Р Е Ш Е Н И Е

 

                                     №………/………….

 

  Гр. С., 13.03.2018г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря ТАНЯ СТОЯНОВА като разгледа т.д.№ 1215 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.6 от ЗЮЛНЦ.

             Ищецът Р.Й.Д. твърди, че е член на С.на п.от неговото основаване и през 2009г. бил избран за член на УС. Твърди, че е бил незаконосъобразно изключен с решение на УС от 03.02.2014г. и не бил допуснат до участие в ОС, проведено на 17.05.2014г., като решението за изключването му е отменено с решение на СГС под № 1510/27.09.2015г. по т.д.№3140/2014г., което представя и същото било изпратено на сдружението. Твърди, че на 01.03.2017г. узнал, че на 25.02.2017г. било проведено Общо събрание на С.на п.в Б. при описания дневен ред, а именно приемане на отчети и по т.3 – потвърждаване на решенията на ОС от 17.05.2014г. Ищецът счита, че избраният на 17.05.2014г. Управителен съвет е нелегитимен, тъй като всички решения са отменени от СГС, а свикването на ОС на 25.02.2017г. е незаконосъобразно, тъй като противоречи на разпоредбите на закона и Устава на сдружението. Счита, че е налице умишлено незачитане на решението на СГС, което е цитирал по-горе, като се потвърждава незаконосъобразното предходно решение, което е отменено. Предвид горното претендира отмяна на всички решения на ОС, взети на незаконосъобразно проведеното на 25.02.2017г. Общо събрание на С.на п.в Б.. В хода на съдебното производство поддържа иска си чрез процесуалния си представител адв. М.и претендира присъждане на разноски по списък.

Ответникът Съюз на п.в Б., призован по реда на чл. 50, ал.2 във връзка с ал.4 от ГПК, чрез залепване на уведомление на адреса по седалището му на 07.07.2017г., не е подал отговор и не изразява становище по иска.

            Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

            С исковата молба е представено решение на СГС, VІ-21 състав от 14.09.2015г. по гр.д.№3140/2014г., което съгласно отбелязването е влязло в сила на 18.11.2015г., съдът е отменил взетите от ОС на С.на п.в Б., проведено на 17.05.2014г. решения, както са описани, включително по т.3 – за приемане на промени в Устава, по т.4 – за избор на нов УС и  по т.5 – за изключване от сдружението на Й.Ц.Т.– Ф.и Р.Й.Д..

            От представеното с исковата молба решение № 2/16.02.2010г. по фирмено дело № 9410/1994г. е видно, че са вписани промени по фирменото дело на С.на П., включително нов Управителен съвет, който е в описания състав, включително заместник-председател И.Ц.Т.Ф.и член – ищеца Р.Й.Д..

            Ответникът не е изпълнил задълженията си да представи изискваните документи във връзка с провеждане на процесното ОС, като с писмо от СГС, ФО от 06.02.2018г. и с молба от 15.02.2018г. от ищеца са представени протокол от проведено общо отчетно-изборно събрание на сдружение „Съюз на парашутисти в Б.“ от 25.02.2017г., в който е посочено, че е при първоначалната регистрация е установено, че от 74 члена присъстват 22, събранието е отложено и е проведено в 12.00ч. в присъствието на 22 члена. Видно от протокола по т.1 и т.2 от дневния ред са приети отчетите за дейността на Управителния съвет и за бюджета, а по т.3 е отбелязано, че председателят И. М.е прочел решенията на ОС от 17.05.2014г. и е предложил да бъдат гласувани и станат решения и на настоящото ОС. Отразено е изказване на г-н А.К., който е посочил, че в правомощията на ОС е да потвърди само част от взетите решения преди, тъй като сформираният нов УС за периода 2014-2017г. е бил в стария си състав с оглед отмяната на решенията на съда, но въпреки това и без други мотиви по т.3 е гласувано, че с 22 гласа „за“ се потвърждават решенията. По т.4 са гласувани промени в Устава, а по т.5 – нов състав на Управителния съвет. По т.6 са избрани делегати за конгрес. Към протокола е приложен списък на членовете на СПБ, платили членски внос за 2014,2015, 2016 и 2017г., които са 76 на брой и ищецът Р.Д. не е вписан между тях. Отразени са под 2017г. с подпис лицата, които са присъствали на ОС на 25.02.2017г. Представен е и протокол № 1 от заседание на новоизбрания УС от 25.02.2017г., с който е конституиран УС и са избрани зам.председатели, секретар и касиер. Допълнително от ищеца с молбата е представено заявлението за вписване на тези промени от 07.03.2017г., както и Устава на Съюза, за който е отбелязано, че е приет на процесното ОС и на предходно такава, проведено на 18.10.2009г.

            По делото са събрани и гласни доказателства, а именно изслушани са свидетели на ищеца. От показанията на свидетеля И.Т.– Ф.се установява, че същият е член на С.на п.от 2000г. и според него членове на С.са поне 120 души по последни негови данни. Свидетелят сочи, че не знае за проведено през 2017г. Общо събрание на С.на П.. Сочи, че минимум три пъти седмично посещава адреса по седалище на Съюза, но той бил го напуснал. Той сочи, че води занятия в читалището и поне три пъти седмично е там, но не е виждал обявление за свикване на събрание през февруари 2017г. Сочи, че той е бил незаконосъобразно изключен, но води дело за отмяна на това решение, като сочи, че номерът му е 3139/2014г. на VІ-3 състав. Съдът след справка по деловодната система установи, че с решение по това дело под 2189/21.11.2017г., което съгласно отбелязването е влязло в сила на 19.12.2017г. са отменени по иск на г-н Т.Ф.решенията на С.на П., взети от ОС, проведено на 17.05.2014г.

            Вторият свидетел на ищеца – И.В.И.сочи в показанията си, че е член на С.от 2012г., като когато се записал бил 121 член и е редови такъв. Сочи, че ходи на ул.“Велчо Атанасов“, където е седалището на сдружението поне два пъти седмично, като не е разбрал за свикване на ОС в началото на 2017г. Сочи, че не знае да е провеждано събрание на 25.02.2017г., не е бил уведомявам, не е видял бележки или покани.

            При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

            С разпоредбата чл. 25 от ЗЮЛНЦ е предоставено потестативно право на всеки член на сдружението с нестопанска цел да иска отмяна на решение на Общото събрание, когато то противоречи на повелителни норми на закона или на клаузи на Устава. Активно легитимиран да предяви иска е всеки член на сдружението. В случая искът е процесуално допустим, тъй като по делото е безспорно, че ищецът е член на ответното сдружение, тъй като с влязло в сила решение по предходен спор, а именно по гр.д.№ 3140/2014г. на СГС, VІ-21 състав е отменено решение на ответника за изключването на Р.Д. като член на Сдружението и на УС на същото и липсват доказателства преди обжалваното решение на ОС от 25.02.2017г. да е изключван повторно. Със сила на пресъдено нещо с оглед влязлото в сила горецитирано решение е прието, че предходното атакувано решение на ОС на С.на П., проведено на 17.05.2014г. е незаконосъобразно изцяло, не само в частта за изключване на Р.Д., но и в останалите части, включително и за избор на нов Управителен съвет на сдружението. С влизането в сила на съдебното решение, членственото правоотношение на Р.Д. е възстановено и същият следва да се счита за член на С.на П., доколкото не е представен друг акт от страна на ответника за изключването му. Обстоятелството, че Р.Д. не фигурира в списъка, по който са отбелязвани присъствалите на процесното ОС членове, който съдържа само 36 имена и е отбелязано, че това са членовете, които са заплащали членски внос, не опровергава извода на съда, че ищецът има активна процесуална легитимация по настоящия иск. Съдът намира, че не може да се приеме, че лицата, които не са платили членски внос са се „самоизключили се“, тъй като нито в Устава, нито в закона е регламентирано основание за автоматично прекратяване на членственото правоотношение, настъпващо само с факта на неплащане на членския внос. Напротив от разпоредбата на чл. 29 от Устава е видно, че изключването поради невнасяне на членски внос е санкция, която се налага по решение на Управителния съвет, а не настъпва автоматично и в Устава изрично е предвиден контрол на това решение на УС чрез жалба до Общото събрание. Следователно дори само евентуалното наличие на решение на УС не е достатъчно да доведе до прекратяване на членственото правоотношение, тъй като същото следва да влезе в сила, за да настъпи конститутивния му ефект. В случая ответникът, чиято е доказателствената тежест, не представя решение на УС за изключване на ищеца в процесния период – от 18.11.2015г., когато е влязло в сила решението на СГС до датата на процесното ОС – 25.02.2017г., поради което и с оглед зачитане на формираната по гр.д.№3140/2014г. СПН следва да се приеме, че ищецът е член на С.на п.и е активно легитимиран да предяви иск за отмяна на решения на ОС.

Искът е предявен в законоустановения едномесечен след процесното ОС, а именно исковата молба е депозирана на 27.03.2017г. срещу решенията на проведеното на 25.02.2017г., като тук следва да се отчете, че независимо, че твърдяната от ищеца дата на узнаване за проведеното ОС – 01.03.2017г. не се доказа със събраните гласни доказателства по делото, то искът е предявен в едномесечен срок от датата на провеждане на събранието – 25.02.2017г., тъй като 25.03.2017г. е събота / неприсъствен ден/ и съгласно разпоредбата на чл. 60, ал.6 от ГПК, когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден, който в случая е 27.03.2017г. / понеделник/, на която дата искът е предявен. Следователно искът е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Първият довод на ищеца е, че свикването на процесното ОС не е надлежно. Разпоредбите на чл. 26, ал. 1 -, ал. 3 ЗЮЛНЦ регламентират фактическия състав на свикване на Общото събрание на сдружението, както следва: ал. 1 - оправомощените лица за свикване на ОС; ал. 2 - задължителните реквизити на поканата; ал. 3 - правният режим за оповестяване на поканата за свикване на ОС, ако друго не е предвидено в устава. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ оправомощени лица да свикат Общото събрание са Управителният съвет, 1/3 от членовете на ОС или съдът по седалището на сдружението по писмено искане на заинтересуваните членове или упълномощено от тях лице.  Ищецът поддържа, че свикването на процесното ОС е незаконосъобразно, тъй като е извършено от нелегитимния Управителен съвет, доколкото същият е действал в новия си състав, чийто избор е отменен с отмяната на решенията на ОС от 17.05.2014г. В случая, макар да не е представено от ответника, въпреки задължението му, самото решение за свикване на атакуваното ОС, то от представената по фирменото дело извадка и справка по Държавен вестник, се установява, че в бр.94/2016г. е публикувано, че с решение на УС по протокол №8/07.10.2016г. се свиква процесното ОС. Ищецът твърди отрицателния факт, че той като член на последния вписан състав на УС на ответния Съюз не е участвал при взимане на решение за свикване на процесното ОС, не е виждал и подписвал акт за свикването му, а ответникът, въпреки задължението си не е представил горецитираното решение по протокол 8/07.10.2016г. за свикване на процесното ОС. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ответникът е този, който при оспорване на твърденията на ищеца за отрицателни /ненастъпили факти/, следва да установи противното, т.е. ответникът чрез надлежни доказателствени средства следва да установи, че процесното ОС е свикано надлежно, чрез решение на легитимния орган за това, а именно Управителния съвет на С.на П., съобразявайки, че избраният такъв с решението на ОС от 17.05.2014г., отменено като незаконосъобразно, не е вписан в регистъра и не е легитимен, то е следвало свикването да бъде извършено от надлежно вписания състав на УС, който е този по представеното решение по фирм.дело № 9410/1994г. под №2, и член на който УС е и ищецът Р.Д.. По делото не се установи, че свикването на процесното ОС е от УС в сочения по решение №2 по фирменото дело състав, поради което доводът на ищеца, че свикването на процесното ОС не е от съответния УС е основателен. Нарушаването на разпоредби на устава, относими към редовното свикване и провеждане на общото събрание обуславя процесуалната незаконосъобразност на приетите от общото събрание решения, както е имал повод да се произнесе ВКС по реда на чл. 290 от ГПК с решение, съставляващо задължителна практика за съдилищата, а именно решение № 167/04.11.2013г. по т.д.№ 1292/2013г., IIт.о., в което се приема, че при доказана в процеса нередовност на свикването, респ. и конституирането /провеждането/ на общото събрание,     не следва да се подлага на преценка доколко с допуснатото нарушаване на устава се преодолява законова забрана; дали се ограничават права на отделни членове на сдружението, който извод произтича не само от разпоредбата на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, предвиждаща съдебен контрол за законосъобразност и уставосъобразност на приетите от общото събрание решения, без да се провежда разграничение между императивни законови разпоредби и клаузи на устава, но и  от невъзможността при допуснато нередовно конституиране на Общото събрание, тази нередовност да се санира в резултат на конкретно поведение на член на сдружението, респ. на негов представител.

Предвид горното съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като бъдат отменени обжалваните решения на ОС от 25.02.2017г.

С оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени и направените разноски по делото, възлизащи на сумата от 50 лв. – държавна такса по производството, 5 лв. –такса за съдебно удостоверение и сумата от 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, отразено като платено в брой по представения договор за правна защита № 717024, или общо разноски в размер на 455 лв.

Воден от горното съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по иска, предявен от Р.Й.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „С.на п.в Б.“ с адрес – гр. С., ул.“*******, всички решения, взети на Общото събрание на С.на П., проведено на 25.02.2017г.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „С.на п.в Б.“ с адрес – гр. С., ул.“*******, да заплати на Р.Й.Д., с адрес ***, сумата от 455 лв./ четиристотин петдесет и пет лева/- съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                           СЪДИЯ: