№ 414
гр. Варна, 08.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осми август през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Ив. Денев
като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Частно наказателно дело №
20223100200557 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243 ал. V от НПК, инициирано с
жалби от защитника на обвиняемия Л. С. СЛ. и от повереника на
пострадалите от престъплението П. СТ. СТ. и Д. В. СТ..
Излагат се съображения в подкрепа на различни оплаквания срещу
неправилността на атакувания съдебен акт и се извеждат тези за дължимо
произнасяне от съда, свързани с привеждане на въпросното постановление в
съответствие с процесуалните норми.
Наказателното производство е прекратено с процесуалното
основание по чл. 243 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 5 от НПК.
За да стигне до това становище, прокурорът е приел от фактическа
страна следното :
Делото е било образувано за престъпление по чл. 116 ал.1 т. 4 пр. 3
във вр. с чл. 115 от НК, заради това, че на 09 12 2021 г. умишлено били
умъртвени Н.П С. и М.П С..
В резултат на разследването на това престъпление се установило, че
извършител на деянието е Л. С. СЛ..
По експертен път било изяснено, че извършителят страдал от
психично заболяване, като към момента на деянието е бил с продължително
разстройство на съзнанието и не е могъл да разбира смисъла и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
По отношение на него били предприети принудителни медицински
мерки, а прокурорът преценил, че делото следва де се прекрати на посоченото
процесуално основание.
Защитникът на обвиняемия атакувал постановлението, намирайки,
че основанието за прекратяването му е по чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК, тъй като
общественоопасното деяние не е престъпно, щото е осъществено от
наказателно неотговорно лице.
Повереникът на пострадалите пък намерил заключението по
тройната съдебно психиатрична експертиза относно вменяемостта на
1
подсъдимия за недостатъчно обосновано.
За да се произнесе по инвокираните с жалбата възражения,
настоящият въззивен състав съобрази следното :
Според приетите обстоятелства, описани в съобразителната част на
прокурорското постановление, обвиняемият не е бил вменяем по време на
деянието, поради което и хипотеза, дали е изпаднал в състояние, изключващо
вменяемостта след извършване на престъпление, не следва да се обсъжда.В
тази връзка е прав и защитникът, че постановлението не е прецизно относно
основанието за прекратяване и би следвало да претърпи изменение, основано
на чл. 243 ал. 6 т. 2 от НПК
Предпоставките за осъществяване на съдебен контрол върху
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство и параметрите на тази императивно установена намеса на
съдебния орган в подготвителната досъдебна фаза са уредени в процесуалния
наказателен закон изчерпателно и лимитативно.
С оглед спецификата на производството, при отговор на въпроса -
правилен ли е прокурорския акт, могат да бъдат съобразявани само
доказателствените материали, събрани до завършване на разследването.
Съдът няма право да посочва начин, метод или способ, по който да
бъдат доизяснявани обстоятелствата по делото, събирани доказателства или
извършвани процесуално следствени действия .
Ако доказателствата обаче не са максималния резултат от
всестранно и пълно разследване, което да доведе до единствения възможен
извод, че наказателното производство следва да се прекрати, то това води до
прибързаност, а от там и до незаконосъобразност на прокурорското
становище. Тоест, едва след проверката и обсъждането на всички релевантни
факти, може да се приеме, че вътрешното убеждение е изградено в
съответствие с процесуалните изисквания.
За да прекрати производството, прокурорът се е позовал на
заключението по тройната съдебно психиатрична експертиза. Видно от
съдържанието й обаче, такава не е правена. Изложението мултиплицира
становището на вещото лице, извършило психиатричното освидетелстване на
обвиняемия. Такъв подход, при обсъждане на въпроса за вменяемостта на
извършител на изключително тежко престъпление, не следва де се толерира.
Макар и в заглавната част на експертизата да е посочено , че е извършена от
три вещи лица, които са подписали и заключението по нея, от
обстоятелствената й част се разбира, че е извършена еднолично. В подкрепа
на това съдебно мнение е не само идентичността на изложението с това по
предходната експертиза, а и в начина на поднасянето му. Според него едно
вещо лице „цитира дословно“ думите на освидетелствания, след което и
еднолично заключава, че анализът на описаните данни МУ дава основание да
приеме, че обвиняемият страда от параноидна шизофрения.
Описани се професионалните прийоми, използвани при
психологичното изследване, след което са изведени пояснения както
представлява заболяването шизофрения. От обсъждането обаче не става ясно,
2
въз основа на какво е направен извода, че „през последните години
поведението на освидетелствания е изцяло болестно мотивирано от
халюциторно- параноидна симптоматика.
Експертизата е дала отговор и по юридическия критерий на
невменяемостта, със заключението, че обвиняемият, намиращ се в състояние
на продължително разстройство на съзнанието, не е могъл да разбира
смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Относно медицинския критерий за вменяемостта може да се каже
следното-експертиза е задължителна, при съмнение относно вменяемостта на
обвиняемия и необходимостта от използване на специални знания в областта
на науката, в настоящия случай – психиатрични знания.
Именно съмнението относно това, съществува ли психиатрично
заболяване и отнело ли е способността на дееца да разбира смисъла и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си би следвало да се
разсее, чрез извод, основан и на експертно становище .
В тази експертиза, според преценката на съдебния състав, липсва
аргументация, защо е прието, че е налице разстройство на съзнанието и какво
е времетраенето му, за да се направи извод, може ли да се приеме за
продължително.
Записано е, че през последните години поведението на обвиняемият
е болестно мотивирано и това състояние променя съзнанието и нарушава
психичната му годност, след което декларативно е посочено- „лицето страда
от психично заболяване, отговарящо за реда и условията за разстройство на
съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК.“
Въпросът обаче, останал без отговор е: от кога? На 9 12 2921 г.
според експертите обвиняемият е бил в състояние на продължително
разстройство на съзнанието. В такова той е бил, според смисъла на
заключението и преди деянието, но от кога и дали развиващото се болестно
състояние е отнело изискуемата за вменяемостта способност, експертизата е
отговорила само въз основа на твърденията на самия освидетелстван.
Дори и да се приеме за безспорно, че медицинския критерий по чл.
33 ал. 1 от НК съществува, липсва анализ, в експертизата или прокурорското
постановление, защо е прието, че деецът е с толкова нарушени интелектуални
и волеви способности, че да е невменяем и наказателно неотговорен.
В експертизата, извършена от психиатричното отделение на
затворническата болница в Ловеч обаче, тези въпроси за изяснени, като е
изведен извода, защо обвиняемият не е имал представа за съществуващите в
действителността причинно следствени връзки и не е съзнавал фактическия
ефект от действията си, че е нямал интелектуалните способности да предвиди
фактическите последици, които е причинил с конкретно извършеното деяние.
Експертът бил категоричен в становището си и че липсата на вменяемост е
попречила на обвиняемия да се въздържи от извършване на вредоносното
посегателство.
Ето защо, макар и постановлението на прокурора да не е напълно
3
прецизно в тази аспект, съдебният състав намира, че извода му за
невменяемостта на обвиняемия е изведен въз основа анализ на
доказателствения материал по делото. Отделен е въпросът, че последната
експертиза е използвала изследванията на така наречената „ тройна“ СПЕ.
Въпреки това, не може да се приеме, че постановлението за
прекратяване на наказателното производство е съобразено с процесуалния
закон.
Фактическите обстоятелства при които си били лишени от живот
двамата пострадали не са изяснени. Описвайки фактологията, прокурорът е
приел, че обвиняемият „най вероятно“ е нападнал пострадалия С. пред
площадката на входната си врата, а пострадалата С., която се движела след
него- в гръб.
Механизма на убийството не би бил от такава значение, ако
авторството на деянието е толкова категорично изяснено, както прокурорът
необосновано твърди. Разследването обаче не е пълно и всеобхватно до
степен, позволяваща категоричност на този извод.
Известна яснота относно причината за деянието внасят показанията
на майката на обвиняемия, според съдържанието на които вечерта се чул
силен трясък по входната им врата. Синът й я отворил, след което в дома
нахълтал пострадалият С. и я ударил през лицето. Залитнала и установила, че
от удара зъбът й се счупил.Когато погледнала към сина си, видяла, че той е
бил съборен на стълбището пред входната врата, което били останала
отворена. С. го бил затиснал и го „ удрял с нещо много силно“.Забелязала и
че С. „много бързо слиза от техния етаж“, след което се прибрала. Нищо
друго не знаела, синът и се обадил на полицията.
Това е съдържанието на повече от беглия разпит на единствения
очевидец на това престъпление, невъзползвал се от привилегията по чл. 119 и
121 от НПК. Тези данни не са анализирани при изграждане на фактическите
изводи, а съдържанието им не е проверявано. Защото „малко вероятно“, ако
се заимства терминологията на разследващия полицай, използвана и от
прокурора е, обвиняемият да е стоял с нож в ръката и да е чакал да бъде
нападнат, а и също толкова малко вероятно е пострадалата да е вървяла с гръб
напред, че да бъде нападната, докато се е приближавала.
Това е било необходимо и с оглед показанията на полицейските
служители, според които обвиняемият споделил, че подал сигнала със
закъснение от два часа, тъй като искал „да преосмисли нещата заедно с майка
си.“ Тя самата се показала на площадката на първия етаж.Навсякъде било
тъмно, и се наложило да използват фенери. От фотоалбума към оглед на
местопроизшествието обаче е видно, че електричество в къщата е имало.
Наложително е било и заради твърденията на бащата на
пострадалите, че дъщеря му към девет часа слизала до мазата, след което си
тръгнала, а синът му слизал по стълбите от дома си към 11 часа.
Съдебно медицинските експертизи на труповете на пострадалите са
описали единадесет прободно прорезни рани върху трупа на С.. Експертите са
дали заключение, че съсредоточените в шията му са локализирани на
4
приблизително еднаква височина- от 150 до 158 см, нанесени при
сравнително статично или леко завъртяно изправено положение. В такова
положение е била и пострадалата С., когото е получила порезните и прободно
порезните наранявания,/ на височина от ходилата от 133 до 139 см/
причинили смъртта й.
Вещите лица се описали характеристиките на увреждащия елемент.
Приблизителни параметри – едноостър нож с широчина не по голяма от три
сантиметра на около 6 – 8 см . от върха и по малка широчина 1,5- 1,6 см. на
2- 3 см. от върха, с който са били нанесени нараняванията на С. и
приблизителни параметри на ножа, причинил раните на С. - широчина не по-
голяма от 2,8 – 3 см, на разстояние от върха 10 – 12 см., по широк гръб – 2- 3
мм. по който би могло да има известни неравности, предвид особеностите на
кожения ръб в единия край на раните. Наличието на неравности не е посочено
при описанието на нараняванията на пострадалата.
Тъй като посочения от обвиняемия и намерен на
местопроизшествието нож не е изследван и от материалите по делото може да
се разбере колко е общата му дължина, тази на острието и най широката му
част, но не и тази към върха, е необходимо по експертен път да се установи,
възможно ли е нараняванията да бъдат причинени от него и дали тези и на
двете лица се причинени с един и същ нож. Изключва ли се вероятността,
част от раните на С. да са нанесени от намерената на местопроизшествието
ножица, по която е установена кръв от пострадалия.
С оглед различния механизъм на причиняване на уврежданията,
различните посоки на раневите канали и посоката на нанесените въздействия,
следва да бъде получен отговор на въпроса и дали е възможно да бъдат
причинени от едно и също лице и за какъв период от време и могат ли да
бъдат получени от пострадалия С., така както сочат показанията на св.С.а, а
именно, докато е затиснал с тялото си лежащия на земята обвиняем.
Чия смърт е настъпила първа, дали тази на С., както е заключението
по експертизата или тази на брат й, както е приел прокурорът. Възможен ли е
отговор на въпрос - с лява или дясна ръка е държан ножа, с които са
причинени уврежданията / с оглед становището за посоката на ударите/ и
пречи ли констатирания недъг на обвиняемия, състоящ се в отсъствие на
пръсти на едната му ръка, да нанася процесните рани.
Получените от разследването данни относно поведението на
подсъдимия преди, по време и след деянието следва да бъдат съпоставени и
комплексно изследвани.
Няма силата на указание мнението на съдебния състав, че би
следвало при отговора на въпроса относно вменяемостта на обвиняемия да
бъдат използвани и данните по досъдебното производство, които да бъдат
съобразени при отговора на въпроса, конкретните му действия били ли са
болестно мотивирани или алгоритъма на деянието, преобличането на дрехите,
измиването на ножа, подреждането на дрехите, периода до обаждането за
извършеното деяние, предоставянето на запис със заплашително за него
съдържание не сочат на подреденост и обмисленост, говорещи за разбиране
5
на смисъла и значението на вършеното и ръководство на постъпките.
Описаното в експертизите състояние на „налудна самозащита“ по отношение
и на двете жертви ли е проявявано и може ли да бъде подтикнат или
манипулиран до такава състояние, тоест може ли да бъде изключена
възможност за посредствено извършителство. Отговор на тези въпроси би
могъл да бъде получен чрез допълнителна експертиза, извършена в
психиатрична клиника по съдебна психиатрия и психология, каквато има в
МБАЛНП „ С.Н“ София.
Без отговор на тази въпроси обаче, който следва да се даде след
анализ на наличните и допълнително събрани доказателствени материали и
комплексно експертно обсъждане, не може да се приеме с категоричност, че
становището за прекратяване на наказателното производство е достатъчно
обосновано, а извода в тази връзка- законосъобразен.Това е така, защото
според преценката на съдебния състав, съмнение относно авторството на
деянието и вменяемостта на обвиняемия съществува.
Поради изложеното и на основание чл. 243 ал. 6 от НПК,
първоинстанционният състав
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя постановление за прекратяване на наказателно производство
по ДП № 790/2021 год.,по описа на ОД на МВР Варна.
Определението подлежи на обжалване в седмодневен срок от
узнаването, пред ВнАС
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6