Решение по дело №1721/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 февруари 2024 г.
Съдия: Христина Петкова Юрукова
Дело: 20237180701721
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

1821

Пловдив, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XVI Състав, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ХРИСТИНА ЮРУКОВА

При секретар ТАНЯ ЗЛАТЕВА-ЗЕЙНЕЛОВА и с участието на прокурора ВЛАДИМИР ПЕТРОВ ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНА ЮРУКОВА административно дело № 1721 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по искова молба и допълнение, подадена от Н.М.Б., чрез адвокат С., против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София с иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в общ размер на 50 000 лева, които са разпределени съответно за период 01.02.2019г.-01.04.2019г. за пребиваването в Ареста гр. Пловдив 10000лв., за период 01.04.2019г.-01.06.2020г. за пребиваване в Затвора гр. Пловдив – 20000 лв., за период 01.06.2020г.-30.09.2021г. за пребиваването в ЗООТ „Хеброс“-20000лв., ведно с лихви върху сумата от дата 01.02.2019г. до окончателното изплащане.

Твърденията са, че през посочените три периоди при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода съответно в Ареста в гр. Пловдив, Затвора Пловдив, ЗООТ „Хеброс“ нетната площ на ищеца е била под 3 кв.м., нямало постоянно топла и студена течаща вода, лоша хигиена, хлебарки, дървеници, гризачи. Сочи се за заболяване на ищеца от Хепатит С, за което не му е осигурявана необходимата диета и лекарства и в трите периода. В затвора гр. Пловдив при работа в обособено производство не му е осигурявано каре за разходка, почивен ден и предпазни маски и облекло. С посоченото са му причинени неимуществени вреди, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност. Моли да бъде уважен изцяло предявеният иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и да се присъдят разноски по делото.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, се представлява от юрисконсулт Ч.. В отговора на исковата молба се изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Предлага съдът да я отхвърли. Счита, че условията в затвора в своята съвкупност не са годни да причинят на ищеца така посочените неимуществени вреди. Претендират се разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

За периода на престой в Ареста гр. Пловдив, заявен по исковата молба 01.02.2019г.-01.04.2019г.

Съгласно справка с рег. № 1264-1/10.08.2023г. Н.М.Б. е пребивавал в Ареста гр. Пловдив в период 06.02.2019г. до 09.04.2019г., като е настанен в килия № 108, ет.1, която е с квадратура 14.74, където е съжителствал с още две лица. Всяко от помещенията в Ареста гр. Пловдив е оборудвано с легла с размер 190/71 см., маса за хранене, табуретки, постелъчен инвентар – дюшек, възглавници, одеала, чаршафи, като се предоставя възможност за ползване на собствени. Осигурява се полагащите се права по чл. 256 от ЗИНЗС, престой на открито по един астрономически час на ден на каре, което е осигурено и обособено за ползване и при лоши метеорологични условия. Постелъчният инвентар е с възможност за ежеседмично изпиране. Коридорите на ареста и общите помещения се почистват и дизенфекцират ежедневно. В килиите чистотата е по волята на обитателите. Всяка килия има санитарен възел, с постоянно течаща студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките и обема на бойлерите. Изградена е модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление по стандарт. Размерите на санитарния възел са 125/112 см. Ползването на банята е по утвърден график с периодичност два пъти седмично, а при възникнали медицински нужди – по съответното предписание. Арестът гр. Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори, към водогреен газов котел, който се ползва за отопление през зимата и охлаждане през лятото, тъй като е свързан с чилърна инсталация. Има вентилационна система. Дневната естествена осветеност е от отваряеми прозорци с размери 150/150см., които са и добра вентилация. Задължително се осигурява време за престой на открито. Според медицинския картон е вписано, че на 06.02.2019г. Н.М.Б. е с първоначален медицински преглед, като съобщава за хепатит С, язва на стомаха от 2000г., с прекъсване прием на наркотични вещества, употреба на физическа сила при задържането на 05.02.2019г. В амбулаторния лист е вписано обективен статус, че лицето има запазено общо състояние, адекватен, афебрилен, без видими травматични увреждания, равномерно дишане, корем – без оплаквания. Посочена е диагноза Хепатит С, наркомания, язвена болест.

По справка с рег. № 1404/12.10.2021г. се установява, че през юни 2009г. е открит новият Арест гр. Пловдив, като всички арестни помещения отговарят на изискването за минимална площ на задържан от 4 кв.м. Оборудвани са с легла, маса за хранене, съответен брой табуретки, постелъчен инвентар, който може да се сменя и изпира ежеседмично. Коридори и общи помещения се почистват ежедневно. Чистотата в килиите се осъществява от задържаните, но които се осигурява препарати и средства. Всяка килия има санитарен възел, мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се подава сутрин и вечер. Налична е модерна система за дневно и нощно осветление. Банята е по график, има система за отопляване през зимата и охлаждане през лятото. Има отваряеми прозорци, осигуряващи проветряемост и осветеност. Извършва се дезинфекция ДД обработка по график на всички помещения в Ареста гр. Пловдив. Ежедневно се осигурява престой на открито.

Представени са протоколи от извършени услуги по дезинсекция срещу хлебарки и дървеници за февруари, март 2019г. и Правилник за вътрешния ред в следствените арести.

За периода на престой в Затвора гр. Пловдив, заявен по искова молба 01.04.2019г.-01.06.2020г.

Съгласно справка с рег. № 6106/08.08.2023г. Н.Б. *** на 09.04.2019г. В приемно отделение престоява до 12.04.2019г., като няма данни в кое помещение е бил и с колко лица е настанен.

Съгласно справка с рег. № 6106/08.08.2023г. Н.Б. е пребивавал на територията на Затвора гр. Пловдив от 12.04.2019г. до 08.07.2020г.

За времето 12.04.2019г. – 30.12.2019г. е бил в помещение № 15, пост VІ, чийто размери са 28,18 кв.м. с два отваряеми прозореца с размери 0,99/0,99 м и 0,45/1,15м. Санитарният възел е 2,69 кв.м. с един отваряем прозорец 0,33/0,33м.

За времето 31.12.2019г. до 07.07.2020г. Б. е бил в помещение № 3, което е с площ 15,81 кв.м., което е преходно към стая № 4, където е позициониран санитарен възел с 2,99кв.м. площ с прозорец 0,3м/1,10м. Прозорец към спалното помещение се с размер и1/1м. Данни има само за пребиваване по брой настанени от 16.05.2020г.-08.07.2020г. – настанени са трима души.

По данни от същата справка М. е бил на работа в „Обособено производство“към ДП ФЗД – ПТ Пловдив на 6-дневна работна седмица, с почивен ден неделя. Бил е включен в учебен процес. Има отработени 565 дни за времето на изтърпяване на наказанието. На всички лишени от свобода е осигуряван достъп до течаща топла вода по утвърден график, за работещите и бил всеки ден. Във всеки санитарен възел има достъп до течаща студена вода. Отоплението е осигурено чрез централно парно. Проветряването е по усмотрение на пребиваващите в помещенията. Хигиената също е лична отговорност, като се осигуряват съответните препарати и прибори, които също могат да бъдат закупувани от лавката в Затвора или донесени от близки. Към справката са представени График на разпределение на времето за пост VІ, където е уреден дневният режим за ставане, оправяне на легла, тоалет, закуска, проверка, престой на открито, обяд, вечеря, вечерна поименна проверка. Разписан е график за лекар, баня, библиотека, лавка. Има утвърден график за ползване на библиотека към Затвора гр. Пловдив и Работно време на магазин към ДП ФЗД ТП Пловдив. Разписан е и утвърден седмичен график на служебна пералня в Затвора гр. Пловдив.

Съгласно Становище с рег. № 6106/11.08.2023г.в периода на пребиваване на Б. *** са извършвани текущи ремонти и своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, подмяна на осветителни тела и прозорци. През 2017г. е извършено боядисване на общите помещения, подменена дограма, поставен гранитогрес в общите умивални. Банята е обща, с обособена съблекалня за преобличане, като лишените от свобода не се придвижват без дрехи по карето. Ползва се по утвърден график, като за работещите е всеки ден. С постъпването в Затвора на всеки лишен от свобода се дава комплект спално бельо и завивки, като при желание може да се осигури и допълнително, както и да се набави от близки. Сушенето на дрехи е след изпирането им в пералнята, през сушилня машина и има и пригодени простори в общо помещение и на карето. Има неограничен достъп до течаща вода и санитарен възел във всяко помещение. Санитарните възли са с плътни прегради от спалните помещения, без визуален контакт. Спалните помещения са добре осветени, с отваряеми прозорци и естествена вентилация. Проветряване и хигиена е възложен на самите лишени от свобода.

В архива на затвора гр. Пловдив липсват данни за медицинското обслужване на Б.. Запазени са медицински картон на лицето от 20120г. и 2016г. В картона от 2016г. е отразено, че лицето съобщава за заболяване Хепатит С и наркотична зависимост. В картона от 2016г. също е отразено заболяване Хепатит С и употреба на хероин. В двата картона е отразено „клинично здрав“ като медицинско заключение.

Представено е копие на Работно време на Медицински център – Затвор Пловдив и АИППМП – д-р Жанета Демирева

За периода на престой в ЗООТ Хеброс, заявен от исковата молба 01.06.2020г.-30.09.2021г.

Съгласно справка с рег. № 6106/14.08.2023г. Н.Б. е преведен в ЗООТ Хеброс на 09.07.2020г., след издаване на Заповед № Л-1541/08.07.2020г., като е прекатегоризиран в открит тип. За периода не е бил наказван, награждаван е. Работил е като самоохрана и работник кухня. Не е участвал и не е заявявал желание за специализирани програми. Настаняването в помещения е било следното:

От 09.07.2020г.-24.08.2020г. е бил в помещение № 12, което е с размер 24,10 кв.м. и са били 5 и 6 човека общо настанени;

От 25.08.2020г.-05.04.2021г. е бил настанен в помещение № 13, което е с размери 20,10 кв.м. Съгласно справката на 08.01.2020г., 15.01.2021г., 22.01.2021г., 04.02.2021г., 12.02.2021г., 19.02.2021г.26.02.2021г., 04.03.2021г., 11.03.2021г.-15.03.2021г. и 02.04.2021г. (тоест за общо 15 дни) са били настанени 6 човека. През останалото време са били настаняване 5 човека.

От 06.04.2021г. до 15.10.2021г.(освобождаването му) е бил в помещение 0 с размер 10 кв.м., където са настанени 2 лишени от свобода.

В справката се посочва, че на територията на ЗО Хеброс лишените от свобода имат достъп до баня три пъти в седмицата по график. В банята са разположени 6 душа, към мокрото помещение има предверие за преобличане. Лишените от свобода могат да разполагат със спално бельо до два комплекта, 2 броя одеала. Ежемесечно се раздава индивидуално прах за пране и сапун за лична хигиена. Смяната на спалното бельо е личен ангажимент, както и всички други хигиенни навици. Представен е График за разпределение на времето на лишените от свобода в ЗООТ Хеброс, където е разписано времето за ставане от сън, проверка, личен тоалет, закуска, извеждане на работа по обекти, втора проверак, хигиенизиращи дейности, срещи и беседи, обяд, проверка, лично време, престой на открито, прибиране на работещи, вечеря, свободно време, вечерна проверка, гасене на осветление. Разписан е график на лекар, баня, спортна зала, библиотека, срещи ИСДВР за работещи, свиждане.

По делото са представени множество протоколи за извършени услуги от външни фирми за процесния период април 2019г. – септември 2021г. по месеци за извършена обработка срещу хлебарки и дървеници, както и за дезинсекция в Затвора гр. Пловдив и ЗООТ Хеброс.

По делото са събрани гласни доказателства.

Разпитан по делото е свидетелят З.О.Р., който е казва, че бил с ищеца стая № 12 през 2019г.-2020г., като посочва, че в стаята били 12 – 13 човека и не са могли да се движат свободно. В килията всичко било мухъл и лоши условия. Обяснява, че гърмели лампи и спира ток. Тоалетните били в мухъл и ръжда, както и вишки, маси. Казва, че имало дървеници и други буболечки, мишки. Нямало топла. Знае, че Б. имал заболяване, но не може да посочи какво, само си спомня, че е бил зле заради условията. Трябвало да прави диета и имал някакви здравословни проблеми с храната. Казва, че Б. е учел и е помагал на неграмотните. След това е излязъл в от крит тип. Споделя, че една година нямало доктор, но не е сигурен дали през 2019 г. или 2020 г. Имали баня в седмицата два пъти. Перяло се в стаята, с топла вода от бързовари. Имало сушилня в коридора, но е била много мръсно и простирали в стаята.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля по делото в частта, в която не противоречат на представените от ответника писмени доказателства, тъй като свидетелят е изтърпявал наказанието лишаване от свобода заедно с ищеца в Затвора гр. Пловдив, има непосредствени впечатления от обстановката в килиите. Но същите не могат да се кредитират изцяло, тъй като свидетелят посочва, че е бил с ищеца в стая 11, а от писмените доказателства се установява, че ищецът е бил в стаи 15и 3 в Затвора гр. Пловдив. Относно заболяването на ищеца, свидетелските показания не могат да се кредитират, тъй като са неясни и без конкретика. Възприятията на свидетеля, че е мръсно в килиите, е лично усещане и лична отговорност. Осигурени са условия за ползване на баня, пералня, хигиена.

От страна на ищеца са представени две медицински бележки от 28.01.2020г. и 17.02.2020г. за хранителен режим от 1 месец; Представено е Медицинско направление от 22.01.2024г. от вирусологично изследване с отразен положителен тест за anti HCV(антитела срещу вируса на хепатит С в серум от пациента).

Представени за Заповед Л-1164/01.06.2020г. за замяна на режима и Заповед № Л-633/16.03.2020г. за ползване на годишна почивка, издадени и двете заповеди от началник на Затвора гр. Пловдив.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат престоя му в Ареста гр. Пловдив, Затвора гр. Пловдив и ЗО Хеброс към Затвора в гр. Пловдив, като ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от ГД „Изпълнение на наказанията”, т.е. дейност на длъжностни лица на държавата. Исковата молба е подадена от лице с правен интерес.

Претенцията на ищеца е за заплащане на общо 50 000 лв. обезщетение за претърпените вреди и е насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС(Редакция към ДВ, бр. 25 от 03.04.2009г., в сила от 01.06.2009г.) прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". ГДИН е надлежен ответник по предявения иск за претърпени неимуществени вреди за действия на администрацията на затворите след 01.09.2009г.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгласно ал. 5 на разпоредбата в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Фактическия състав на обезвредата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС включва три елемента: 1. нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, 2.настъпили вреди за ищеца, 3. пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца, а за останалите два елемента съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл. 284, ал.5 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС.

В конкретния случай, като основание за предявения иск за репарация на вреди от незаконосъобразното бездействие на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, е да осигури площ и подходящи битово-хигиенни условия и медицинско обслужване:

за период 01.02.2019г.-01.04.2019г. за пребиваването в Ареста гр. Пловдив обезщетение от 10000лв.;

за период 01.04.2019г.-01.06.2020г. за пребиваване в Затвора гр. Пловдив – обезщетение от 20000 лв.;

за период 01.06.2020г.-30.09.2021г. за пребиваването в ЗООТ „Хеброс“- обезщетение от 20000лв.,

От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът е пребивавал:

от 06.02.2019г. до 09.04.2019г. в Ареста гр. Пловдив;

от 09.04.2019г. до 08.07.2020г. в Затвора гр. Пловдив;

от 09.07.2020г. до 15.10.2021г. в Затвора ЗО „Хеброс“/към Затвор гр. Пловдив/, когато е освободен;

За времето от 01.02.2019г. до 05.09.2021г. ищецът не е бил в Ареста гр. Пловдив и искът следва да бъде отхвърлен в тази част.

За първият исков период от от 06.02.2019г. до 09.04.2019г. в Ареста гр. Пловдив, на ищеца е било осигурено жизнено пространство от 4 кв.м., имало е достъп до течаща студена вода, осигурено и по график ползване на баня, извършвана е обработка срещу насекоми и гризачи. Относно медицинските грижи за заболяването на ищеца от хепатит С, по делото не се установява заболяването му да е в остра или хронична фаза. Лицето е носител на вируса, но няма изявени симптоми. С оглед на това не се установява незаконосъобразно бездействие в неосигуряване на медицинско обслужване в Ареста гр. Пловдив.

За втория исков период 09.04.2019г.-08.07.2020г. в затвора гр. Пловдив, ответникът не доказа да е спазил изискуемата жилищна площ от 4 кв.м. , с изключени за времето от 16.05.2020г. до 08.07.2020г. За период от 405 дни по делото няма представени доказателства за спазване изискването по чл. 43 от ЗИНЗС. Имало е достъп до течаща студена вода, битови условия, осигурено и по график ползване на баня, извършвана е обработка срещу насекоми и гризачи. Относно медицинските грижи за заболяването на ищеца от хепатит С, по делото не се установява заболяването му да е в остра или хронична фаза по време на престоя в Затвора гр. Пловдив. Имало е график на лекар, като при проява на симптоми е имало осигурена медицинска грижа.

За третия исков период 08.07.2020г. до 30.09.2021г. по делото се установи, че само на 08.01.2020г., 15.01.2021г., 22.01.2021г., 04.02.2021г., 12.02.2021г., 19.02.2021г.26.02.2021г., 04.03.2021г., 11.03.2021г.-15.03.2021г. и 02.04.2021г. (тоест за общо 15 дни) не са били спазени изискванията на чл. 43 от ЗИНЗС, за всички останали дни на пребиваване не е имало пренаселеност на помещението, където е пребивавал ищецът. Имало е достъп до течаща студена вода, битови условия, осигурено и по график ползване на баня, извършвана е обработка срещу насекоми и гризачи. Относно медицинските грижи за заболяването на ищеца от хепатит С, по делото не се установява заболяването му да е в остра или хронична фаза по време на престоя в Затвора гр. Пловдив. Имало е график на лекар, като при проява на симптоми е имало осигурена медицинска грижа.

Относно твърденията, че не е осигурявана нуждата диета, съдът счита, че не се установява незаконосъобразно бездействие. Свидетелските показания не сочат за незаконосъобразно бездействие, тъй като няма яснота чрез тях. Същевременно в Затвора се осигурява меню по порцион, грамаж, калорийност съгласно утвърдени стандарти.

От доказателствата по делото се установи, че Б. е работил в ЗООТ Хеброс като самоохрана и работник кухня. Твърденията за работна ангажираност в обособено производство останаха недоказани. Същевременно е доказано от ГДИН, че е осигурен график за каре, ежедневно ползване на баня за работещи, почивен ден неделя, с което съдът счита, че не се установяват незаконосъобразни действия от страна на ГДИН.

От всичко установено по делото съдът счита, че ГДИН не е спазила изискванията за осигуряване на минимална жилищна площ /4кв.м/, регламентирани в чл. 43 ал. 3 от ЗИНЗС, за период от 420 дни от исковия период. За времето от 09.04.2019г. до 16.05.2020г., 08.01.2020г., 15.01.2021г.,22.01.2021г.,04.02.2021г.,12.02.2021г., 9.02.2021г.26.02.2021г., 04.03.2021г., 11.03.2021г.-15.03.2021г. и 02.04.2021г. се установяват незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията при ГДИН, за неосигуряване на изискуемото жизнено пространство на ищеца от 4 кв.м.

С оглед доказателствената тежест в процеса, съдът приема, че ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието по отношение единствено на пренаселеност за период от 420 дни. Това обстоятелство води изводите на съда за поставяне на Н.Б. в неблагоприятно положение на пренаселеност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния единствено за периода от 420 дни, които се установяват в Затвора гр. Пловдив 405 дни и 15 дни в ЗО Хеброс.

Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. В конкретния случай се установява, че в Ареста и в Затвора гр. Пловдив и ЗО Хеброс, където е пребивавал ищецът има санитарен възел и течаща вода, съответно е осигурен достъп до същите. Ползването на обща баня и санитарен възел с други лишени от свобода е било осигурено. Осигурявано е спално бельо, дюшек, легло, мебели, отопление, хигиенизиращи препарати, осветеност на помещенията, проветряемост. Установява се, че в помещенията, където е настанен ищецът, от страна на администрацията на ГДИН е осигурено да се извършва дезинсекция и деритаризация на сградите. От страна на ответника са положените усилия за справяне с проблема с насекомите. Ноторно известен факт е, че хлебарките и дървениците са видове насекоми, чиито унищожаване е труден процес, но са предприети мерки от страна на администрацията в Затвора Пловдив за решаването му. Има достъп до естествена светлина, прозорците се отварят, светлината се компенсира от електрическо осветление. Помещенията са отопляеми от локална парна инсталация. По отношение на хигиената в помещенията: същата е вменена като задължение на самите обитатели, лишените от свобода. От страна на администрацията е изпълнено задължението за снабдяване с хигиенизиращи препарати и консумативи.

Ищецът не представи медицински доказателства, които да обосноват, че освен носител на вируса на Хепатит С, заболяването му е било в остра инфекция. Според общоизвестни факти голям процент от хората, заразени с HCV, спонтанно изчистват инфекцията чрез силен имунен отговор, без да се нуждаят от лечение, като въпреки че те вече не са инфектирани, все още ще имат положителен тест за анти-HCV антитела, което вероятно е и състоянието на ищеца. По данни от преписката заболяването е отразено още през 2012г., но няма доказателства, че се проявява в остра инфекция. С оглед на осигурени прегледи в Медицински център на Затвора гр. Пловдив, то при проява на симптоми администрацията на ГДИН е осигурила медицински грижи.

Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от тези незаконосъобразни действия/бездействия на затворническата администрация, подчинена на ГДИН, следва да бъде определен по реда на чл. 52 от ЗЗД. С оглед изискването на чл. 52 от ЗЗД съдът приема, че по справедливост и на основание чл. 52 от ЗЗД, исковата претенция за претърпени неимуществени вреди в Затвора гр. Пловдив и ЗООТ Хеброс за период от общо 420 дни се явява частично доказана и следва да бъде уважена частично. Съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретният размер на обезщетението за неимуществени вреди за периодите, за които съдът намира искът за основателен, следва да бъде определено по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Следва да бъде съобразено и Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото "Нешков и други срещу България", съгласно което паричната компенсация като форма на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не трябва да бъде в неразумен размер в равнение с присъжданията за справедливо обезщетение, определени от ЕСПЧ по силата на чл. 41 от Конвенцията в подобни случаи, като насока в това отношение могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на нечовешко или унизително отношение от една страна, а от друга - времето, през което лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като най-важният фактор за оценка на претърпените вреди. Съдът дължи и съобразяване с практиката на ЕСПЧ по въпросите за размера на присъжданите обезщетения. В случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периода на исковата претенция, интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без налице да бъде конкретно увреждане на физическото здраве на ищеца в резултат на действия или бездействия на администрацията, при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, настоящата инстанция приема, че искът в тази част следва да бъдат уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради пренаселеност 420 дни в размер на 2100 лв. Искът на Б. срещу ГД "Изпълнение на наказанията" за присъждане на сумата в останалата част над 2100 лева до сумата от 50 000 лева – обезщетение за вреди по чл. 284 от ЗИНЗС, дължащи се на незаконосъобразни действия /бездействия/ на администрацията на Ареста и Затвора в гр. Пловдив и ЗО Хеброс, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като недоказан в тази му част.

Така общата сума, която съдът счита, че следва да бъде присъдена е в размер на 2100 лв. за незаконосъобразно бездействие на администрацията на ГДИН за осигуряване на минимално жилищна площ от 4 кв.м. за период от 420 дни. Следва да се присъди и законна лихва върху сумата, като видно от исковата молба такава е претендирана, считано от 01.02.2019г.

Законна лихва следва да бъде присъдена съобразно Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 год. на Върховния касационен съд по т. гр. д. № 3/2004 год., в частта му по т.4. за незаконни действия или бездействия на административните органи – е от момента на преустановяването им, което в случая е края на третия исков период – 30.09.2021г.

За разликата над 2100 лева до претендираните 50 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен, включително и за периода в които ищецът не е пребивавал в местата за лишаване от свобода – 01.02.2019г.-05.02.2019г.

С оглед частичната основателност на иска, следва да се присъдят разноски за ДТ в размер на 10 лева на ищеца и 63 лева адвокатско възнаграждение съответно на уважената част от иска и приложения договор за правна защита и съдействие от 28.06.2023г.

По отношение на претендираните разноски от юрк. Ч.в полза на ответника, съдът счита, че същият няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като специалната норма на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС не ги предвижда.

Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Административен съд Пловдив, ХVI състав

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София да заплати на Н.М.Б., ЕГН **********, сумата в размер на 2100 (две хиляди и сто) лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие от неосигуряване на минимална жилищна площ за период от 420 дни в Затвора гр. Пловдив и ЗООТ Хеброс, установени от исковия период 01.02.2019г.-30.09.2021г.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София да заплати на Н.М.Б., ЕГН **********, законна лихва върху присъдената сума, считано от 30.09.2021г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.М.Б., ЕГН ********** против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София иск за заплащане на обезщетение над сумата от 2100 лева до предявения размер от 50 000 лева, за исковия период, посочен 01.02.2019г.-30.09.2021г., включително и в частта, в която ищецът не е пребивавал в местата за лишаване от свобода и за претендираната лихва от 01.02.2019г. до 30.09.2021г.

Осъжда Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София да заплати на Н.М.Б., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 10(десет)лева за държавна такса и 63(шестдесет и три) лева за адвокатско възнаграждение.

Отхвърля искането на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София за присъждане на разноски по делото за юрисконсултска защита.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд Пловдив.

Съдия: