№ 54
гр. Велико Търново, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ХРИСТО ТОМОВ
при участието на секретаря Атанаска Ст. И.
в присъствието на прокурора Т. Н. И.
като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно частно
наказателно дело № 20234000600067 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е въззивно по чл.436 вр. с чл.341 ал.1 вр. с чл.313 и
сл. от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба от осъдения С. С.
М., чрез упълномощения му защитник адв.К. Д. Д. от АК-Плевен, срещу
определение № 50 от 19.01.2023год., постановено по ЧНД № 815/2022год. по
описа на Окръжен съд-гр.Плевен.
С обжалваното определение първоинстанционният съд оставил без
уважение молбата на С. С. М., ЕГН **********, с искане за реабилитация във
връзка с всички негови осъждания до момента.
С жалбата е заявено оплакване, че обжалваното определение е
незаконосъобразно. Излагат се доводи, че по отношение на осъждането на С.
М. по НОХД № 464/2000год. по описа на РС-Плевен е настъпила
реабилитация по чл.88а от НК, тъй като е изтекъл срока по чл.82 алр.1 т.4 от
1
НК. По отношение на осъждането на С. М. по НОХД № 959/2011год. по описа
на ОС-Плевен се излагат доводи, че от представените два броя удостоверения
от ОП-Плевен е видно, че в рамките на трите години, така и към датата на
провеждането на съдебното заседание, за молителя няма данни да е
привличан в качеството на обвиняем за извършено престъпление, нито има
данни да има висящи производства за други престъпления и съда неправилно
е приел, че молбата за реабилитация е подадена един месец след изтичането
на тригодишния срок и че не са представени доказателства, от които да се
направи извод, че е имал добро поведение, като удостоверенията от ОП-
Плевен не били достатъчни за направата му.
Иска се въззивният съд да отмени определението на
първоинстанционния съд и да уважи направеното искане за реабилитация.
В съдебно заседание във въззивната инстанция прокурорът от ВТАП
изразява мотивирано становище, че въззивната жалба е основателна и следва
да се уважи, тъй като с оглед представените в съдебно заседание във
въззивната инстанция доказателства осъденият има добро поведение, няма
висящи производства срещу него, изтекъл е тригодишният срок и няма
законова пречка да се откаже реабилитация.
Адвокат К. Д.- защитник на осъдения С. С. М., поддържа подадената
въззивната жалба по изложените в нея съображения. Твърди, че С. М. следва
да бъде реабилитиран, тъй като са налице всички законови основания за това.
Излага съображения, че от представените в първа инстанция доказателства,
от които е видно, че срещу М. няма висящи и неприключили производства и
от допълнително представените в съдебно заседание във въззивната
инстанция доказателства се установява, че е налице и втората кумулативна
предпоставка, а именно че С. М. е имал добро поведение.
Осъденият С. С. М. е редовно призован за насроченото открито
заседание във въззивната инстанция, но не се е явил без да посочи
уважителна причина, като делото е разгледано в негово отсъствие.
Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното във
въззивната жалба, доводите на страните, доказателствата по делото и като
служебно провери изцяло правилността на определението на
първоинстанционния съд, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.2 от НПК от лице, което
2
притежава активна процесуална легитимация, отговаря на изискванията на
чл.320 ал.1 и ал.2 от НПК и е допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Производството в първата инстанция е образувано по молба от С. С.
М., с искане да бъде реабилитиран на основание чл.87 от НК по отношение на
осъжданията му по НОХД № 464/2000год. по описа на РС-Плевен и НОХД №
959/2011год. по описа на ОС-Плевен.
С обжалваното определение ОС-Плевен оставил без уважение
молбата на С. С. М., ЕГН **********, с искане за реабилитация във връзка с
всички негови осъждания до момента. Видно от мотивите на определението,
първоинстанционният съд приел, че по делото липсват доказателства дали и
кога С. М. е изтърпял наложеното му по НОХД 464/2000год. по описа на РС-
Плевен наказание седем месеца и двадесет и девет дни лишаване от свобода
при общ режим и при това положение няма как да се прецеди дали по
отношение на това осъждане са налице условията за реабилитация по чл.86
ал.1 т.2 от НК или по чл.287 ал.1 от НК. По отношение на осъждането на С.
М. по НОХД № 959/2011год. по описа на ОС-Плевен е прието за установено,
че формално е изтекъл тригодишен срок от изтърпяването на наказанието по
това дело, но по делото не са представени никакви писмени или гласни
доказателства, от които да може да се направи извод, че С. М. е имал добро
поведение, като според ОС-Плевен наличните по делото удостоверения от
ОП-Плевен за липсата на повдигнати обвинения и наказателни производства
по отношение на молителя не е достатъчно да се направи извод в тази насока.
От доказателствата по делото събрани в първата и въззивната
инстанция се установява от фактическа страна следното:
Видно от справката за съдимост на С. С. М., същият е осъждан или
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за
престъпления, както следва:
1.Със споразумение от 17.05.2000год. по НОХД № 464/2000год. по
описа на РС-Плевен, за престъпление по чл.212а ал.1 т.2 вр. с чл.212 ал.3 вр. с
чл.212 ал.1 от НК, извършено на 26.04.1996год., му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца; за престъпление по чл.212а ал.1
т.2 вр. с чл.212 ал.3 вр. с чл.212 ал.1 от НК, извършено на 02.07.1996год. и на
04.07.1996год., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
3
седем месеца и двадесет и девет дни; за престъпление по чл.212 ал.3 вр. с
чл.212 ал.1 вр. с чл.18 от НК, извършено през месец април 1997год., му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца и двадесет
и девет дни; на основание чл.23 ал.1 от НК е наложено едно общо наказание
лишаване от свобода за срок от седем месеца и двадесет и девет дни, при
първоначален общ режим за изтърпяване. Споразумението влязло в сила на
17.05.2000год.
2.С решение № 56/15.05.2007год. по НАХД № 261/2007год. по описа
на РС-Кърджали, за престъпление по чл.343в ал.2 вр. с ал.1 от НК, извършено
на 25.10.2006год., на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на
500 лева. Решението влязло в сила на 30.07.1996год.
3.С решение № 22.19.02.2008год. по НАХД № 615/2008год. по описа
на РС-Плевен, за престъпление по чл.343в ал.2 вр. с ал.1 от НК, извършено на
15.11.2006год., на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на
500 лева. Решението влязло в сила на 18.02.2009год.
4.С присъда № 26/26.06.2012год. по НОХД № 959/2011год. по описа
на ОС-Плевен, за престъпление по чл.116 ал.1 т.4 пр.3 и т.6 пр.2 вр. с чл.115
вр. с чл.20 ал.4 вр. с чл.18 ал.1 от НК, извършено на 29.03.2010год., му е
наложено наказание десет години лишаване от свобода; за престъпление по
чл.339 ал.1 от НК, извършено на 29.03.2010год., му е наложено наказание три
години лишаване от свобода; за престъпление по чл.339 ал.1 от НК,
извършено през периода от неустановена дата през 2004год. до
29.03.2010год., му е наложено наказание пет години лишаване от свобода; за
престъпление по чл.325 ал.2 пр.посл. вр. с ал.1 от НК му е наложено
наказание три години лишаване от свобода; на основание чл.23 ал.1 от НК е
наложено едно общо наказание десет години лишаване от свобода, при
първоначален строг режим за изтърпяване. Присъдата влязла в сила на
16.09.2013год.
От отразеното в справката за съдимост се установява, че наложеното
на С. С. М. по НОХД № 959/2011год. по описа на ОС-Плевен общо наказание
десет години лишаване от свобода е изтърпяно на 14.10.2019год.
От изисканата от въззивния съд и приложена по делото във
4
въззивната инстанция справка /писмо/ от РП-Плевен изх. №
1427/2022/09.03.2023 г. се установява, че наложеното на С. С. М. по НОХД №
464/2000год. по описа на РС-Плевен общо наказание седем месеца и двадесет
и девет дни лишаване от свобода е фактически изтърпяно след приспадане на
марка за неотклонение „Задържане под стража“ за периода от 03.10.1997год.
до 02.06.1998год., поради което споразумението не е привеждано в
изпълнение след одобряването му от съда и влизането му в сила.
От приложените по делото в първата инстанция 2 бр. удостоверения
от ОП-Плевен с изх. № 5816/2022год. от 14.11.2022год. и изх. №
05992/2022год. от 19.01.2023год. се установява, че срещу С. С. М., ЕГН
**********, няма обвинения по неприключени наказателни производства.
От представените от защитника на С. М. във въззивната инстанция и
приети като доказателства по делото трудов договор № 026/05.06.2020год.,
удостоверение за декларирани данни от НАП ТД Велико Търново изх. №
150192301485597/22.03.2023год. и характеристика на С. С. М. издадена от А.
Б. К., в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на
„*******“ ЕООД се установява, че след 14.10.2019год. С. С. М., ЕГН
**********, е работил по трудови договори както следва:
-по трудов договор с „*******“ ЕООД, сключен на 15.04.2020год.,
прекратен на 04.05.2020год.;
-по трудов договор с „*******“ ЕООД, сключен на 05.06.2020год.,
прекратен на 01.07.2022год.;
-по трудов договор със „*******“ ЕООД, сключен на 24.03.2022год.,
прекратен на 01.06.2022год.
-по трудов договор със „*******“ ЕООД, сключен на 13.07.2022год.,
прекратен на 22.08.2022год.
Освен това, от характеристика на С. С. М., издадена от А. Б. К., в
качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на „*******“
ЕООД, се установяват положителни характеристични данни за С. М.,
свързани с изпълнение на задълженията му по трудовото правоотношение и
притежаването на способности полезни за развитието на дружеството.
При тези установени фактически положения въззивният съд намира
за установено от правна страна следното:
5
Молбата на С. С. М. за съдебна реабилитация по чл.87 от НК по
отношение на осъждането му със споразумение от 17.05.2000год. по НОХД №
464/2000год. по описа на РС-Плевен е недопустима и в тази част молбата
следва да се остави без разглеждане. По отношение на това осъждане С. М. е
реабилитиран по право на основание чл.86 ал.1 т.2 от НК. Тригодишния срок
за реабилитация предвиден в чл.86 ал.1 т.2 от НПК, в случая е започнал да
тече на 17.05.2000год., на която дата споразумението е одобрено от съда и е
влязло в сила, тъй като наложеното наказание седем месеца и двадесет и
девет дни лишаване от свобода е било изтърпяно още преди одобряване на
споразумението, чрез приспадане на времето, през което М. е бил задържан с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Тригодишния срок по чл.86
ал.1 т.2 от НК е изтекъл на 17.05.2003год. и с изтичането му С. М. е бил
реабилитиран по право за това осъждане, тъй като от доказателствата по
делото се установява, че през този тригодишен срок С. М. не е извършил
друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко
наказание. От съдържанието на разпоредбите на чл.87 ал.1 от НК и чл.434
ал.1 от НПК се извежда извод, че реабилитация по съдебен ред може да иска
само осъждано лице, а осъждането на реабилитираните лица е заличено,
поради което същите нямат правен интерес да искат съдебна реабилитация.
Съгласно задължителните указания по приложението на закона дадени в т.6
на Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018год. на ВКС по т.д. № 2/2017год.,
ОСНК, при настъпила реабилитация по право съдът в производство по чл.434
ал.1 от НПК се произнася само по допустимостта на молбата за съдебна
реабилитация, като следва да я остави без разглеждане. Това се отнася както
за случаите на настъпила реабилитация по чл.86 от НК, така и за случаите на
настъпила абсолютна реабилитация по чл.88а, тъй като правните последици
на последната са по-благоприятни от последиците на реабилитацията по
чл.86 и чл.87 от НК. В конкретният случай, при липсата на данни в справката
за съдимост на осъдения дали и кога е изтърпял наложеното му наказание по
НОХД № 464/2000год. по описа на РС-Плевен, първоинстанционният съд е
бил длъжен да изиска служебно справка, чрез която да се установи дали и
кога това наказание е изтърпяно, тъй като без наличието на тази информация
е невъзможно да се извърши преценка относно допустимостта и
основателността на молбата за реабилитация в тази част. Въпреки че в
производствата по чл.434 ал.1 от НПК тежестта да докаже наличието на
6
основание за реабилитация лежи върху осъдения, в това производство
служебното начало не е напълно изключено и по силата му съдът може и е
длъжен да събере доказателствата, без които не е възможно да извърши
преценка относно допустимостта и основателността на молбата за
реабилитация, с която е сезиран.
Молбата на С. С. М. за съдебна реабилитация по чл.87 от НК по
отношение на осъждането му с присъда № 26/26.06.2012год. по НОХД №
959/2011год. по описа на ОС-Плевен е допустима, а разгледана по същество е
основателна. С. М. е изтърпял наложеното му по това дело наказание десет
години лишаване от свобода на 14.10.2019год. и на 14.10.2022год. е изтекъл
предвидения в чл.87 ал.1 от НК тригодишен срок, през който видно от
доказателствата по делото, няма данни осъденият да е извършил друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание,
поради което е налице формалната предпоставка за съдебна реабилитация по
чл.87 ал.1 от НК. От представените от защитата на осъдения и приети в
първата инстанция 2 бр. удостоверения от ОП-Плевен се установява, че
срещу С. М. няма обвинения по неприключени наказателни производства.
Във въззивната инстанция защитата на осъдения допълнително е представила
и съдът е приел като доказателства по делото трудов договор №
026/05.06.2020год., удостоверение за декларирани данни от НАП ТД Велико
Търново изх. № 150192301485597/22.03.2023год. и характеристика на С. С. М.
издадена от А. Б. К., в качеството му на едноличен собственик на капитала и
управител на „*******“ ЕООД. От тези доказателства се установява, че през
по-голямата част от времето след изтърпяването на наказанието по НОХД №
959/2011год. по описа на ОС-Плевен, осъденият С. М. е работил по сключени
трудови договори с „*******“ ЕООД и „*******“ ЕООД, като от
характеристика на С. С. М., издадена от А. Б. К., в качеството му на
едноличен собственик на капитала и управител на „*******“ ЕООД се
установяват и положителни характеристични данни за С. М. във връзка с
работата му в „*******“ ЕООД. Въззивният съд намира, че въз основа на
приложените по делото писмени доказателства представени от защитата на
осъдения в първата и въззивната инстанции, от които се установява, че срещу
С. М. няма обвинения по неприключени наказателни производства, че през
по-голямата част от времето след изтърпяването на наказанието по НОХД №
959/2011год. по описа на ОС-Плевен, осъденият С. М. е полагал труд по
7
сключени трудови договори и има положителните характеристични данни,
според характеристиката издадена от единия от работодателите му, може да
се направи обоснован извод, че С. М. е имал добро поведение, поради което
следва да се приеме, че в конкретния случай е налице и другата кумулативна
предпоставката- по чл.87 ал.1 т.1 от НК. Във връзка с този направен извод,
въззивният съд съобрази и обстоятелството, че по делото не са налице
никакви доказателства, от които да се установява противното, включително и
такива, които да пораждат съмнение, в обратната насока. По делото не са
налице доказателства, от които да се установява, че от умишлените
престъпления, за които С. М. е осъден с присъдата по НОХД № 959/2011год.
по описа на ОС-Плевен има причинени вреди, които да подлежат на
възстановяване, за да са налице условията за съдебна реабилитация, съгласно
изискването по чл.87 ал.1 т.2 от НК.
Предвид гореизложеното определението на първоинстанционният
съд следва да се отмени изцяло, след което на основание чл.87 ал.1 от НК да
се допусне реабилитация на С. С. М., по отношение на осъждането му с
присъда № 26/26.06.2012год. по НОХД № 959/2011год. по описа на ОС-
Плевен и да се остави без разглеждане молбата на С. С. М. за реабилитация на
основание чл.87 от НК, по отношение на осъждането му със споразумение от
17.05.2000год. по НОХД № 464/2000год. по описа на РС-Плевен, поради
недопустимост на молбата за реабилитация в тази част.
Мотивиран така Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение № 50 от 19.01.2023год., постановено по
ЧНД № 815/2022год. по описа на Окръжен съд-гр.Плевен, като вместо него
постановява:
ДОПУСКА, на основание чл.87 ал.1 от НК, реабилитация на С. С.
М., ЕГН **********, по отношение на осъждането му с присъда №
26/26.06.2012год. по НОХД № 959/2011год. по описа на ОС-Плевен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на С. С. М. за реабилитация
на основание чл.87 от НК, по отношение на осъждането му със споразумение
от 17.05.2000год. по НОХД № 464/2000год. по описа на РС-Плевен, поради
недопустимост на молбата за реабилитация в тази част.
8
Решението не подлежи на протестиране и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9