Определение по дело №97/2013 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

След проверка на приложените по делото съдебни книжа и след надлежно извършената им двойна размяна по реда на чл. 367 - 373 ГПК и като взе предвид допуснатите и събрани по делото доказателства, съдът установява следното:

Производството пред ОС Благоевград е образувано по искова молба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], общ.М., обл.П., ул."К" № 5; регистрирано в TP към АВ с ЕИК[ЕИК]; представлявано от Управителя М. Й чрез адвокат А. Я. Ш., съдебен адрес: [населено място], ул. "" № 36, ет.6, вх.ЮГ; Телефон: ; Факс: срещу [фирма] със седалище и адрес на управление : област Б., [община], [населено място], п.к. 2700, ул. „ТNo 25, регистрирано в TP към АВ с ЕИК[ЕИК], с Управител И. Г. С., тел.: .

Твърди се с исковата молба, че: [фирма] е получило различни модели памперси от марката „Е." по частично платената фактура № 14424 и неплатената фактура № 14425 - с дата на издаване и за двете - 28.06.2013 г. и дата на плащане и за двете - 03.07.2013 г. Дружеството длъжник било получило търговски отстъпки, оформени като кредитни известия за сумите от 15 442,52 лв. от дата 28.06.2013 г. и 12609,64 лв. от дата 16.07.2013 г., видно от заверени копия на кредитни известия. Общата сума като главница, неплатена по двете фактури била 60 505,07(шестдесет хиляди петстотин и пет лева и 0,07 стотинки) за получените стоки. След изтичането на падежа по фактурите, многобройните опити за връзка, по телефон или е-майл, с управителя С. и желание от страна на кредитора да се запознае с намеренията на дружеството -длъжник - не дали резултат. Направената последна търговска отстъпка в размер на 12 609,64 лв. от дата 16.07.2013 г. нямала голям успех, защото задължението, макар и намалено с 10 000 лв., продължавало да бъде голямо. Между страните нямало писмен договор, регламентиращ по конкретен начин търговските отношения между двете дружества. В издадените фактури било записано, че цената се дължи на посочения падеж. Длъжникът плащал частично и преди падежа и затова дължал като обезщетение за забава - законната лихва върху главницата по процесните фактури, от датата на плащане (падеж) - 03.07.2013г., до датата на завеждане на настоящата искова молба - 29.07.2013 г., като претендираните главници следвало да бъдат намалени за олихвяване, съответно, с издадените кредитни известия и направените две плащания по първата фактура и с издадените кредитни известия по втората фактура. Всички претендирани , останали за плащане главници били с включен ДДС и са крайни суми, като ищецът прави следното уточнение по тях и претендираните лихви:

- по фактура № 14 424 от 28.06.201Зг. на стойност 62 072,40 лева, имало издадени две кредитни известия : №[ЕГН]/28.06.2013 г.. за сумата от 8484,90 лева и №[ЕГН]/16.07.2013 г. за сумата от 12 609,64 лева и две частични плащания : на 02.07.2013 г. – 14 414,55 лева и на 18.07.201З г. – 10 000 лв. Твърди се, че окончателният размер на главницата по тази фактура от 28.06.2013 г. била 16 563,31 лева. Предвид така описаните финансови операции, обезщетението за забава по периоди и суми било както следва : за периода от 03.07.2013 г. до 16.07.2013 г. за сумата от 39 172,95 лева - лихва 152,64 лева; за периода от 16.07.2013 г. до 18.07.2013 г.. за сумата от 26 563,31 лева -лихва 22,18 лева; за периода от 18.07.2013г. до 29.07.2013 г., за сумата от 16 563,31 лева - лихва 55,32 лева;

Общият размер на обезщетението за забава по фактура № 14 424 от 28.06.2013 г. възлизало на 240,14 лева.

- по фактура № 14 425 от 28.06.2013 г. на стойност 50 899,37 лева, имало издадено едно кредитно известие : №[ЕГН]/28.06.2013 г. за сумата от 6 957.62 лв. Окончателният размер на главницата по тази фактура от 28.06.2013 г. се претендира от 43 941,75 лева., а обезщетението за забава по периоди и суми било както следва : за периода от 03.07.2013 г. до 29.07.2013 г. за сумата от 43 941,75 лева - лихва от 330,22 лева.

Всички суми са претендирани с ДДС и ведно със законната лихва по главното задължение от датата на исковата молба, до пълното му погасяване. Претендират се и сторените по делото разноски по списък, изготвен по реда на чл. 80 ГПК.

С допълнителната искова молба от 11.11.2013 г. ищецът прави твърдение за съществуващи трайни търговски отношения между страните, във връзка с което представя по опис фактури и кредитни известия от предхождащ период.

Прави се твърдение и че ответникът е закупувал стоката от склад на ищеца и транспорт за негова сметка.

По делото, в указания срок, е постъпил писмен отговор от ответното дружество.

С отговора, ответникът изразява становище, че исковата молба е неоснователна, като оспорва изцяло предявените искове за заплащане на главница и обезщетение за забава по основание и размер. Прави с отговора правоизключващи възражения. Твърди се, че претендираната от ищеца сума не се дължи, тъй като същият не бил извършил доставка на стоки за цялата стойност, описана в приложените фактури; че ответникът е извършил частично плащане само по една от фактурите, което плащане касаело само частта на доставените от ищеца стоки; останалата част не била платена, тъй като ищецът не е извършил доставка на останалото количество от стоката, описано в двете фактури и складовите разписки. В тази връзка се твърди още, че : приложените към исковата молба разписки, не отразяват действителното фактическо положение, а именно недоставянето на цялото количество от стоката; посоченото в тях количество, с изключение на платеното от ответника не било доставяно и не било постъпвало в складовете на ответника; представените складови разписки не били подписвани от управителите или от лице натоварено да извършва приемане на стоки в складовете на ответника; подписът положен срещу надписа "приел" в двете складови разписки не изхождал от управителите или служители на ответника. Оспорва изцяло съдържанието на двете складови разписки, като твърди, че отразеното в тези документи не отговаря на действителното фактическо положение. Твърди, че посоченото в тях количество, с изключение на платеното от ответника не е доставяно и не е постъпвало в складовете на ответника. Оспорва изцяло подписите положени срещу надписа "приел" в двете складови разписки с твърдението, че същите не изхождат от управителите или от служители на ответника.

На основание чл.193 от ГПКоспорва истинността и моли съда да бъде образувано производство по оспорване на следните представени писмени доказателства:

- Складова разписка № 20112 от 28.06.2013 година

- Складова разписка № 20113 от 28.06.2013 година

Оспорва изцяло съдържанието на двете складови разписки, като твърди, че отразеното в тези документи не отговаря на действителното фактическо положение. Твърди, че посоченото в тях количество, с изключение на платеното от ответника не е доставяно и не е постъпвало в складовете на ответника.

Оспорва изцяло подписите положени срещу надписа "приел" в двете складови разписки с твърдението, че същите не изхождат от управителите или от служители на ответника.

С допълнителния отговор, ответникът възразява да бъдат приети като доказателства по делото представените с допълнителната искова молба документи – фактури.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изслушано и прието е заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза.

С определение № 3396 от 19.08.2013 г., постановено по това т.д. е допуснато от съда обезпечение по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, излага следното:

Съдът намира, че делото му е подсъдно.

Изводът се налага от това, че когато двама търговци са в търговски отношения, както и когато това обстоятелство е посочено в исковата молба /в случая, е изрично посочено, че страните не са обвързани от формален договор, а се касае за доставка и продажба на описани с фактурите и складовите разписки стоки, т.е. не е налице общ правопораждащ факт/, се касае за отделни обективно съединени искови претенции, основани на издадените две фактури, като с оглед претенциите по една от тях от 43 941,75 лв., съдът на осн. чл. 104, т.4 ГПК намира, че делото му е родово подсъдно.

Предявената молба е процесуално допустима – депозирана от надлежно легитимирана страна, а ответното дружество е със седалище [населено място], поради което местно компетентен да се произнесе по искането за допускане на обезпечение е Б., пред който съд е постъпила и исковата молба. Родово компетентен съд за разглеждане на предявените обективно съединени искове, предвид цената им и обстоятелството, че страни по спора са търговци е също окръжен съд.

Съдът намира предявените обективно комулативно съединени искове за допустими. Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице основания за съда да остави същата без движение по реда на чл. 129 от ГПК. В исковата молба са формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата, на които те се основават, изведени са правните съображения и е отправено ясно искане.

Ищецът е направил доказателствените си искания и е представил доказателствата, с които разполага към момента на предявяването на исковата молба. Внесена е дължимата във връзка с предявения иск държавна такса.

От фактическа страна се установява следното:

Ищцовото дружество е издало на 28.06.2008 г. две фактури с № 14 424 и № 14 425 . Фактурирани са стоки, индивидуализирани като различни модели памперси “Е. Б. Д.”. Първата фактура е на обща стойност 62 072.40 лв. с ДДС, а фактура № 14 425 – на стойност 50 0899.37 лв.

За дата на плащане по двете фактури е уговорена – 03.07.2013 г., а за начин на плащане – платежно нареждане по сметка в посочена банка.

Фактурите са подписани, както за съставител, така и за получател, като са посочени имената на тези лица. Изготвени са складови разписки, на които за получател има поставен подпис - без да са отбелязани имената на положилия подпис.

Издавани са кредитни известия по двете фактури, като по първата е извършвано и частично плащане, в резултат на което се претендира по фактура № 14424 плащане на остатък по главница от 16 563.31 лв. с ДДС и обезщетение за забава за периода 03.07.2013 г. – 29.07.2013 г. в размер на 240.14 лв. с ДДС и по фактура № 14425 - главница от 43 941.75 лв. с ДДС и обезщетение за забава за периода 03.07.2013 г. – 29.07.2013 г. в размер на 330.22 лв. с ДДС.

Неточно е позоваването от ищеца в уточнителната молба, че обезщетенията се претендират по фактури 12424 и 12425, доколкото с първоначалната искова молба ясно е изложено, а от общия смисъл и на уточнителните молби личи, че същите са във връзка с неизпълнение на главния дълг по фактури 14424 и 14425. Събираните доказателства от страните са именно във връзка с тези фактури.

Чрез изготвената от вещото лице Р. В. съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, правилна, обективна, пълна и ясна, се установява от извършената от експерта проверка в счетоводството на [фирма], че процесните фактури и кредитни известия , а именно: фактура № [ЕГН]/28.06.2013 г., кредитно известие № [ЕГН]/28.06.2013 г., фактура № [ЕГН]/28.06.2013 г., кредитно известие № [ЕГН]/28.06.2013 г. и кредитно известие № [ЕГН]/16.07.2013 г. са осчетоводени като задължение към [фирма]. Доколкото плащанията са извършвани и за други фактури, експертизата е разгледала задълженията на [фирма] към [фирма] за цялата 2013 г. за да установи какво е задължението по процесните фактури. В таблица № 1 в констативната част, експертът е посочил задълженията на [фирма] по издадените фактури, извършените плащания, съобразени с основанието за тяхното плащане и остатъка от задълженията.

Установява се от справката, че общото задължение по фактура № [ЕГН]/28.06.2013 г. и кредитни известия към нея е в размер на 40 977.86 лв. Извършено е плащане в размер на 23 587.50 лв. и остатъкът на задължението по фактурата е в размер на 17 390.36 лв.

Общото задължение по фактура № [ЕГН]/28.06.2013 г. и кредитно известие към нея е в размер на 43 941.76 лв. Експертът установява, че няма плащане по тази фактура и остатъкът на задължението по нея е в целия размер от 43 941.76 лв.

Експертът заключава, че по процесните две фактури задължението на [фирма] е в размер на 61 332.12 лв. , а общото задължение на [фирма] към [фирма] е в размер на 61 351.35 лв.

Установява се още, че в счетоводството на ответника [фирма], процесните фактури са осчетоводени при спазване на Закона за счетоводството за хронологично регистриране на стопанските операции и в съответствие с изискванията на СС 2 - отчитане на стоково-материалните запаси. Експертът пояснява, че : задълженията към доставчик се осчетоводяват по кредита на сметка 401- доставчици, а се дебитират при тяхното погасяване. Фактурите, освен по кредита на сметка 401- доставчици, са осчетоводени от ответника по дебита на сметка 304 - стоки - с доставната стойност на всяка една стока и по дебита на сметка 453-1- ДДС за покупките. Всички фактури описани в таблица № 1 били осчетоводени в [фирма], видно от ведомост по аналитични партиди на сметка 401-задължения към доставчици с партида 379 - Коприна О.. Също така били осчетоводени и извършените плащания.

Кредитното салдо по сметка 401-379 - задължение към ищцовото дружество е осчетоводено в размер на 61 351.35 лв.

Установява се чрез експертизата, че в счетоводството на [фирма], процесните фактури и кредитни известия били осчетоводени в съответствие с изискванията на CC18- приходи по отношение на тяхната оценка и признаване по дебита на сметка 411- вземания от клиенти и по кредита на сметка 702/1- приходи от продажби на стока - с данъчната основа на фактурите и по кредита на сметка 4532 - ДДС за продажби. От протокол № 3059/01.04.2014 г. издаден от ТД на НАП, офис Б., приложен към експертизата и приет като доказателство по делото, се констатира, че фактура № [ЕГН]/28.06.2013 г. на стойност 62 072.40 лв. с ДДС и фактура № [ЕГН]/28.06.2013 г. на стойност 50 899.38 лв. с ДДС са включени в дневника за покупки на ответното дружество в месец юни 2013 г. Експертът е изчислил и размера на мораторната лихва като е взел за основа установеният от него размер на дължими от ответника главници по двете фактури. Според експерта, размерът на главницата по фактури № [ЕГН] и № [ЕГН] от 28.06.2013 г. и кредитни известия към датата на плащане - 03.04.2013 г. е в размер на 83 941.76 лв.(62 072.40 лв. + 50 899.38 лв. - 8 484.90 лв. - 6 957.62 лв. - 13 587.50 лв.). На 16.07.2013 г. е издадено кредитно известие в размер на -12 609.64 лв. и тогава главницата намалява на 71 332.12 лв. На 18.07.2013 г. има плащане от страна на [фирма] в размер на 10 000.00 лв. и главницата общо по двете фактури, които са издадени на една и съща дата отново намалява на 61 332.12 лв. Доколкото падежът е посочен с фактурите – на 03.07.2013 г., размерът на лихвата за забава върху главницата от 61 332.12 лв. за периода от 04.07.2013 г. до 30.07.2013 г. експертът посочва, че е в размер на 548.29 лв. детайлизирана в изготвена таблица.

Съдът е допуснал събиране на гласни доказателства за ищеца, чрез разпит на един свидетел – М. Л., счетоводител във фирмата, относно обстоятелството - кое е лицето приело стоките по представените складови разписки. Същият заявява, че стоките, описани във фактурите са натоварени на изпратен от ответника товарен автомобил, управляван от лице с лично име – К..

За установяване имената на това лице и има ли такъв служител при ответника е изискана справка от НАП /л.108/, във връзка с която е изпратена информация, че ответното дружество е сключило на 24.02.2012 г. трудов договор с лицето К. С. Б., с посочен ЕГН, на длъжност – шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона, като договорът не бил прекратен към момента на справката.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са обективно кoмулативно съединени осъдителни искове – за неизпълнение на възникнало задължение по търговско правоотношение, основано на доставка на стоки, или претенцията има своето правно основание в разп. на чл. 327 ТЗ, във вр. с чл.286 ТЗ, във вр. с чл. 79 ал.1 ЗЗД. Претендират се и лихви за забава / мораторна и законна / – на основание чл. 294, ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.1 ЗЗД.

Ответникът не е оспорил по делото, че с ищцовото дружество са в трайни търговски отношения.

В това исково производство, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения /чл. 154, ал.1 от ГПК /.

Договорът за продажба е неформален договор и писмената форма не е условие за неговата действителност и в тази връзка, доколкото се твърди, че не е сключван в писмена форма договор за покупко-продажба, ищецът следва да докаже твърдения с исковата молба факт, че процесните две фактури, от които черпи права - установяват наличие на договор за покупко-продажба между страните, с неговите съществени елементи: вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа си като получател и предавател, съответното време и място; че е изправна страна по сделките, като е изпълнил задължението си да предаде на купувача стоката и услугите в количество, качество и срокове, съобразно договореното между страните; В процесуална тежест на ищеца е и доказването на неизпълнението на ответника търговец по договора за заплащане цената на стоката в уговорения срок.

В тежест на ответника е да установи фактите и обстоятелствата, на които се основават възраженията му. Същият следва да докаже възражението си, че е получил по количество толкова стоки от описаните в процесните фактури - колкото е само заплатил. Ответникът, ако разполага с доказателства, че е погасил задължението си – следва да ги представи на съда.

Съгласно формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на ВКС: решение № 71 от 08.09. 2014 г. по т.дело № 1598 /2013 година, на ІІ т.о.; решение № 96 от 26.11.2009 год., по т.д.№ 380/2008 год., но І т.о.; решение № решение № 30/08.04.2011 год., по т.д.№ 416/2010 год. на І т.о.; решение № 118/05.07.2011 год., по т. д. № 491/2010 год. на ІІ т.о.; решение № 42/2010 год., по т.д.№ 593/2009 год. на ІІ т.о., решение № 211/ 30.01.2012 год., по т.д.№ 1120/2010 год. на ІІ т. о.; № 109 от 07.09.2011 год., по т.д.№ 465/2010 год. на ІІ т.о.; № 92/ 07. 09.2011 год., по т.д.№ 478/2010 год. на ІІ т.о. и др., фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество - ответник, включването им в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по см. на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Нещо повече - според прието в решение № 42/2010 год., по т.д.№ 539/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС и в решение № 92/ 2011 год., по т.д.№ 478/2010 год. на ІІ т.о. и решение № 47/ 2013 год., по т.д.№ 137/2012 год. на ІІ т.о. на ВКС, дори да се счете, че издадената фактура е неистинска/ неавтентична /, или е останала неподписана за „получател” от купувача по договор за търговска продажба, респ. от възложителя по договор за изработка, тя може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен кредит. В решение № 2011/2012 год., по т.д.№ 1120/2010 год. на ІІ т.о. е посочено още, че само по себе си отсъствието на изискуеми се от Закона за счетоводството реквизити във фактурата не е основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата, преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавано само до съдържанието на същия този документ, а е необходимо да се направи с оглед на всички доказателства по делото, вкл. и на тези, относно предприети от страните действия, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуващата облигационна връзка, като вписването на фактурата в дневниците за продажба и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността и в справки - декларации и ползването на данъчен кредит по нея, са обстоятелства несъмнено релевантни за възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което тя е била съставена.

Разгледан по същество, предявеният иск е основателен.

Безспорно установено е в хода на делото, вкл. от неоспореното заключение на изслушаната съдебно счетоводна експертиза, че процесните фактури № 14424 и фактура 14425 /28.06.2013 год. са съставени в съответствие с изискванията на ЗСч., осчетоводени са от ответното търговско дружество по сметка 401/ „Доставчици”, вписана е в дневника за покупки през отчетния период, по дебита на с/ка 304 –стоки и по дебита на сметка 453-1 – ДДС за покупките.

Освен това по фактура 14424 дружеството - ответник е извършвало частично плащане с преводни нареждания общо за 23 587.50 лв. – 13 587.50 лв. на 02.07.2013 г. и 10 000 лв. на 18.07.2013 г. Съставяни са и кредитни известия по фактурите, чиято стойност е отразена от експерта в намаление на дължимата от ответника.

Следователно, преценени отразените във фактурата данни, във вр. с неоспореното заключение на в.л. по изслушаната съдебно счетоводна експертиза и останалите ангажирани писмени и гласни доказателства за осъществените от ответника правни и фактически действия, дават основание да се приеме, че задължението на последния, като купувач, за заплащане цената на описаната в процесните фактури доставени стоки е доказано и то е признато от длъжника по недвусмислен начин.

Съобразено гореизложеното и обстоятелството, че в хода на процеса ответното търговско дружество не е ангажирало доказателства задължението му към ищеца, описано в приложените счетоводни документи –

1. фактура № 14424/28.06.2013 год., с възлизащ остатък на сумата по експертно заключение на 17 390.36 лв. с ДДС, да е погасено до размера на исковата сума, претендирана от ищеца в по-нисък размер от 16 563.31 лв. с ДДС, както и

2. фактура № 14425/28.06.2013 год., с възлизащ остатък на сумата по експертно заключение на 43 941.76 лв. с ДДС, да е погасено до размера на исковата сума, претендирана от ищеца в по-нисък размер от 43 941.75 лв. с ДДС,

дават основание за да се изгради правен извод за основателност на главната искова претенция по чл.327, ал.1 ТЗ, която следва да бъде уважена до размера на претендираната с исковата молба сума по първата фактура с № 14424/28.06.2013год. от 16 563.31 лв. с ДДС, а по втората фактура № 14425/28.06.2013 год. – от 43 941.76 лв. с ДДС.

Въведените в срока по чл.131 ГПК от ответника възражения са неоснователни . Същият е оспорил представените складови разписки от ищеца по делото. Съдът с проекта си за доклад е дал указания на ответното дружество, че подписаният частен документ / каквито са представените по делото стокови разписки/ се ползва с формална доказателствена сила, съгласно чл. 180 ГПК и съставлява доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от лицето подписало документа. Ако подписът е неистински ще бъде оборена формалната му доказателствена сила. Стоковата разписка е и двустранен документ, който ако не съдържа отразени надлежно насрещни изявления на лицата, извършили приемо-предаване, не е годен да удостовери обстоятелствата, за които е съставен.

Стоковата разписка, като частен свидетелстващ документ, има формална доказателствена сила само относно факта на писменото изявление и неговото авторство (не обхваща датата и мястото на издаване така, както са посочени) и като свидетелстващ документ материализира удостоверителното изявление на издателя относно определени факти.

При частните свидетелстващи документи защитата срещу тяхната материална доказателствена сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документа, защото съдът не е обвързан от тази доказателствена сила. Частният свидетелстващ документ няма материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ. Този документ може да бъде оспорван по реда на чл. 193 ГПК относно неговата автентичност, а верността на отразените в него обстоятелства се преценява от съда по вътрешно убеждение, с оглед обстоятелствата по делото.

Доколкото е заявено от ответника оспорване на автентичността на представените от ищеца складови разписки, съдът е дал възможност на ищеца да заяви – ще се ползва ли от представените частни документи и ако ще се ползва от същите - да наведе твърдения относно това - кое лице е автор на изявлението, че е приел за купувача описаните стоки в оспорените складови разписки и какво е неговото качество; чий е подписа, положен за приемател.

Съдът мотивирано се е произнесъл по направеното искане от ответника по чл. 193 ГПК, оставяйки без уважение същото, доколкото към този момент не е имало информация за лицето, положило подписа под тези разписки, като след изискване на справката от НАП – искането не е подновено от ответната страна. Обсъждането на складовите разписки е и безпредметно при изводите на съда за редовното осчетоводяване на процесните фактури в ответното дружество.

С оглед приетата основателност на главния иск, като основателна следва да бъде преценена и акцесорната искова претенция по чл. 84 ал.1 във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно разп. на чл. 84, ал.1, изр.1 ЗЗД - когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. С двете процесни фактури е определен за ден на плащане – 03.07.2013 г. Следователно обезщетение за забава се дължи от 04.07.2013 г. /ищецът я претендира от 03.07.2013 г./ - до датата на исковата молба, която е 29.07.2013 г..

Следователно, началото на длъжниковата забава, което в случая, с оглед възприетото в чл.327, ал.1 ТЗ законово разрешение и наличие на данни за изрично уговорен между страните конкретен срок на плащане е датата, следваща тази, в която не е настъпило плащане, като размерът на акцесорното вземане се преизчислява и съобразно настъпилите междувременно плащания по съответното главно вземане. С оглед на горното , за задължението на ответника по чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.1 ЗЗД за период: 04.07.2013 г. - 29.07.2013 г., съдът ще направи свое изчисление съобразно претендираната сума / доколкото експертът е изчислил по размер лихвата съобразно реалната дължимост по счетоводни данни на главния дълг, а не претендирания с исковата молба в по-нисък размер такъв/. Изчисляването на лихвата бе извършено от съда с помощта на електронен калкулатор/http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/.

На ищеца следва да бъде присъдено по изчисление на съда обезщетение за забавено плащане за периода 04.07.2013 г. – 29.07.2013 г., както следва:

1. по фактура № 14424/28.06.2013 год., с претендиран от ищеца остатък на главница в размер от 16 563.31 лв. с ДДС – обезщетение за забава в размер на 210.69 лв. , като искът за присъждане на разликата до по-високия претендиран от ищеца размер на обезщетение от 240.14 лв., следва да бъде отхвърлен от съда като неоснователен ;

2. по фактура № 14425/28.06.2013 год., с възлизащ остатък на 43 941.75 лв. с ДДС, – обезщетение за забава в размер на 317.99 лв., като искът за присъждане на разликата до по-високия претендиран от ищеца размер на обезщетение от 330.22 лв., следва да бъде отхвърлен от съда като неоснователен .

Съдът ще присъди претендираната законна лихва върху присъдените главници, дължима, считано от завеждане на исковата молба в съда – 29.07.2013 г., като следва да отхвърли искането за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение за забава/мораторна лихва/ за периода след предявяване на иска до окончателното й изплащане – доколкото по делото не бе установена уговорка по чл. 294, ал.2 ТЗ между страните по сключения договор за търговска продажба.

При този изход на делото на касатора, на осн. чл.78, ал.1 ГПК се дължат реално направените деловодни разноски /вкл. и по допуснатото обезпечение/, съобразно уважената част на исковите претенции, които същият своевременно е претендирал. Възможностите по образуваното изпълнително дело във връзка с допуснатото обезпечение се изчерпват с налагане на допуснатия запор върху сметките на длъжника. Не се развива изпълнителен процес на основание изпълнителен титул и основателно направените по обезпечението разноски се претендират в рамките на исковото производство по обезпечения иск.

Ответното търговско дружество не е претендирало разноски.

Затова, като взе предвид приложените договори за правна защита и съдействие, удостоверяващи, реално заплащане на съответното адвокатско възнаграждение, списъка по чл.80 ГПК и депозираните по делото платежни нареждания за внесена д.т. , плащането извършено за в.л. и фактура № 8609/29.08.2013 г. на ЧСИ Т. Л., настоящият съд намира, че следва да се присъди общо сумата от 7 850 лв., а не претендираната от 7 852.50 лв..

Воден от горните мотиви и на основание чл. 327, ал.1 ТЗ, чл. 294 ал.1 ТЗ във вр. с чл. 86, ал.1 и чл. 84 ал.1 ЗЗД, ОС Благоевград

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление : област Б., [община], [населено място], п.к. 2700, ул. „Т" No 25, регистрирано в TP към АВ с ЕИК[ЕИК], с Управител И. Г. С. да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], общ.М., обл.П., ул."К" № 5; регистрирано в TP към АВ с ЕИК[ЕИК]; представлявано от Управителя М. Й, чрез адвокат А. Я. Ш., съдебен адрес: [населено място], ул. "" № 36, ет.6, вх.ЮГ, сумите както следва:

1. 16 563.31 лв./Шестнадесет хиляди петстотин шестдесет и три лева и тридесет и една ст./, остатък от неплатена покупна цена с ДДС по фактура № 14424/28.06.2013 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 29.07.2013 год. до окончателното и изплащане; както и сумата 210.69 лв. с ДДС / двеста и десет лева и шестдесет и девет ст./обезщетение за забава на плащането по тази фактура за периода 04. 07. 2013 год. до 29. 07.2013 год., като отхвърля като неоснователен иска за разликата до по-високия претендиран от ищеца с исковата молба размер на обезщетение за забава от 240.14 лв.с ДДС, както и отхвърля искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за забава за периода след предявяване на иска до окончателното й изплащане;

2. 43 941.75 лв./Четиридесет и три хиляди деветстотин четиридесет и един лев и седемдесет и пет ст./, неплатена покупна цена с ДДС след издадено кредитно известие, по фактура № 14425/28.06.2013 год. , ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 29.07.2013 год. до окончателното и изплащане, както и сумата 317.99 лв.с ДДС /Триста и седемнадесет лева и деветдесет и девет ст./, обезщетение за забава за периода 04. 07. 2013 год. до 29. 07.2013 год., като отхвърля като неоснователен иска за разликата до по-високия претендиран от ищеца с исковата молба размер на обезщетение за забава от 330.22 лв.с ДДС, както и отхвърля искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за забава за периода след предявяване на иска до окончателното й изплащане;

3. както и да заплати деловодни разноски съобразно уважената част на исковете в общ размер на сумата 7 850.00 лв./ Седем хиляди осемстотин и петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд С. - в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: