Р Е Ш Е Н И Е
№ 806
гр. Пловдив, 21 април 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VIIІ-ми състав, в открито заседание на единадесети март, две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №254 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.166, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.27, ал.ал.3, 5 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
В.Д.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат Е.П.- пълномощник, обжалва Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с №02-2400/32#2 от 12.11.2019г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” (ДФ”З”), с който е установено задължение в размер от 6 867,20 лв., представляващо изплатена субсидия по мярка 214 “Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. (ПРСР 2007-2013г.), направление “Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм)“, дейност с код АП49, за кампания 2014, във връзка с подадено заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 16/200614/47848 от 26.04.2014г.
Претендира се отмяна изцяло на оспорени акт поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“, чрез юрисконсулт К.Н.- пълномощник (лист 3), изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, изрично възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не взима становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 14), на 06.12.2019г. от М.Ч.- “дъщеря“ е получена пощенска пратка, съдържаща “02-2400/32≠2“, адресирана до жалбоподателя и изпратена от Областна дирекция (ОД), гр. Пловдив на ДФ”З”. От своя страна, жалбата (листи 5-7) е подадена от М.К.Ч.- пълномощник (лист 8) чрез ДФ“З“ по пощата, като пощенската пратка, съдържаща жалбата, постъпва при лицензиран пощенски оператор на 20.12.2019г., според поставеното върху пощенския плик клеймо (лист 9), или в рамките на законоустановения срок. С молба Вх.№2153 от 03.02.2020г. (лист 53) жалбоподателят Ч. потвърждава изцяло извършените до момента процесуални действия от съпругата му М.К.Ч., изразяващи се в подаване на жалбата против оспорения по делото АУПДВ, поради което жалбата се явява подадена и при наличието на правен интерес. Следователно, като подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и по съображения, различни от изложените.
Според разпоредбата на чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, в сила от 28.06.2019г., изпълнителният директор (на ДФ“З“) издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), а според разпоредбата на чл.20а, ал.6 от ЗПЗП, в сила от 28.06.2019г., изпълнителният директор (на Дф“З“) може да делегира със заповед правомощията си по ал.5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.
Според изрично
изявление на процесуалния представител на ответника (лист 60), “... Моля да се приеме административната
преписка. Същата е цялата относно документите, които се намират в
ДФ“Земеделие“…“.
Видно от оспорения по делото АУПДВ (листи 11-13), в същия няма изрично направено посочване на акта (заповед), по силата на който издателят му (заместник изпълнителен директор на ДФ“З“) упражнява правомощието по чл.20а, ал.5 от ЗПЗП на изпълнителния директор на фонда.
Също така, по делото не са ангажирани доказателства, че към 12.11.2019г. е налична заповед по смисъла на чл.20а, ал.6 от ЗПЗП, с която изпълнителният директор на ДФ“З“ е делегирал правомощието си по чл.20а, ал.5 от ЗПЗП на заместник изпълнителен директор на фонда.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №03-РД/715 от 27.06.2017г. (лист 4) на изпълнителния директор на ДФ“З“, с която заповед, на основание чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, 2 и 4 от ЗПЗП, чл.10, т.1, т.2, т.7 и т.13 и чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на Държавен фонд “Земеделие“ (УПДФ“З“), Решение на Управителния съвет на ДФ“Земеделие“ по т.6.2 от протокол №114 от 15.06.2017г. и с оглед оптимизиране дейността на ДФ“Земеделие“ като Разплащателна агенция при издаването на актове по директните плащания, делегира на П.Д.С.- заместник изпълнителен директор на ДФ“З“, издала оспорения по делото акт, редица свои правомощия.
Според точка 3. от посочената заповед, на ответника в настоящето съдебно производство е делегирано правомощието да издава и подписва Актовете за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания, посочени в чл.1 от Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба №5/27.02.2009г.).
Според чл.1 от Наредба №5/27.02.2009г., в приложима редакция към 12.11.2019г., с тази наредба се уреждат условията и редът за подаване на заявления за подпомагане по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика (ОСП), изчерпателно изброени в 30 точки, между които общо 26 схеми и общо 4 мерки.
Между схемите по чл.1 от Наредба №5/27.02.2009г. обаче не фигурира мярка 214 “Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г.
Според Тълкувателно решение №4 от 22.04.2004г. на ВАС по д. №ТР-4/2002г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение Андрей Икономов, “Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията на по-голям район или цялата страна. Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму“.
При това положение, настоящият състав на съда намира, че оспореният по делото АУПДВ е издаден от лице, което не притежава необходимата за целта материална компетентност. Липсата на компетентност обуславя нищожността на акта, която следва да бъде обявена, съгласно чл.168, ал.2 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, като изследването на въпроса за законосъобразността на оспорения акт, съобразно останалите изисквания по чл.146 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, е безпредметно.
Предвид
очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответната администрация е неоснователно и не следва
да бъде уважено. В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски, като по повод изрично направеното
възражение от страна на процесуалния представител на заместник изпълнителния
директор на ДФ“З“ за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК
и §2 от ДР на ДОПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на
възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.2, т.7 от Наредба №1/09.07.2004г.,
за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по
ЗПЗП минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция е в размер от 500,00
лева.
По Договор за правна защита и съдействие от
23.12.2019г. (лист 59) жалбоподателят заплаща адвокатско възнаграждение в
размер от 700,00 лв.
А според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от
6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК,
докладчик съдиите Е.Ч.и ***, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът
не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба)
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
При това положение, както и с оглед на действителната
правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия,
настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно, поради което същото следва да бъде намалено до минимално
предвидения размер, определен по реда на Наредба №1/09.07.2004г., или до размер
от 500,00 лв. Освен посочената сума от 500,00 лв. в полза на жалбоподателя
следва да бъде присъдена и сумата от 10,00 лв. (лист 54), заплатена държавна
такса за образуваното съдебно производство.
За разноските следва да бъде осъдено юридическото
лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява
ДФ“З“ (чл.11, ал.1 от ЗПЗП).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане с №02-2400/32#2 от 12.11.2019г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”, с който на В.Д.Ч., ЕГН **********, е установено задължение в размер от 6 867,20 лв., представляващо изплатена субсидия по мярка 214 “Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., направление “Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм)“, дейност с код АП49, за кампания 2014, във връзка с подадено заявление за подпомагане с УИН 16/200614/47848 от 26.04.2014г.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие”, ЕИК *********, да заплати на В.Д.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 510,00 (петстотин и десет) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/