№ 111 / 9.3.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
09.03.2020 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. №2293 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Т. Б. Е. г. ж. 4. Б. п. С. с. 6., чрез пълномощника си адв.З.Й.Ц. предявява срещу ответника Т.В.Т. xxx установителен иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Поддържа, че по ч.гр.д.№ 1719/2019г. на РС Монтана е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 216.62 лева главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението и разноските по делото.
Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, в законоустановения срок по чл.414 ГПК, предявява и настоящия установителен иск за установяване вземането по издадената заповед за изпълнение до размера от 216.62 лева, която сума представлява цена на потребени и незаплатени мобилни услуги.
Поддържа, че ответникът е абонат на дружеството, с когото са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1.Договор за мобилни услуги № ********* от 13.07.2017г., съгласно, който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер xxxx .
2.Договор за мобилни услуги № ********* от 12.10.2017г. и договор за лизинг от 12.10.2017г., съгласно, които на клиента е предоставен мобилен телефонен номер xxxx и мобилно устройство T. L. T. 4. G. B.. Предоставянето на устройството е уредено в отделен договор за лизинг, съгласно, който общата цена на лизинговата вещ е 82.57 лева с включен ДДС. С договора за лизинг клиента се е задължил да извърши 23 месечни лизингови вноски в размер на 3.59 лева с ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетния период мобилни услуги.
Въз основа на посочените договори поддържа, че ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано в издадени от ищеца фактури. Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода м. октомври 2017г. – м.януари 2018г.
За потребените от абоната-ответник услуги за горния период ищецът е издал следните фактури: фактура от 15.10.2017г. в общ размер от 81.65 лева; фактура от 15.11.2017г. в общ размер от 59.58 лева и фактура от 15.01.2018г. в общ претендиран размер от 75.39 лева.
Ищецът поддържа, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги е ангажирало договорната отговорност на абоната и дружеството е прекратило едностранно и предсрочно индивидуалните договори с ответника.
Ищецът твърди, че в издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, която обаче не е била предмет на заповедното производство и не се претендира в настоящето, като претендираната сума по фактурата е в размер на 75.39 лева.
Заявява, че изискуемостта на вземанията му по всяка от фактурите е настъпвала 15 дни след издаването й.
Поддържа, че в случая ответникът е ползвал мобилни услуги, като не е изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на предоставените услуги, като с поведението си е изпаднал в забава. Издадени са фактури, които не е заплатил, поради което е изпълнен фактическия състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца ,,Т. Б. Е. в размер на 216.62 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги съгласно издадени фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, както и за присъждане на разноските в заповедното и в настоящето исково производство.
Приложил е писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания за допълнителни доказателства, прилагане на заповедното производство.
Ответникът Т.В.Т. xxx, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, чрез адв.Б.Ц.,xxx, особен представител, представя писмен отговор на исковата молба и взема становище по предявения иск. Поддържа, че оспорва изцяло приложените от ищеца писмени доказателства. Не са налице валидно сключени и действителни договори за мобилни услуги и лизинг. Твърди, че договорите не са подписани от ответника с изключение на последните им страници. Оспорва изцяло приложените доказателства по съдържание. Моли за отхвърляне изцяло на предявените искове, като неоснователни и недоказани.
По същество, в писмена защита, поддържа, че не е налице валидно договорно отношение между двете страни, от което да произтича задължението на ответника, както и няма данни вземанията на ищеца да са станали изискуеми, както и че тази изискуемост е достигнала до ответника.
Моли за отхвърляне изцяло на предявените искове.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е и заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Т.В.Т. xxx, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 1719/2019 година по описа на РС – Монтана. Издадена е заповед за изпълнение № 1049/ 02.07.2019г., с която длъжникът Т.В.Т. е осъден да заплати на заявителя „Т. Б. Е. сумата от 216.62 лева неизпълнени задължения по договори за мобилни услуги, ведно със законната лихва от 16.05.2019г. до окончателното й изплащане и разноските по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Т.В.Т. на основание чл.47, ал.5 ГПК. След изпратено съобщение до заявителя в заповедното производство и в законоустановения едномесечен преклузивен срок ищецът е предявил настоящия установителен иск.
Безспорно е установено също така, че между Т.В.Т. и „Т. Б. Е. са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1.Договор за мобилни услуги № ********* от 13.07.2017г., съгласно, който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер xxxx .
2.Договор за мобилни услуги № ********* от 12.10.2017г. и договор за лизинг от 12.10.2017г., съгласно, които на клиента е предоставен мобилен телефонен номер xxxx и мобилно устройство T. L. T. 4. G. B.. Предоставянето на устройството е уредено в отделен договор за лизинг, съгласно, който общата цена на лизинговата вещ е 82.57 лева с включен ДДС. С договора за лизинг клиента се е задължил да извърши 23 месечни лизингови вноски в размер на 3.59 лева с ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетния период мобилни услуги.
Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода от м.октомври 2017г. до м. януари 2018г. ищецът е издал 3 броя фактури, както следва:
Фактура № **********/15.10.2017г., издадена за отчетния период 15/09/2017г.- 14/10/2017г. и включва задължения на клиента за посочения период с настъпил падеж на 30.10.2017 г. на обща стойност 81.65 лева.
Фактура № **********/ 15.11.2017г., издадена за отчетния период 15/10/2017г. - 14/11/2017 г. и включва задължения на клиента за посочения период с настъпил падеж на 30.11.2017г. на обща стойност 59.58 лева.
След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Т. Б. Е. и отв.Т.В.Т., на потребителя е издадена и фактура № **********/15.01.2018г., която включва задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 969.08 лева, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство в общ размер на 75.39 лева с вкл.ДДС. Претендираната сума по последната фактура е в размер на 75.39 лева.
Общите задължения по издадените 3 броя фактури по сключените договори между страните са на стойност от 216.62 лева. Сумата, която претендира за заплащане ищецът е в размер от 141.23 лева главница, представляваща потребление по сключените договори за мобилни услуги и сумата от 75.39 лева лизингови вноски по сключения договор за лизинг. Във фактурите не са индивидуализирани договорите, които ищецът е прекратил предсрочно. Ищецът не претендира от ответника начислената неустойка, включена в издадената крайна фактура от 15.01.2018г. в размер на 969.08 лева.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, което съдът приема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че издадените 3 броя фактури са осчетоводени от ищеца и не са заплатени към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, както и към момента на извършване на проверката. Вещото лице е отразило, че начислените неустойки са съобразени със съответните клаузи в договорите и допълнителните споразумения, като конкретно е посочило дължимите суми за неустойка по мобилни номера, както и дължимите по договори за лизинг.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
По делото е безспорно установено, че страните са били в облигационни отношения с основание сключени договори за предоставяне на мобилни услуги и допълнително споразумение и съответния договор за лизинг, приобщени към доказателствата по делото.
Приложените към исковата молба договори представляват по своето естество частни документи и тъй като носят подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. По силата на чл.20а, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването им в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения.
В този смисъл направеното възражение от особения представител на ответника се явява неоснователно.
В настоящия случай безспорно е налице валидно волеизявление от страна на доставчика на услуги за сключването на договора. Валидността на правоотношението се доказва и от факта, че, видно от начисленията по процесните фактури, последният надлежно е изпълнявал задълженията си по двустранния договор до преустановяване на престациите от страна на насрещно задълженото физическо лице.
За пълнота на изложението съдът намира, че следва да посочи следните обстоятелства:
Не се установява факта, че процесните договори са прекратени от ищеца едностранно поради забава в плащанията от страна на ответника, като потребител на услуги. В исковата молба не са изложени конкретни фактически твърдения за периода на забавата по всеки един от сключените между страните договори. Ищецът е приложил към исковата молба издадените от него фактури с дължими суми, издадени в периода от м.октомври 2017г. до м.януари 2018г., чрез които цели да обоснове забава и предсрочно прекратяване на договорите.
Съгласно чл.87, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Законът изисква предупреждението да е отправено писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Изискването за писмено предупреждение до длъжника за разваляне на договора не е дерогирано от приложимите между страните общи условия, които са общодостъпни.
Според чл.19б от същите едностранното прекратяване на сключен индивидуален договор не настъпва автоматично поради изпадане на потребителя в забава да заплати задълженията си, а дава право на Т. да го прекрати на това основание. За упражняване на това право следва да е налице писмено изявление на Т. като кредитор, изправна страна по договора, което да достигне до другата страна, каквито доказателства по делото няма, няма и твърдения в исковата молба в тази насока, поради което съдът приема, че договорите между страните не са прекратени поради виновно неизпълнение задълженията на потребителя, предвидени в чл.27 от ОУ за плащане на посочената във фактурата сума в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
Ищецът не претендира начислената неустойка в издадената крайна фактура, поради предсрочното прекратяване на договорите, затова съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Претенцията за заплащане на сумата от 141.23 лева, съгласно заключението на вещото лице по ССЕ и представляваща сбор от неплатените месечни абонаментни такси по сключените договори за мобилни услуги и договор за лизинг, се явява доказана и основателна.
Безспорно е, че страните са сключили договор за мобилни услуги и договор за лизинг, по силата, на които ответникът е следвало да заплаща в определен срок и размер месечните абонаментни такси и други услуги.
Установява се от приложените фактури за периода, че ответникът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 141.23 лева, които са фактурирани за три последователни месеца, приложени към исковата молба, като към всяка от фактурите е приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Налице е неизпълнение от страна на ответника да заплати стойността на предоставените му услуги, издадени са фактури и стойността на същите не е заплатена. Изпълнен е фактическия състав на договорно неизпълнение съгласно чл.79 от ЗЗД.
Няма данни в хода на производството ответникът да е изпълнил това си задължение, в тази насока са и констатациите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, поради което тези искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По предявената искова претенция за сумата от 75.39 лева, представляваща стойността на 20 броя лизингови вноски, съдът намира следното:
Ищецът е изпълнил задълженията си като е предоставил на ответника мобилно устройство, а последният не е изпълнил поетите задължения да заплати договорените лизингови вноски. В тежест на ответника е да установи твърденията си, че е заплатил в договорените срокове лизинговите вноски за предоставеното му мобилно устройство, за което не е представил доказателства.
В подкрепа на горния извод са констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, приета като обективно и компетентно изготвена.
Следва да се уважи претенцията с направената корекция от вещото лице в размер на 71.80 лева, тъй като не е взета предвид третата фактура, която не е приложена към делото, а в нея е посочена дължимата вноска.
Общата сума, включваща неплатени суми съгласно абонаментен план и неплатени лизингови вноски е в размер на 213.03 лева, за която следва да бъде осъден ответника.
Съобразно горния изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 385.00 лева – разноски в заповедното производство, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 885.00 лева - реализирани в настоящото исково производство разноски, включващи държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит особен представител и възнаграждение за вещо лице.
По горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „Т. Б. Е. Е. 1. със седалище и адрес на управление град С. район М. ж.” 4., Б. П. С. с. 6. към Т.В.Т. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата от общо 213.03 лева – незаплатени мобилни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 16.05.2019 година до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1049/02.07.2019г. по ч.гр.д.№ 1719/2019 година по описа на Районен съд – Монтана, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения до пълния предявен размер от 216.62 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т.В.Т. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на „Т. Б. Е. Е. 1. със седалище и адрес на управление град С. район М. ж.” 4., Б. П. С. с. 6. сумата от 385.00 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 885.00 лева - реализирани в настоящото исково производство разноски.
ДА СЕ ОСВОБОДИ на адв.Б.Ц. сумата от 300.00 лева внесен депозит, за осъщественото процесуално представителство на ответника, по посочената от него банкова сметка.
xxx пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: