Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Луковит, 21.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито
заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря И.Д.като разгледа докладваното от
съдията Кирчева а.н.д. № 366 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е
по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.А.М., ЕГН ********** с адрес: *** против
наказателно постановление № 19-0297-000423/26.11.2019 год. на Началник РУП към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, с което на
жалбоподателя на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено
нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на наказателното
постановление поради издаването му в нарушение на
материалния закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила и е изведено искане за неговата отмяна.
В съдебното
заседание жалбоподателят Р.А.М. участва
лично и с процесуален представител адв. Р.М.от ЛАК, който поддържа жалбата. По
същество моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление с доводи
основно за недоказаност авторството на вмененото на жалбоподателката нарушение.
Административнонаказващият
орган не взема участие в съдебното заседание – лично или чрез процесуален
представител. В придружителното писмо, с което е адинистрирана жалбата, е
изразено становище за нейната неоснователност и молба за потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът, съобразявайки посочените в
жалбата основания,
изразените становища на страните и фактите, които се
установяват от събраните
по делото доказателства, приема следното от ФАКТИЧЕСКА страна:
На 04.11.2019 г. св. П.Г.Ц. и св. В.Н.И.
– полицейски служители при РУ – Луковит, като състав на полицейски патрул изпълнявали
служебните си задължения по контрол на движението на територията на Община
Луковит. Около 15:35 ч. се намирали на първокласен път № ПП1-3 км 143+950,
когато забелязали, че срещу тях, в посока гр. Луковит, се движи без включени
светлини лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 320“ с рег. № ******, управляван от лице
от мъжки пол. Св. П.Ц. подал на водача сигнал за спиране със стоп-палка по
образец, като водачът не спрял, а увеличил скоростта и продължил движението си в
посока гр. Луковит. От направената справка в ОДЧ по регистрационния номер на
МПС, се установило, че автомобилът е собственост на жалбоподателката Р.А.М.,
както и че е със служебно прекратена регистрация на 30.06.2018 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – без ЗЗГО.
Жалбоподателката е призована да се яви в РУ – Луковит. На
12.11.2019 г. Р.М. се явила и попълнила декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която заявила,
че не може да посочи на конкретната дата и час кой е управлявал автомобила й. В
писмени обяснения от същата дата жалбоподателката посочила, че е придобила
автомобила, когато е била във фактическо съпружеско съжителство с лицето Б.М.А.,
който тогава управлявал автомобила.
Впоследствие двамата се разделили, отношенията им били изострени, като
автомобилът останал при А., който продължил да ползва автомобила, като отказвал
да й го върне. В обясненията си заявила, че през цялото време автомобилът е
ползван от Б.А. и тя нямала никакъв
„допир с него“.
На същата дата – 12.11.2019 г., св. П.Г.Ц.,
в присъствието на св. В.Н.И., съставил
на жалбоподателката АУАН сер. Д бл. № 983819 за нарушение на чл. 103 от ЗДвП,
като жалбоподателката вписала, че ще подаде възражения на по-късен етап. Такива
били подадени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН е издадено
оспореното наказателно постановление, с което жалбоподателката е санкционирана на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП с глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като
възприетите в АУАН от контролния орган фактически констатации са
намерили отражение и в НП.
Изложената фактическа обстановка, се
установява безспорно от приетите писмени доказателства, находящи се в
приобщената административнонаказателна преписка и от показанията на разпитаните
свидетели - актосъставителя П.Г.Ц., свидетеля по установяване на
нарушението В.Н.И., както и от разпитаните по искане на жалбоподателя свидетели
– А.Х.В.и Р.И.Р.. Съдът изцяло кредитира с доверие показанията на полицейските
служители, тъй като същите са
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, при липса на индиции за
предубедеността им.
Съдът кредитира като достоверни и
показанията на доведените от жалбоподателя свидетели. Същите кореспондират с
показанията на полицейските служители.
Полицейските служители са категорични,
че водачът управлявал процесния автомобил на посочените в акта дата и място е
бил от мъжки пол.
От показанията на св. В.и св. Р./майка
на жалбоподателката/ се установява, че въпросният автомобил, собственост на
жалбоподателката, фактически се е ползвал от лицето, с когото тя е живяла на
семейни начала - Б.А.. Св. Р.сочи, че дъщеря й и Б.през 2018 г. заминали за
Испания, като преди това Б.оставил автомобила на съхранение в гараж на негов
приятел в гр. Луковит. Двамата се разделили и през юни 2019 г. жалбоподателката
се завърнала в България, не знаела къде бившият й мъж е оставил автомобила, тъй
като не поддържала контакт с него.
В съдебното заседание жалбоподателката
обяснява, че едва след случая е потърсила автомобила си, като се е опитала от
приятели на Б.да разбере къде се намира автомобила и кой го е управлявал на
въпросната дата, но не е успяла. Твърди, че доколкото знае, Б.се намирал в
чужбина, няма контакт с него.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по
местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебна проверка съдът
установи, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, същите са издадени от компетентни органи, притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно представените писмени
доказателства - заповед на директора на ОДМВР - Ловеч и удостоверение, издадено
от ОДМВР - Ловеч.
Гореизложената
фактическа обстановка не може да мотивира съда да приеме, че жалбоподателката
от обективна и субективна страна е осъществила състав на нарушение по чл. 103
от ЗДвП, за да бъде санкционирана на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Авторството на нарушението се явява недоказано в лицето на жалбоподателката. От
събраните доказателства се установява, че на посочената дата, не
жалбоподателката, а друго неизвестно лице от мъжки пол е управлявало лек
автомобил „Мерцедес ЦЛК
320“ с рег. № ******, като не е спрял на
подадения от полицейския служител сигнал за спиране със стоп-палка.
В конкретния
случай нарушителят не е бил установен от контролните органи непосредствено при
извършване на нарушението. Макар и да не е посочено в обжалваното НП,
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана при
условията на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Анализът на разпоредбата сочи, че същата урежда субектите на
административното наказание по този закон, доколкото са възможни, а и често
срещани случаите, в които собственикът и този, който управлява МПС са две
различни лица. Законът предвижда с оборима презумпция, че отговорност носи
собственикът на превозното средство, доколкото не е установено, че конкретното
нарушение е извършено от друго лице. Видно от чл. 188, ал. 1 от ЗДвП,
собственикът на превозното средство следва да удостовери на кого е предоставил
автомобила си за ползване. В случая в писмените си обяснения жалбоподателката е
посочила лицето, на когото е предоставила автомобила си за ползване, но е била
в невъзможност в писмената декларация да посочи кой на конкретната дата е
управлявал автомобила, тъй като няма връзка с това лице. Безспорно се
установява, че автомобилът не е във владение на собственика. Щом това е така,
няма основание да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателката за така
извършеното нарушение, тъй като не е налице от страна на
жалбоподателя обективирано съставомерно поведение и субективно отношение към
него.
По изложените съображения съдът намира,
че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН искането на жалбоподателката за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено. В
представения по делото договор за правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение в размер на 300 лева,
като е отразено заплащане на сумата в брой.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0297-000423/26.11.2019 год. на Началник РУП към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, с което на Р.А.М., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА РУ -
Луковит към ОДМВР - Ловеч да заплати на Р.А.М., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд –Ловеч в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: