вероятно одобрение. Явно това твърдение не е вярно.

53.  В този контекст е и от една страна заключението на г- жа Й.- че лъже, но от друга страна , това е част от горното невярно твърдение.

54. По- нататък се твърди бездействие на г- н М. в София, т.е. периода, в който е бил депутат до назначаване за заместник кмет- 1994- 2014 год. Без да се навлиза в дълбочина и усложняване на процеса, съдът кредитира показанията на св. Гагов и Ж.. Те са достатъчни да се приеме, че не само не е бездействал г- н М., но напротив- активно участва в регионални проекти по финансиране на общини. Част от това участие всъщност е безплатно, което пък сочи и на социална ангажираност. И двамата свидетели твърдят за висока репутация на специалист на г- н М.. Косвено това се потвърждава от факта,  че е назначен именно на такава висока позиция и в Община Димитровград. За качеството на работата му пък тук говорят и спечелените проекти- вярно, не докато е бил в София, но експертизата му не е придобита от 2014 г.,  а следва от предходният му демонстриран опит.

55. Крайният извод е , че подсъдимата е „прекрачила“ границата на гарантираните и права, действала е злоумишлено, с цел единствено и само да навреди на тъжителят. Това е така, защото тя е съзнавала, че фактите са неистински, т.е. субективната увереност за неговата вярност в случая не е равна на липса на умисъл, защото липсват каквито и да е обективни данни, в подкрепа на това свое виждане.

56. Следва обстоятелството, което се твърди от защитата за „висок праг на търпимост“. Съдът отбеляза, че правото на личността е основно право според българската конституция, докато правото на свободно слово – за добро или лошо – не е. Следва да се отбележи, че това не е само у нас, а изобщо е белег на континентално – правна система в Европа. Обратно е виждането например в САЩ, където свободата на свободното изразяване е конституционно установена с първата поправка на Конституцията, т.е. това право има поне приравнена сила с тази на правото на лично достойнство.

57. Няма съмнение, че политиците следва да търпят повече критика, която може да бъде остра, включваща нападки към работата му като такъв, към неговите изяви, поведение в обществото, начина му на изразяване, как изглежда. Такива изказвания, особено направени в публични събития и то по време на предизборна кампания следва да бъдат толерирани, защото са част от правото на всеки да критикува управляващият или конкерунта му политик.

58. Когато обаче се твърдят факти, които са невярни, това не е критика, а лъжа. Дори и тази лъжа би била допустима в настоящият контекст, ако не е пряко насочена към личността на г- н М.. Несъмнено е внушението, че той е некомпетентен да работи работата, която му е поверена в качеството му на заместник кмет, отговорен за проектите в общината, че такова е било поведението му през целият живот – и в София, и тук.

59. Дори и само в тази част би било съмнително, дали г- жа Й. действа извън предоставеното й право на изразяване. Тя обаче стига по- надалеч, като обвързва твърденията си с друго невярно- че общината по причина на бездействието/ лоша работа на г- н М. губи 12 милиона лева- съвсем неверен факт. Обобщено, цялостният изказ зловредно накърнява достойнството и честта на г- н М., баланса на права е разрушен, като е навлезнато недопустимо в личната сфера на г- н М..

60. Това е сторено умишлено, г- жа Й. е съзнавала, че говори неистина, казаното е единствено с цел да се унижи г- н М..

61. Не може да служи за повод казаното от някой друг по повод г- жа Й., която някак си да отвърне на обидите против нея, насочвайки подобни към г- н М.- твърдение изнесено от страна на св. Монева. Аргументът поначало е слаб, а по същество- ирелевантен и не оневинява г- жа Й..

62. Така, деянието в тази част е извършено и то виновно от страна на г- жа Й..

63. Въпреки това, този съд счита , че престъпление няма.

64. Според чл. 9, ал. (2) Не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

65. Наистина, извършеното от г-жа Й. съдържа всички признаци на престъплението обида, в квалификацията от чл. 147, ал.1, т.1 и 3 от НК освен същественият- изискуемата степен на обществена опасност.

66. Тук следва да се отчетата множество фактори- ситуацията, при която деянието е извършено; несъмнено зареденият състезателен импулс – както е във всяка предизборна кампания; възрастта на г- жа Й.; добрите й характеристични данни; външните фактори, повлияли на преценката й; установеният модел на поведение в национален мащаб за водене на предизборен дебат; използваните от нея думи и изрази, които сами по себе си не са пряко обидни, макар да носят такова внушение; в резултат на последното- самото деяние не е съществено като субстрат.

67. Съвсем прагматично, наказателно правната защита в случай като този се струва на съда като че ли прекомерна мярка.

68. Така за този съд без съмнение е налице явна незначителност на обществената опасност от извършеното. Това е довод да се произнесе оправдаване на г- жа Й. по цялото наказателно обвинение, което и съдът стори с постановената си присъда.

По гражданският иск.

69. Предявеният граждански иск е допустим, между надлежни страни и пред съответен съд. Този иск има квалификация по чл. 45 от ЗЗД

70. Оправдаването на г- жа Й. не снема от нея гражданската отговорност за несъмнено установеният от съда деликт.

71. С казаното в посочената му по- горе част тя засяга неимуществената сфера на г- н М..

72. Това деяние извършва неправомерно, тъй като излиза извън обхвата на гарантираното й право на свободно изразяване.

73. Това деяние предизвиква нанасяне на вреди, които имат неимуществен характер.

74. Така предявеният иск е основателен.

75. Досежно неговата доказаност, съдът отчете от една страна високата степен на засягане на достойнството на г- н М.- накърняване на репутацията му като професионалист, въвеждане на твърдения за неговата некомпетентност, лоша квалификация, ленност и тн., което е доведено до публиката. От друга страна, съдът взе предвид отбелязаното по повод обществената опасност по- горе- а именно- ситуацията, при която деянието е извършено; външните фактори; установеният модел за водене на предизборен дебат; използваните от г- жа Й. думи и изрази, които сами по себе си не са пряко обидни, макар да носят такова внушение.

76. При тези мотиви и по справедливост, съдът счете искът за доказан до размер на 2,000.00 лв. и това е обезщетението ,което следва да се присъди в полза на г-  М., ведно със законната лихва върху него , от дата на причиняване на деликта – 14.10.19 г. Предявеният до пълният му размер от 10,000.00лева иск, този съд намира за прекомерен и неоснователен, затова следва да бъде отхвърлен.

Разноски.

77. С оглед признаване на подсъдимата за невиновна, тя не дължи разноски.

78. Тя  следва да заплати и дължима ДТ съобразно уважената част от иска в размер на 80, 00 лева, по сметка на РС- Димитровград.

Мотивиран от горното, съдът постанови своята присъда.

 

Съдия:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!