Решение по дело №5259/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 406
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 20 август 2020 г.)
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20195330205259
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 август 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер  406                                04.03.2020г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На дванадесети ноември                      двехиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер     5259 по описа за    2019   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е наказателно постановление № 448313-F483057/15.07.2019г. на ** на Отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП, с което на „Апид-2000“ООД, ЕИК *********, адрес **  е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 / петстотин / лв. за нарушение по чл. 3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.6, вр чл.185, ал.2, вр ал.1 от ЗДДС.

          Търговецът жалбоподател  моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения  изложени в жалбата и съдебно заседание.

          Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, чрез своя представител моли да бъде потвърдено процесното НП.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят извършвал търговска дейност като стопанисвал обект - бензиностанция, находяща се в гр.Перущица, Стопански двор. На 27.02.2019г. там била извършена проверка от служители на ЦУ на НАП, сред които свид.С.Ч.. В обекта се продавали различни горива, включително газ „пропан-бутан“. Имало въведена нивомерна система, която била свързана към централно регистриращо устройство на ЕСФП. При зареждане на количество гориво в самата бензиностанция следвало по дистанционен път тези данни да бъдат изпратени на НАП. В конкретния случай се установило, че на 26.02.2019г. било заредено 2129кг. гориво „пропан-бутан“, но данните за това не били получени в НАП. Никой от работещите в обекта обаче така и не разбрал за това.

Горното се установи по категоричен начин от показанията на разпитания в качеството на свидетел по делото актосъставител С.Б.Ч., с които се потвърждават констатациите по АУАН, пренесени и в наказателното постановление, като същия е посочил, че така и не се установило по каква причина данните не са получени в НАП, а и потвърди факта, че дружеството няма как да разбере дали данните са получени, освен ако не поиска писмен отговор за това. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и в съответствие със събраните по делото писмени доказателства.

 С оглед горното фактическо положение настоящата инстанция намира, че правилно актосъставителя и наказващия орган са ангажирали отговорност на жалбоподателя. Следва да се уточни, че в случая това е ЮЛ. Характерното при юридическите лица е, че тяхната отговорност е обективна / безвиновна/, т.е. не е нужно да се установи чия точно е вината за неизпълнение на конкретно задължение. Ето защо и пак по тази причина е без значение знанието на който и да е от служители за проблема, както и невъзможността на дружеството за разбере за него към момента на допускане на нарушението. В настоящия казус недвусмислено се установи, че при зареждането на съответното количество гориво в обекта, е следвало чрез нивомерната система, която ги отчита, тези данни да се предадат по дистанционен път до органите на приходната администрация, която на база тези данни да прецени количествата горива налични в обекта към този момент. Именно поради това е без значение факта, че при приключване на деня след изготвяне на отчет, тези данни така или иначе са постъпили в приходната администрация. Като не е сторено своевременно това е налице извършване на административно нарушение. Чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/06г. на МФ изисква всяко лице по ал. 2 да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Действително в случая дружеството е предало данните, но те не са получени в НАП, а дори да са получени, не са били във годен да бъдат обработени. Проблем на дружеството жалбоподател е обаче така да организира дейността си, че да не се допуска невъзможност данните да бъдат получени в контролния орган. В този смисъл е и безпредметно да се назначава експертиза в посочения в жалбата смисъл.

 Наложеното административно наказание по вид имуществена санкция е съобразено с вида на нарушителя – юридическо лице, а размера е минималния предвиден в закона - 500 лева. Ето защо наказващият орган правилно се е съобразил с разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.   

Извършеното нарушение не може да бъде определено като маловажен случай, което да предполага съответно приложение на чл.28 от ЗАНН, както се иска от дружеството жалбоподател, доколкото се касае до нарушение, засягащо обществените отношения, свързани с финансовата отчетност на търговците  пред данъчната администрация. Тук следва да се има предвид, че други нарушения от същия вид досежно обект на друго място на жалбоподателя са вече приключили с предупреждения, но това не значи, че за всички такива случаи следва да се подходи по същия начин. Възможно е преценката по отношение именно на тези други случаи да е била неправилна, което не е основание и в настоящия казус да се постъпи по този начин.

Предвид всичко гореизложено и като намира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените, че АУАН и наказателното постановление са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и от компетентни лица, съдът счита, че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 448313-F483057/15.07.2019г. на ** на Отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП, с което на „Апид-2000“ООД, ЕИК *********, адрес **  е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 / петстотин / лв. за нарушение по чл. 3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.6, вр чл.185, ал.2, вр ал.1 от ЗДДС.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.