Определение по дело №102/2020 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ІІ -  321                                           27.01.2020 г.                                  град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                    втори въззивен гражданска състав

На:     двадесет и седми януари                                 две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                          ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

разгледа възз.гр.дело № 102  по описа за 2020 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА

 

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от О.А.С. ***, подадена чрез пълномощник адв.Е.Д., против решение № 3141/21.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 6085/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което са отхвърлени исковете на О.А.С. против ГД „Гранична полиция“ при МВР, адрес гр.София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46, за осъждане на ответната дирекция да заплати на ищеца сумата от 2450.11 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 229.94 часа, положен в периода 26.07.2016 г. – 26.07.2019 г., ведно с мораторна лихва в размер на 311.77 лв., начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 25.07.2019 г., както и законната лихва върху главницата, начиная от 26.07.2019 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение О.А.С. е осъден да заплати на ГД „Гранична полиция“ при МВР деловодни разноски в размер на 100 лв.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Въззивникът се позовава на съдебна практика на ВКС, съгласно която заплащането на нощен труд не изключва плащането на извънреден такъв по методиката, претендирана от ищеца, както и за приложимост на нормите на ЗДСл към служителите на МВР, като се сочи, че районният съд не се е съобразил с тази практика. Излагат се пространни съображения за основателност на предявния иск и на акцесорната претенция, като се счита, че липсата на изрична норма в специалната нормативна уредба не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, поради което следва субсидиарно да се приложи НСОРЗ. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени в претендираните размери. Не са направени нови искания по доказателствата. Претендират се съдебно-деловодните разноски за двете съдебни инстанции.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

 

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ответник Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, не се взема становике по въззивната жалба.

 

Предвид горното и след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 102/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ищеца О.А.С..

 

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители по телефона.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                     2.