Решение по дело №1643/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 април 2019 г. (в сила от 11 юни 2019 г.)
Съдия: Милена Светлозарова Томова
Дело: 20194430101643
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Плевен, 04.04.2019 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

          ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря  С.Ц.

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 1643 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :

         

          Производството е по молба с правно основание чл. 5 от Закона за защита от домашното насилие.

          В *** е постъпила молба от И.Л.Й. с ЕГН **********,***, чрез адв.Н.Н. против П.Х.Й. с ЕГН **********, от с.с. и адр., в която се твърди, че страните са съпрузи от 16.10.2006г. и живеят заедно. Твърди се, че от 2018г. отношенията в семейството им се влошили, което наложило на 24.01.2018г. молителката да потърси съдействие от ***, като било издадено разпореждане срещу ответника по реда на чл.64 от ЗМВР, да не осъществява психически и физически тормоз по отношение на съпругата си, да се въздържа от всякакви форми на насилие, стриктно да спазва разпореждането, по никакъв начин да не извършва нарушения свързани с чл.144, ал.1 и ал.З от НК, да спазва законосъобразно поведение с установеното в ***законодателство, както и спорните въпроси да решава чрез съда. Излага се, че въпреки връченото му разпореждане, на 13.03.2019г. около 07.00 часа, в дома им в ***, ответника извършил акт на домашно насилие изразяващ се в следното: в посочения ден и час, при провеждан между съпрузите разговор относно заплащане на данък *** за ползвания от ответника автомобил, собственост на брата на молителката,  той започнал да говори язвително за съпругата си и семейството на нейните родители. Твърди се, че без да го е предизвикала с нещо и в присъствието на дъщеря им Н. Й.  и г-жа В.Й.-лице, което се грижело за домакинството, изненадващо за молителката, той отворил хладилника, извадил яйце и го хвърлил по нея. Докато осъзнаела какво се случва, той взел второ яйце от хладилника и отново го хвърлил по нея. Тези негови действия я изплашили сериозно и заедно с детето и г-жа Д. излезли пред къщата, където потърсили помощ от шофьора на молителката, с искане да извика полиция, за да предотвратят разрастване на инцидента.

Като следствие от изложеното молителката отправя искане за предприемане на мерки за закрила спрямо нея и детето Н. по чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.5 от ЗЗДН.

          Ответникът П.Й. ангажира в съдебно заседание становище, според което оспорва молбата. Излага, че на сочената дата със съпругата му имали спор, но твърди, че е хвърлил яйце по кучето, което било влязло вътре.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателствата, намира за установено следното:

          Безспорно е между страните, че са съпрузи и от брака им е родено детето Н. П. Й. – род. на ***г., а това се установява и от приложените удостоверения, изд. от ***.

           С представената по делото Декларация, съгл. разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителката е декларирала обстоятелствата, изложени и в молбата й – на 13.03.2019г., по време на воден разговор, ответника започнал да говори язвително за съпругата си и семейството на родителите й, като в същото време хвърлил по нея едно яйце, а след това и второ, и това се случило в присъствието на дъщеря им Н. Й..

          В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства, ангажирани от молителката.

          Свидетелката В. Д. Й. излага в показанията си, че работи в дома на страните от три години и молителката й е работодател. Сочи, че не си спомня конкретната дата, но знае за какво е делото. Твърди, че сутринта на този ден била на работа в дома на съпрузите и миела съдовете. Пояснява, че първия етаж от къщата представлявал едно помещение с обособени кътове за кухненска част, трапезария и хол.  Твърди още, че докато вършела работата си чула, че двамата съпрузи говорели за дребна сума пари, като разговора се водел на нормален тон, но не се вслушала подробно в него. Чула, че нещо изхлопало и се обърнала към страните. Видяла, че молителката се обувала до входната врата, от двете страни на която имало гардероби с огледала. Видяла също така, че по огледалото на единия гардероб се стичало счупено яйце, но не можела да прецени дали шума и следите били от едно или повече яйца. Свидетелката сочи още, че детето Н. си играело някъде на първия етаж, но не знае какво е видяло то. Чула, че когато видяло стичащото се яйце, детето извикало на сестра си да дойде, че родителите им се карали. Св.Й. излага също, че непосредствено след случая молителката излязла от къщата без да коментира нищо, качила се в буса заедно с детето Н. и тръгнала за работа. Свидетелката сочи, че и ответника не коментирал по никакъв начин случилото се, а изчистил изцапаното огледало. Твърди, че не е видяла по същото време влязло в къщата куче.

По делото е изготвен писмен социален доклад от ***. В същия са изложени изявленията на страните, които са направени от тях и по делото, както и други, касаещи съвместния им живот. Посочено е в социалния доклад, на 02.04.2019г. е било проведен разговор с детето Н., която споделила, че през м.март родителите й се скарали, т.к. майка й не искала баща й да ходи при неговия баща в ***. Споделила също така, че не е видяла баща й да хвърля яйце по майка й, т.к. била в хола, но разбрала от майка си за случилото се.

Изразено е становище в социалния доклад, че е необходимо да бъде издадена заповед за защита, с която на ответника да се наложи мярка по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН.

С оглед на установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

          Съгласно чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. А съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗЗСДН, молбата за издаване на заповед се подава в срок от един месец от акта на домашно насилие.

В настоящият случай се търси защита за лица, попадащи в законоустановения кръг по чл.3 от ЗЗДН и молбата е подадена в преклузивния срок по чл.10 от ЗЗДН.

          Съдът намира, че при съвкупна преценка на събраните доказателства се установи, че на 13.03.2019г., по време на спор между страните, ответника е хвърлил по съпругата си две яйца. Това се установи на първо място от депозираната от молителката декларация по чл.9, ал.3 от Закона за защита от домашното насилие, на която с разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН е придадена стойност на доказателство, което дори само по себе си е годно да установи твърдения акт на насилие. Декларираните обстоятелства се подкрепят и от показанията на разпитаната свидетелка, която макар и да не е възприела самото действие  е чула шума от удар на предмет по огледалото на гардероба, до който е стояла молителката и е видяла следите от стичащо се яйце. Твърденията на ответника, че е хвърлил яйце по влязло в къщата куче нямат никаква доказателствена стойност сами по себе си, а от друга страна не са подкрепени от никакви други доказателства по делото. 

Съдът счита, че от събраните доказателства по делото не може да се формира извод, че детето е възприело това действие на ответника.

          Тук се поставя въпроса дали действията на ответника, изразили се в хвърляне на яйца/яйце по съпругата му по време на спор между тях, следва да се квалифицират като акт на насилие по смисъла на ЗЗДН. Съдът счита, че се касае за деяние, което е от естество да унижи достойнството на лицето, към което е насочено и да наруши психическото му спокойствие. Поради това следва да се квалифицира като психическо насилие. Законът регламентира санкциониране на всяко упражнено такова насилие или опита за подобно , независимо от степента му. Тя има значение само за вида и срока на налаганата мярка, която би била адекватна да защити лицето, спрямо което е упражнено насилието. Следва да се посочи също така, че са ирелевантни причините, дори стоящите в поведението на молителката, които са провокирали поведението на ответника спрямо нея.

          С оглед приетото, че с деянието си на 13.03.2019г. ответника е упражнил психическо насилие спрямо молителката  съдът счита, че са налице основания за предприемане на мерки за закрила по реда на ЗЗДН. Съдът намира, че адекватна, с оглед вида и степента на упражненото насилие, е единствено мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН – задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката.

Съдът счита също така, че въз основа на събраните доказателства и установена фактическа обстановка, не може да се приеме, че е било упражнено домашно насилие и спрямо детето Н.. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в присъствието на дете. В случая се прие, че акт на домашно насилие е действието по хвърляне на яйца към молителката, а това деяние не е било възприето от детето, както самото то е заявило пред социалния работник. Детето е споделило, че родителите й се били скарали, т.к. майка й не искала баща й да ходи при неговия баща в ***, а подобен спор или скандал не е бил предмет на изследване в настоящото производство, за да се правят изводи дали воденето му пред детето е акт на насилие и от кого от двамата родители е било извършено.

           Предвид изложеното, съдът счита, че на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН следва да бъде задължен ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката.

          Молбата за налагане на други мерки за закрила спрямо молителката и за предприемане на мерки за закрила спрямо детето Н. следва да се остави без уважение, като неоснователна.

При този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 25лв. по сметка на ***, както и глоба в размер на 200лв. На основание чл.78, ал.1 от ЗЗДН ответника следва да заплати на молителката направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

          Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН П.Х.Й. с ЕГН **********,***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо И.Л.Й. с ЕГН **********.

             ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата за налагане на мерки за закрила спрямо молителката по чл.5, ал.1, т.2, т.3 и т.5 и за налагане на мерки за закрила спрямо детето Н. П. Й. по чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.5 от ЗЗДН.

             ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложената мярка за закрила.         

             ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на страните.

             ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН П.Х.Й. с ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на осн.чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени  органите на прокуратурата.

             ОСЪЖДА на осн. чл.11, ал.1 от ЗЗДН П.Х.Й. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ  държавна такса в размер на 25лв. по сметка на ***, както и глоба в размер на 200лв. по сметка на ***.

             ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК П.Х.Й. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ  в полза на И.Л.Й. с ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 400лв.

              Решението може да се обжалва пред ***в 7-мо срок от връчването му на страните.           

 

                                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: