Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Сливен, 21.11.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ
БЛЕЦОВА
СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
при секретаря Радост
Гърдева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №487 по описа за 2018 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №1202/19.10.2018г. по
гр.д.№5272/2018г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено,
че С.К.М. е осъществил на 01.09.2018г. домашно насилие спрямо съпругата си С.А.М.,
изразяващо се в упражняването на физическо насилие – дърпане, удряне с юмруци в
лицето и тялото, душене и скубане и упражняването на психическо насилие над нея
– отправянето на обиди, закани и псувни, като са му наложени следните мерки за
защита срещу домашно насилие: задължаване извършителят да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо С.М.; отстраняване на извършителя от
съвместно обитаваното с молителката жилище, находящо
се в гр.Сливен, ул.“Верила“ 1-Б-21 за срок от 18 месеца; забрана извършителят
да доближава на разстояние по-близко от 100 метра жилището, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на С.М. за срок от 18 месеца; задължен е С.М.
да посещава специализирани програми. На извършителя С.М. е наложена глоба в
размер на 600лв. и е осъден да заплати държавна такса и разноски в полза на
молителката.
Въззивната жалба е подадена от
ответника по молбата за защита от домашно насилие С.К.М. чрез пълномощника адв. Ю.Я. и с нея се атакува решението изцяло.
В жалбата си, въззивникът М. чрез
пълномощника адв.Я. посочва, че обжалваното решение е
неправилно, поради допуснати процесуални нарушения, довели до непълнота на
фактите и доказателствата по делото, както и до непълна обоснованост на
същото.Посочва, че поради недопускане от съда на свидетели по делото,
фактическите изводи на съда били непълни и неточни. На първо място посочва, че
неправилно съдът е приел молбата за допустима, тъй като акта на насилие,
посочен в нея бил от 01.09.2018г., а молбата за защита е от 02.10.2018г. На
следващо място посочва, че неправилно съдът не допуснал всички пет свидетели,
водени от него в с.з. под предлог, че не били посочени конкретни обстоятелства,
които ще установяват. Счита, че в искането за допускане на свидетели били
посочени обстоятелствата, които ще се доказват чрез свидетелите. С
недопускането на 3 от 5 свидетеля, въззивникът счита,
че е лишен от право да участва в събиране на доказателствени
средства и фактическата обстановка останала неизяснена. На следващо място
излага съображения защо счита за неправилно кредитирането на показанията на
свидетелите, водени от молителката – техните две дъщери, като ги счита за
заинтересовани от изхода на делото. Счита, че е налице разминаване между
посочените в медицинското свидетелство, прието като доказателство по делото
увреждания на молителката и приетите от съда в диспозитива
на решението увреждания, явяващи се домашно насилие. Посочва, че изложеното в
декларацията по чл.9 от ЗЗДН не отговаря на обективната истина, видно от
показанията на свидетелите д-р К. и П. С.. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение, като
неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново за липса на домашно насилие.
Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от другата
страна – молителката в първоинстанционното
производство С.А.М. чрез пълномощник адв. П.Н..
В същия срок няма подадена
насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна оспорва подадената въззивна
жалба като неоснователна. Излага подробни контра аргументи на изложените в
жалбата съображения. Посочва, че молбата за защита е подадена по пощата и е
спазен 1-месечния срок. Счита, че оплакванията във връзка с допуснатите
свидетели и техния брой са несъстоятелни, като съдът е спазил принципа на равнопоставеност на страните в процеса. Освен това и с
жалбата са посочени обстоятелства относно минали периоди и неотносими
съм спора. Свидетелите не били очевидци на акта на домашно насилие. Прави
анализ на свидетелските показания и писмените доказателства, събрани по делото,
като счита, че преценката на съда относно кредитирането им е правилна. Моли
съда да остави без уважение доказателственото искане
на въззивника и да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
С Определение от
08.11.2018г., постановено по настоящото дело по реда на чл.267, ал.1 от ГПК, въззивният съд е оставил без уважение като неоснователно
направеното с въззивната жалба доказателствено
искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на още трима свидетели.
В с.з., въззивникът
С.М., редовно призован, се явява
лично и с процесуален представител по пълномощие адв.
Ю.Я., който поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Посочва, че не е
налице домашно насилие и моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно
решение и да постанови ново, с което да отхвърли молбата за защита. Евентуално
моли въззивният съд да редуцира наложените мерки за
защита и срока и, като го намира за прекомерен. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата С.М., редовно призована, в
съдебно заседание не се явява. Представлява се от пълномощник адв. Д., която оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Поддържа изложените в отговора съображения. Моли съда
да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.
Претендира присъждане на направените пред въззивната
инстанция разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването,
чрез постановилия атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна
проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
С оглед възражението,
направено с въззивната жалба, за недопустимост, с
оглед твърдяното просрочие на молбата за защита,
съдът след проверка, намира същото за неоснователно. Твърденият акт за
извършено домашно насилие е от 01.09.2018г. Молбата за защита е подадена по
пощата с пощенско клеймо от 28.09.2018г. Следователно, съгласно разпоредбата на
чл.62, ал.2, изр. първо от ГПК, молбата е подадена в законоустановения
1-месечен срок от акта на домашно насилие /чл.10, ал.1 от ЗЗДН/.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, което е обжалвано изцяло, настоящата инстанция,
след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е частично неправилно
и незаконосъобразно по отношение на
наложените мерки за защита и определения срок.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения
материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към
нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ правните
изводи на районния съд относно осъществяването на акт на домашно насилие от
страна на ответника по молбата спрямо молителката, които изводи са обосновани и
намират опора в материалноправните норми, приложими
към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими
и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивната жалба оплаквания относно неосъществяването на
акт на домашно насилие са неоснователни.
Искането за защита е насочено спрямо лице, измежду
тези, посочени в разпоредбата на чл.3, т.1 от ЗЗДН – спрямо съпруг.
Разгледана по същество молбата за защита е
основателна.
От събраните пред районния
съд писмени и гласни доказателства, ценени в тяхната съвкупност, се установява
по безспорен начин твърдения от молителката факт на осъществено на 01.09.2018г.
около 21,00 часа домашно насилие по
отношение на нея от страна на нейния съпруг, явяващ се акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, изразяващо се във физическо
насилие – нанесени удари в областта на главата и лицето, крайниците и тялото, като са съсредоточени в
дясно.
От приетите и кредитирани
от районния и от въззивния съд писмени доказателства
се установява по безспорен начин наличието на категорични следи от нанесени
удари в дясната част на тялото, така, както е твърдяла молителката /в молбата и
така, както са описани в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН/. От фиша за
извършен преглед в спешното отделение в 00,55часа на 02.09.2018г. се установява
по безспорен начин наличие на екскориации по дясна предмишница, десен хълбок, дясна буза, ведно с оток на
дясна буза. Съдебномедицинското удостоверение от 04.09.2018г. потвърждава
продължаващите към него момент болки в дясна скулна
област, дясна половина на кръста и в дясна поясна
област, които се засилвали при опипване с ръка и при раздвижване на снагата
/болките в кръста и поясната област/. Съдът не
констатира противоречия между описаните в медицинската документация травматични
увреждания и посоченото от самата молителка /в молбата и декларацията/,
потвърдени от показанията на свид. В. М. – Д. и свид. П.Х.. Следва да се посочи, че неконкретизацията на
точната половина от тялото /в случая – дясната/, в която са безспорно и
правилно констатираните от съда и описани в решението увреждания, причинени на
молителката в резултат на нанесените от съпруга й удари, не опровергават извода
за причинено домашно насилие върху молителката от страна на ответника. Това не
е порок, който да доведе до неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение. Налице е по-скоро непълно описване на травматичните увреждания, но
това, както бе посочено не променя правилния извод за безспорно упражнен спрямо
молителката акт на домашно насилие. Този
извод на първоинстанционния съд е правилен и
законосъобразен.
От свидетелските показания
се установява и безспорно причинено психическо насилие от страна на ответника –
въззивник спрямо молителката. Установено е от
показанията на свид.М. – Д., която е чула по телефона
отправянето на ругатни, псувни, заплахи, обиди от ответника спрямо молителката.
През цялото време на тази „словестна атака“
свидетелката е била на телефона при установена и непрекъсната връзка с телефона
на молителката и е възприела, чула всичко, което ответникът е отправил като
псувни, ругатни и закани спрямо съпругата си.
Районният съд е направил
обоснован и обстоен анализ на събраните по делото гласни доказателства, като е
посочил защо кредитира показанията на двете свидетелки – дъщери на страните. Въззивната инстанция кредитира също показанията на свид.М.-Д. и свид. Х., тъй като първата,
както бе отбелязано е възприела непосредствено по телефона извършеното
психическо насилие и е чула виковете от болка на майка си и опитите й да се
отскубне от ответника и да излезе от къщата. Втората свидетелка е видяла
молителката непосредствено след акта на насилие, в момента, в който тя слязла
от колата пред дома на свид. Д. и е възприела
състоянието й малко след акта на насилие. Показанията на двете свидетелки са
непротиворечиви, взаимно се допълват и се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства. Следва да се отбележи, че двете свидетелки са в една и съща
родствена връзка с двете страни по делото – техни дъщери и съда не приема, че
са по-заинтересовани от изхода на спора в полза на майка си, отколкото спрямо
баща си. Освен това техните показания не се опровергават от показанията на
другите двама свидетели, които не са очевидци на целия инцидент. Свидетелите на
ответника са възприели, също само слухово, скандала между страните в неговата
втора част - развил се извън къщата, на двора, при опита на молителката да
избяга и да се качи в колата, с която да напусне вилата. Именно, поради факта,
че свидетелите К. и С. са присъствали само в края на скандала при опита на
молителката да се качи в колата и да напусне вилата, те не са възприели по
никакъв начин случилото се преди това във вилата и показанията им не могат да
се считат за доказателство, че не е имало физическо и психическо насилие от
страна на ответника спрямо съпругата му, което е осъществено вътре във вилата.
Въпросът дали молителката е ударила по устната ответника при отиването си към
колата е обсъден подробно от районния съд, който е приел, че това действие е
било при самозащита в опита си да избяга от ответника и да се качи в колата,
което въззивният състав споделя. Свид.
К. дори не е възприел този факт, а само е чул разправия, викове и се е прибрал
в къщи, за да не става „сеирджия“. Поради това той не е свидетел-очевидец на
случилото се. Свид.С. също е възприел само края на
кавгата, пренесена в двора, докато молителката се качвала в колата и напускала
вилата. Поради това техните показания не оборват, опровергават установения факт
на осъществено домашно насилие на ответника спрямо молителката.
С оглед изложеното, съдът намира, че ответникът е осъществил
физическо и психическо насилие спрямо молителката, което се явява основание за
предприемане на мерки за защита срещу него.
Мерките за защита, които могат да се наложат са
изброени изчерпателно в чл.5, ал.1 от ЗЗДН. Съдът след като прецени осъщественото
от ответника домашно насилие, заплахата, която той представлява за молителката и
необходимостта от осигуряване на защита за нея. Съдът не е обвързан от исканите
от молителката мерки за защита. Настоящата инстанция намира за подходящи и
правилно определени следните, наложени от районния съд с обжалваното решение
мерки: задължаване извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие,
както и забрана ответника да приближава молителката, жилището и местоработата й
/макар и старата такава да е напусната от молителката, няма пречки тя
евентуално да започне работа на ново работно място/ на разстояние от 100 метра.
Районният съд правилно е отстранил ответника от съвместно обитаваното с
молителката – пострадалата жилище.
Съдът намира обаче за неправилно наложени мерките
забрана на ответника да приближава местата за социални контакти и отдих на
молителката и посещаване на специализирани програми.
По отношение на местата за социални контакти и отдих
следва да се отбележи, че същите не са индивидуализирани по делото по никакъв
начин и не могат да бъдат и определяеми, тъй като са строго специфични за всеки
отделен човек. Общото налагане на тази мярка без конкретизиране на местата за
социални контакти и отдих на молителката прави реално неизпълнима заповедта за
защита, като не могат да се постигнат целите на тази мярка, а от друга страна
води до недопустимо ограничаване правата на ответника.
По отношение на другата мярка – посещаване на
специализирани програми, следва да се посочи, че по делото не е установено има
ли въобще, респ. какви специализирани програми се предоставят на територията на
Община Сливен. Районният съд не е посочил конкретно каква програма и
осъществявана от коя институция задължава ответника да посещава. По този начин
тази мярка се явява безпредметна и реално неосъществима.
Поради това, решението на районния съд в частта
относно налагането на тези две мерки следва да бъде отменено.
По отношение на срока, за който мерките за защита са
наложени - 18 месеца, въззивният състав счита, че
същият е необосновано завишен, определен в максималната, допустима от закона
продължителност без да са налице обуславящи обстоятелства за този максимален
размер. С оглед осъществения акт на насилие, отношенията между страните и
останалите обстоятелства, взети предвид от съда, въззивният
състав намира за подходящ срок от 12 месеца. Поради това първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е определен срок над
12-месечния такъв.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдьт
е наложил на ответника глоба, която е определена в размер от 600 лева, който е
средния такъв и въззивният съд го намира за подходящ.
Тъй като обжалваното първоинстанционно решение на практика е изменено от въззивната инстанция в частта относно наложените мерки за
защита и срока на същите, то съдът следва на основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН да
издаде нова заповед за защита, като
отмени тази, издадена от първоинстанционния съд.
С оглед изхода на спора по основополагащия въпрос –
осъществен акт на домашно насилие, правилно разноските в първоинстанционното
производство са възложени върху ответника. Ответникът - въззивник
следва да понесе и разноските направени от въззиваемата
в настоящото производство в доказания размер от 400лв. и да понесе своите разноски
така, както ги е направил.
Въззивникът – ответник по молбата за
защита от домашно насилие не е заплатил дължимата за въззивното
обжалване държавна такса в размер на 12,50лв., поради което следва да бъде
осъден да я заплати по сметка на СлОС.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
първоинстанционно Решение №1202/19.10.2018г. постановено по гр.д.№5272/2018г. по описа на
Сливенски районен съд в частта, с
която на С.К.М. са наложени следните мерки за защита срещу домашно насилие:
забрана да доближава на разстояние по-малко от 100 метра местата за социални
контакти и отдих на С.А.М. и задължение да посещава специализирани програми, както и в частта, с която е определен
срок на мерките за защита над този от 12
месеца, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Заповед №19 от 19.10.2018г.,
издадена по гр.д.№5272/2018г. по описа на Сливенски районен съд.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
нова заповед за наложените мерки за
защита от домашно насилие, съгласно настоящото решение, която подлежи на
незабавно изпълнение.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №1202/19.10.2018г. постановено по гр.д.№5272/2018г. по описа на Сливенски
районен съд в останалата част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА С.К.М. с ЕГН ********** *** да заплати на С.А.М. с ЕГН ********** *** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 400лв.
ОСЪЖДА С.К.М. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на съдебната власт по сметка на СлОС държавна такса за въззивното
обжалване в размер на 12,50лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.