Решение по дело №777/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        19.02.2020г., град Дупница

 

IV, г.о.

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	21.01.		2020

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Ива Георгиева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		777		2019

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

          

           Производството е образувано по искова молба, предявена от Татяна П.Л., ЕГН **********, адрес *** чрез адв. Е.А. *** срещу „Поделение за Пътнически превози

София” към „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. София -1202, бул. „Мария Луиза” 102.

           Ищцата твърди, че в ответното дружество работи на длъжност „началник влак пътническо движение” с месторабота гр. Дупница. На 19.11.2018 год. била на работа - съгласно графика за работа, като ръководела /обслужвала/ локомотивната и превозната бригада на влак 50244 с маршрут Петрич-Благоевград. При пътуването на влак 50244 по посочения по-горе маршрут, след излизане от тунела в междугарието Пейо Яворов - Черниче, влакът се удря в паднала на железния път скална маса. В следствие на удара на влака в скалната маса, локомотивът дерайлира и от сблъсъка на влака част от пътниците и служителите се удрят в части на вътрешното оборудване на локомотива и пътническите вагони. При изпълнение на служебните си задължения, в следствие на удара, ищцата загубила равновесие и паднала, при което изпитала силна болка и за момент не помни какво се случило. Оказало се, че при падането травмирала двата си крака, постъпила за лечение в „МБАЛ БЛАГОЕВГРАД” АД, в отделението по ортопедия и травматология, с разкъсно - контузна рана в областта на лявата подбедрица с кървене. На дясната подбедрица  получила по малка разкъсно-контузна рана, била приета за лечение, на 20.11.2018 г. й била извършена операция – миорафия, а окончателната диагноза, определена по време на лечението й е „Травма вамускул и сухожилия от предната мускулна група. Оперативна процедура на таза и долния крайник със среден обем и сложност”. В болничното заведение била лекувана в продължение на 4 дни, след което й дали указания за контролни прегледи и 30 дни домашно лечение - болничен лист за временна неработоспособност № Е20182792090/19.11.2018 г. Първоначално придвижването й ставало с патерици, а 20-30 дни след проведена рехабилитация започнала да се придвижва с бастун, след изтичането на този период й бил издаден още един болничен лист, а именно № Е20183029075/23.12.2018 г. за 30 дни домашно лечение. Твърди, че до днес продължава да чувства болки. При всяка промяна на времето чувства силен дискомфорт. С оглед по-бързото й възстановяване и във връзка с предписания от лекуващите й лекари провела рехабилитационно лечение. Провела физиотерапия. Трудовата й злополука била декларирана от работодателя й. С разпореждане № 22793/ 28.11.2018 г. на ТП на НОИ - София град, злополуката е призната за трудова по чл. 60, ал. 1 от КСО. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати: 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания; 500 лева  - обезщетение за имуществени вреди – представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала като „началник влак пътническо движение” на ответното дружество и обезщетението, което й се изплащало от ДОО за времето от 19.11.2018 г. – 21.01.2019г. – периода на временната неработоспособност, законната лихва върху първите две искови суми от датата на увреждането - 19.11.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира разноските по делото.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за неоснователност на предявените претенции по изложени подробно съображения, прави се искане за привличане на трето лице – помагач -  ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ /ДПНКЖИ/ със съдебен адрес:***, както се и предявяват обратни искове срещу ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ /ДПНКЖИ/ със съдебен адрес:***.

           С определение, постановено по делото на 01.08.2020г., съдът е допуснал на основание чл. 219, ал. 1 ГПК привличането на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ /ДПНКЖИ/ със съдебен адрес:*** като трето лице – помагач на страната на ответника и приел предявените обратни искове от ответника срещу „Национална компания железопътна инфраструктура“ /ДПНКЖИ/ със съдебен адрес:*** за разглеждане в настоящото производство.

           В молба от 18.09.2019г. привлеченото ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ /ДПНКЖИ/ със съдебен адрес:*** като трето лице – помагач на страната на ответника е оспорил предявените искове по основание и размер, както и привличането му на основание чл. 49 ЗЗД по изложени подробни съображения на основание чл. 9 и 10 от ЗЖТ.

           Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

           Между страните не е спорно, че ищецът е работел в ответното дружество на длъжност „началник влак пътническо движение” с месторабота гр. Дупница.

           Между страните не се спори, а и от влязло в сила разпореждане  № 22793 от 28.11.2018 год. на НОИ, ТП – София град, се установява, че злополуката, станала с ищцата на 19.11.2018 год., е призната за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. В мотивите на разпореждането се сочи, че увреждането на здравето е настъпило по време и във връзка с извършваната работа - обслужване на влак 50244 с маршрут Петрич-Благоевград, след излизане от тунела в междугарието Пею Яворов - Черниче влакът се удря в паднала на железния път скална маса, вследствие на което пострадалата получава, открита рана на подбедрицата с неуточнена локализация на левия крак.

           В следствие на трудовата злополука на ищцата е проведено лечение - на 20.11.2018 г. й била извършена операция – миорафия, а окончателната диагноза, определена по време на лечението й е „Травма вамускул и сухожилия от предната мускулна група. Оперативна процедура на таза и долния крайник със среден обем и сложност”, в болничното заведение била лекувана в продължение на 4 дни, след което й дали указания за контролни прегледи и 30 дни домашно лечение – видно от болничен лист за временна неработоспособност № Е20182792090/19.11.2018 г., както и приетите като доказателства по делото медицински документи, удостоверяващи проведеното лечение на ищцата: история на заболяването № 934; Резултат от образно изследване; копие на рентгенова снимка; лист за преглед на пациент в СПО № 014825/19.11.2018г.; Епикриза; направление за хоспитализация, изискани от съда и получени от „МБАЛ Благоевград” АД с писмо вх. № 11002/13.08.2019г.

           Приети са като доказателства по делото Окончателен доклад №6/14.01.2019г., Фактура № 31274/06.12.2018г., Справка № 4358/13.12.2018г., Доклад от 09.01.2019г., Телеграма НР 364 Д от 19.11.2018г., Писмо от 26.11.2018г., Фактура № 3656/04.12.2018г, Акт № 1/04.12.2018г.,  в които се сочи, че на 19.11.2018г. в 04.09 ч. в района на междугарието Черниче – Пейо Яворов е регистрирано земетресение с магнитут 2.9 по скалата на Рихтер, в момента на свличане на скалния блок при процесната злополука Борислав  Ваханин – ж.п. кантонер чул силния шум и отивайки на място вижда дерайлиралия локомотив, съответно незабавно уведомил прекия ръководител за произшествието.

           От заключението на назначената по делото съдебно – медицинска експертиза, изготвена от в.л. д–р М.М. се установява, че ищцата е получила разкъсно- контузна рана в областта на лявата подбедрица с разкъсване на musculus tibialis anterior / предния тибиален мускул/ и разкъсно- контузна рана в областта на дясната подбедрица, патоморфологично се касае за разкъсване на кожа и на подкожие с неравни ръбове, контаминация (бактериално замърсяване) на раните и разкъсване на мускулните влакна на предния тибиален мускул в ляво. Локализирани са в предна анатомична област, където подкожието е с малка дебелина, разположено е върху периоста /надкостницата/, който също се травмира и разкъсва частично и костта се оголва, временната нетрудоспособност е продължила 64 дни, през които е била засегната частично функцията на левия долен крайник. От медико - биологична гледна точка травмата на лявата подбедрица определя трайно нарушение във функцията на крайника за период, по - голям от 30 дни, разкъсно- контузната рана на дясната подбедрица е довела до болки и до страдания за период около 15 - 20 дни, извършено й е оперативно лечение на 20.11.2018г. - локална анестезия, дебридман и ревизия на раната на лявата подбедрица, разкъсване на мускул тибиалис антериор, направена миорафия, послоен шев и стерилна превръзка; хирургична обработка на раната на дясната подбедрица с кожен шев и стерилна превръзка; медикаментозно - водно солеви разтвори, антибиотик / ципрофлоксацин/ и аналгетици; амбулаторно лечение - превръзки и сваляне на конците, ходене с потерици за период от 20-25 дни и рехабилитация / провеждана е само в домашни условия/. Продължителността на лечението се определя от патоморфологията на травматичните увреждания, методите на лечение, състоянието на пострадалата, придружаващите заболявания и индивидуалните особености. В конкретния случай ползваната временна нетрудоспособност е от 64 дни. През целия период на лечение и възстановяване пострадалата е била активно ангажирана. В медицинската документация и от медицинския преглед не бяха установени данни за възникнали усложнения, възпалителни процеси и задълбочаване на органни или системни дефицити. Лекото ограничаване на флексията на лявото коляно от 10 градуса може да се компенсира с провеждането на адекватна рехабилитация, физиолечение и балнеолечение. Цикатриксите по предните части на двете подбедрици имат дефинитивен характер. Функционално крайниците са възстановени добре, като все още има 10 градусов дефицит във флексията на лявото коляно. Белезите имат траен характер, патомарфологично те са с нормотрофичен вид, виждат се при носене на пола. Намалената чувствителност на кожата под цикатрикса на лявата подбедрица ще се подобрява постепенно. Цикатриксите и хипестезията не са довели до смущение на ежедневието на пострадалата. От гледна точка на естетиката, може да бъде обсъждано пластично отстраняване на ръбците при желание на ищцата. В момента и за в бъдещ период пострадалата не би имала физически, психически и емоционални травми в резултат на увреждането. Тя е работоспособна и изпълнява трудовите си задължения. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 21.01.2020г. вещото лице д-р М.М. сочи, че  тези 10 градуса дефицит във флексията на лявото коляно не  пречат на ищцата в ежедневието, тя си изпълнява трудовите задължения, ходи си на работа, върши си старата работа не е допринесъл за повече страдания или болки.

           От заключението на назначената съдебно – счетоводна  експертиза, изготвена от вещото лице Г.В. се установява, че разликата между болничните и възнаграждението, което би получила Татяна П.Л. при нормален трудов процес е в размер на 564, 31 лв. за процесния период от 19.11.2018г. до 21.01.2019г. включително, като в проведеното по делото открито съдебно заседание на 12.11.2019г. ищецът чрез процесуалния си представител е направил искане за допускане на изменение на иска за имуществени вреди в посока увеличение на същия с 64, 01 лв., по което искане съдът е пропуснал да се произнесе, доколкото е отложил произнасянето си, предоставяйки възможност на ответника в процеса да вземе становище в следващото по делото открито съдебно заседания, но с решението, съдът е длъжен да се произнесе по иска съобразно изменението, щом са били налице условията за това - Решение № 269/21.02.96 г., по гр.д. № 1243/95 г., на V г.о.

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

           Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 и ал. 3 от КТ чл. 86 ЗЗД.

           Ищцата следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно: по иска с правна квалификация чл. 200, ал. 1 от КТ: 1. наличие на трудово правоотношение между нея и ответника; 2. настъпилата злополука и нейния професионален или трудов характер; 3. размера на причинените имуществени вреди за исковия период; 4. Причинна връзка между увреждането и неработоспособността от една страна и на претърпените вреди и увреждането от друга страна; по иска с правно основание чл. 200, ал. 3 от КТ следва да докаже размера на разликата му причинената вреда и обезщетението и/или пенсията по обществено осигуряване.

           Ответникът следва да докаже възраженията си – правоизключващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правопрекратявящи, правоунищожаващи.

           Съдът счита, че предпоставките за частично уважаване на иска по чл. 200, ал. 1 КТ са установени по безспорен начин по делото. Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа. Настъпилото увреждане е свързано с изпълняваната работа на пострадалия по трудовото правоотношение с ответника. Връзката се установява от приетото като доказателство по делото Разпореждане № 22793 от 28.11.2018 год. на НОИ, ТП – София град, доказана е и причинната връзка между увреждането и неработоспособността от една страна и между претърпените вреди и увреждането от друга страна.

           При определяне на обезщетението по чл. 200 КТ, вр. с чл. 52 ЗЗД преценката, която се извършва от съда е различна във всеки конкретен случай и зависи от особеностите на случая. Съдът намира, че размерът на обезщетението за понесените от ищеца неимуществени вреди е справедливо да му бъде определен и присъден такъв за сумата от 8 000 лева. При определяне размера на обезщетението следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. В тази връзка съдът взема предвид възрастта на пострадалия, обстоятелството, че същият е в работоспособна възраст, времето през което е бил във временна нетрудоспособност, вида на увреждането и последиците от същото – в случая болките и страданията на ищеца в периода на стационарното и последващо рехабилитационно лечение с оглед характера на увреждането, продължителния период на възстановяване и останали цикатрикси на видно място по тялото при носене на определен вид дрехи.

           Определеното обезщетение за неимуществени вреди се дължи от ответника от момента на злополуката – 19.11.2018г., която е трудова злополука. Безспорно в цивилистичната доктрина и в съдебната практика се приема, че отговорността по чл. 200 КТ за вреди от трудова злополука е специален случай на отговорността за непозволено увреждане (деликтна отговорност). Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗЗД задължението за заплащане на обезщетение за претърпените от тази злополука вреди става изискуемо от датата на злополуката и длъжникът изпада в забава без покана, като именно от този момент се дължи законна лихва върху размера на обезщетението.

           Относно иска с правно основание чл. 200, ал. 3 от КТ:

           Искът за имуществени вреди, претърпени от ищеца следва да бъде уважен в размера след направеното искане от ищеца за изменение на иска касателно размера му, предвид неоспореното от страните прието заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира.

           Претенцията за лихва върху сумите за обезщететние за претърпяните от ищеца имуществени вреди също следва да бъде уважена.

           Предвид горните изводи на съда, следва да се разгледат по същество обратните искове, предявени от ответника в настоящия процес срещу привлеченото като трето – лице – помагач на страната на ответника ДП „НКЖИ”. Съдът след преценка на доводите на страните по обратните искове и събраните по делото писмени доказателства, намира същите за неоснователни, доколкото счита, че се касае за форсмажорни обстоятелства, които не могат да се вменят в отговорност на ответника по обратните искове, тъй като не се установява по пътя на пълното и главно доказване по делото от ищеца по тях, ответникът да е бил във виновно неизпълнение на законово разписаните му задължения в ЗЖТ – времето от регистрираното земетресение и попаднала в следствие на това скална маса върху релсите и настъпването на трудовата злополука е кратко, а видно от приложените към исковата молба, в която са обективирани обратните искове, ответникът по тях е отстранил неизправността на релсите, настъпила в следствие на форсмажорни обстоятелства.

           На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски по производството, същият е претендирал такива за адвокатски хонорар, но не е ангажирал доказателства за извършването им, поради което не му се следват.

           Ответникът е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение, каквото следва да му бъде заплатено от ищеца в размер на 100, 00 лева съобразно Наредбата за заплащане на правна помощ.           

           На основание чл. 72, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи заплащане по сметка на РС-Дупница държавна такса за предявените искове, съобразно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в общ размер на 370, 00 лева, от които 320, 00 лева за иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и сумата от 50, 00 лева за иска с правно основание чл. 200, ал. 3 КТ, както и сумата в размер на 498, 00 лева за възнаграждения за вещи лица по назначените съдебно – медицинска и съдебно - счетоводна експертиза, платени от ДБ. Третото лице – помагач на страната на ответника е претендирало разноски за юрисконсултско възнаграждение, но на основание чл. 78, ал. 10 ГПК такива не му се следват.

           Мотивиран от гореизложено, съдът

 

РЕШИ:

 

           ОСЪЖДА  „Поделение за Пътнически превози София” към „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. София -1202, бул. „Мария Луиза” 102 да заплати на основание чл. 200, ал. 1 КТ на Татяна П.Л., ЕГН **********, адрес *** чрез адв. Е.А. *** сумата в размер на  8 000 лева, представляващи обезщетение за  претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 19.11.2018г. до окончателното й изплащане, като за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер на иска от 20 000 лева, а именно за сумата от 12 000 лева, ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.

           ОСЪЖДА „Поделение за Пътнически превози София” към „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. София -1202, бул. „Мария Луиза” 102 да заплати на основание чл. 200, ал. 3 КТ на Татяна П.Л., ЕГН **********, адрес *** чрез адв. Е.А. *** сумата в размер на 561, 40 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 19.11.2018г. до окончателното й изплащане.            

           ОТХВЪРЛЯ предявените обратни искове от „Поделение за Пътнически превози София” към „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. София -1202, бул. „Мария Луиза” срещу ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ /ДПНКЖИ/ със съдебен адрес:*** за сумите, както следва: 8 000 лева, представляващи обезщетение за  претърпени неимуществени вреди на Татяна П.Л., ЕГН **********, адрес ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 19.11.2018г. до окончателното й изплащане и сумата в размер на 561, 40 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на Татяна П.Л., ЕГН **********, адрес ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 19.11.2018г. до окончателното й изплащане от настъпила трудова злополука на 19.11.2018г. съгласно Разпореждане № 22793 от 28.11.2018 год. на НОИ, ТП – София град,  като неоснователни.         

           ОСЪЖДА  „Поделение за Пътнически превози София” към „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. София -1202, бул. „Мария Луиза” да внесе по сметка на РС – Дупница държавна такса съобразно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в общ размер на 370, 00 лева както и сумата в размер на 498, 00 лева за възнаграждения за вещи лица по назначените съдебно – медицинска  и съдебно - счетоводна експертиза, платени от ДБ.

           ОСЪЖДА Татяна П.Л., ЕГН **********, адрес *** чрез адв. Е.А. *** да заплати на „Поделение  Пътнически превози София” към „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. София -1202, бул. „Мария Луиза” 102 сумата в размер на 100, 00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

          

           Решението подлежи на обжалване пред ОС – Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

          

           Решението  е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника - ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ /ДПНКЖИ/ със съдебен адрес:***.

 

                                                                          

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: