Р Е Ш Е Н И Е
№ 1646 25.11.2020г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС,
първи състав, в открито заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Димитър
Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 1461 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на К.В.В. и М.Т.М., двамата със съдебен адрес:***, представлявани от
пълномощника – адвокат Л.А. от БАК /пълномощни на л.86 и 87 от делото/, против
Отказ № 17-104 от 28.05.2020г. на Началника на Служба по геодезия, картография
и кадастър (СГКК)-гр.Бургас, за изменение на одобрената със Заповед № РД-18-60
от 15.09.2006г. на ИД на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на
гр.Ахелой, който отказ е постановен по преписка- вх.№ 01-113621 от 04.03.2020г.
на СГКК-гр.Бургас. Сочи се, че отказът е незаконосъобразен, тъй като е
постановен въпреки „безспорните писмени документи“ представени от
жалбоподателите /заявители/, налагащи исканата промяна в КК и КР на гр.Ахелой.
Сочат се придобивните основания за наличието на вещни права. Позовават се на
влязла в сила заповед от 30.10.2013г. на Община Поморие, с която било наредено
да се премахне масивна ограда и „Барбекю с пещ“, изградени на имотната граница
между имота на единия жалбоподател и друг поземлен имот. Сочи се, че след
изпълнение на заповедта и събаряне на посочените обекти „между нас възникнаха
спорове, недоразумения, къде трябва да бъде поставена оградата“, но до момента
на подаване на жалбата, считано от 2018г. нямало ограда между тях.
Ответната страна-
Началника на СГКК-гр.Бургас, се представлява по делото от упълномощен адвокат,
който оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й, като неоснователна.
Представя се административната преписка, свързана с постановяване на оспорения
изричен отказ. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски.
Заинтересованите
страни: С.И.П., Н.В.С., Т.В.С. и Л.Г.А., редовно призовани не се явяват в
съдебно заседание и не се представляват. Страните Н.В.С. и Т.В.С. в писмено възражение по
същество оспорват жалбата.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ГР.БУРГАС, като обсъди доводите
и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства,
въз основа разпоредбите на закона, намери за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА и подлежи на разглеждане
по същество. Оспорването е направено от активно легитимирани субекти- адресати
на акта, който е неблагоприятен за жалбоподателите- физически лица, тъй като е
постановен отказ по искано изменение на КК и КР на гр.Ахелой, тъй като и
двамата са възложители на проекта за изменение. Оспорването е направено в
преклузивния срок, съгласно чл.149 от АПК, тъй като не са налице доказателства
за противното. Обжалваният изричен отказ има характер на индивидуален
административен акт –волеизявление на овластен административен орган, пораждащо
конкретни неблагоприятни последици за адресата, респективно подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
По
съществото на спора, от фактическа страна се установява следното:
Със заявление,
вх.№ 01-113621 от 04.03.2020г. (л.51 от
делото) К.В.В. е сезирал СГКК-гр.Бургас с искане за нанасяне на настъпили
промени в КК и КРНИ на гр.Ахелой. Видно от представеният проект и приложенията,
вкл. Обяснителна записка /л.55 от делото/, иска се изменение на КК на
населеното място, с цел прилагане на ПУП-ПР за поземлени имоти, с
идентификатори **.110 и **.111. Сочи се,
че засегнати от това изменение са имотите, както следва: ПИ **.104, ПИ **.110,
ПИ **.111 и ПИ **.112. Приложени са удостоверение за приемане на проект за изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-58114 от 27.02.2020г. за
поземлен имот **.111, скица-проект за промяна на кадастралната карта за ПИ **.104,
ПИ **.110, ПИ **.111 и ПИ **.112. Към заявлението е приложен и протокол за
извършено трасиране, означаване и координиране на проектни поземлени имоти ПИ **.110
и ПИ **.111.
Възложители на
проекта са М.Т.М., К.В.В. и С.И.П.. Представени са документи, легитимиращи
лицата като носители на вещни права, сред които протокол за съдебна делба № 37
от 19.03.1975г., пет броя нотариални актове и договор за продажба. В
обяснителната записка се сочи, че с исканото изменение се променят границите
със съседните поземлени имоти, с оглед действащата регулация и приложените
документи за собственост. Описано е и обстоятелството, че Община Поморие е
издала заповед от 22.08.2016г., за премахване на „Барбекю с пещ“ в ПИ **.104,
на границата с ПИ **.111 и заповед от 30.10.2013г. на общината за премахване на
„Масивна ограда“ в същия имот, като се прилага и комбинирана скица.
Видно от
приложените документи, като собственици на засегнатите от исканото изменение
недвижими имоти се легитимират лицата, както следва:
ПИ **.104 – Т.В.С.
и Н.В.С.;
ПИ **.110 – М.Т.М.;
ПИ **.111– К.В.В. и С.И.П.;
ПИ **.112 – Л.Г.А.
/наследник на Георги Райков А. и Кица
Христова Арнаудова/;
С уведомление,
изх.№ 24-6560 от 11.03.2020г. (л.45 от делото) носителите на вещни права в
посочените имоти са известени за подаденото от собственика К.В.В. заявление и
исканото изменение. жалбоподателките Анастасия Димитрова Ганкова и Иванка
Димитрова Костадинова били уведомени за започналото производство по така
депозираното заявление за промяна границите на описаните недвижими имоти,
собственост на тези лица, с оглед привеждане в съответствие с
дворищно-регулационните линии и документи за собственост.
С възражение-
вх.№ 02-347 от 31.03.2020г., подадено от Н.В.С. и Т.В.С. (л.35 от делото) двамата собственици сочат, че имат възражение
относно този проект, с който се засяга собствения им имот ПИ **.104 и
по-конкретно се засяга външна ограда и постройка тип „навес“. Представени са
писмени доказателства. Описва се, че е издадено удостоверение за търпимост от
02.06.2005г., което и представят към възражението. Сочи се, имотът на двамата е
придобит през 1975г., а заявителите се позовавали на по-стара кадастрална карта
от преди годината, когато бил придобит имота на подалите възражението
собственици, съответно се обосновават и с протокол № 18 от 17.05.1975г. за
дадена строителна линия и определено ниво, респективно на строителен протокол
от 01.06.1983г. /относно „външната ограда“/.
При анализа на
постъпилите по преписката документи, като съобразил становищата и доводите на
страните, ответният административен орган постановил писмен Отказ по подаденото
заявление, обективиран в писмо – изх.№ 17-104 от 28.05.2020г. /л.33 и сл. от делото/. Същият е
мотивиран с подаденото възражение на двама от собствениците на засегнатите
имоти и представените от тях доказателства. Сочи се, че границите по документи
за собственост между засегнатите от изменението ПИ съответстват на границите в
плана за регулация, но границите между четирите имота обхванати от исканото
изменение, описани по-горе в кадастралната карта не съвпадат с границите по
плана за регулация и документите за собственост. Като изложил фактическите си
констатации относно съпоставяне на границите, органът обосновал извод, че е
налице спор за материално право между носителите на вещни права, участници в
това административно производство. Позовал се нормата на чл.54, ал.2 от ЗКИР,
според която при наличие на такъв спор във връзка с отстраняване на грешка или
непълнота, че отстраняването й се извършва след решаване на спора по съдебен
ред.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът обосновава следните правни изводи:
|
Съгласно
чл.2, ал.1 ЗКИР кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на
територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално
състояние и съхранявани по установен от този закон ред.
Според чл.51, ал.1 ЗКИР, кадастралната
карта и кадастралните регистри
се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1.
изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила
на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2.
непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка. Измененията в кадастралната карта и
кадастралните регистри по ал.1 се извършват от службата
по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота /ал.2/. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри
се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в
закон, или въз основа на служебно
постъпила информация от ведомство или община – ал.3. За извършване на измененията
в кадастралната карта се изработва проект в цифров вид във формата по чл.12, т.5, в който новообразуваните
имоти са индивидуализи-рани с граници и идентификатор. Проектът се изработва от
правоспособно лице по кадастър. Изработеният
проект се подава в цифров вид по електронен път /ал.5/.
Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1 ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или
поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени
доказателства и проект за
изменение на кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти. Съгласно указаното от законодателя, в
текста на ал.2, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след
решаване на спора по съдебен ред. Едва влязлото
в сила съдебно решение, придружено от проект за
изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър,
е основание за изменение на кадастралната карта по
реда на чл.53а, т.1. Измененията в кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти при
отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на
службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.
Заповедта се придружава от скица-проект. Заповедта за
одобряване на изменението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния
кодекс на заинтересованите лица, чиито права са
засегнати от изменението /чл.54, ал.4 ЗКИР/.
В случаят е спазена процедурата по
сезиране на компетентния орган с направеното искане за изменение на КК и КР на
гр.Ахелой относно изменение границите на описаните четири недвижими имота.
Издаденият писмен отказ представлява индивидуален административен акт, издаден
от компетентния орган, съгласно
разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗКИР и в кръга на неговите правомощия. Спазена е и
изискуемата писмена форма за
издаване на акта.
При осъществяване на съдебния
контрол по законосъобразност на постановения изричен отказ, в контекста на
правомощията си по чл.168, вр. с чл.146 от АПК, съдът не констатира съществени
нарушения на производствените правила в хода на административното производство.
Това е така, предвид факта, че органът стриктно е изпълнил задължението си по
чл.26, ал.1 от АПК да уведоми заинтересованите лица за започналата процедура по
подадено заявление с така направеното искане за изменение на границите, при
което са охранени правата на субектите, носители на вещни права в
имотите.Предоставена е възможност на участниците да направят възражения,
респективно да представят доказателства, което и било сторено от двете лица,
изразяващи несъгласие със заявлението.
Административният орган е изследвал
релевантните към процесният казус факти. Показателно за това е излагането на
конкретни фактически и правни основания за постановения изричен отказ, по
процесното заявление за изменение на КК и КР на гр.Ахелой. В този смисъл, актът
е надлежно мотивиран, в съответствие с указаното в императивната норма на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Наред с изложеното, не се констатират и
нарушения на норми от приложимия материален закон, а постановяният
административен акт съответства изцяло на законовите цели. Това е така, поради
следното:
С подадено възражение от част от
собствениците, а именно лицата Н.С. и Т.С., са депозирани документи, въз основа
на които двамата се противопоставят на исканото изменение. Действително, в
случаят административният орган е сигнализиран за съществуващ спор за
материално право. Като анализирал приложените документи и наведените доводи на
участниците в производството, ответникът обосновал заключението си, че
границата, по която собствениците на имотите ПИ **.104 от една страна и на имотите ПИ **.110 и ПИ **.111
от друга, владеят имотите си не съответства на границата между УПИ VIII-62 от една страна, съответно УПИ IX-63 и УПИ XI-63 от друга в плана за
регулация, а също така с подаденото възражение
очевидно се онагледява и липсата на съгласие за нейното изменение. Нещо
повече, самите жалбоподатели сочат че е налице такъв спор, с оглед заявеното от
пълномощника им и в нарочна молба /л.85
от делото/, в която се сочи, че „..се
подготвят необходимите документи за предявяване на иск и установяване на
спорния терен от 32 кв.м. със собствениците на УПИ VIII-62, с идентификатор **по плана на гр.Ахелой.“
При наличие на такъв спор за
материално право, съгласно чл.54, ал.2 от ЗКИР, следва да се
изготви комбинирана скица с отразяване на спорните части от имота, а
претендираната непълнота или грешка,следва да се отстрани в кадастралната карта
и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект, но след решаване на спора по съдебен ред, т.е. след приключване на отделно исково
производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на присъдено
нещо за тях /в този смисъл е Решение №
14947/06.12.2017 г. по адм.дело № 5571/2017 г. на ВАС, ІІ отделение/.
Както приема и съдебната практика /например Решение № 12328 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д.
№ 12301/2018 г., II о./, „двете предпоставки – фигуриране в КР като носители на права и изрично
изразено несъгласие с промяната, са достатъчни да се приеме, че е повдигнат
спор за материално право, с оглед наличието на основание за промяна границите на имотите, което несъмнено
засяга тяхната площ. Съществуването
на спора е отрицателно материалноправно условие на волеизявление по чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР за
отстраняване на грешка в кадастъра до разрешаването му по съдебен ред. Проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на
заинтересованите страни, е извън компетентността на административния орган и на
съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от
общия съд. Основание да се одобри промяната в ККР би
възникнало или с влизането в сила на съдебно решение по спора за вещно право – чл.53а, т.1 ЗКИР, или при
постигане на съгласие между заинтересованите собственици – чл.52, ал.1, т.3 ЗКИР, а такова очевидно не е налице.
При тези констатации, оспореният
изричен отказ е законосъобразен административен акт, постановен в съответствие
с процесуалните правила и материалноправните норми, в унисон с неговите цели, а
жалбата срещу него е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода
на спора и своевременно направеното искане от ответника, следва да се присъдят сторените разноски – платен
адвокатски хонорар за един адвокат, за което са представени надлежни
доказателства /л.92 и л.94 от делото/.
Съгласно чл.143, ал.4 от АПК при отхвърляне на оспорването, жалбоподателят следва
да заплати минималното адвокатско възнаграждение за един
адвокат, съгласно чл.36 от ЗА, при положение, че ответникът е ангажирал такъв
процесуален представител. Видно от нормата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
2004г. за минималните адв. възнаграждения, издадена съгласно чл.36 от ЗА /редакция, обн. ДВ, бр.68 от 2020г./, в
производствата по Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, този минимален
размер възлиза на сумата от 900 лева. Предвид принадлежността на ответния
административен орган към структурата на АГКК следва разноските да бъдат
присъдени в полза на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2, вр. ал.1 от АПК, Бургаският
административен съд, първи състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.В.В. и М.Т.М., двамата със съдебен адрес:***,
против Отказ, с изх. № 17-104 от 28.05.2020г. на Началника на СГКК-гр.Бургас, за
изменение на одобрената със Заповед № РД-18-60 от 15.09.2006г. на ИД на АГКК
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Ахелой, постановен по преписка-
вх.№ 01-113621 от 04.03.2020г. на СГКК-гр.Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
К.В.В., ЕГН ********** и М.Т.М.,
ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: *** да заплатят на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър /АГКК/ разноски по делото в размер на 900 /деветстотин/
лева, съставляваща платено адвокатско възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва от страните с касационна жалба, пред Върховния административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: