Р Е Ш Е Н И Е
№ 2553
Гр.
Пловдив, 10.12. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен
състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ВЕЛИЗАР РУСИНОВ
при
секретаря К.Р.и участието на прокурора Светлозар Чераджийски,
като
разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 2923 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по
касационната жалба на Г.Г.М., ЕГН **********, чрез адв.К. с адрес ***, офис 4, срещу
Решение № 1536 от 16.08.2019 г., постановено по АНД № 3823 от 2019 година по
описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 2287530,
издаден от ОД на МВР – Пловдив, за налагане на глоба от 600 лв. за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1 т.5 от с.
з., на Г.Г.М..
В жалбата се сочи, че
решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като се развиват
доводи за неговата незаконосъобразност и се настоява за отмяната му и отмяна на
наказателното постановление.
Ответникът – ОД на МВР –
Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща представител и не
взема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив, изразява становище за законосъобразност на
първоинстанционното решение.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта
и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен
съд – Пловдив се е развило по жалба на Г.Г.М., ЕГН ********** против Електронен
фиш серия К № 2287530 от 25.08.2018г., издаден от ОД на МВР – Пловдив, с което
на касатора е наложено административно
наказание глоба в размер на 600 лева на за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1 т.5 от с. з.
Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че 25.08.2018 г. в 10:52 ч.
на път в населено място – в гр. Пловдив на бул. „Санкт Петербург” в участък до
№ 1 посока Митница Пловдив, с автоматизирано техническо средство – преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743са, вписана
в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към
Български институт по метрология под № 5126, е заснето движение по булеварда в
посока от изток на запад на моторно превозно средство лек автомобил „Мерцедес
Е270 ЦДИ с рег. № ***със скорост от 94 км./ч. (след приспаднат толеранс от 3
км./ч.) при разрешена скорост от 50 км/ч. Констатациите са направени въз основа
на снимков материал, като за нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗДвП е
издаден обжалвания електронен фиш, именно на касационния жалбоподател Г.Г.М.,
като собственик на когото е регистрирано МПС-то. Електронен фиш серия К №
2287530 е връчен на 29.05.2019г., видно от приложеното на лист 20 по АНД № 3823/2019г.
на ПРС известие за доставяне.
Тук е мястото да се
отбележи, че е напълно неоснователно възражението на касатора за изтекъл
давностен срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Доколкото електронният фиш съчетава в
себе си АУАН (акт, с който се установява нарушението) и наказателно постановление
(акт, с който се налага наказанието) сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН не са
приложими. Първият срок за съставяне на АУАН не е приложим, защото в одобрения
от министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш няма реквизит „дата
на издаване”. По тази причина не може да се установи в какъв срок от
установяване на нарушението е издаден електронния фиш, същевременно не може да
се приеме, че липсата на дата води до незаконосъобразност, защото електронния
фиш е надлежно утвърден и се издава по образец, в който липсва дата на неговото
издаване.
Както е установил и
първоинстанционният съд, в настоящия случай, видно от приложените по делото
доказателства, се установява, че санкционираното нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743СА, която е от одобрен тип и е
преминала техническа проверка. Напълно неоснователни са и възраженията по
отношение на изправността на техническото средство, като по делото пред районен
съд са представени: копие на удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, копие на уведомление от Български институт по метрология Дирекция
„Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения”, копие на
приложение към удостоверение за одобрен тип. С оглед на това се обосновава
извод, че съкратеното производство за ангажиране на административно
наказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл.189
ал.4 ЗДвП, е приложимо, поради което правилно е ангажирана отговорността на
касатора.
Нещо повече, съставен е и
протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., приложен по АНД №
3823/2019г. на ПРС.
Електронният фиш съдържа
всички изискуеми реквизити по чл.189 ал.4 от ЗДвП. В процесния фиш има данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й плащане. В него не са посочени конкретен издател, информация за
реда на обжалване, дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в
чл.189 ал.4 от ЗДвП, поради което, това не може да бъде прието за пропуск, тъй
като в случая нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП се явява специална по отношение на
общото изискване на чл.57 ал.1 ЗАНН за съдържанието на наказателното
постановление.
В текста на електронния фиш
изрично е посочено по какъв начин е установена максималната допустима скорост
за движение в населено място, определена на 50 км/ч., като видно от направената
снимка при установяването на нарушението от автоматизираното техническо
средство, засечената скорост на автомобила е била намалена с 3%, с което се
обяснява различието на скоростта отбелязана в снимката - 97 км/ч и тази
записана след намаляването в електронния фиш - 94 км/ч. Безспорно в случая е
отчетен толеранса от -3 км./час.
Напълно неоснователно е и
възражението, че на мястото на извършване на нарушението липсва ограничение на
скоростта от 50 км/ч., доколкото в случая важи общото правило за подбор на
скоростта при движение в населено място, а няма никакво съмнение, че бул.
„Санкт Петербург” в участък до № 1 е в гр.Пловдив и дори в район „Централен“.
На следващо място по делото
липсват данни, нарушителят като собственик на автомобила, да се е възползвал от
предоставената му възможност по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш да представи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство пред Директора на ОД МВР – Пловдив.
Отделно от това следва да се
посочи още, че съгласно чл.165 ал.2 т.6 от ЗДвП органите по контрол на спазване
правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията на
правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния
номер на моторното превозно средство и заснетият образ, на който са записани
датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на
автомобила, който е годно веществено доказателствено средство по смисъла на
чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред. Липсват данни, които
да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на
предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на
отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено
деянието. Поради изложеното несъмнено са
установени, както засечената скорост, така и местоположението и
регистрационния номер на автомобила.
На следващо място, според §1
от ДР на ЗАНН "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система, въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
От цитираните разпоредби
следва несъмнения извод, че с въвеждане на института на електронния фиш,
законодателят регламентира изцяло нов ред за ангажиране администравинонаказателната
отговорност на лица за точно определени административни нарушения. Отнася се до
специфични по своя характер нарушения, при които законодателят, с цел защита на
особено важни обществени отношения - живота и здравето на участниците в
движението по пътищата, е въвел възможността отговорността на нарушителите да
се ангажира по специалния ред. Наред с това се избягва в максимална степен
субективизмът от страна на контролните органи.
От съдържанието на § 1 от ДР
на ЗАНН следва, че електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Следователно,
електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен
орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната
законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по
съответния ред автоматизирани технически средства или системи.
Процесното нарушение е
заснето именно с такова автоматизирано техническо средство, за което е
установено, че отговаря на установените технически изисквания, и е преминало
съответната проверка. При това положение, и от представения към електронния фиш
снимков материал се установява еднозначно извършването на вмененото на лицето
нарушение.
Не на последно място следва
да се отбележи, че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като
маловажен по смисъла на чл. 28, б. „а“ ЗАНН. Измерената с техническото средство
скорост на движение е с 44км/ч. над допустимото и то в населено място, а
обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по
пътната мрежа, отворена за обществено ползване са от особено значение. Ето
защо, липсва каквото и да било основание да се заключи, че процесното нарушение
на маловажно.
Касационната инстанция счита
обжалвания съдебен акт за правилен, тъй като е постановен при правилно
тълкуване и прилагане на материалния закон. Атакуваното съдебно решение е
валидно, допустимо и правилно, поради
което не подлежи на отмяна по реда на инстанционния съдебен контрол.
Ето защо и поради мотивите,
изложени по–горе, Административен съд – Пловдив, ХХІV състав :
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1536 от 16.08.2019 г., постановено по АНД № 3823 от
2019 година по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ н.с.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.