Решение по дело №8883/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 април 2019 г. (в сила от 3 декември 2019 г.)
Съдия: Ана Иванова Илиева
Дело: 20184430108883
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

     

гр. Плевен, 15.04.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА

 

при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8883   по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод на предявен от В.С.Д. ЕГН ********** ***, срещуМАКС КОЛЕКТ“ ООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Х.Й. иск правно основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на 826,04лв., от които: сума в размер на 24лв., представляваща главница; сума в размер на 12,35 лв., представляващи лихва; сума в размер на 130,83 лв.- неолихвяема сума; сума в размер на 78,80 лв. - разноски по изпълнителното дело; сума в размер на 80,06 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и 500лв. - адвокатско възнаграждение по изп.дело, за която е издаден изп. лист  по гр. д. № 5219/2013 г. на РС - Плевен и за събирането на която е образувано изп.дело №20188150402749 по описа на ЧСИ-Т.К., рег. №815 на КЧСИ, с район на действие ПлОС.

В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че срещу ищцата е издаден изпълнителен лист на 02.12.2013г. по ч.гр.д. №5219/2013г. по описа на ПлРС, въз основа, на който на 11.10.2018г. е образувано изп.дело №20188150402749 по описа на ЧСИ-Т.К., рег. №815 на КЧСИ, с район на действие ПлОС, с взискател „МАКС КОЛЕКТ” ООД. Излага се, че ищцата е получила покана за доброволно изпълнение за заплащане на сумата общо 826,04лв., от които сума в размер на 24лв. - главница, 12,35 лв.-лихва, 130,83 лв.- неолихвяема сума, 78,80 лв. - разноски по изпълнителното дело, 80,06 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и 500лв.- адвокатско възнаграждение по изп.дело, дължими към 26.10.2018г. Твърди се, че вземането, описано в издадения изпълнителен лист произтича от задължение по фактура №**********/ 01.05.2011 г. за предоставяне на услугата мобилен достъп до Интернет по Договор № DЕ62040110016/04.01.2011г. сключен между „Макс телеком” ООД и В.С. Т.К.. Излага се, че ищцата не е уведомена за сключения между „Макс Телеком” ООД с ЕИК ********* и „Макс колект” ООД /с предишно наименование „Рая консулт” ООД/ Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2013г.  Сочи, че в полза на цедента - „Макс Колект“ ООД не е възникнало вземане към В.С. Т.К.. Сочи се, че прехвърлянето на вземането не е произвело действие спрямо ищцата, тъй като същото не и е съобщено от цедента. Твърди се, че правнорелевантно за действието на цесията е единствено съобщението, извършено от стария кредитор, но не и съобщението, извършено от цесионера. Излага се и, че вземанията на ответното дружество имат характер на периодични платежи, чиято изискуемост настъпва през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което приложима за погасяване на вземанията е кратката тригодишна давност. Сочи се, че в конкретния случай от датата на издаване на изпълнителния лист до датата на образуване на изпълнително дело №20188150402749 — 11.10.2018г. са изтекли повече от три години, поради което и на основание чл. 111 от ЗЗД, вземането по издадения изпълнителен лист е погасено по давност, поради което счита, че същото не се дължи. Твърди се, че в конкретния случай, давността за всички периодични вземания е изтекла най-късно на 02.12.2016г. - след изтичане на три години от датата на издаване на изпълнителния лист по ч.гр.дело №5219/2013г. по описа на ПлРС, като от този момент са погасени по давност и акцесорните вземания за мораторно обезщетение и разноски на основание чл.119 ЗЗД.  Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да й присъди разноски.                                                                              

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск. Счита, че вземането е погасено по давност. Претендира присъждането на разноски. В условията на евентуалност, ако съдът прием, че вземането не е погасено и отхвърли предявения иск, моли да се присъдят разноски на ответната страна в минимален размер.

В нарочни писмени бележки сочи, че вземането е погасено по давност. Сочи, че доколкото в случая се касае за периодични платежи, то следва да се приложи кратката тригодишна давност. Излага, че петгодишната давност, на която се позовава ответника следва да се прилага само по отношения на вземания установени със съдебно решения. Твърди, че в настоящия случай доколкото вземането не е установено със съдебно решение, а с влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, то същата не се ползва със сила на присъдено нещо, както решенията, а само с изпълнителна сила. Поради изложеното счита, че не е правилно да се прави сравнение между съдебно решение и влязла в сила заповед за изпълнение, съответно и по аналогия да се прилага разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Твърди, че в настоящия случай вземанията на кредитора са погасени с кратката тригодишна давност. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор.Сочи се, че предявения иск е допустим, но неоснователен, тъй като не са налице факти настъпили, след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание за образуване на изпълнителното дело.  Сочи, че задължението на ищцата е прехвърлено с договор за цесия от 30.01.2013г., като „Макс Телеком ООД е упълномощило „Макс Колект” ООД да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Твърди се, че на ищцата е изпратеното по „Български пощи“ ЕАД уведомление съгласно чл.99, ал. 3 от ЗЗД, като пратката се е върнала обратно  тъй като същата не е потърсена от получателя. Излага се, че съгласно задължителната практика на ВКС, ищцата следва да се счита уведомена в случай че в хода на делото й стане известен сключеният Договор за прехвърляне на вземания. Сочи, че към подаденото заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение е приложено уведомително писмо, поради което счита, че ищцата е уведомена, че задължението и към „Макс Телеком“ ООД по договор DЕ62040110016 е прехвърлено с договор за цесия на „Макс Колект“ ООД.  Оспорва твърдението на ищцовата страна, че е изтекла погасителна давност на задължението по издадения изпълнителен лист. Твърди, че заповедта за изпълнение придобива стабилитет, съответно поражда започването на нова погасителна давност, която всякога е 5 години по смисъла на чл. 117 ЗЗД, независимо дали заповедта е издадена за задължение попадащо в хипотезите на 3 или 5 годишна давност по смисъла на ЗЗД. В подкрепа на своята теза цитира редица решения по аналогични случаи. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.

 В нарочна писмена молба депозирана по делото ответникът моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приложеното по делото изпъл. дело № 20188150402749 по описа на ЧСИ-Т.К., рег. №815 на КЧСИ, с район на действие ПлОС, че на 11.10.2018 г ответникът е подал молба за образуване на изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист от 02.12.2013 г. по ч.гр.д. № 5219/2013 г. по описа на ПлРС за следните суми: сума в размер на 24,00 лв., представляващи главница, сума в размер на 5,83 лева представляващи лихва за забава за периода от 16. 05. 2011 год. до 26. 09. 2013 год., както и сумата 125, 00 лв, представляващи разноски по делото.

Видно е, че ищцата е получила ПДИ на 31.10.2018 г.

От представеното по делото запорно съобщение от 26.10.2018г. се установява, че е наложен запор върху сметките, банковите касетки и открити акридитиви на ищцата, открити в Първа инвестиционна банка АД до размера на вземането.

Установява се от приложеното по делото ч.гр.д. №5219/2013 г по описа на ПлРС, че издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, въз основа, на която е издаден изпълнителен лист 02.12.2013 г. по описа на ПлРС е връчена на  ищцата на 11.11.2013 г. по реда на чл.47, ал.5 ГПК След като същата не е реализирала правото си да подаде възражение по чл.414 ГПК заповедта за изпълнение е влязла в сила на 26.11.2013 г.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Искът по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, той е отрицателен установителен и има за предмет предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в изпълнителното производство.

По допустимостта:

Съдът следи служебно за правният интерес от предявения отрицателен установителен иск. Ищецът основава иска си на обстоятелства, настъпили след приключване на заповедното производството, по което е издадено изпълнителното основание, следователно допустимостта на същия произтича от разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК. Длъжникът в изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск би могъл да постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК.  С оглед на изложените в исковата молба твърдения, че вземането е погасено по давност след издаване на изпълнителния лист срещу длъжника съдът намира, че ищецът има правен интерес да води настоящия иск за сумите, присъдени с издадения изпълнителен лист.

По отношение на иска, с който се претендира да се установи недължимост на разноските по изпълнителното дело съдът намира, че искът е недопустим, поради следното: предмет на иск по чл.439 ГПК е оспорване недължимост на вземането, основано на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене. Вземането обхваща изпълняемото право по издадения изпълнителен титул. Разноските за изпълнението не са част от вземането, те са последица от осъщественото принудително изпълнение. Срещу постановление за разноски в изпълнителния процес страните имат друг, а не исков ред за защита, в особено производство. Ето защо настоящият състав намира, че исковата претенция в тази част се явява недопустима и производството по делото в тази част следва да бъде прекратено. /така Определение от 02.09.2013г. по гр.д. №2487/2013г. на Варненски окръжен съд, потвърдено с Определение №567/11.10.2013г. по в.ч.гр.д. №466/2013г. на Апелативен съд – Варна/.

По отношение на основателността на иска:

Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че е налице висящо изпълнение срещу него, образувано от ответника, за процесната сума, че е налице новонастъпил /след приключване на ч.гр.д. № 5219/2013 г. по описа на PC - Плевен/ факт с правопогасяващ ефект за задълженията по изпълнителното дело.

 В случая ищецът твърди, че е налице новонастъпил юридически факт - изтекла погасителна давност, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради неизпълнение от страна на кредитора.

 Спорно по делото е дали по отношение на исковата претенция следва да се приложи кратката тригодишна давност, доколкото ищцата не е подала възражение по реда на чл.414 ГПК и вземането на ответника не е установено със съдебно решение или с петгодишната давност по реда на чл.117, ал.2 ГПК.

Съгласно  разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950 г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай, че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и, която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. В този смисъл е и постановеното Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., според което "Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.“. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника. По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за вземанията е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай, в който издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която е влязла в сила на 26.11.2013 г. (при липса на подадено в срок възражение), и петгодишния срок започва да тече от тази дата, доколкото от този момент кредиторът е имал възможност да се снабди с изпълнителен лист.

 Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Такива действия са налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, извършване на опис и оценка на вещ, насрочване и извършване на продан и др. Съгласно Тълкувателно решение 2/2013 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

 Между страните не е спорно, че по гр.д. №5219/2013 г. по описа на ПлРС е издадена  заповед за изпълнение  и изпълнителен лист за  процесните суми.

Не е спорно и, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително изпълнително дело №20188150402749 по описа на ЧСИ-Т.К., рег. №815 на КЧСИ, с район на действие ПлОС за процесните суми.

 От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение – 26.11.2013 г. (от която дата започва да тече петгодишната погасителна давност) валидни изпълнителни действия срещу ищеца, водещи до прекъсване на давността, са извършени с налагането на запора върху банковите сметки на ищеца – 26.10.2018 г. На тази дата петгодишната давност е била прекъсната и е започнала да тече нова (чл. 117 от ЗЗД). След тази дата, действия по изпълнителното дело, предприети в рамките на определен изпълнителен способ, по отношение на ищеца, не са били предприемани. Следователно, считано от 26.10.2018 г. давността не е била изтекла към подаване на исковата молба -10.12.2018 г.

За неоснователно съдът счита направеното възражениe, че ищецът не е уведомен за извършената цесия. Както вече беше отбелязано ищецът може да основава иска си само на обстоятелства, настъпили след приключване на заповедното производството, по което е издадено изпълнителното основание. Това обстоятелство е било известно към датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК, поради което и възражението е могло да бъде релевирано с възражение по чл.414 ГПК, което не е сторено.

По делото своевременно е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение от ответната страна в минимален размер -300 лева, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени.

             Водим от горното, съдът

                                                  Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.Д. ЕГН ********** ***, срещуМАКС КОЛЕКТ“ ООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Х.Й. иск с правно основание чл.439 ГПК с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сума в размер на 24лв., представляваща главница; сума в размер на 12,35 лв., представляващи лихва; сума в размер на 130,83 лв.- неолихвяема сума по изп.дело, за която е издаден изп. лист  по гр. д. № 5219/2013 г. на РС - Плевен и за събирането на която е образувано изп.дело №20188150402749 по описа на ЧСИ-Т.К., рег. №815 на КЧСИ, с район на действие ПлОС, като неоснователен и недоказан.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 883/2018 г. по описа на ПлРС, в частта,  се иска да бъде прието за установено в отношенията между страните на основание чл.439 ГПК, че В.С.Д. ЕГН ********** *** не дължи на МАКС КОЛЕКТ“ ООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Х.Й., следните суми: сума в размер на 78,80 лв. - разноски по изпълнителното дело; сума в размер на 80,06 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и 500лв. - адвокатско възнаграждение  по изп.дело №20188150402749 по описа на ЧСИ-Т.К., рег. №815 на КЧСИ, с район на действие ПлОС, КАТО НЕДОПУСТИМО.

 ОСЪЖДА В.С.Д. ЕГН ********** *** да заплати на МАКС КОЛЕКТ“ ООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 300 лева, представляващи сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

           Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

  Решението на съда в частта, в която се прекратява производството по делото има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните.                                                           

                                                                    

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: