РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Ловеч, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500300 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 260054/ 20.04.2021 година на Троянския районен съд
по гражданско дело № 954/ 2020 година по описа на същия съд, с което е признато за
установено по отношение на СТ. М. Б. от с. *********, ****** област, ул.
„***********, вземане на „Кредит Инс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Красно село, бул. „Цар Борис ІІІ” № 19, вх.В, ап.6,
представлявано от М. Г. А., на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.55 от ЗЗД в размер на
сумата от 820 лева главница на основание сключен Договор за кредит „Екстра” №
*********************г., признат за недействителен, за което вземане е издадена
заповед № 242/ 31.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр.д. № 573/ 2020 г. на РС - Троян.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 261435/19.05.2021 г. от СТ. М. Б., с ЕГН
**********, с постоянен адрес с. *********, общ.Т., ул. **********, чрез адв. П. П. -
особен представител, със съдебен адрес по чл. 39 от ГПК, град Т., област Л., ул.
1
********* срещу решението на РС-Троян. Излагат, че оспорват решението изцяло,
като считат, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушение на материалния закон, явно пренебрегване на представените и
приети писмени доказателства, и при грубо незачитане на трайната съдебна практика
по този въпрос, както и при липса на каквито и да било мотиви, касателно уважаването
на иска или неговото отхвърляне. Молят да бъде отменено решението на РС-Троян и
въззивният съд постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска на „Кредит инс" АД,
ЕИК ********* за сумата в размер на 820,00 лв. (осемстотин и двадесет лева),
представляваща главница по сключен онлайн договор за потребителски кредит
„Екстра" №************., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.07.2020г. до окончателното й изплащане, както и сторените от ищеца съдебно-
деловодни разноски, като неоснователен и недоказан.
Излагат доводи, че така предявеният иск, на основание чл.415, ал.1 от ГПК,
вр. чл.410 от ГПК и чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, е недопустим. Посочват, че между
тези страни - СТ. М. Б. и „Кредит инс" АД, ЕИК *********, със същото искане, и на
същото основание, е налице влязло в законна сила Решение №265/17.07.2019г.,
постановено по гр.д. №1137/2018г. по описа на РС-Троян. С това решение, РС-Троян, е
отхвърлил предявения от „Кредит инс" АД, ЕИК *********, иск с правно основание
чл.422 от ГПК, с искане да бъде установено по отношение на СТ. М. Б., че същата
дължи на дружеството сумата 1000,00 лв. (хиляда лева) главница, на основание
сключен Договор за потребителски кредит „Екстра" № ************г., като
неоснователен и недоказан. Изтъкват, че въпреки визуално промененото основание,
посочено в настоящата искова молба - чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 410 от ГПК и чл.55,
ал.1, пред. Първо от ЗЗД, то същността на иска е идентичен с този, по който е налице
влязлото сила решение, с изключение на намалената сума. Така и нормата на чл.299 от
ГПК, указва на всички, че спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде
пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Ето зашо, повдигам
това възражение, срещу искането да се пререши въпрос, който вече е бил решен от
съда, предвид на което считам иска за недопустим, а оспореното решение за
неправилно.
Считат, че така представения иск и е неоснователен. Посочват, че за да бъде
основателен един иск с правна квалификация по чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл.410 от
ГПК и чл.55, ал.1, пред. първо от ЗЗД, следва по несъмнен начин да се установи
наличие на няколко предпоставки. Изтъкват, че основателността на иска се обуславя от
доказване на първо място на извършена от ищеца в полза на ответника престация на
парична сума, получена от ответната страна без основание, като в хипотезата на чл. 55,
ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД липсата на основание следва да е начална. По исковете по чл.
55, ал. 1 от ЗЗД хипотезите на "получаване без основание" обикновено са обусловени
2
от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическия състав на
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при
начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Излагат съображения, че основанието трябва да липсва не само при получаване на
имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на
даденото. Ако основанието съществува (осъществили са се фактите, които го пораждат
и правните им последици не са опорочени от нищожност нито са отпаднали поради
унищожаване, разваляне, отменяване или прекратяване по друга причина на сделката),
искът е неоснователен. Точно обратното е фактическото положение - към момента на
отпускане на кредита, между страните е било налице валидно договорно
правоотношение -Договор за потребителски кредит „Екстра" № ********** г.
Навеждат доводи, че ищецът не е направил възражение за нищожност на
договора за кредит по реда на чл.26 от ЗЗД, а и съда в своето Решение
№265/17.07.2019г., постановено по гр.д. №1137/2018г. по описа на РС-Троян,
включително и въззивната инстанция, не е засегнал този въпрос, т.е. наличието на
Договор за кредит е налице, предвид на което хипотезата на чл.55, ал.1, пред първо от
ЗЗД, се явява неоснователна. Изтъкват, че искът по чл. 55 от ЗЗД е осъдителен, с него
ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да
докаже единствено даването, като в този смисъл считат, че исковата молба е следвало
да се остави без движение, като на ищеца се даде възможност да уточни петитума на
исковата си претенция, но това не е сторено от първата инстанция, предвид на което
постановеното решение се явява неправилно и необосновано.
С оглед гореизложеното молят въззивният съд да постанови решение, с което
да отмени решението на РС-Троян, с което съдът е установил, че СТ. М. Б., дължи на
ищеца „Кредит инс" АД, ЕИК *********, сумата в размер на 820,00 лв. (осемстотин и
двадесет лева), представляваща главница по сключен онлайн договор за потребителски
кредит „Екстра" №************ г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 29.07.2020г. до окончателното й изплащане, и сторените от ищеца съдебно-
деловодни разноски, като постановено при съществени нарушение на материалния и
процесуалния закон, явно пренебрегване на представените и приети писмени
доказателства, и бъде постановено друго решение, с което да бъде отхвърлен изцяло
иска на „Кредит инс" АД, ЕИК *********, с който на чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 410
от ГПК и чл. 55, ал. 1, пред. първо от ЗЗД, се претендира установяването на
задължение на ответника спрямо ищеца, в размер на 820,00 лв.(осемстотин и двадесет
лева), представляваща главница получена без основание и подлежаща на връщане,
разноски за образуване на заповедното производство по чл.410 от ГПК, в размер на
325,00 лв. (триста двадесет и пет лева), както и разноски за образуване на настоящото
3
производство в размер на 325,00 лв. (триста двадесет и пет лева) като неоснователен и
недоказан.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от „КРЕДИТ ИНС" АД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителен директор М. Г. А., чрез адв. Р.Д., със съдебен адрес за
призоваване: град С.. бул. „***********, е постъпил отговор от въззиваемата страна.
Молят да бъде оставена депозираната въззивна жалба без уважение. Постановеното
Решение № 260054 от 20.04,2021 г, по гр. л. № 954/2020., 4 с-в, PC Ловеч, в частта, с
която е установено, че СТ. М. Б.. ЕГН ********** дължи на довереното ми дружество
сумата от 820.00 лв., представляваща изискуема главница на основание сключен
Договор за потребителски кредит „Екстра" № ********** г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски, е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Изтъква, че в жалбата не се сочат никакви нови обстоятелства или нови
доказателства, които да предполагат различен изход на делото. Наведените в нея
твърдения, че са извършени съществени процесуални пороци при постановяване на
решението, а именно, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и
явно пренебрегване на представените и приети писмени доказателства, не отговарят на
истината, като намираме, че е в обжалваната му част е налице коректен и всеобхватен
съдебен акт, който съдържа всички необходими реквизити и се основава на всички
събрани по делото доказателства.
От материалноправна страна, правилно първоинстанционният съд е приел, че са
налице предпоставките за уважаване на предявения иск с основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД,
като правилно е преценил и обсъдил всички доказателства, приобщени към делото.
Коректно съдебният състав е установил, че в условията на пълно и главно доказване от
страна на довереното ми дружество е доказано, че г-жа Б. се е обогатила
неоснователно, като е получила процесната сума при липса на основание и съответно
дължи връщане на същата. Видно от мотивите на обжалвания акт, изводът, че
процесната сума е получена oт г-жа Б., се основава на приобщения към делото
Оригинал на разписка № 07000676866503 от 28.12.2017г. От посочената разписка се
установява по несъмнен начин обстоятелството, че СТ. М. Б., ЕГН ********** е
получила процесната сума лично на каса на партньорски офис на "Изипей" АД, като се
е подписала и е изписала собственоръчно имената си.
По отношение на останалите оспорвания в депозираната въззивна жалба същите
преповтарят едни и същи положения, които са бланкетни и не кореспондират с
представените пред първоинстанционният съд доказателства.
В този смисъл моли да бъде постановен въззивният акт, като им бъдат присъдени
разноски.
В съдебно заседание въззивника се представлява от назначения особен
представител поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея
съображения.
Въззиваемата страна не се представлява. Представено е писмено становище.
4
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 954/
2020 година по описа на Троянския районен съд, както и от становището на страните,
преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за
установено следното:
Въззивният съд при проверката по чл. 269 от ГПК, счита, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
На 29.07.2020 година (клеймо 28.07.2020г.) „Кредит Инс” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, бул. „Цар Борис ІІІ” №
19, вх.В, ет.1, ап.6, представлявано от М. Г. А., е подало до Троянския районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу СТ.
М. Б. от с. *********, **************, на основание чл. 55, ал.1, пр. първо от ЗЗД за
сумата от 820 лева, главница получена на основание сключен Договор за кредит
„Екстра” № *********************г., признат с решение от 17.07.2019 година,
постановено по гр.д. № 1137/ 2018 година по описа на РС – Троян и потвърдено с
Решение от 11.03.2020 година по в.гр.д. № 632/ 2019 година по описа на ОС – Ловеч, за
невалиден, както и разноските по делото – 25 лева д.т. и 300 лева адвокатско
възнаграждение. Съдът е уважил така подаденото заявление и е издал Заповед № 242/
31.07.2020 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
изпълнение по ч.гр.д. № 573/ 2020 година по описа на РС – Троян.
С разпореждане № 260092/ 23.09.2020 година на основание чл. 415, ал.1, т.2 от
ГПК заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането в едномесечен срок от връчване на съобщението, като довнесе дължимата
държавна такса. Съобщението е връчено на 05.10.2020 година, като в указания срок на
08.11.2020 година (клеймо 02.11.2020 година) е предявен установителния иск по чл.
422 вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 55 от ЗЗД. В този смисъл е обоснован правният
интерес от предявяването на устновителния иск.
От представените по делото писмени доказателства, е видно, че „Кредит инс”
ООД – София, ЕИК *********, е финансова институция, регистрирана в регистъра по
чл.3, ал.2 от ЗКИ към БНБ. Дружеството се е преобразувало в АД с ЕИК205997727,
като промяната е вписана в ТРРЮЛНЦ на 29.01.2020 година.
На 28.12.2017 година е подадена онлайн заявка № 73412 от клиент № 39843 –
С.М. Б., ЕГН **********, за кредит „Екстра” за сумата от 1200 лева, заявен е метод на
плащане „Изипей”, като са попълнени и другите реквизити на заявката.
Приложена е разписка за извършено плащане чрез системата за електронни
плащания ePay.bg от 28.12.2017 г. с наредител „Кредит Инс” и получател С.Б., с която
5
сумата от 1 200 лева е преведена на EasyPаy и е отбелязано като основание: Договор №
*********************г.
С Решение №265/17.07.2019г., постановено по гр.д. №1137/2018г. по описа на
РС-Троян, потвърдено с решение № 56/ 11.03.2020 година,постановено по в.гр.д. №
632/ 2019 година, като е прието, че не е налице валидно сключен договор за кредит от
разстояние.
В конкретния случай, за да бъде уважен предявеният иск по чл. 422, вр. 55 от
ЗЗД, следва да се установи получена без основание сума, с която ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца. От приложените доказателства се установява, че С.Б. е
получила сумата от 1 200 лева на касата на EasyPаy с отразено основание: Договор №
*********************г. Безспорно с влязъл в сила съдебен акт е признато, че между
страните липсва валидно сключен договор за кредит от разстояние по реда на ЗПФУР.
Размерът на претенцията е 820 лева, като се твърди, че част от получената сума е
погасена чрез плащане.
Не може да се сподели аргумента на ответната страна, че спорът е разрешен с
влязъл в сила съдебен акт, тъй като спорът по цитираните по-горе решения е с предмет
неизпълнение по договор за кредит от разстояние, а настоящата – неоснователно
обогатяване.
Предвид изложените по-горе съображения исковата претенция се явява
основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена.В този смисъл
решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса на основание чл. 78 от ГПК на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за назначения особен представител.
Настоящият състав констатирана очевидна фактическа грешка в изписването на
ищеца в първоинстанционното решение, което следва да бъде отстранена по реда на чл.
247 от ГПК от първоинстанционния съд, като вместо „Кредит Инс” АД, ЕИК
*********, на места в решението е изписано преобразуваното дружество „Кредит Инс”
ООД, ЕИК *********.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260054/ 20.04.2021 година на Троянския районен
6
съд по гражданско дело № 954/ 2020 година по описа на същия съд, с което е признато
за установено по отношение на СТ. М. Б. от с. *********, **************, вземане на
„Кредит Инс” ООД, ЕИК *********, с правоприемник „Кредит Инс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, бул. „Цар
Борис ІІІ” № 19, вх.В, ап.6, представлявано от М. Г. А., на основание чл. 422 от ГПК,
вр. чл.55 от ЗЗД в размер на сумата от 820 лева главница на основание сключен
Договор за кредит „Екстра” № *********************г., признат за недействителен,
за което вземане е издадена заповед № 242/ 31.07.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 573/ 2020 г. на РС - Троян.
ОСЪЖДА СТ. М. Б. от с. *********, **************, на основание чл. 78 от
ГПК да заплати на „КРЕДИТ ИНС" АД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителен директор М. Г. А., съдебен адрес за призоваване: ****************,
сумата от 600 (шестстотин) лева разноски в настоящото производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7