№ 18382
гр. София, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110141362 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ и по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с
чл. 225, ал. 1 от КТ.
Ищецът П. В. М. твърди в исковата молба, че е работил по Трудов договор от
06.08.2018 г. при ответника на длъжност „Оператор, подпомагане на
потребители“. Заявява, че след обявяване на пандемията от Covid-19 е започнал да работи от
вкъщи и на 28.04.2021 г. без да получи никакво обяснение от прекия си
ръководител разбира, че всички негови служебни акаунти са блокирани и са спрени.
Поддържа, че след известно време му е било съобщено, че е имало нерегламентирано
влизане в системата на фирмата с неговите акаунти, в резултат на което е изтекла
информация. Твърди че на 28.05.2021 г. му е връчена Заповед № 21/28.05.2021 г., с която на
основание чл.190, ал.1, т.4 и т.7 (неспазване на условията по чл.7, чл.8 и чл.10 от трудовия
договор), във връзка с чл.188, т.3 КТ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“,
във връзка с което му е прекратено трудовото правоотношение на основание
чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Заявява, че обжалваната заповед е издадена в нарушение
на императивната разпоредба на чл.193, ал.1 КТ, като не са му поискани писмени
обяснения. Поддържа, че издадената Заповед № 21/28.05.2021 г. не е
мотивирана, съобразно чл.195, ал.1 КТ. Твърди, че наложеното наказание е определено в
нарушение на чл.189, ал.1 КТ. Претендира уволнението да бъде признато за незаконно и
неговата отмяна (да се отмени Заповед № 21/28.05.2021 г.) и да му бъде платена сумата от
3391.49 лева, представляваща обезщетение за времето (от 29.05.2021 г. до 05.07.2021 г.) през
което е останал без работа, поради уволнението, ведно със законната лихва, върху тази сума
от датата на исковата молба- 14.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и разноските.
1
Ответникът „............“ ЕООД е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131
ГПК е представил писмен отговор. Заявява, че предявените искове са
неоснователни, необосновани и недоказани.
Софийски районен съд, като прецени събраните доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.4 от ГПК е признато за
безспорно и ненуждаещо от доказване между страните, а и от представените по
него Трудов договор от 06.08.2018 г. №9661/06.08.2007г. и препис-извлечения от Трудова
книжка, серия З, № 565773/29.05.2012 г. на ищеца се установи, че П. В. М. е работил при
ответника „............“ ЕООД по трудов договор за неопределено време на длъжността
„Оператор, подпомагане на потребители“ .
Безспорно е между страните и че съществувалото между тях трудово
правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ, считано от
28.05.2021 г. (така и по аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 1 от КТ), за което е
издадена от работодателя Заповед № 21/28.05.2021 г. на основание чл. 190, ал.1, т.4 КТ –
злоупотреба с доверието на работодателя и разпространяване на поверителни за него
сведения, както и неспазване на условията по чл.7, 8 и 10 от Трудов договор от 06.08.2018
г.
С доклада по делото, обективиран в Определение №25682/20.07.2023 г. и
съобразно правилото по чл.154, ал.1 ГПК е разпределена доказателствената тежест,
като ответника следва да докаже факта на нарушението на трудовата
дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното
неизпълнение на трудовите задължения, изслушването и/или приемането на обяснения от
ищеца, относно нарушението, съгласно чл. 193 от КТ и наличието на заповед по чл. 195, във
връзка с чл. 190, чл.186 и чл.187 от КТ, въз основа на която работодателят може да упражни
законосъобразно потестативното си субективно право да уволни дисциплинарно виновния
работник или служител и спазването на установените в чл. 189 от КТ критерии при
определяне на дисциплинарното наказание.
Съдът намира за неоснователни доводите не ищеца, че е нарушена процедурата
по чл.193 КТ, свързана с исканията за писмени обяснения от служителя. Според
чл.193, ал.1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства- Решение №43/07.03.2018г. по
гражданско дело №2085/2017г. на IV ГО при ВКС; Решение №221/30.07.2014г. по
гражданско дело №7639/2013г. на IV ГО при ВКС и други. В тази връзка работодателя не е
длъжен да уведомява работника, че е започнал процедура по ангажиране на
дисциплинарната му отговорност. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за
2
нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника
обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и
субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация.
Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат
обясненията- Решение №363/10.01.2012 г. по гражданско дело №354/2011 г. на
III ГО при ВКС. Изискването към работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша или да
приеме писмените обяснения на работника за констатираното дисциплинарно
нарушение е въведено, за да се осигури възможност на защита на работника и
същевременно, за да се даде възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства,
свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. На работника следва да
бъде предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението, която възможност
като време е различна в зависимост от конкретните обстоятелства. Когато исканите
обяснения са относно обстоятелства - действия или бездействия на работника от
сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени
справки, проверка на документи и други, то срока за обяснения трябва да е съобразен с
реалните възможности на работника да ги даде. Когато обаче обясненията са за действия или
бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то
наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от
работника обяснения и такива не са били дадени. В този случай, с искането за даване
на обяснения, работодателят е изпълнил изискването на чл. 193, ал. 1 КТ-
Решение №221/30.07.2014 г. по гражданско дело №7639/2013 г. на IV ГО при ВКС. От
признанията на ищеца в исковата молба се установи, че на него са били
искани обяснения на 28.05.2021 г. пред служители на ГДБОП, разследващи изтичането на
информация. В тази връзка се доказа по делото, че е изпълнена процедурата по чл.193 КТ с
искането/получаването на обяснения, като закона не установява формална
процедура, относно това как следва да бъдат изпълнени тези задължения, като
няма забрана обясненията да бъдат поискани и приети за работодателя от трето
лице, което не е носител на дисциплинарна власт/без за това да е необходимо изрично
упълномощаване/- Решение №739/30.12.2010 г. по гражданско дело №1947/2009 г. на III ГО
при ВКС.
Съгласно чл. 194, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно
от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му. Според съдебната практика- Решение №167/30.07.2014г. по гражданско
дело №6368/2013г. на IV ГО при ВКС, съдът не следи служебно за спазването на срока за
налагане на дисциплинарно наказание, като в тази връзка този срок е давностен,
тъй като всички срокове, за които съдът следи служебно са преклузивни /в това число и
сроковете за надлежното му сезиране/. Ето защо, когато работодателят
наложи дисциплинарно наказание след срока по чл.194, ал.1 от КТ и
работникът не обжалва наложеното наказание, то поражда правни последици /като в
тази връзка работникът не може да претендира вреди от незаконно
наложеното дисциплинарно наказание/. „Откриване на нарушението“, по
3
смисъла на чл.194, ал.1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт
на нарушението на трудовото дисциплина, установено в съществените
му признаци- субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му,
индивидуализиращите признаци на деянието, квалифициращи го като
нарушение- Решение №203/24.06.2015г. по гражданско дело №6889/2014г. на IV ГО при
ВКС; Решение №256/18.05.2012г. по гражданско дело №1036/2011г. на IV ГО при ВКС. В
разглеждания случай съдът счита, че процесното дисциплинарно наказание
„уволнение” е наложено на ищеца в рамките на двумесечния срок по чл. 194 , ал. 1 от КТ.
Същият тече от узнаването за нарушението от субекта на дисциплинарна власт,
което се заявява и от самия ищец в исковата молба „…На 28.04.2021 г. без да
получи никакви обяснения от прекия си ръководител П. М. разбира, че всички негови
служебни акаунти са блокирани и са спрени. След известно време му било съобщено, че е
имало нерегламентирано влизане в системите на фирмата с негови акаунти, в резултат на
което се е стигнало до изтичане на информация….“ В тази връзка се приема, че „откриване
на нарушението“ е станало на 28.04.2021 г., а процесната Заповед е постановена
на 28.05.2021 г., т.е. в двумесечния срок по чл.194, ал.1 КТ.
По смисъла на чл.195, ал.1 КТ дисциплинарно наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и
кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основана който се налага. От
посоченото става ясно, че дисциплинарно наказание се налага с мотивирана
заповед, чието съдържание е императивно определено. От значение за
мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране на обективните и
субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на
обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването
му. Задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е
въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на
наказанието, с цел съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ и
възможността на наказания работник да упражни правото си на защита в хода на съдебното
производство. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на
тези изисквания, заповедта е в съответствие с чл. 195, ал. 1 от КТ. При наложено
дисциплинарно наказание няма пречка нарушението /за което е наложено
наказанието/ да бъде индивидуализирано и в друг документ, посочен в
заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказания работник.
Целите на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ са постигнати, когато нарушението на
трудовата дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по
разбираем за работника или служителя начин. В обжалваната заповед, като
причини (което се разбира „основание“) за прекратяване на трудовото
правоотношение е посочено чл.190, ал.1, т.4 КТ- злоупотреба с доверието на
работодателя и разпространяване на поверителни за него сведения, както и неспазване на
условията по чл.7, 8 и 10 от Трудов договор от 06.08.2018 г. По своето правно естество
4
„злоупотреба с доверието на работодателя“ е налице, когато работникът/служителят,
възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел
извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя
обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага,
работникът/служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил
действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил
работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени
умишлено. В тази връзка е и съдебната практика-Решение №86/25.05.2011 г. по гражданско
дело №1734/2009 г. на IV ГО при ВКС; Решение №513/14.01.2013 г. по гражданско дело
№1559/2011 г. на IV ГО при ВКС; Решение №201/13.10.2014 г. по гражданско дело
№7329/2013 г. на III ГО при ВКС. От съдържанието на процесната заповед не може да стане
ясно с кои свои действия П. М. е злоупотребил с доверието на работодателя си, кога и къде е
извършил деянието/деянията, което може да се квалифицира като злоупотреба с
доверие, както и каква точно поверителна информация е изтекла. В производството по
делото ответникът не успя да докаже (за което е носил доказателствената
тежест), че ищеца е извършил действие/действия, представляващи
злоупотреба с доверието на работодателя си и е допуснал разпространение на
поверителна информация за него.
С оглед на гореспоменатото предявения иск се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Предпоставка за уважаване на осъдителния иск за обезщетение на
работника или служителя за времето, през което е останал без работа поради
уволнението, е признаването му за незаконно. Заедно с нея обаче работникът или
служителят трябва да докаже вредите от незаконното уволнение и причинната връзка между
тях.
В резултат на незаконното уволнение ищецът е претърпял вреди, защото не е
получавал трудово възнаграждение след прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника, което е в причинна връзка с процесното
незаконно уволнение. По делото се доказа от представената Справка-актуално състояние на
всички трудови договори за ищеца от 30.08.2023 г., че П. М. е започнал работа при друг
работодател на 05.07.2021 г., в резултат на сключен на 01.07.2021 г. трудов договор със
„Скейлфлекс“ ЕООД. Отговорност следователно за тези вреди следва да носи именно
ответникът, защото те произтичат пряко от неговото неправомерно действие.
Според приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, която е обективно и
компетентно дадена и се кредитира от съда се установи, че обезщетението за процесния
период, след незаконното уволнение, изчислено съгласно чл. 225, ал. 1, във връзка с чл. 228
от КТ въз основа на брутното трудово възнаграждение за пълен работен месец от 2333.88
лева, е в размер на 2789.430 лева и за периода от 29.05.2021 г. до 05.07.2021 г. Предвид
изложените правни съображения искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер от
5
2789.43 лева и за периода от 29.05.2021 г. до 065.07.2021 г.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното от ищеца искане,
ответникът следва да бъде осъден да му плати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 3000 лева, представляваща разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на съда сумата 1425.26 лева, представляваща сбора на дължимата
държавна такса от 1075.26 лева по уважените искове и възнаграждение за
вещо лице от 400 лева.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
уволнението на П. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Фондови жилища“,
бл.212, вх.Ж, ет.5, ап.152, от длъжността „Оператор, подпомагане на
потребители“, извършено със Заповед № 21/28.05.2021 г. на „............“ ЕООД.
ОСЪЖДА „............“ ЕООД, ЕИК ............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Будапеща“ №20, да заплати на П. В. М., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, бл.212, вх.Ж, ет.5, ап.152, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата 2789.43 лева,
представляваща обезщетение за периода от 29.05.2021 г. до 05.07.2021 г., през които е
останал без работа, поради незаконното му уволнение с посочената заповед, заедно със
законната лихва от предявяване на исковата молба- 14.07.2021 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „............“ ЕООД, ЕИК ............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Будапеща“ №20, да заплати на П. В. М., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, бл.212, вх.Ж, ет.5, ап.152, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 3000 лева, представляваща разноски по
производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „............“ ЕООД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул.“Будапеща“ №20, да заплати на Софийски районен съд, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата 1425.26 лева, представляваща разноски за
дължима държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от датата за неговото обявяване - 08.11.2023 г., от страните, на които
да се връчи препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7