Решение по дело №2131/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП.

Образувано е по жалба на А. Г. К. от [населено място], [улица], с [ЕГН], против принудителна административна мярка /ПАМ/ – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, по отношение на лек автомобил „Субару“, с рег.№[рег. номер], наложена от инспектор в ОП „Транспорт“ при Община Бургас В. К. и отразена в протокол от 02.11.2023г. Жалбоподателят счита, че оспорената ПАМ е незаконосъобразност, тъй като ПАМ е наложена без да са налице предпоставките по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП. Излага съображения за липсата на компетентност на органа, изготвил констативния протокол.

Сочи, че съвсем малка и незначителна част от автомобила застъпва изчертаното в жълто паркомясто, но без да се ограничава възможността да се паркира, поради което принудителната административна мярка следва да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Във второто по дело съдебно заседание се явява адв.Канева, като моли за отмяна на оспорения акт, както и за присъждане на разноските по делото. За първи път в пледоарията претендира и за присъждане на сумата от 55.20 лв., заплатена от жалбоподателя във връзка с преместването на автомобила. Представя списък на разноските, като подробни съображения развива в писмена защита.

Ответникът по жалбата – инспектор в ОП „Транспорт“ при Община Бургас В. К., редовно призован се явява лично в първото по делото съдебно заседание и с юрисконсулт Р., която оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Сочи, че са налице предпоставките на 171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, като оспорената ПАМ е законосъобразна. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

На 02.11.2023 г., в 14.30 часа, на [улица], А. К. паркирал лек автомобил „Субару“, с рег.№[рег. номер] на място в режим на „служебен абонамент“. В отсъствие на Кръстанов автомобилът е преместен с помощта на специализиран автомобил на ОП „Транспорт“ при Община Бургас. По-късно същия ден автомобилът е предаден на жалбоподателя след заплащане на сумата от 55.20 лв. във връзка с репатрирането, ведно с протокол от същата дата 02.11.2023 г. (л.65).

По искане на жалбоподателя по делото е допуснат до разпит свидетеля Н. С. Н. (л.50). Свидетелят сочи, че Кръстанов е паркирал автомобила си, като една част от автомобила действително е застъпил жълтата служебна зона. Свидетелят заявява, че е наясно, че с жълти ивици се обозначават служебните места, но е категоричен, че въпреки застъпването на жълтата линия, е имало място за паркиране.

В съдебно заседание на 24.01.2024г. (л.51) ответникът –инспектор С. сочи, че на 02.11.2023г. е бил на работа и е получил сигнал за паркиран автомобил на място, което е със служебен абонамент. Заедно с колегите му посетили веднага мястото, за което бил подаден сигнала. Установили, че автомобилът препятства паркирането на автомобили на фирмата, която заплаща абонамента. Направили снимки и репатрирали автомобила.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира жалбата срещу принудителната административна мярка по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП за процесуално допустима. Събраните по делото доказателства сочат на наличие на основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, за която в закона не е предвидена писмена форма. Доколкото ПАМ по чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП е неформален акт, наличието на издадена такава мярка се обосновава от събраните по делото доказателства – съставеният протокол (л.22), касов бон за заплащане на сума във връзка с репатрирането на автомобила (л.65), приложеният снимков материал и свидетелските показания. Видно от събраните по делото доказателства на 02.11.2023г. е била издадена ПАМ по реда на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач за автомобил, наложена с разпореждане на служител на Общинско предприятие „Транспорт“ при Община Бургас. Последното се потвърждава, както от съдържанието на посочения протокол, така и от изявлението на органа /инспектор Общинско предприятие „Транспорт“ при Община Бургас/, който е подписал протокола след текста „разпоредих принудителна административна мярка-преместване на паркирано ППС“. По този начин обективирана волята на органа, наложил оспорваната мярка, недвусмислено сочи него за издател на акта, с който се налага мярката. Това се потвърждава и от изложеното от инспектор В. К. в съдебно заседание на 24.01.2024г.

Жалбата е подадена на 16.11.2023 г. в Административен съд –Бургас в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от оспорване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган – инспектор от Общинско предприятие „Транспорт“ при Община Бургас. Съгласно чл.168, ал.1 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По силата на сочената разпоредба в кръга на лицата, които могат да прилагат мярка на административна принуда по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП са включени и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Тоест законодателят е оправомощил не само министъра на вътрешните работи да определя длъжностни лица, които да налагат ПАМ "преместване на пътно превозно средство", но е дал това право и на собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя. За всеки един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат визираната ПАМ. В тази връзка законодателят не е въвел ограничения или изисквания досежно собственика на пътя, респективно всеки собственик на път по смисъла на §6, т.1 от ЗР на ЗДвП има законовата възможност да оправомощи лица, които да налагат принудителната мярка, но те следва да бъдат изрично определени и оправомощени. По този начин собственикът на пътя упражнява организационно-управленско правомощие, като делегира изрично предоставена му материална компетентност за налагане на ПАМ от посочения вид, към която се добавя допълнителна персонална компетентност по косвен начин чрез конкретизация на титуляра на правомощието. Точният смисъл и правилното приложение на разпоредбата на чл.168, ал.1 от ЗДВП не изисква титулярът на правомощието да има качеството "длъжностно лице" по смисъла на чл.93, т.1 от НК, т. к. липсва изрична препратка към тази разпоредба. Действащата нормативна уредба не съдържа изискване службата за контрол да бъде част от структурата на общинската администрация, нито съдържа ограничения досежно правноорганизационната форма на правния субект, когото кметът на общината ще определи за служба за контрол, респективно липсва изискване длъжностното лице по чл.168, ал.1 от ЗДвП да бъде в структурата на общинската администрация или да се намира в каквато и да било йерархическа зависимост от кмета. Под "длъжностни лица" в случая следва да се разбират лицата, на които е възложена материална и персонална компетентност от собственика на пътя да преместват МПС по чл.168, ал.1 от ЗДвП и с това се изчерпват условията за валидност на учредената компетенция. В този контекст със Заповед №1919/16.07.2018г./л.16/ кметът на Община Бургас е възложил на служителите на Общинско предприятие „Транспорт“ на длъжност „инспектор транспортна служба, репатрация“ да прилагат принудителни административни мерки по реда на Закона за движение по пътищата. Така направеното възлагане на функциите и правомощията, указани в чл.168, ал.1, чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, надлежно транслира компетентност на съответните служители от Общинско предприятие „Транспорт“, включително и на В. К., който съгласно допълнително споразумение към трудов договор /л.18/ е назначен на длъжност инспектор транспортна служба, описанието на която се съдържа в приложената по делото длъжностна характеристика /л.19-21/. Следователно, приложилият оспорената ПАМ инспектор „транспортна служба, репатрация“ е орган, който е компетентен, да прилага мярката по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП и ПАМ, поради което и възраженията, че ПАМ е наложена от некомпетентен орган са неоснователни.

Неоснователни са и възраженията за липсата на форма. По силата на изрична законова разпоредба, за процесната ПАМ не е валидно общото изискване за писмена форма на индивидуалния административен акт. Мярката е валидна и при устното й постановяване. Тъй като мярката е в устна форма, нейните мотиви следва да бъдат изведени от фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането й. Законодателят не е ограничил доказателствените средства за установяване на релевантните факти с оглед на разпоредбата на 39, ал.1 и ал.2 от АПК. Поради това съставеният от органа към момента на прилагане на мярката протокол, в който са отразени релевантни за прилагането й факти, както и съставеният снимков материал, могат да бъдат доказателства за фактическите основания на органа.

Разпоредбата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП предвижда три отделни хипотези, при наличието на които следва да се наложи мярката – когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

Съгласно чл.6 от ЗДвП, участниците в движението, следва да съобразяват своето поведение с пътните знаци.

Съгласно чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а съгласно ал.2 паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. В случая, не се спори, че водачът на автомобила, не се е намирал в него към момента на разпореждане на ПАМ, поради което и с оглед разпоредбите на чл.93 от ЗДвП, автомобила не е бил в престой, а е бил паркиран.

Не е спорно по делото, че паркираното от жалбоподателя МПС не е създавало опасност за движението и не е затруднявало възможността за преминаване на други участници в движението, като административният орган е посочил, че участъкът, в който е било паркирано превозното средство, попада в зона обозначена с неподвижен пътен знак „служебен абонамент“, въвеждащ забрана за престой и паркиране. Това обстоятелство се установява от представените по делото снимки на лекия автомобил, преди неговото репатриране, видно от които той е бил паркиран на служебно паркомясто на „Copy Co“, което е надлежно обозначено. Съответно на табелата за паркомястото /л.30 и л.56/ е поставен пътен знак, т.е. забрана за престой и паркиране на други автомобили, която забрана не се отнася за лицата, имащи право да ползват служебен абонамент. Налична е и табела, указваща принудителното преместване на неправилно паркиралите автомобили.

След като по делото не се твърди и не се установява жалбоподателят да е имал съгласието на ползвателя на паркомястото да полза същото, то по отношение на него е действал знака, забраняващ паркирането и така извършеното паркиране е в нарушение на правилата за движение. Съответно, налице е и втората и материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ, предвидени в нормата на чл.171, т.5, б.б, предл. първо от ЗДвП, а именно паркирането да е на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, с оглед наличната табела.

Относно възражението, изложено в жалбата, че ПАМ се налага с мотивирана заповед, а в случая такава не е издадена, както и че протокола от 02.11.2023г. не съдържа изискуемите от закона реквизити, съдът съобрази следното:

Относно принудителна административна мярка по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, както съдът вече посочи, в закона не е предвидена писмена форма. Доколкото ПАМ по чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП е неформален акт, наличието на издадена такава мярка се обосновава от събраните по делото доказателства – съставеният протокол, касов бон за заплащане на сума във връзка с репатрирането на автомобила, приложеният снимков материал и свидетелските показания.

Относно приложения по делото протокол, съдът намира за нужно да отбележи, че той не е предмет на оспорване, а е част от административната преписка и има значение единствено да документира изпълнението на оспореното разпореждане чрез репатриране на автомобила. Ето защо пропускът на инспектора да означи в протокола точната хипотеза на правното основание, дадено в чл.171, ал.1,т.5, б.“б“ от ЗДвП, не представлява съществено процесуално нарушение, което да засяга правото на защита на жалбоподателя. Процесният протокол, който разпоредилият мярката орган е съставил, не е нормативно установен акт. Той не е предвиден като задължителен нито в закона за движение по пътищата, нито в правилника за неговото прилагане, нито в друг нормативен акт. Протоколът е акт, който органът създава с цел отчитане и документиране на дейността за целите на общинското предприятие. Дали органът ще състави или не процесния протокол е ирелевантно за законосъобразността на приложената мярка, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.

Предвид доказателствата по делото, съдът приема, че са изпълнени изискванията на закона, които позволяват преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

По тези съображения оспорваната принудителна мярка се явява законосъобразно наложена, а направеното оспорване следва да бъде отхвърлено. В този смисъл е и практиката на ВАС-Решение№5833/05.06.2023г., постановено по адм.дело №10146/2022г. по описа на ВАС.

При този изход на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., като разноски за жалбоподателя с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъдени.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК , Административен съд –Бургас, дванадесети състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Г. К. от [населено място], [улица], с [ЕГН], против принудителна административна мярка /ПАМ/ – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, по отношение на лек автомобил „Субару“, с рег.№[рег. номер], наложена от инспектор в ОП „Транспорт“ при Община Бургас В. К. и отразена в протокол от 02.11.2023г.

ОСЪЖДА А. Г. К. от [населено място], [улица], с [ЕГН] да заплати на ОП „Транспорт“ при Община Бургас разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.