№ 685
гр. С., 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20241000501217 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 811 от 13 февруари 2024г. по гр. д. № 6866/2021г.
Софийски градски съд, ГО, 29 състав е осъдил ЗД ЕВРОИНС АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Христофор
Колумб № 43, да заплати на Н. М. Т., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 200 000 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от
причинените й травматични увреждания в резултат от осъществено на
04.01.2021г. на автомагистрала Тракия на км 52+100 в посока гр. С.
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Рено Трафик
с ДК № ******* - И. М. Д., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез
договор за застраховка Гражданска отговорност със застрахователя, заедно със
законната лихва върху тази сума от 17.02.2021г. до окончателното й
изплащане, като отхвърлил иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над
уважения размер от 200 000 лева до пълния предявен размер от 300 000 лева
и акцесорната претенция за периода от 04.01.2021г. до 16.02.2021г.
включително; осъдил ЗД ЕВРОИНС АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. Христофор Колумб № 43, да заплати на адв.
1
С. К. Н.А от САК на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв сумата
16 650 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената на
Н. М. Т. безплатна правна помощ по производството; осъдил ЗД ЕВРОИНС
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
Христофор Колумб № 43, да заплати на СГС на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
сумата 13 662.40 лева, представляваща разноски по производството.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ЗД Евроинс АД - Агенция Пътна инфраструктура, с адрес: гр. С., бул. Цар
Борис III № 215, ет. 5.
С решение № 4913/21.08.2024г. съдът е допълнил решението си, като е
е присъдил законна лихва върху сумата 100 000 лв., платена в хода на
производството, за периода от 17.02.2021г. до 17.01.2023г. и посочил банкова
сметка на ищцата, по която да бъдат преведени присъдените й суми.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на
ответника ЗД „Евроинс“ АД срещу решението по гр. д. № 6866/2021г. на СГС,
ГО, 29 състав в негова осъдителна част. С доводи, че обжалваното решение е
неправилно поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, иска
отмяна на решението над присъдения размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 100 000 лв. до уважения размер от 200 000 лв. и
отхвърляне на иска за тази разлика.
Н. М. Т. е оспорила въззивната жалба с доводи, че решението в
атакуваната част е правилно. С оглед характера и тежестта на получените от
нея увреждания и трайните последици от тях, вкл. инвалидизация, иска то да
бъде потвърдено.
Третото лице помагач на страната на ответника - АПИ е взело
становище, че жалбата на ответника е неоснователна.
За да постанови решението си по иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, СГС е приел, че ищцата е кредитор на вземане по чл.
432, ал. 1 КЗ в размер на 300 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
определено с оглед характера и тежестта на уврежданията, - открита
конквасация (размачкване) на кожата, мускулите, съдовете, нервите и костите
на дясната предмишница, представляващо едно от най-тежките в ортопедията
увреждания, и диафизарна фрактура на дясната раменна кост, като по своята
2
медико-биологична характеристика те представляват съответно постоянно
разстройство на здравето и трайно затруднение на движенията на десния
крайник за срок по-дълъг от 30 дни, при отчетено и получената от
уврежданията желязодефицитна постхеморагична анемия, и особено
осакатяване на водещата дясна ръка поради загубата на основната й функция
– хватателната способност, довело до пожизнена трайно намалена
работоспособност от 75 %, причинили значителни по интензитет болки и
страдания; взел е предвид и начина на лечение - проведено оперативно
лечение с четири сложни интервенции и предстоящи нови, неприключил
лечебен и възстановителен период, отчел е и необходимостта от чужда помощ
за около 5 месеца, нуждата, от която продължава при обличане и обуване,
както и търпените трудности пострадалата да свиква да ползва лявата ръка,
промяната в начина й на живот, вкл. и поради невъзможността да обгрижва
малолетното си дете, както и възникналите страхове от травмите и лечението
им и от загрозяването на цялото й тяло поради вземане на тъкани и кости за
оперативните интервенции; съдът е взел предвид и младата възраст на ищцата
- на 34 години , така и застрахователните лимити по ЗЗГО като проява на
икономическите условия към момента на настъпване на ПТП. СГС е счел, че
не е доказано обаче увредата на функциите на бъбреците да е резултат от
ПТП, приел е и, че няма основание за намаляване на обезщетението поради
съпричиняване поради непоставен обезопасителен колан и отчитайки
извършеното в хода на производството плащане от 100 000 лв., е уважил иска
до размера от 200 000 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване
на застрахователната претенция.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваната част, а като
косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и за правилно в тази
обжалвана част.
Предявен е пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, станало на
04.01.2021г., срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента.
Пред въззивния съд спорът е пренесен над размер на обезщетението от 100
000 лв. до присъдения размер на същото от 200 000 лв. след прието частично
3
изпълнение от 100 000 лв., направено в хода на производството. В спорния
предмет на въззивното производство е приложението на чл. 52 ЗЗД при
определяне на дължимия размер на обезщетението за репариране на
търпените неимуществени вреди от ищцата. За да разреши спора, съдът
следва да отговори на въпроса какъв е размерът, съответстващ на принципа
на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД, отчитайки релевантните за това
обстоятелства.
С оглед предмета на въззивното производство и обстоятелството, че
решението на първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищцата част
не е обжалвано изцяло, въззивният съд в правоприлагащата си дейност
изхожда от положението, че тя е пострадало лице от ПТП, станало на
04.01.2021г. /след изгубване на управлението върху автомобила, в който тя е
била пътник, и удар в мантинелата и впоследствие преобръщане на
автомобила/, от което са й причинени телесни увреждания и имуществени
вреди, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента,
причинил ПТП (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл.
477 и сл. КЗ).
От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза, изслушана по делото, неоспорено от страните и възприето от
съда, от чийто фактически констатации следва да изходи в решаващата си
дейност и въззивният съд, е установено и това не е спорно на настоящия етап
от производството, че като последица от претърпяното ПТП ищцата е
получила следните травматични увреждания: открита конквасация
(размачкване) на кожата, мускулите, съдовете, нервите и костите на дясната
предмишница, представляващо едно от най-тежките в ортопедията
увреждания, и диафизарна фрактура на дясната раменна кост, като по своята
медико-биологична характеристика те представляват съответно постоянно
разстройство на здравето и трайно затруднение на движенията на десния
крайник за срок по-дълъг от 30 дни. За тези травматични увреждания на
ищеца Н. Т. е било проведено по спешност болнично лечение, където тя е
постъпила трудно контактна и в извънредно тежко състояние - със силни
болки, обилно кръвотечение, невъзможност да движи десния горен крайник и
да захваща предмети с ръката, обусловено и от тежестта на получените
травматични увреждания, при които първоначално се обсъждало и
4
извършването на ампутация на крайника. След проведени изследвания и
консултации е било проведено оперативно лечение под обща анестезия с
открито наместване на счупената дясна раменна кост и стабилизиране на
фрактурата с интрамедуларен пирон и извършена ревизия на размачканата
предмишница, при която били установени липси на част от костите на дясната
предмишница, липси на част от флексорните и екстензорните сухожилия,
липса на нервус медианус и травматично прекъсната радиалната артерия, като
били отстранени девитализираните (мъртвите) тъкани, поставен бил външен
фиксатор за стабилизиране на фрактурите на дясната предмишница и лаваж.
След оперативното лечение тя била поставена на строг постелен режим с
включени различни терапии. Поради тежестта на травматичното увреждане на
дясната предмишница, на 05.01.2021г. Н. Т. е била преведена за стационарно и
специализирано оперативно лечение на ръката в друго лечебно заведение -
Клиниката по реконструктивна хирургия на МБАЛ С.мед при проф. д-р М. К.,
където се провело болнично лечение в периода от 05.01.2021 г. до 28.01.2021 г.
и от 29.01.2021г. до 16.02.2021г., през които са й били извършени и 2 операции
- на 05.01.2021 г. и 01.02.2021г. При операцията от 05.01.2021г. се установили
разтрошаване на долния фрагмент на дясната лакътна кост, наложило
оперативното му отстраняване, дефект на нервус медианус (средния нерв)
около 15 см и прекъсване на екстензорните сухожилия (сухожилията на
мускулите разгъвачи), като след проведено лечение и предоперативна
подготовка на 01.02.2021г. й била проведена нова реконструктивна операция,
чрез костна пластика на дефекта на лъчевата кост с кост от таза, сваляне на
външния фиксатор на предмишницата и обездвижване на фрактурата с друг
тип остеосинтеза - плака и винтове, премахване на девитализираните части от
флексорните сухожилия на 3 пръсти на дясната ръка, а сухожилията им
транспонирани (прикачени) към флексорния мускул на китката, и пластика на
увредените нерви и съдове. Лечението продължило амбулаторно, като в
периода от 07.03.2022г. до 18.03.2022г. пострадалата е провела поредно
болнично и оперативно лечение в МБАЛ С.мед, където след извършени
изследвания и консултации и предоперативно подготовка е била оперирана
отново на 08.03.2022г. за невропластика на нервус медианус, освобождаване
на флексорните сухожилия от фиброзната тъкан и срастванията и
тенопластика със сухожилие, взето от м. бицепс брахии. Лечебният период е
бил продължителен, като той и възстановителният такъв продължават и към
5
момента на изготвяне на заключението на СМЕ /м.06. 2022г./ - около 1 година
и 6 месеца след настъпване на процесното произшествие, като предстоят още
операции, което е типично за лечението на такава тежка травма, засегнала
кожа, кости, мускули, нерви и съдове. През лечебния и възстановителен
период Н. Т. е търпяла и търпи болки и страдания, като те са били най-
интензивни през първите 3 месеца непосредствено след злополуката и
проведените хирургични операции и в периода, когато е трябвало да проведе
начална рехабилитация на дясната раменна става и ставите на дясната
предмишница, а извън тези периоди - периодични болки и страдания при
преумора на десния горен крайник и най-вече при рязка промяна на климата -
при студено и влажно време, налагащи да ползва повече седативни и
обезболяващи средства. През първите 4-5 месеца тя е ползвала чужда помощ
при обслужването си поради доминантната роля на дясната й ръка. Поради
общото възпаление на меките тъкани на дясната предмишница, което ту
затихвало, ту се обостряло, тя е търпяла и допълнителни болки в тази зона.
Общото й здравословно състояние е стабилизирано. Десният горен крайник е
запазен от ампутация и счупената й дясна раменна кост е зараснала
окончателно, но ръката й е с ограничени движения и е в състояние на трайна
инвалидност - 75 % ТНР, определена пожизнено с експертно решение на
ТЕЛК № 0367/024 от 10.02.2022г. Дясната й раменна става и цялата й
мускулатура на мишницата е в състояние на хипотрофия, като в горната част
на мишницата има остатъчни белези от извършена костна операция за
остеосинтезата - с дължина 4 см горе и 3 см долу. Движенията на дясната
раменна става е с възможности при абдукция (отвеждане встрани) само до 90
градуса и флексия (свИ.е) на лакътя до 25 градуса, а екстензията (разгъване) -
само 15 градуса. Цялата дясна предмишница е обезобразена от размачкването
на кожа, мускули, нерви и съдове и е в тежка хипотрофия, покрита с
множество груби белези от травмата и извършени операции, като дясната й
киткова става е без възможности за движения и пръстите на дясна ръка,
въпреки проведените реконструктивни операции, също са трайно
обездвижени и „стоят като протеза“. При приемане на заключението
експертът е пояснил, че увредената ръка на ищцата е като „протеза“ - не може
да движи нито китка, нито пръсти, нито може да хваща с нея, не може да я
изпъне, ръката е в „индиферентно положение“ с изпънати пръсти и е и
обезобразена, цели фрагменти от крайника са били откъснати от
6
размачкването при ПТП.
От заключението на комплексна съдебно-медицинска експертиза,
чийто фактически констатации също не са оспорени и от тях също следва да
изходи в решаващата си дейност въззивният съд, в резултат от получените от
процесното ПТП травматични увреждания и проведеното им оперативно
лечение ищцата е получила тежка желязодефицитна постхеморагична анемия,
при която тъканите не получават достатъчно кислород чрез кръвта и се
появяват симптоми като умора, слабост, отпадналост и затруднена функция на
редица органи и системно главоболие, липса на концентрация и др., като най-
чувствителни органи към кислороден глад са мозъка и сърцето. Причината за
състоянието на получената желязодефицитна постхеморагична анемия са
поредицата от оперативни интервенции, при които пострадалата е загубила
голямо количество кръв, а пълното излекуване от анемията зависи от много
фактори: хранене; кръвозагуба; структура на еритроцити – носителите на
хемоглобина; вирусни инфекции и придружаващи заболявания и пр., като
това заболяване също е обусловило дадената й пожизнено 75 % ТНР.
От показанията на св. Д., с когото ищцата е във фактическо
съпружеско съжителство, чийто показания подлежат на преценка по реда на
процесуалното правило на чл. 172 ГПК, е установено още, което е в унисон с
другите данни по делото и също не е оспорено като фактически положения, че
непосредствено след ПТП, за което научил лично от Н., състоянието й било
изключително тежко и тя била преведена за оперативно лечение на ръката, в
която видимо имало „дупка“ по средата й и се държала само на „едно парче
месо“. През време на болничното й лечение, което било продължително, а и за
домашното й лечение, тя се е нуждаела от постоянни грижи за битовите си
нужди, хранене и прием на медикаменти в продължение на месеци след
болничното й лечение, в т.ч. свидетелят лично осигурявал влИ.е на
антибиотик вкъщи. Засягането на дясната ръка, която е водеща за нея,
наложило Н. да започне да се учи да ползва лявата си ръка, като и към
момента на разпита /м.06.2022г./ тя не можела да се облича и обува, ръката й
била лишена от чувствителност. Случилото се я променило изключително
много - станала нестабилна, сринала се, плачела, състоянието й я е
отдалечило от сина им, който бил на 2г. и половина, което било изключително
смазващо за нея като любвеобилна и всеотдайна майка; Н. не можела да
пътува в автомобил поради страха си от возене. Свидетелят е посочил и, че
7
цялото й тяло било в белези заради вземането на нужните тъкани и кости от
други части на тялото й за лечението на получените от произшествието
увреждания. Посочил е и, че Н. не може пълноценно да изпълнява
задълженията си на служител, като вече не можела да борави и с компютър.
Оплакванията на жалбоподателя срещу приетото в обжалваното
решение относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени
вреди са общи – той сочи, че определеното обезщетение не съответства на
„действително установените по делото и претърпени болки и страдания“, не е
извършен подробен анализ на установените по делото факти и обстоятелства,
не е извършена преценка на „обективните дадености относно обществените
представи за справедливост и съпоставката им с икономическото състояние на
обществото към момента на събитието“, съизмерено с минималната работна
заплата, поради което определеното обезщетение не отговаря на изискванията
на справедливостта и е прекомерно, като за спазването на този принцип
следва да се вземе предвид благоприятното развитие на лечението. Позовава
се на съдебна практика по сходни, според него, дела. Посочва още, че като се
има предвид, че ищцата е пострадала през 2021г. и като се отчетат
спецификите на случая - че се касае за сериозно увреждане на горен крайник
на млада жена, обезщетение в размер на 200 000 лв. отговаря на действително
установените по делото обстоятелства и е в съответствие с изискванията на чл.
52 ЗЗД. Срещу тези доводи ответницата по въззивната жалба се е
противопоставила, както се посочи, поддържайки, че е получила тежки
травматични увреждания, довели до инвалидизацията й, и, че тя няма да може
да ползва дясната си ръка до края на живота си, въпреки проведеното лечение,
което ще продължи, като уврежданията са й причинили и силна травма на
психиката й, и са довели също и до невъзможност да се грижи за детето си,
като изпитва изпитва срам и от външния си вид, а животът й се е преобърнал
изцяло.
При така приетото за установено от събраните в настоящото
производство доказателства, въззивният съд прави следните правни изводи по
спорния въпрос, поставен за разрешаване:
Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на
неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства,
обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на
8
тяхното значение за размера на вредите. В конкретния случай съдът отчита
характера и тежестта на установените с обсъдените заключения на СМЕ
увреждания на здравето на ищцата, на 34г. към датата на ПТП.Те се
характеризират с трайно затруднение на движението на горния десен крайник,
който е водещ за пострадалата, с мускулатура в състояние на хипотрофия, и
пръсти на ръката, стоящи като протеза, при призната пожизнена ТНР от 75 %,
придружени и от желязодефицитна анемия с присъщите й симптоми и
получено в хода на лечението възпаление в областта на дясната предмишница,
чието лечение от своя страна е изисквало влИ.е на антибиотик и в домашни
условия. Съдът взе предвид и претърпените от нея болки и неудобства от
физическо естество, присъщи на уврежданията, продължителността на
болките и проведеното лечение, вкл. оперативно, за „спасяване“ на увредената
ръка, обстоятелството, че лечението не е приключило и, че на пострадалата
предстоят още оперативни интервенции, както и, че фактически тя се нуждае
не само след ПТП, но и за ежедневното си функциониране от чужда помощ
поради невъзможността да борави с едната си ръка; съдът отчете и
обстоятелствата, при които са причинени телесните увреждания /след
преобръщане на автомобила, в който пострадалата е била пътник/,
негативното отражение на травмиращото събитие върху психоемоционалното
й състояние, вкл. възникналия страх от возене в автомобил, загрозяването на
тялото й със съответните негативни изживявания от това, както и
затрудняването на отглеждането и общуването с малкия й син. Съдът
съобрази и проявяващите се спорадични болки при натоварване на крайника и
при промяна на времето. При определяне на дължимото обезщетение съдът
отчита в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир
и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия.
Така при съобразяване на всички релевантни факти и въззивният съд намира,
че дължимото обезщетение, което отговаря на принципа на справедливостта,
прогласен в чл. 52 ЗЗД, възлиза в случая на 300 000 лв. Общите оплаквания
във въззивната жалба, касаещи нарушение на чл. 52 ЗЗД, са неоснователни.
След обсъждане на всички относими за определянето на претендираното
обезщетение обстоятелства въззивният съд достигна до извод, че няма
основание за определяне на по-малък размер на справедливото обезщетение.
За да формира този извод въззивният съд отдаде значение на характера и
9
тежестта на получените травматични увреждания, както се прие по-горе, –
размачкване на кожа, мускули, съдове, нерви и кости на дясната
предмишница, едно от най-тежките ортопедични увреждания, както и
диафизарна фрактура на дясната раменна кост при призната пожизнено ТНР,
лекувани и с реконструктивни оперативни интервенции с части от тялото на
самата пострадала, при предстоящи нови оперативни намеси, като
постоянното ограничение на движението на водещия горен крайник е довело
пострадалата до зависим от чужда помощ живот за изпълнение на ежедневни
дейности, причинило внезапна драстична негативна промяна в начина й на
живот в млада активна работоспособна възраст, в т. ч. и при изпълнение на
задълженията й на майка, както и затруднение при изпълнението на трудовите
й задължения. Съдебна практика по „близки случаи“, дори и ориентир за
определяне на предвидим размер на обезщетението и основа за равно
третиране на лица в едно и също положение, не обвързва съда при
разрешаване на спора, с който е сезиран, който не е адресат на задължение да
мотивира извода си за дължим размер на обезщетението чрез позоваване на
казуална съдебна практика, а извършва конкретна преценка на всички
релевантни за определяне на търсеното от пострадалия обезщетение
обстоятелства. Така в разглеждания случай САС основа преценката си
предимно на медико-биологичната характеристика на претърпените от ищцата
в млада възраст вследствие на процесното ПТП от 2021г. телесни увреждания
и особено на негативното отражение върху всички аспекти на живота й на
необратимото осакатяване на горния десен водещ крайник /ръката/, чийто
функции няма изгледи да бъдат подобрени, въпреки че общото й здравословно
състояние е стабилизирано.
При така приетото и от въззивния съд относно основателността на
иска за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди, решението в
обжалваната част е правилно и подлежи на потвърждаване и чрез препращане
към мотивите, изложени към него (чл. 272 ГПК). При този изход на спора на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ответницата по въззивната жалба се присъждат разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв., както е поискано от представителя й по
пълномощие и съдът прие, че то съответства на обема на извършените от него
процесуални действия при спор, пренесен във въззивното производство, само
по правото – по приложението на чл. 52 ЗЗД. Разноски на третото лице
10
помагач не се присъждат /чл. 78, ал. 10 ГПК/.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 811 от 13 февруари 2024г. по гр. д. №
6866/2021г. на Софийски градски съд, ГО, 29 състав в обжалваната
осъдителна част – над размера на присъденото обезщетение от 100 000 лв. до
размера от 200 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД ”Евроинс” АД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на адв. С. К. Н.а сумата 600
лв. – възнаграждение за безплатна правна помощ за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника ЗД Евроинс АД - Агенция Пътна инфраструктура.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11