Определение по дело №180/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260203
Дата: 8 февруари 2021 г. (в сила от 8 юли 2021 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20212120200180
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 януари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                                        08.02.2021г.                                      гр. БУРГАС

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                     XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На осми февруари                                  две хиляди двадесета и първа година

В закрито заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

 

Секретар Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

наказателно частно дело № 180 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.

Постъпила е жалба от адв. К., САК, пълномощник на М.Г.Х., ЕГН: ********** против постановление на Районна прокуратура гр. Бургас от 11.11.2020 г, с което е прекратено по досъдебно производство № 535/18г. по описа на Второ РУ - Бургас, образувано за това, че на 18.07.2018 г., около 22.34 часа, на третокласен път № 6009, с. Миролюбиво посока с. Изворите, обл. Бургас, при управление на товарен автомобил марка „Шкода", модел „Фелиция", са нарушени правилата за движение по ЗДвП, при което е допуснато ПТП с каруца, теглена от кон с водач - М.З.К. и по непредпазливост са причинени телесни повреди на М.З.К., Р. К. А. и М.Г.Х., всички от гр. Сливен - престъпление по престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б" от НК, вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се изразява недоволство от постановлението за прекратяване на досъдебното производство и се моли за неговата отмяна. Излагат се доводи, че е налице неправилна преценка на доказателствата по делото. Жалбоподателят моли настоящата съдебна инстанция да отмени постановлението и да върне делото на прокурора.

Съдът, след като се запозна с всички материали приложени по досъдебно производство № 535/18г. по описа на Второ РУ - Бургас и обсъди доводите на жалбоподателя, намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата: Предпоставките за допустимостта на жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство се съдържат в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК. Право да подадат жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство имат единствено и само обвиняемият, неговият защитник, пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице. В конкретния случай, жалбата е подадена от пълномощник на пострадалото лице, като съдът приема, че жалбата е допустима и е подадена от лице, включено в кръга от лица, изрично посочени и изброени в чл. 243, ал.4 от НПК.

Втората предпоставка, за да бъде жалбата допустима е, че тя трябва да бъде подадена в предвидения законов срок. Съгласно чл. 243, ал. 4 от НПК, жалбата срещу постановлението на РП, трябва да бъде подадена в 7 -дневен срок от съобщаването и. По своята същност, този срок е преклузивен и неспазването му преклудира възможността, изброените лица в цитираната разпоредба, да обжалват постановения акт. Подаването на жалбата извън законоустановения срок, води до недопустимост на същата.

В конкретния случай съдът констатира, че по делото е приложена молба от пълномощника на пострадалото лице, на която собственоръчно, същият е записал, че е получил копие от постановлението за прекратяване на БРП на 06.01.2021г. и се е подписал. Жалбата е входирана в БРП на 11.01.2021г, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в законоустановения 7 - дневен срок, поради което същата се явява допустима.

Предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките за допустимост на жалбата, посочени в чл. 243, ал.4 от НПК, а именно: същата да е подадена от лице, което е в кръга на изрично изброените в цитираната разпоредба като имащи право на жалба; да е подадена в законоустановения 7 - дневен срок от съобщаването, поради което същата се явява допустима.

По съществото на жалбата: Съдът, след като се запозна с доводите в жалбата и събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, намира същата за неоснователна, поради следните съображения:

Св. Н. Р. бил правоспособен водач на МПС, с придобити категории „А", „В", „С", „М", „АМ", „ТКТ", който притежавал свидетелство за управление на МПС № *********/17.01.2011 г. Същият нямал съставени АУАН и НП за извършени от него нарушения по Закона за движение по пътищата, респ. нямал налагани административни наказания.

На 18.07.2018г., около 22:00 часа, по третокласен път 6009, в посока от с. Изворище към с. Миролюбово, обл. Бургас, се движела каруца с конски впряг, управлявана от св. М.К.. Заедно с него в каруцата пътували свидетелите Р. А., М.Х., К. Р.

К. и А. Г. Х.. Движението се осъществявало в тъмната част на денонощието, сухо време, на неосветен прав, равен, двупосочен пътен участък извън населено място, по сух и запазен асфалт. Каруцата била тъмна на цвят, необозначена със светлини и светлоотразители, не била снабдена с два бели или жълти светлоотразители отпред, два червени светлоотразители отзад и нямала отзад вляво светещо тяло с бяла или жълта добре различима светлина, поради което била трудно забележима, на практика „невидима" за останалите участници в движението.

По същото време и при същите пътни и атмосферни условия, в същата посока, по - назад от каруцата, със скорост от 74 км/ч. (при допустима за пътния участък скорост от 90 км/ч.), по пътното платно се движел товарен автомобил „Шкода Фелиция", с per, № А 8932 ВН, управляван от св. Н. Р. Движението се осъществявало на къси светлини, като зоната на осветеност на фаровете била до 75 м пред автомобила. Застигайки управляваната от св. М.К. каруца, поради нейната неосветеност и необозначеност, водачът Н. Р. възприел същата като опасност за движението една на разстояние около 60 м. и незабавно предприел аварийно спиране. Обвиняемият извил волана на автомобила наляво с цел да избегне удара, но въпреки предприетите действия, управляваният от него товарен автомобил ударил с предната си част каруцата в задната й част. В резултат на настъпилото ПТП, били причинени увреждания на пътуващите с каруцата, а дървената част на каруцата се разпаднала на части. Обв. Н. Р. незабавно се притекъл и оказал помощ на пострадалите. За случая бил подаден сигнал на номер 112. Пристигналият на място екип на ЦСМП транспортирал пострадалите до УМБАЛ - гр. Бургас, където били прегледани. Пристигналите на място служители от Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - гр. Бургас, извършили проверка на обв. Н. Р. за употреба на алкохол, като апаратът отчел отрицателен резултат. Полицейските служители тествали за алкохол и водачът на каруцата - св. М.К., като уредът отчел 1,71 промила.

Съгласно заключението на назначената по делото химическа експертиза - Протокол № 354/20,07.2018 г. на БНТЛ, в изследваната проба кръв, взета от лицето М.З.К. се доказало наличие на алкохол в кръвта 1,78 промила.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза № 541-А/2018 г., вследствие на ПТП, св. М.К. получил контузия на главата, разкъсно - контузна рана на ляв крак, множество повърхностни травми на корема, долната част на гърба и кръста, като посочените увреждания се квалифицират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза № 487/2018 г., вследствие на ПТП, св. М.Х. е получил счупване на лява бедрена кост, контузия на главата със счупване на черепа фронтално. Посочените увреждания са квалифицирани като трайно затруднение движението на левия крак за срок от около 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес по отношение на травмата на крака и временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по отношение на травмата на главата. Св. Х. бил хоспитализиран за лечение, след провеждането на което бил изписан на 26.07.2018г.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза № 541/2018 г., вследствие на ПТП, св. Р. А. е получила контузия на главата с разкъсно - контузна рана, както и контузия на гръден кош със счупване на две ребрени дъги, Посочените увреждания са квалифицирани като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По делото били назначени единична автотехническа експертиза и допълнителна автотехническа експертиза, но поради необоснованост на заключенията, същите не били кредитирани и била назначена тройна автотехническа експертиза.

Съгласно заключението на назначената по делото тройна автотехническа експертиза, скоростта на движение на товарен автомобил „Шкода Фелиция", с per, № А 8932 ВН преди ПТП и в момента на удара с каруцата е била 74 км /ч. Каруцата не е била снабдена със светлоотразители и светлини. Следвало е да има два бели или жълти светлоотразители отзад, да има отзад вляво светещо тяло с бяла или жълта добре различима светлина. Светлоотразителите следвало да са разположени симетрично от двете страни на каруцата. При липса на светлини и светлоотразители, при бавно движение пред нощта в неосветен пътен участък, каруцата била трудно забележима за водача Р. Опасната зона за спиране на товарния автомобил при скорост на движение 74 км/ч. била 61 метра и се изминавала за 4,3 секунди. Водачът Р. има;, обективна възможност да възприеме каруцата, но нямал техническа възможност да спре преди мястото на удара, понеже каруцата се намирала на по-малко разстояние от опасната зона за спиране на автомобила и ударът е бил непредотвратим.

Настоящият състав, след като се запозна с материалите по делото, споделя доводите на прокурора.

Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК, съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва преценката, дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина.

Преценката на прокурора, анализирайки събраните по ДП доказателства, вкл. свидетелски показания и изготвени експертиза е, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 15 НК, тъй като обвиняемият не е нарушил правилата за движение по пътищата, движел се е правомерно и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, а именно внезапната поява на каруцата, необозначена, движеща се бавно по неосветен пътен участък в тъмната част на денонощието.

Правилна е преценката на прокурора, че относно виновността на обв. Н. Р., достатъчни и безспорни доказателства за виновността, не са събрани.

Действително уврежданията на пострадалия Х. са в резултат от настъпилото ПТП и съставляват средни телесни повреди, по см. на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като този извод следва от изготвената по делото съдебно - медицинска експертиза, но в случая са важни въпросите за механизма на стореното деяние и за вината за настъпилото произшествие. Съгласно нормата на чл. 343, ал. 1,6. „б" от НК, причиняването на средна телесна повреда по непредпазливост, следва да се дължи на допуснати нарушения на ЗДвП, при управление на МПС от страна на неговия водач или от обективна страна, съставът на престъплението, следва да се изпълни с нормите на друг законов или подзаконов акт. От събраните по делото доказателства, вкл. разпит на свидетели, заключения на експертизи и т.н. не се установява виновно поведение на обвиняемия, нещо повече, заключението на вещото лице е, че е същият не носи отговорност за възникналото ПТП. От друга страна, действията на пострадалия -управление на необозначено превозно средство - каруца в тъмен цвят, по неосветен път, не на последно място под въздействие на алкохол, са довели до настъпването на ПТП.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с материалите по делото, споделя изводите на прокурора, тъй като счита, че на досъдебно производство са били положени всички усилия за разкриването на обективната истина. Прокурорът правилно е преценил, че с действията си, обв. Р., не е осъществила състава на чл. 343, ал. 1,6. „б", вр. чл. 342, ал. 1 от НК и поведението му не представлява съставомерна вина.

В резултат на гореизложеното, настоящият състав счита, че прокурорът правилно е преценил, че производството по делото следва да бъде прекратено.

Ограничавайки се в границите на съдебния контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, относно обосноваността и законосъобразността, изхождайки от събраните по делото доказателства, съдът намира постановлението за прекратяване за обосновано и законосъобразно и като такова счита, че следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал. 5 от НПК, Бургаският районен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура гр. Бургас от 11.11.2020 г, с което е прекратено по досъдебно производство № 535/18г. по описа на Второ РУ - Бургас, образувано за това, че на 18.07.2018 г., около 22.34 часа, на третокласен път № 6009, с. Миролюбиво посока с. Изворите, обл. Бургас, при управление на товарен автомобил марка „Шкода", модел „Фелиция", са нарушени правилата за движение по ЗДвП, при което е допуснато ПТП с каруца, теглена от кон с водач -М.З.К. и по непредпазливост са причинени телесни повреди на М.З.К., Р. К. А. и М.Г.Х., всички от гр. Сливен - престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б" от НК, вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

 

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Бургаски окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

ПРЕПИС от определението да се връчи на БРП и на ощетеното лице, на посочените в делото адреси.

Районен съдия