ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2188

гр. Пловдив, 23.12.2020 г. 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIV състав, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди и двадесета година в състав:                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА 

като разгледа ЧКАД №3284 по описа на съда за 2020 година, докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 229 – чл.236 от АПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 20264 от 09.12.2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, подадена от П.П.П., понастоящем в затвора в гр.Пловдив, против Разпореждане №5840 от 29.09.2020г. на заместник-председателя Административен съд Пловдив, с което е оставена без разглеждане касационната жалба вх.№10854/15.07.2020г. на П.П.П. против Решение № 1162 от 06.07.2020 г. по адм. дело № 1464/2019 г. по описа на Административен съд -Пловдив, 17 състав. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му от съда. Счита, че следва да бъде освободен от заплащане на държавна такса като затворник без доходи.

В срока по чл. 232 от АПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, против подлежащо на обжалване определение по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, преграждащо по-нататъшното развитие на производството. Разгледана по същество, тя е основателна поради следните съображения:

Производството е било образувано по касационна жалба на П.П. против Решение № 1162 от 06.07.2020 г. по адм. дело № 1464/2019 г. по описа на АС-Пловдив, с което са отхвърлени предявените от него искове срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ София за обезщетение в размер на 2000 лева, в едно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в глад и неудовлетвореност за периода 17.05.2014г. до 17.05.2019г. в резултата на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора Пловдив, състоящи се в неизпълнение на задължението на ответника да осигури полагащото му се количество храна за деня и е осъден да заплати разноски. С разпореждане №5009/12.08.2020г. на заместник-председателя на Административен съд е оставена без движение касационата жалба на П.П., като неотговаряща на изискванията на чл. 213, т. 3 от АПК, във връзка с  чл. 231 от АПК - към жалбата не е приложено доказателство за платена държавна такса. На частния жалбоподател е указано, че в 7-дневен срок от съобщаването на разпореждането следва да представи в деловодството на съда платежен документ за заплатена държавна такса в размер на 5 (пет) лева по конкретно посочена сметка на Пловдивски административен съд или да поиска освобождаване от заплащането и на основание чл. 227а ал.2 от АПК. На частния жалбоподател са указани и неблагоприятните последици при неизпълнение на указанията в посочения срок - оставяне на касационната жалба без разглеждане и прекратяване на образуваното производство. Препис от разпореждането е редовно връчено на 24.08.2020 г. на процесуалния представител на касационния жалбоподател, който е внесъл държавна такса по сметка на ВАС. В тази връзка отново му е указано да представи документ за внесена ДТ по сметка на Пловдивски Административен съд, което не е сторено. По първоинстанционното съдебно производство е постъпила молба от ищеца П.П., с която е направено искане за освобождаване от държавна такса поради липса на финансова възможност за заплащането й. С Определение №1177/10.06.2020година е признато по отношение на него, че като ищец няма достатъчно средства за заплащане на държавни такси по производството и същият е освободен от заплащане на държавна такса за съдебното производство.    

Обжалваното Разпореждане е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 227а, ал. 2 от АПК, държавна такса по производството не се внася от граждани, за които е признато от съда или лицата по чл. 213б, ал. 2, че нямат достатъчно средства да я заплатят. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, в случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Това тълкувателно решение е задължително за правоприлагането. Ето защо неправилно заместник-председателят на Административен съд е приел, че частния жалбоподател дължи заплащане на държавна такса за касационното си обжалване. В първоинстанционното производство той е бил освободен от заплащане на държавни такси  за цялото съдебно производство. При тези данни с обжалваното разпореждане неправилно е оставена без разглеждане касационната жалба на П.П. поради непредставяне на документ за внесена държавна такса по сметка на съответния съд.

С оглед изложеното настоящият тричленен състав на Административен съд намира, че са налице основания за отмяна на обжалваното разпореждане, като делото се върне за продължаване на производството по подадената касационна жалба.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, във връзка с чл. 236 от АПК, Административен съд - Пловдив, двадесет и четвърти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №5840 от 29.09.2020г. на заместник-председателя Административен съд Пловдив, с което е оставена без разглеждане касационната жалба вх.№10854/15.07.2020г. на П.П.П. против Решение № 1162 от 06.07.2020 г. по адм. дело № 1464/2019 г. по описа на Административен съд -Пловдив, 17 състав.

ВРЪЩА материалите по делото за продължаване на касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.