РЕШЕНИЕ
№ 425
гр. Пловдив, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330108573 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Искова молба на ИЛ. М. К., ЕГН ********** , от гр. ********************* , против
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, и „Файненшънъл България „ ЕООД,
ЕИК *********, и двете - със седалище и адрес на управление в София, бул.
Джавахарлал Неру № 28 ет. 2 офис 40 - 46 , и с искове с правно основание в чл. чл. 22
от Закона за потребителския кредит, чл. 146 от Закона за защита на потребителите и
чл. 26 от ЗЗД.
Твърденията в исковата молба са, че между ищеца и първия ответника имало договор
за паричен заем под № ***********, сключен на дата *********г. По силата на
договора, К. получил назаем сума от 1000 лева, който следвало да върне на девет равни
месечни вноски, ведно със възнаградителна лихва в размер от 40 % годишно и
годишен процент на разходите от 49.03 %, или общо 1173.96 лева; договорена била и
неустойка, дължима в случай, че кредитополучателя не представи договорено
обезпечение на кредитора. С оглед тази договорка, К. сключил с втория ответник
договор за гаранция под същия номер № ***************. Според този договор,
„Файненшънъл България „ ЕООД, ЕИК *********, се задължило да поръчителства за
вземанията на кредитора по договора за потребителски кредит, а от своя страна, К.
следвало да плати гаранционно възнаграждение в общ размер от 1013.04 лева.
Така общия размер на дължимите от ищеца плащания към двете дружества станал
1
2187 лева.
Заемната сума от 1000 лева била изцяло усвоена от К..
Твърди се обаче, че договора за потребителски кредит е недействителен на
основанията по чл. 11 от ЗПК, вр. с чл. 22 от същия закон; отделно са изложени
твърдения, според които част от клаузите в договора са нищожни или недействителни,
поради противоречие с императивна правна норма или поради заобикаляне на
добрите нрави, защото размера на договореното кредиторово възнаграждение
надхвърлял трикратния размер на законната лихва. Действително приложения в
кредитното провоотношение годишен процент на разходите бил различен от
посочения, тъй като в действителния следвало да се включи и възнаграждението на
поръчителя.Това не било направено, при което била налице „заблуждаваща търговска
практика“ като основание за недействителността на договора за потребителски кредит.
Нищожен бил и договора за предоставяне на поръчителство, същият обезпечавал
нищожен договор за кредит, по който плащанията не се дължали. Договорът бил
неравноправен в цялост, тъй като престациите по него били нееквивалентни. С оглед
казаното , се иска от съда да постанови решение , с което да прогласи за нищожни
договорите за кредит под № *********, сключен на дата ***********г., и за
поръчителство под същия номер, да се присъдят разноските по спора, а на
процесуалния представител на ищеца – и хонорар по чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Ответниците оспорват исковете , отричат пороци на договорите или отделни клаузи
от тях. Молят исковете да бъдат отхвърлени и да им се присъдят направените
разноски.
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че ако
възнаграждението поръчителя по договора за поръчителство бъде включено в
годишния процент на разходите по потребителския кредит , същият ще се оскъпи с
още 135.07 % на годишна база .
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът
съобрази следното:
Сключването на двата договора не е спорен по смисъла на чл. 153 от ГПК факт.
Договорът под номер за потребителски кредит под номер ***************г. е
недействителен – нищожен – на основанието по чл. 22 от Закона за потребителския
кредит,тъй като в него няма посочен под никаква форма погасителен план,
включително с посочване на отделните компоненти на вноската ( лихва и главница );
предвидено е било приложение под № 1 по договора , където тези елементи да бъдат
закрепени, но такова не е представено по делото нито от ищеца , нито от ответника (
срв. чл. 2 от договора). Липсата на погасителен план или посочване на отделните
компоненти на вноската съставлява особено тежък порок на договора , тъй като дава
2
възможност на кредитора да твърди различна от договорената поредност на
плащанията, а потребителят не знае какво ( лихва или главница ) плаща с конкретната
вноска . Само заради изложеното , съдът следва да прогласи нищожността на договора
по реда на чл. 22 от Закона за потребителския кредит.
Разпоредбите на Закона за потребителския кредит се прилагат и в случаите, когато
между потребителя и кредитора са сключени няколко договора за кредит, чийто общ
размер надвишава максималния размер, посочен в чл. 4, ал. 1, т. 1, или такива „чието
сключване е с цел или резултат заобикаляне изискванията на закона„, както се е
случило в конкретиката на настоящия случай. Плащанията на гаранционното
възнаграждение са договорени като част от платимата на кредитодателя вноска и по
този начин се заобикаля нормата на чл. 10 ал. 2 от Закона за потребителския кредит ,
като кредитора получава плащания, непредвидени в договора за кредит. Това
нарушение обаче не е пряко свързано със нищожност по смисъла на чл. 22 от ЗПК;
договорката нарушава императивен закон и затова е нищожна по смисъла на чл. 26 от
ЗЗД във връзка с чл. 10 ал. 2 от ЗПК. Съдът обаче следва да отбележи, че исковете,
които релевират нищожност на договор или отделни негови клаузи, следва да се
разгледат в поредност от специален към общ закон, доколкото никой договор не може
да е нищожен на повече от едно основание; нормата на чл. 26 от ЗЗД е обща по
отношение както на специалния чл. 22 от ЗПК, така и по отношение на чл. 146 от
Закона за защита на потребителите.
Не е нищожна сама по себе си клауза в договор, която предвижда задължение на
длъжника да представи обезпечение на вземането на кредитора ; няма пречка да се
обещава действие на трето лице. Не е нищожен в целостта си и договор, с който
третото лице поръчителства за изпълнението от страна на длъжника.
Нищожна е обаче на основанието по чл. 143 ал. 1 т . 20 от Закона за защита на
потребителите клауза в някой от двата типа коментирани договори, която предвижда
безусловно възнаграждание на поръчителя- такова , което се дължи дори в случай , че
длъжникът по договора за кредит изпълни задължението си точно. Такава клауза е по
дефиниция нееквивалентна, тъй като налага задължение на длъжника – потребител,
срещу което същият не получава насрещна престация. Горното важи с особена сила
тогава, когато кредитодателя и третото лице – поръчител са свързани лица по смисъла
на §1 от Търговския закон и същевременно гаранционното възнаграждение се
доближава или надхвърля размера на плащанията, дължими по договора за кредит. На
практика, отсъства втори патримониум, срещу който кредиторът да насочи
изпълнение на вземането си, като вместо това , задължението за плащане е изцяло в
тежест на потребителя. С оглед казаното, съдът следва да приложи нормата на чл. 143
ал. 1 т. 20 от Закона за защита на потребителите и да прогласи само нищожност на
клаузата на чл. 3 от договора за предоставяне на поръчителство под номер
3
****************г. Искът да се прогласи нищожност на целия договор не е
основателен, каза се, няма пречка третото лице да обезпечи със свое имущество
вземането на кредитора по договора за кредит.
Разноските по иска се присъждат в тежест на ответниците,
Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца
и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се
определя да е минималния такъв, изчислен по реда на чл. 7 от Тарифата по чл. 36 от
Закона за адвокатурата, съобразно цената на всеки от исковете.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 ,
сграда „Силвър Център“ ,ет. 2 офис 40 -46, че е нищожен на основанието по чл. 22 от Закона
за потребителския кредит договор № *********, сключен на дата **********г. с ищеца ИЛ.
М. К., ЕГН ********** , от гр. ************************.
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40
-46 да заплати на ИЛ. М. К., ЕГН ********** , от *******************************,
сумата от 50 лева разноски по делото.
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“ ,ет. 2 офис
40 -46 да заплати на Е.Г. И. – М. , личен номер на адвокат **********, адрес на дейност
******************, сумата от 312.17 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
Отхвърля исковете на ИЛ. М. К., ЕГН ********** , от гр. ******************, да се
прогласи по отношение на ответника „Файненшънъл България „ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру № 28 ет. 2 офис 40 -
46, нищожност на договора за кредит под № **************, сключен на дата
************г., на основанията по чл. 26 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл.
22 от Закона за потребителския кредит, като неоснователни.
Признава за установено по отношение на ответника „Файненшънъл България „ ЕООД,
4
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ №
28 , сграда „Силвър Център“ ,ет. 2 офис 40 -46, че е нищожна на основанието по чл. 146 от
Закона за защита на потребителите клаузата на чл. 3 от договор за поръчителство №
*****************, сключен на дата **********г. с ищеца ИЛ. М. К., ЕГН ********** , от
гр. ***********************.
Осъжда „Файненшънъл България „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40
-46 да заплати на ИЛ. М. К., ЕГН ********** , от гр.*******************************,
сумата от 50 лева разноски по делото ( държавна такса).
Осъжда „Файненшънъл България „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“ ,ет. 2 офис
40 -46 да заплати на *****************. , личен номер на адвокат **********, адрес на
дейност **************************, сумата от 300.91 лева хонорар по делото, на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5