О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6173
/ 06.08.2019 год.,
гр. Бургас
Бургаският
районен съд, XXXVII – ми състав, в закрито заседание на шести август две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен
съдия: Асен Радев
като разгледа докладваното
от съдията Радев гр.д. № 5569 / 2019 год. по описа на Бургаския районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.130 от ГПК.
Образувано е по искова
молба на М.Х.Т. против Д.А.М., за установяване със сила на пресъдено нещо между
страните на престъпно обстоятелство - извършени от Ангел Димитров М. - наследодател
на ответника, престъпления по чл.252, ал.2 вр. с ал.1 от НК - умишлено
извършване на банкови или други финансови сделки по занятие, когато за тяхното
извършване се изисква разрешение, както следва:
- през м.февруари
2008 год. в гр.Поморие е предоставил на ищеца заем в размер на 13000 евро, при
лихва от 755 евро за половин месец, за обезпечаване на което вземане на
28.02.2008 год. е издаден запис на заповед за сумата от 13755 евро, с падеж на
15.03.2008 год. и издател - М.Т.;
- на 27.03.2008
год. в гр.Поморие е предоставил на ищеца заем в размер на 37555 евро за срок от
шест месеца, при лихва от 10 % месечно, което вземане е обезпечено с издаден от
М.Т. запис на заповед за сумата от 60090 евро, с падеж на 27.09.2008 год.
Ищецът твърди, че
с окончателно решение на ВКС е отменено решението на БАС и потвърденото с него
решение на БОС, като е признато за установено, че дължи на наследодателя на
ответника сумата от 73845 евро по описаните по-горе два записа на заповед, за
които вземания по ч.гр.д.№ 43/2009 год. на НРС са издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист.
Изтъква, че в
периода след 2007 год., във връзка с равивания от него бизнес, е изпитвал
финансови затруднения, поради което се обърнал към наследодателя на ответника
за финансиране. Последният му отпуснал първия заем, по които били върнати 11200
евро, а после му отпуснал втория заем, включвайки в задължението невърнатата
част от първия. По втория заем погасил 12555
евро, след което изпаднал в забава, но независимо от извършените плащания,
Ангел М. образувал заповедното производство.
Освен това
поддържа, че през 2012 год. е образувано наказателно производство срещу Ангел М.
за извършени от него престъпления по чл.252, ал.2 вр. с ал.1 от НК, което било
прекратено, поради смъртта на дееца, както и че установявайки по настоящия ред
извършените престъпления, ще се снабди с основание за отмяна на влязлото в сила
решение на ВКС по реда на чл.303, ал.1, т.2 от ГПК, в което производство ще се
изследва и възражението на ищеца, че записите на заповед обезпечавали
изпълнение каузално правоотношение, за вземания, почиващи на извършено
престъпление.
Въз основа на
така изложените в исковата молба обстоятелства, съдът намира, че у ищеца липсва
правен интерес, който да бъде защитен чрез иск по чл.124, ал.5 от ГПК.
Абсолютни
процесуални предпоставки за разглеждане на предявения иск по чл. 124, ал.
5 ГПК са престъпното обстоятелство да е от значение за едно гражданско
правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение и наказателното
производство да не може да бъде възбудено или да е прекратено на някое от
основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 или да е спряно на някое от основанията по
чл. 25, т. 2 или чл. 26 НПК.
В производството
по чл.422 от ГПК, относно съществуването на вземанията по процесните записи на
заповед, въз основа на които наследодателят на настоящия ответник се е снабдил
със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, подлежат на доказване
всички факти и обстоятелства, на които последният основава вземането си, в
случая - редовен от запис на заповед, установяващ задължение на
ответника-настоящ ищец да му заплати определена сума. В своя защита последният
е могъл (но не е сторил това, видно от решението на ВКС по гр.д.№ 813/2010
год.) да релевира всички правоизключващи и правопогасяващи възражения -
абсолютни и относителни, вкл. черпените от съществуващо между страните каузално
правоотношение, като наведе съответните твърдения. Поради това, дори да се
докаже твърдяното престъпно обстоятелство, то няма да обоснове разглеждането на
възражения, които не са били въведени в предмета на спора по чл.422 от ГПК и не
са разгледани, респ. решението не е основано на тях и престъпното обстоятелство.
Както се каза - с окончателното
гр.д.№ 813 / 2010 год. на ВКС е прието за установено по отношение на ищеца, че
същият дължи на наследодателя на ответника суми по процесните два броя записи
на заповед. Изрично е посочено в решението, че заемно правоотношение между
страните, като каузално такова, не е било предмет на делото. Впрочем, тъкмо
ищецът е твърдял липса на заемно правоотношение между и не се е позовавал на
престъпно обстоятелство, свързано със заемните правоотношения.
Следователно,
предявявайки настоящия иск за установяване на престъпно обстоятелство, основано
на каузално правоотношение - предоставяне на заеми, било то с или без лиценз,
ищецът се домогва да преодолее свой процесуален пропуск. Но с оглед предмета на
спора по т.д. № 331 / 2009 год. на БОС, в.гр.д. № 15/2010 год. на БАС и гр.д. №
813 / 2010 год. на ВКС, дори да се докаже наличието на престъпно обстоятелство
по повод сключване на двата договора за заем, доколкото същите не са били
въведени като предмет на спора по посочените дела, то не би могло да обслужи
някое от основанията по чл.303 от ГПК. (Така О-№181-2019, IV г. о.).
Ето
защо, на основание чл.130 от ГПК, Бургаският районен
съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 5569 / 2019 год. на БРС, поради недопустимост.
Определението
подлежи на обжалване пред БОС, в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия :