Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В., …………..2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – В., Трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела Недева
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър А,
като разгледа докладваното от съдията Д. Рачева касационно н.а.х.д. № 169 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от „М. 2018“
ЕООД – гр. В., ЕИК ххххххххх, срещу Решение № 2169/27.11.2019 г. на В. районен
съд, постановено по н.а.х.д. № 2608 по описа на съда за 2019 г., с което е
изменено Наказателно постановление № 03-010965/03.04.2019 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – В., като размерът на наложеното на дружеството
на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда
административно наказание „имуществена санкция“ е намален от 1900 на 1500 лева.
В жалбата се твърди, че решението на
районния съд е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на
процесуалния и материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо.
По-конкретно касаторът счита, че не е осъществен състав на административно
нарушение, а ако такова има, то е налице маловажен случай, за който е следвало
да бъде приложен чл. 415в от Кодекса на труда. Твърди, че възнаграждението е за
положения от работника труд през една работна смяна съобразно утвърдения график
за месеца. Посочва, че работникът не е възразил срещу графика за работа, срещу
ведомостта за заплата и не е подавал жалба до дирекцията. Счита също така, че
инспекцията е следвало да издаде предписания преди да търси
административнонаказателна отговорност, тъй като приложената правна норма е от
2018 г. Излага подробни доводи по какъв начин е организирано и се отчита
работното време на конкретния работник, като твърди, че начисленото и платеното
трудово възнаграждение е платено за отработените дни и при спазване на чл. 128,
т. 1 и 2 от КТ. Моли за отмяна на решението на районния съд и на измененото с
него наказателното постановление, в условията на евентуалност – за връщане на
делото на друг състав на първоинстанционния съд, както и за присъждане на
направените в производството разноски.
Ответникът в производството, Дирекция
„Инспекция по труда“ – В. дава становище за неоснователност на жалбата. Моли
решението на районния съд да бъде оставено в сила и в полза на дирекцията да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в съдебното производство
представител на Окръжна прокуратура - В. дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила
като правилно и законосъобразно.
Административен съд – В., като взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените
касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след
служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с
материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба
за процесуално допустима като подадена в срок и от лице, което разполага с
правен интерес от оспорването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване в производството пред
районния съд е било Наказателно постановление № 03-010965/03.04.2019 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – В., с което на дружеството за
нарушение на чл. 267, ал. 1 от КТ, вр. чл. 9 от Наредбата за работното време, почивките
и отпуските, чл. 128, т. 1 и 2 от КТ и чл. 13 от Наредбата за договаряне на
работните заплати, и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса
на труда е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1900 лева.
От събраните в
административнонаказателното и в съдебното производство доказателства,
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 18.03.2019 г.
служители на дирекцията извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в дружеството. В хода на проверката било установено, че с
работника К.-П. А. Г. е бил сключен трудов договор от 17.12.2018 г. на
основание чл. 114 от КТ, изменен с допълнително споразумение от 01.01.2019 г.,
за работа като барман в кафе-аперитив „Б.“ в гр. В., ул. „Д. И.“ № 32. За м.
януари 2019 г. на работника е било изплатено трудово възнаграждение в размер на
9,87 лева, което е по-малко от договореното основно месечно трудово
възнаграждение по силата на описания трудов договор и допълнително споразумение
в размер на 280 лева при договорено работно време от 4 часа и сумарно отчитане
на работното време месечно. Нарушението е прието за извършено на 01.03.2019 г.,
до която дата е следвало да бъде начислено и изплатено трудовото възнаграждение
за м. януари 2019 г. при договорената периодичност на изплащане. Тези факти
били квалифицирани като нарушение по чл. 267, ал. 1 от КТ, вр. чл. 9в от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, чл. 128, т. 1 и 2 от КТ и
чл. 13 от Наредбата за договаряне на работната заплата. Констатациите били
описани в акт за установяване на административно нарушение, надлежно връчен на
представляващия дружеството. Възражения срещу акта не били направени и не
постъпили допълнително. Въз основа на акта било издадено обжалваното пред
районния съд наказателно постановление, в което на основание чл. 416, ал. 5,
вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството била наложена имуществена санкция в
размер на 1900 лева.
При така установените факти, от правна
страна районният съд приема, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 3 и чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Приема за
спазени изискванията за съдържание на акта и постановлението, гарантиращи
правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Намира, че
административнонаказващият орган е приложил правилно материалния закон въз
основа на установената фактическа обстановка, която не е оспорена от
въззивника. Обсъдил е доводите на въззивника за липса на възражения от страна
на работника във връзка с възнаграждението, като приема, че дължимото
възнаграждение за м. януари 2019 г. не е било изплатено. Изложил е и мотиви
относно липсата на основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, поради това, че
нарушението не се отличава по степента си на обществена опасност от
обикновените случаи на нарушения на същите норми. По размера на наложената
санкция обаче приема, че необосновано същият е определен над минимума, без да
са посочени отегчаващи обстоятелства и без да са отчетени смекчаващите, а
именно, че нарушението е извършено за първи път и от него не са произтекли
вредни последици. По тези съображения е изменил наказателното постановление,
като е привел размера на наложената санкция към минимума от 1500 лева.
Касационният състав възприема установената
от районния съд фактическа обстановка и правните му изводи.
Твърденията в касационната жалба за
допуснати съществени процесуални нарушения в съдебното производство са общи.
При служебната проверка не се констатират пороци, относими към правото на
защита на въззивника, или към събирането и цененето на доказателствата. Няма
спор по размера на сумата, начислена и получена от работника Г. като трудово
възнаграждение за м. януари 2019 г. В същото време според трудовия договор и
допълнителното споразумение към него, основното му месечно възнаграждение е в
размер на 280 лева за четиричасов работен ден. Независимо, че липсва
спор и по обстоятелството, че Г. е работил по график само една смяна и е
изразил съгласие с това, не се доказва наличие на заповед по чл. 9 от Наредбата
за работното време, почивките и отпуските, поради което договореното
възнаграждение е било дължимо на основание чл. 267, ал. 1 от КТ. Няма
обстоятелства, които да водят на извода, че извършеното нарушение е маловажен
случай, който се отличава по степента на обществената си опасност от
обикновените случаи на нарушения от същия вид, както е констатирал и районният
съд.
По тези съображения, касационният състав
намира, че не се установяват твърдените в жалбата нарушения на районния съд,
представляващи касационни основания, и жалбата следва да бъде отхвърлена.
Предвид горното и на основание чл. 222,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – В., ІІІ касационен
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
2169/27.11.2019 г. на В. районен съд, постановено по н.а.х.д. № 2608 по описа
на съда за 2019 година.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.