Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 250 от 17.02.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети касационен състав, на единадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Галя Русева
при секретаря И. Г.и прокурора Дарин
Христов, като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 70 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Р.Д.Б. с ЕГН ********** ***, против Решение № 260038/23.11.2020
г., постановено по а.н.д. № 402/2020 г. по описа на Районен съд – Царево, с
което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 20-0302-000181/10.08.2020 г., издадено
от Началник РУ Царево към ОДМВР-гр.Бургас, с което на касатора за нарушение по
чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено
наказание – „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да се управлява
МПС” за срок от 24 месеца.
Касаторът
оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на закона. Твърди, че
в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до неяснота на обвинението и до нарушаване
правото му на защита. Сочи, че е нарушено изискването на чл.42, т.5 ЗАНН, тъй
като квалификацията на нарушението е общо формулирана в НП като такава по
чл.174, ал.3 ЗДвП, без да е конкретизирано конкретното предложение /хипотеза/
на законовата норма. Сочи се и противоречие между дадената правна квалификация
на нарушението в АУАН и в НП. Искането му е за отмяна на решението и на
издаденото НП.
В
съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител, редовно
уведомен. Не сочи нови доказателства.
Ответникът
по касация – РУ Царево при ОД на МВР - Бургас, редовно уведомен, не изпраща
представител в с.з. и не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХV-ти касационен състав, след като прецени допустимостта на
жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в
съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С
процесното наказателно постановление отговорността на Р.Д.Б. е ангажирана за
това, че на 20.07.2020 г. в 14.15 часа в
гр. Царево по ул. „Преображенска“, в района на бензиностанция „Петрол“, посока
к. Арапя, като водач на МПС управлявал лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ РВ5881ХТ,
като при проверката в 14.45 ч. отказал да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с Дрегер DRUGTEST 5000, поради което му
бил издаден талон за медицинско изследване № 0050803, но същият не е дал кръв
за анализ в предписаното време. Поради това, с процесното НП е прието, че
касаторът е нарушил чл.174, ал.3 ЗДвП заради това, че е отказал да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози. За извършеното нарушение, Д. е санкциониран на осн.чл.174, ал.3,
предл.2 от ЗДвП с глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
За да постанови оспореното решение, въззивният
съд е приел, че в административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. По същество е приел за доказано, че Р.Д., като
водач на МПС, е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества
или техни аналози с Дрегер DRUGTEST 5000, както и че впоследствие не е изпълнил
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което е осъществил
всички признаци от обективна и субективна страна на състава на вмененото му във
вина нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП. Въззивният съд се е позовал на нормата на
чл. 189, ал.2 ЗДвП, съгласно която редовно съставеният акт по този закон има
доказателствена сила за посочените в него обстоятелства до доказване на
противното, а по делото касаторът не е ангажирал доказателства за опровергаване
доказателствената сила на АУАН. Поради това, районният съд е обосновал извод,
че административно-наказателната отговорност на касатора е била правилно ангажирана на основанието,
посочено в НП.
Решението
на районния съд е валидно, допустимо и правилно, като касационната инстанция
напълно споделя мотивите на районния съд и препраща към тях съгласно чл. 221,
ал.2, изр.2 АПК.
Не се установява
твърдяното от страна на касатора съществено нарушение на процесуалните правила.
Обстоятелството, че в АУАН е посочена като правна квалификация на извършеното
нарушение чл. 174, ал.3, предл.2 ЗДвП, а в НП – само чл. 174, ал.3 ЗДвП, не
води до противоречие между дадените в АУАН и в НП правни квалификации на
вмененото нарушение, доколкото
описателната част на АУАН и на НП е идентична и от същата става пределно
ясно, че извършеното нарушение от страна на Р.Д. е такова по чл. 174, ал.3 ЗДвП
и изпълнителното деяние включва отказ от страна на водача да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози и неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Така описаното нарушение обосновава отговорност на касатора по чл.
174, ал.3 ЗДвП, поради което и същият, доколкото не оспорва изложената в АУАН и
в НП фактическа обстановка и не я оборва по никакъв начин чрез ангажиране на
доказателства, правилно е санкциониран съгласно чл. 174, ал.3, предл.2 ЗДвП.
Като е стигнал до същите изводи, Районен съд – Царево е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Бургас, петнадесети
касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260038/23.11.2020 г., постановено по а.н.д. № 402/2020 г. по описа на Районен
съд – Царево.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.