Р Е Ш Е Н И Е
Номер
566 12.02.2020
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
седемнадесети януари Година
2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 5567 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от Д.Н.Н. против Д.Д.Н. и допълнително уточнен
иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в размер на
заплатените разноски за един адвокат, направени във връзка с неправомерно повдигнат
от ответника правен спор по обжалване на постановление изх. № 2791/24.04.2018
г. по изп.д. № 110/2018 г. по описа на ЧСИ Т. Д., във връзка с което е било
образувано възз.гр.д. № 942/2018 г. по описа на БОС, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й
изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски. Ищцата твърди, че
ответникът противоправно и недобросъвестно, в условията на пряк умисъл, е
упражнил правото си да обжалва горепосоченото постановление на ЧСИ Т. Д., като
е целял единствено и само увреждане на нейните интереси, тъй като същият е
съзнавал, че претендираното материално право не съществува, но въпреки това е
сезирал съда с искане за защита. Твърди също така, че претендираните вреди са
пряк и непосредствен резултат от противоправното и виновно поведение на
ответника. В съдебно заседание ищцата се явява
лично, като същата поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като същият е
допустим.
С
депозиран в срок отговор и със становище от 25.09.2019 г. ответникът е оспорил
иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че в случая липсва деликт, тъй
като правото му да сезира съда не може да води до непозволено увреждане.
Заявява, че се е възползвал от правото си да обжалва издаденото от ЧСИ Т. Д. Постановление
от 24.04.2018 г., защото е считал, че именно ищцата, която е била длъжник по
изпълнителното дело, злоупотребява с правата си като заобикаля закона и
препятства възможността той да реализира съдебноприсъдената му имуществена
претенция. Отделно от това твърди, че в представения договор за правна защита и
съдействие от 25.05.2018 г. не е посочено по кое изпълнително дело срещу ищцата
е ангажиран адвокатът й, както и е отразено, че платеният към този момент
хонорар е в размер на 200 лв. Счита, че ищцата е могла и е следвало да
претендира заплащане на съдебно-деловодните разноски в образуваното съдебно
производство във връзка с обжалването на постановлението на ЧСИ. Моли искът да
бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направени разноски по делото. Ответникът
се явява лично и с процесуален представител в съдебно заседание, поддържа
отговора, ангажира доказателства.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящото производство е образувано
след разделяне от производството по гр.д. № 4982/2018 г. на БРС на предявен от Д.Н.Н.
против Д.Д.Н. насрещен иск. При разделянето на този иск са били копирани
множество доказателства от гр.д. № 4982/2018 г., по-голямата част от които са
неотносими към спора по настоящото дело. С оглед на това, по-долу в решението
си съдът ще обсъди единствено относимите доказателства.
Видно от представените от ЧСИ Т. Д. копия на
документи, съдържащи се в кориците на изп.д. № 110/2018 (приложени на л. 492 и
сл. по делото), както и от приложеното копие на покана за доброволно изпълнение
(л. 408 от делото), изп.д. № 675/2017 по описа на ЧСИ Г. М. е било образувано
по молба на Д.Д.Н. против Д.Н.Н. въз основа на изпълнителен от 24.07.2017 г.,
издаден по гр.д. № 2605/2015 г. на БРС, за сумата от 1065 лв.
С молба от 12.10.2017 г. взискателят Н.
е поискал изпълнението да бъде насочено върху собствен на длъжника недвижим
имот, представляващ нива от 24,005 дка, находяща се в м. „Чардаклията“ в
землището на с. ... Длъжникът Н. е възразила против това искане с мотива, че
имотът е несеквестируем на осн. чл. 444, т. 5 от ГПК (видно от заявление от
24.11.2017 г., приложено на л. 410 от настоящото дело).
По делото (на л. 423 – 426) е
приложена справка по лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по
вписванията – Бургас по персоналната партида на Д.Н.Н. за периода 01.01.1992 г.
– 26.01.2018 г., от която е видно, че горепосоченият имот е бил закупен от
ищцата на 19.06.2015 г., като след тази дата са били наложени няколко възбрани
върху този имот и върху идеални части от него.
Със становище от 05.12.2017 г.
взискателят отново е поискал посоченият от него недвижим имот да бъде описан и
изнесен на публична продан, като е оспорил твърденията на длъжника, че имотът е
несеквестируем.
Видно от изпратеното до длъжника Н.
уведомление изх. № 2197/28.03.2018 г. (приложено на л. 415 от делото), изп.д. №
675/2017 г. по описа на ЧСИ Г. М. е било преобразувано в изп.д. № 110/2018 г.
по описа на ЧСИ Т. Д.. Същото се установява и от представените от ЧСИ Тр. Д.
копия на молба от взискателя Д.Н. (л. 496 от делото), писмо на ЧСИ Г. М. до ЧСИ
Тр. Д. (л. 497) и съобщение от ЧСИ Тр. Д. до ЧСИ Г. М. (л. 498).
С писмо от 20.03.2018 г. ЧСИ Т. Д. е
изискал информация от Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Бургас дали Д.Н. е
регистрирана като земеделски производител, в резултат на което е отговорено, че
същата има регистрация като земеделски стопанин от 16.11.2016 г.
С молба от 23.04.2018 г. взискателят Д.Н.
отново е поискал да бъде извършен опис и да бъде изнесен на публична продан
собствения на длъжника недвижим имот в с. Извор, представляващ ПИ № 031005 с
площ от 24,005 дка. Последвал е отказ от страна на ЧСИ Д. да предприеме
поисканите изпълнителни действия, който е обективиран в Постановление изх. №
2791/24.04.2018 г., като мотивите на съдебния изпълнител са, че собственият на
длъжника имот е земеделски, а Д.Н. е регистрирана като земеделски производител
и на осн. чл. 444, т. 5 от ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху този
имот.
Взискателят Н. е обжалвал така
постановения от ЧСИ отказ с жалба вх. № 1671/15.05.2018 г. по описа на ЧСИ Тр. Д.
(л. 267 от делото), като във връзка с така подадената жалба е било депозирано
становище вх. № 1773/25.05.2018 г. (л. 427 – 437 и л. 508 – л. 518 от
настоящото дело), подадено от адв. В. К. в качеството му на пълномощник на длъжника
Д.Н., като видно от писмо на ЧСИ Тр. Д., входирано по делото на 09.12.2018 г.,
към това становище е бил приложен Договор за правна защита и съдействие №
753420 от 25.05.2018 г., копие от който също е представен по делото. От същия
се установява, че размерът на уговорено адвокатско възнаграждение е 1000 лв.,
200 лв. от които са били платени в брой при сключване на договора, а остатъкът
е следвало да бъде платен в 30-дневен срок. По делото (на л. 265) са приложени
и копия на две операционни бележки за извършени от Д.Н. два парични превода по
сметката на адв. В. К. в общ размер от 800 лв., в които като основания за
плащане са посочени „разн по дог ПП и.д. 110/2018 на ЧСИ Т. Д. на В. Д. К.“ и
„вн по дог. ПЗС 753420/2018 по ИД 110/2018 по описа на ЧСИ Т. Д.“. С оглед на
така представените платежни документи, съдът намира, че ищцата е платила на
адв. К. пълния размер на уговореното в договора им адвокатско възнаграждение от
1 000 лв. Именно по отношение на тази сума е предявен настоящия иск за вреди от
непозволено увреждане, като ищцата счита, че действията на ответника по
обжалване на постановлението на ЧСИ са били противоправни и недобросъвестни,
тъй като единствената им цел е била да увредят нейните интереси, а адвокатският
хонорар от 1 000 лв. е бил платен от нея за подаване на становище във връзка с
тези противоправни действия на ответника.
Видно от приложеното копие на Решение
№ I-1179/29.06.2018 г., постановено по възз.гр.д. №
942/2018 г. по описа на БОС (л. 270 от делото), съдът е оставил без уважение
подадената от Д.Н. жалба вх. № 1671/15.05.2018 г. по описа на ЧСИ Тр. Д. против
отказа на ЧСИ Д. да предприеме изпълнителни действия по изнасяне на публична
продан на ПИ № 031005, като БОС е приел, че имотът действително е
несеквестируем на осн. чл. 444, т. 5 от ГПК. От решението, както и от жалбата на Д.Н. и от становището по нея,
депозирано от Д.Н., е видно, че никоя от страните не е поискала присъждане на
съдебно-деловодни разноски в производството пред БОС.
При така ангажираните по делото и
относими към настоящия спор доказателства, съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан по следните съображения:
За
да се ангажира деликтната отговорност на ответника по реда на чл.
45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпяни от
ищцата имуществени вреди, следва да бъде доказано по делото наличие на
виновно противоправно деяние на ответника, настъпили вреди за ищцата, както и
пряка причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпването на
вредите, като на осн.
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при непозволено увреждане вината на дееца се предполага до
доказване на противното.
В
случая съдът намира, че не се доказа наличието на първата и основна предпоставка
по чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно деяние на ответника. Ищцата
претендира, че процесните вреди за нея са настъпили от това, че ответникът е
подал жалба до съд с единствената цел да увреди нейните интереси. Подаването на
жалба до съд обаче не е противоправно действие, а напротив – правото на жалба е
закрепено както в Конституцията на РБ, така и в процесуалните закони, поради
което упражняването му не може да се счете за деяние, нарушаващо правните
норми, каквото е противоправното деяние. Следва също така да се посочи, че в
случая жалбата е била и допустима, тъй като е разгледана по същество от БОС.
При условие, че ищцата е направила разноски по повод защитата си по тази жалба,
то тя е следвало да ги претендира в хода на образуваното съдебно производство
за разглеждане на жалбата по реда на отговорността на страната за разноски,
което не е било сторено, но не и да претендира тези разноски като вреди от
непозволено увреждане, тъй като такова в случая липсва.
Недоказано
остана и твърдението на ищцата, че единствената цел на ответника, подавайки
жалбата до БОС срещу действията на ЧСИ, е била да увреди нейните интереси, тъй
като в тази насока по делото не се събраха никакви доказателства. Наличието на
такава цел у ответника би представлявала негово субективно отношение към конкретното
правно действие, а в случая от представените писмени доказателства не може да
се направи извод у него да е била налице формирана воля и цел именно да увреди
ищцата чрез това свое действие.
За
пълнота следва да се посочи, че в случая не е налице и пряка
причинно-следствена връзка между действията на ответника (за които се установи,
че не са противоправни) и претендираните от ищцата вреди в размер на 1000 лв. –
платено адвокатско възнаграждение, тъй като ангажирането на адвокат зависи
изцяло и само от волята на ищцата и не е пряка и непосредствена последица от
действието по подаване на жалба от страна на ответника, а размерът на
възнаграждението на адвоката се уговаря между него и клиента по договора за
правна защита и съдействие (в случая ищцата Н.) и също не зависи от каквито и
да било действия на ответника.
С
оглед на горното и при липсата на доказано противоправно деяние на ответника,
от което да са настъпили твърдяните от ищцата имуществени вреди, съдът намира,
че искът следва да бъде отхвърлен изцяло като недоказан и неоснователен.
Предвид
отхвърлянето на иска и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да заплати на
ответника направените от него разноски по делото, които са в размер на 360 лв. -
платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Н.Н., ЕГН **********,***, против Д.Д.Н.,
ЕГН **********,***, иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
1 000,00 лв. (хиляда лв.), представляваща обезщетение за претърпените от
нея имуществени вреди в размер на платено адвокатско възнаграждение, настъпили
в резултат на противоправно деяние на ответника, изразяващо се в обжалване на Постановление
изх. № 2791/24.04.2018 г. по изп.д. № 110/2018 г. по описа на ЧСИ Т. Д., рег. №
801 на Камарата на ЧСИ, във връзка с което е било образувано възз.гр.д. №
942/2018 г. по описа на БОС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.Н.Н., ЕГН **********,***,
да заплати на Д.Д.Н., ЕГН **********,***, сумата
от 360,00 лв. (триста и шестдесет лв.), представляваща направените от него
съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
СА