Р
Е Ш Е
Н И Е № 260967
гр.Пловдив, 28.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ангелова и прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното гражданско дело № 842 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П.В.Н., с ЕГН ********** и адрес: ***, против Районен съд - Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, бул. “Шести септември“ №167, с която е предявен иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ във вр. чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.
В исковата молба за изложени твърдения, че с решение № 2402 / 22.06.2011 г, постановено по гр. дело № 3641 по описа за 2011 г. на РС – Пловдив, III-ти бр. състав, е прекратен бракът между ищеца Н. и В.В.Н.(с фамилно име П. след прекратяване на брака), ЕГН **********, като съдът утвърдил споразумение относно упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете- Н.П.Н.с ЕГН **********, съгласно което, упражняването на родителските права се предоставят на майката, а на бащата е определен режим за осъществяване на лични отношения с детето. Въз основа на молба, подадена от В.В.П., било постановено определение № 6379 от 21.06.2018 г. по гр. дело № 10231 по описа за 2018 г. на РС – Пловдив, образувано по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, и издадена заповед за незабавна защита, съгласно която съдът задължил П.Н. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката П. и детето Н.Н. за срок от 21.06.2018 г. до издаване на заповед за защита или отказ на съда по чл. 15 от ЗЗДН. Забраната включвала още приближаване до бившата съпруга на ищеца и тяхното дете, до жилището им, местоработата на В.П.и местата за социални контакти и отдих на същата и детето. С решение № 232 от 17.01.2019 г. по гр.д. № 10231/2018 г. съдът задължил П.Н. да се въздържа от домашно насилие спрямо В.П.и детето Н.Н. за срок от шест месеца, както и да приближава нея и детето, жилището им, местоработата на бившата си съпруга и местата за социални контакти и отдих на същата и детето.
Ищецът Н. твърди, че така описаното гражданско производство е продължило изключително дълго, а именно шест месеца и двадесет дни, като преко-мерната продължителност му причинила значителни неимуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да осъществява лични отношения с детето си. Чрез режима на лични отношения се цели осигуряване на възможност детето да расте и да се развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. В случая неоснователното прекъсване на отношенията родител- дете за период, надхвърлящ година, съпроводено от нарушената комуникация и напрежение между ищеца и бившата му съпруга, е довело до родителско отчуждение, а мудната дейност на правораздавателната система е причинила на Н. страдание. Ищецът сочи, че е накърнено правото му по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС на решаване на делото в разумен срок, както и че към момента на постановяване на решението от 17.01.2019 г. фактически вече са изминали шестте месеца, за които е осъден да не вижда детето. Счита, че като бързо производство разглеждането на делото в такъв изключително дълъг срок е недопустимо и по-конкретно: молбата е депозирана на 21.06.2018 г., като съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗЗДН в деня на постъпването й съдът следва да насрочи открито съдебно заседание в срок не по-късно от един месец, а в конкретния случай е видно, че срокът не е спазен, доколкото първото о.з. е насрочено за дата 24.07.2018 г. Според ищецът Н., предвид фактическата и правна сложност на делото и процесуалното поведение на участниците, не е имало пречка производството да приключи в разумен срок. Разглеждането на делото в изключително дълъг срок му нанесло непоправими неимуществени вреди, изразяващи се в безвъзвратно пропуснато време със сина му, което не може да бъде наваксано. Ищецът никога няма да може да се докосне до този период от живота на сина си, тъй като детето вече няма да е на същата възраст, да има същите проблеми и трепети на детството.
Предвид всичко гореизложено, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Районен съд – Пловдив да заплати на ищеца П.В.Н. сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди по повод нарушено право да бъде разгледано делото в разумен срок.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът Районен съд- Пловдив е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на заявената претенция и оспорва наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността му, свързани със забава при разглеждане на производството, както и досежно търпени от ищеца вреди. На свой ред посочва, че производството по гр. дело №10231 по описа на ПРС за 2018 г. е образувано по молба вх. № 38295/21.06.2018 г., подадена от В.В.П., лично и в качеството й на законен представител на детето Н.П.Н., против бащата П.В.Н.. В деня на постъпването й определеният съдия- докладчик постановява определение № 6379, с което е издадена заповед за незабавна защита в полза на молителя и делото е насрочено в едномесечен срок, съгласно изискването на чл. 12, ал. 1 от ЗЗДН, като първото съдебно заседание е проведено на дата 24.07.2018 г. и е отложено за 11.10.2018 г. за събиране на доказателства, които са поискани от ответника П.Н.. Графикът на съдебния състав и конкретната натовареност на докладчика не е предвиждала възможност за по-ранно разглеждане на делото. Ответникът посочва, че законодателно предвиденият едномесечен срок касае единствено провеждането на първото съдебно заседание, като по-нататъшният ход на делото се провежда по общите правила на ГПК, доколкото производството по ЗЗДН няма характер на бързо такова, тъй като не е предвидено в Глава XXV, част III от ГПК. Междувременно на дата 03.08.2018 г. Н. е подал молба за определяне на лични отношения между него и детето, докато трае производството по ЗЗДН, която е оставена без уважение с разпореждане, което е принципно необжалваемо, но е било атакувано от Н. с частна жалба. Насроченото за 11.10.2018 г. съдебно заседание не се е провело именно поради причината, че делото се е намирало в ОС – Пловдив за произнасяне по подадената частна жалба. Следващото съдебно заседание е насрочено за дата 11.12.2018 г., когато, след събиране на допуснатите доказателства, делото е обявено за решаване. Решението е постановено на 17.01.2019г., срещу него са депозирани въззивна жалба от Н. и насрещна въззивна жалба от молителката, като по образуваното дело пред ОС- Пловдив е постановено решение на 16.04.2019г. Ето защо, ответникът поддържа, че производството пред него е разгледано и приключило в рамките на законоустановените срокове, без необосновани забавяния при произнасяне и насрочване на делото. Поддържа, че констатациите от проверката, проведена по случая от Инспектората към ВСС, нямат обвързваща съда сила. Предвид всичко гореизложено, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователна ищцовата претенция, а в условията на евентуалност- да се намали размера й, който счита за прекомерно завишен и неотговарящ на критерия за обезщетяване на моралните вреди по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. В случай че се докаже настъпването на неблагоприятни последици в правната сфера на ищеца, ответникът прави възражение за съпричиняване по чл. 5 от ЗОДОВ, доколкото същите се дължат и на процесуално поведение на Н..
Представителят на Контролиращата страна- Окръжна прокуратура- Пловдив е изразил становище за неоснователност на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Гр. д. № 10231/2018 г. по описа на ПРС е образувано на 21.06.2018 г. по молба за защита от домашно насилие, депозирана от В.В.П., действаща лично и в качеството на законен представител на малолетното дете- Н.П.Н., против П.Н.. В деня на постъпване на молбата сезираният съд е издал заповед за незабавна защита, в която е определил мерки за защита, като е задължил ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката и малолетното дете, за срок от 21.06.2018 г. до издаване заповед за защита или отказ на съда по чл.15 ЗЗДН, както и му е забранил да приближава пострадалото лице- П. и детето им Н., жилището им, находящо се в *** местоработата на молителката, местата за социални контакти и отдих на същата и детето, за срок от 21.06.2018 г. до издаване заповед за защита или отказ на съда по чл.15 ЗЗДН.
С определение № 6379/21.06.2018 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.07.2018 г. В проведеното на тази дата съдебно заседание е даден ход на делото, приети са представените от страните писмени доказателства, съдът се е произнесъл по повдигнатите доказателствени искания, като е допуснал до разпит поискания от ответника свидетел, удовлетворил е искането на последния за изискване на посочените преписки от 3-то РПУ и ОЗД и е отложил делото за събиране на допуснатите доказателства за 11.10.2018 г. и изслушване на детето Н.Н., което да се осъществи на 28.09.2018 г. в ОЗД- Пловдив.
На 03.08.2018 г. по делото е постъпила молба от ответника Н., с която е отправено искане за определяне на лични контакти между него и детето, докато трае производството по ЗЗДН. С разпореждане от 07.08.2018 г. молбата е оставена без уважение с мотив, че в производството по ЗЗДН не се разглеждат мерки за лични отношения с детето. Срещу разпореждането е подадена частна жалба от П.Н. с вх.№ 50297 / 17.08.2018 г. На 20.08.2018 г. съдът е постановил разпореждане за изпращане препис от частната жалба на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок. След изпълнение на процедурата по чл. 276, ал.1 ГПК частната жалба е изпратена на ОС- Пловдив и на 13.09.2018 г. е образувано в. ч. гр. д. № 1964 / 2018 г. С определение № 1770 / 14.09.2018 г. въззивната инстанция е оставила без разглеждане частната жалба като недопустима и е прекратила производството по делото. Определението е подлежало на обжалване, поради което са изпратени съобщения на страните. Съобщението на В.П.е връчено, чрез пълномощника й- адвокат К.Г., на 17.09.2018 г. Съобщението от 14.09.2018 г., изпратено на адреса на жалбоподателя Н., е върнато в цялост с отбелязване, че лицето не е открито и не отговаря на телефона за връзка. С разпореждане от 03.10.2018 г. съдът е указал връчването на съобщението да стане по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, чрез залепване на уведомление, което е сторено на 07.10.2018 г., като видно от отбелязването върху разписката съм съобщението, последното е връчено лично на П.Н. на 08.10.2018 г. След изтичане срока за обжалване на определението на ПОС делото е върнато на ПРС с писмо вх. № 63194 / 25.10.2018 г.
Междувременно съдът е изслушал детето Н.Н. в присъствието на социален работник в проведеното съдебно заседание на 28.09.2018 г. в Комплекс за социални услуги- Пловдив.
В съдебното заседание на 11.10.2018 г. не е даден ход на делото, защото то се е намирало в ПОС по повод депозираната частна жалба от П.Н., и е насрочено съдебно заседание на 11.12.2018 г. В това съдебно заседание са разпитани свидетелите на страните, приети са представените писмени доказателства и е даден ход на делото по същество. На 17.01.2019 г. е постановено съдебно решение, с което ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие, забранено му е да приближава бившата си съпруга и малолетното дете Н., местоработата на молителката П., местата за социални контакти и отдих на молителката и детето за срок от шест месеца, като му е наложена и глоба в размер на 200 лв. На същата дата е издадена заповед за защита.
Против решението е подадена въззивна жалба от П.Н. с вх. № 7908/ 04.02.2019 г., както и насрещна въззивна жалба от молителката П. с вх. №18236/ 18.03.2019 г. След администриране на първата жалба делото е изпратено по компетентност на ПОС и на 19.03.2019 г. е образувано в. гр. д. № 616/2019 г. Проведено е едно съдебно заседание- на дата 03.04.2019 г., а на 16.04.2019 г. е постановено решение, с което срокът на мерките за защита е намален на четири месеца, считано от датата на постановяване на първоинстанционния съдебен акт - 17.01.2019 г. до 17.05.2019 г.
Въз основа на насрещната въззивна жалба на В.П.е образувано на 21.05. 2019 г. в. гр. д. № 1091/2019 г., което е насрочено за разглеждане в открито заседание на 11.06.2019 г. С определение, постановено в закрито заседание на 13.06.2019г., съдът е прекратил производството по делото като недопустимо, поради това че жалбата вече е била върната с определение от 03.04.2019г. по в. гр. д. № 616/2019г. като просрочена.
Приети са в настоящото производство наличните материали в преписката по заявление на ищеца Н. с №РС-19-576/01.10.2019 г. за обезщетение вследствие на нарушеното му право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Видно от изготвения констативен протокол от 14.01.2020 г. на Инспекторат към ВСС, претенцията е счетена за неоснователна, тъй като общата продължителност на производството не надхвърля разумния срок.
При така събраните доказателства и установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ, гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ по приключени производства, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетяване на вреди по Глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.
Между страните не е формиран спор и се установява от приетите по делото доказателства, че ищецът е инициирал процедура по реда на глава трета „а” от ЗСВ пред ИВСС с оплаквания за прекомерна продължителност на гр. д. № 10231/2018 г., при което следва да се приеме, че е налице положителната процесуална предпоставка по чл.8, ал.2 ЗОДОВ за допустимост на предявения иск.
В хипотезата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Според посочената норма от Конвенцията, уреждаща правото на справедлив съдебен процес, всяко лице при решаването на спор относно негови граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Основателността на предявения иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ предполага кумула-тивното наличие на следните предпоставки- необосновано забавяне от сезирания съд да разгледа и да приключи делото, по което настоящият ищец е страна /ответник/; настъпване на преки и непосредствени неимуществени вреди за последния, които да са в причинна връзка с разглеждането на делото извън разумния срок, като, с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже всички елементи от фактическия състав на деликта.
Преценката дали срокът за разглеждане и решаване на делото е бил разумен се извършва съобразно критериите по чл. 2б, ал.2 ЗОДОВ- общата продължителност и предмета на производството, сложността на делото, поведението на засегнатото от производството лице, на останалите участници в процеса, както и поведението на компетентните в съответните фази на производството органи .
В конкретния
случай се констатира от данните по приложеното гр. дело № 10231/ 2018 г. на ПРС,
че общата продължителност на производството по това дело пред първата инстанция
е 6 месеца и 25 дни- от образуването му на 21.06.2018 г., въз основа на молбата
на молителката В.П., до постановяването на съдебно решение на 17.01.2019 г.
Проведени са съдебни заседания на 24.07.2018 г., 28.09.2018 г.- за изслушване
детето Н. и на 11.12.2018г. Насроченото за 11.10.2018 г. съдебно заседание не е
проведено, тъй като в периода- 13.09.2018 г. - 25.10.2018 г. делото се е
намирало в ОС- Пловдив за произнасяне по частната жалба, подадена от П.Н.
против разпореждането от 07.08.2018 г. на районния съд. Предвид така
установеното, съдът намира, че продължителността на делото не надхвърля
границите на разумния срок, в каквато насока са и констатациите в протокола на
Инспектората при Висшия съдебен съвет. Същата не се дължи на процесуално бездействие на съда, а е била обективно обусловена както от
необходимостта от попълване на делото с доказателства, така и в резултат на
упражнени процесуални права по обжалване на съдебен акт, наложили изпращане на
делото във въззивната инстанция. В тази връзка следва да се посочи, че разумният срок следва
да бъде определен при баланс на бързина на делото и вземане на всички
необходими мерки за разкриване на обективната истина. Действително, за делата,
образувани по ЗЗДН, законодателят е предвидил по-кратки срокове, обезпечаващи
движението и приключване на производствата, но в случая следва да се съобрази,
че съдът е положил дължимото процесуално поведение, за да събере
доказателствата по делото, насрочил е първото открито заседание в съдебната
ваканция съобразно нормата на чл.329 ЗСВ, своевременно е отговарял на
повдигнатите от страните искания и е извършвал действията по администриране на
производството, като делото е било отлагано в
рамките на приемливи срокове. Налице е известно забавяне в действията по
насрочване на първото съдебно заседание (с 2
дни извън срока по чл.12, ал.1 ЗЗДН) и
постановяване на съдебното решение, което обаче е незначително, не се е
отразило на общата продължителност на производството и не надхвърля разумния
срок за изпълнение на задълженията на съдията по движението на делото. Същевременно
следва да се отбележи, че безрезултатните действия по обжалване отказа на съда
да постанови режим на лични контакти с детето, които е предприел в своя
защита настоящият ищец, обективно са довели да забавяне на производството с 1 месец
и 12 дни, а и до невъзможност да се проведе едно от заседанията по делото. Не
се констатира останалите участници в производството да са повлияли върху
неговата продължителност.
По отношение на критерия - предмет на производството следва
да се посочи, че се касае за производство,
което се отличава с известна фактическа и правна сложност, макар да не се е
налагало изслушване на множество свидетели, приемане на голям обем писмени
доказателства и допускане на различни по вид експертизи. Предмет на делото е подадена молба за защита по
ЗЗДН, с твърдения за осъществени актове на насилие над молителката П. и
малолетното дете Н. от страна на настоящия ищец. Събрани са в хода на
производството поисканите от страните доказателства за установяване твърденията
на молителите, респ. оспорванията на ответника. По
делото са разпитани двама свидетели, събрани са представените писмени
доказателства и са приобщени изисканите преписки от ОЗД-Пловдив и от Трето РПУ-
Пловдив, изслушано е малолетното дете, което е било необходимо с оглед предмета
на доказване.
Предвид така установените обстоятелства, следва да се приеме, че не се доказва коментираното дело да е с продължителност, надхвърляща рамките на обичайно необходимото време за приключване на производството, което е достатъчно основание за отхвърляне претенцията на ищеца.
Независимо от направения вече извод за неоснователност на иска, съдът намира за нужно да посочи, че по делото не е доказано и наличието на претърпени неимуществени вреди, а още по-малко те да са в пряка причинна връзка с твърдения неразумен срок за разглеждане и решаване на делото.
Ищецът не е ангажирал гласни доказателства, въпреки предоставената му възможност, за установяване настъпването на сочените вреди, както и размера, претендиран от него, нито за наличието на причинна връзка между вредите и продължителността на производството. Няма съмнение, че забавянето на едно съдебно производство (в случай че такова се докаже) може да окаже негативно въздействие върху преживяванията и емоциите на страните, свързано с неизвестността от изхода на делото. В случая обаче ищецът посочва, че е претърпял вреди, изразяващи се в лишаването от контакт със сина му, в резултат на което безвъзвратно е пропуснал време да бъде с него, като тези неблагоприятни последици произтичат от наложените ограничения в рамките на производството- издадена заповед за незабавна защита, а впоследствие- заповед за защита след произнасянето на ПРС с решение по молбата на В.П., и не биха могли да се свържат непременно с продължителността на разглеждане на делото.
Доколкото по делото не се доказаха предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за репариране на претендираните от ищеца неимуществени вреди, то предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.В.Н., с ЕГН ********** и адрес: ***, против Районен съд - Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, бул.“Шести септември“№167, иск за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от нарушаване на правото му за разглеждане на производството по гр. д. № 10231/2018г. на ПРС в разумен срок.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: