РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 06.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр.
състав,
в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело
3118 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази:
Представляващ ищеца- “Мегапрофил ИГ“ ЕООД твърди, че на 31.03.2014г.
дружеството сключило трудов договор с ответника Ю.Д.Ю. по силата на който
последният бил назначен на длъжност „Помощник машинен оператор“, а с
допълнително споразумение от 29.01.2016г. длъжността му е променена на „Машинен
оператор производство на тръби“ и е бил договорен срок на предизвестие от 2
месеца. На 30.10.2017г. Ю.Д.Ю. подал
писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и е заявил, че
няма да спази срока на предизвестието. На същата дата трудовото правоотношение
било прекратено със заповед на работодателя.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1031/2018г. на
РРС за сумата 1849,50 лева представляваща обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ за
неспазения срок на предизвестието, но ответникът депозирал възражение срещу
заповедта за изпълнение, поради което било образувано настоящото производство
за установяване на вземането на ищеца.
Ответника депозира отговор с който оспорва иска. Твърди, че длъжността,
която е изпълнявал не е била материално-отчетническа. Твърди, че ищеца не му е
изплатил последното трудово възнаграждение, както и обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск.
Предявените искове за установяване на вземане са с правно основание чл. 422 от ГПК- за
съществуване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение. Материалноправното
основание на иска е чл. 220 ал.1 от КТ за обезщетение дължимо от работник на
работодател поради неспазване на срока за предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 14.02.2018г. по гр. дело № 1031/2018г. на Русенски районен съд е била
издадена заповед за изпълнение в полза на “Мегапрофил ИГ“ ЕООД срещу Ю.Д.Ю.
за заплащане на сумата 1849,50 лева представляваща обезщетение по чл. 220 ал.1
от КТ за неспазен срок на предизвестие. Ю. депозирал възражение против
издадената заповед за изпълнение поради което било образувано настоящото
производство за установяване на вземането на ищеца.
На 31.03.2014г. е бил сключен трудов договор по силата на който Ю.Д.Ю. е
приел да изпълнява длъжността „Помощник машинен оператор“ в “Мегапрофил ИГ“
ЕООД при месечно трудово възнаграждение от 450 лева и срок на предизвестие 1
месец (чл.10 от договора).
На 29.01.2016г. страните сключили допълнително споразумение с което
трудовото възнаграждение на Ю. било увеличено на 550 лева. В допълнителното
споразумение било посочено „На основание чл. 326 ал.3 от КТ и т.2.13 от правилника за вътрешния ред срок
на предизвестие- 2 месеца.“
На 30.10.2017г. Ю.Д.Ю. депозирал заявление до “Мегапрофил ИГ“ ЕООД с което
заявил желанието си трудовото му правоотношение с дружеството да бъде
прекратено от 30.12.2017г. и като правно основание посочил чл. 326 ал.1 от КТ.
Молбата съдържа изрична декларация, че работникът приема да заплати обезщетение
по чл. 220 ал.1 от КТ ако не спази срокът на предизвестие и дава съгласие за
прихващане между дължимите му трудови възнаграждения и обезщетението за
неспазено предизвестие. На 30.10.2017г. Ю.Д.Ю. депозирал заявление, че желае
прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичане на срока на
предизвестието.
Със заповед от 30.10.2017г. на работодателя трудовото правоотношение между
страните било прекратено. В заповедта било посочено, че работникът дължи
обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на 2
брутни трудови възнаграждения.
По делото е изготвено заключение на вещо лице, от което се установява
следното:
Брутното трудово възнаграждение на ответника за месеца, предхождащ месеца
на уволнението- месец септември 2017 г. е в общ размер 1410,88 лева. Вещото е
обосновало, кои компоненти следва да се включат в брутното трудово
възнаграждение съгласно чл. 228 от КТ при определянето на размера на
обезщетението по чл. 220 ал.1 от КТ и счита, че пълният размер на полученото
трудово възнаграждение от 1410,88 лева следва да се ползва при определяне на
размера на обезщетението по чл. 220 ал.1 от КТ. В заключението се сочи също, че
трудовото възнаграждение на Ю.Д.Ю. за месец септември 2017 година е изплатено
изцяло. За месец ноември му е начислено брутно трудово възнаграждение в размер
на 1246,58 лева, като чистата сума за получаване от работника е 972,26
лева. Ю. е използвал изцяло платения си
годишен отпуск за 2017 година и не му се дължи обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ. Общият размер на обезщетението по чл. 220 ал.1 от КТ дължимо от работника е
2821,76 лева и след приспадане на насрещното задължение на работодателя за
трудово възнаграждение в нетен размер 972,26 лева Ю.Д.Ю. дължи на “Мегапрофил ИГ“
ЕООД обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ в размер на 1849,50 лева. За да стигне
до този резултат вещото лице е приело, че договореното между страните
предизвестие е 2 месеца. Този въпрос е спорен между страните. Съдът също
приема, че договореното предизвестие е 2 месеца, като по-долу ще бъдат изложени
съображенията за това. Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като
същото е обосновано, кореспондира с останалите доказателства по делото и не са
събрани доказателства, които да го опровергават или поставят под съмнение.
По отношение на срока за предизвестие съдът намира следното:
В допълнителното споразумение между страните е посочено „На основание чл.
326 ал.3 от КТ и т.2.13 от правилника за
вътрешния ред срок на предизвестие- 2 месеца.“
Съгласно чл. 326 ал.2 от КТ: „Срокът на предизвестието при
прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са
уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца.“ Чл. 326 ал.3 от КТ въобще не урежда срок на предизвестие, а урежда
възможността срокът на предаването да се увеличи до 2 месеца над срока
за предизвестието за работници и
служителите,
които заемат материално-отчетнически длъжности, в случай че предаването на
повереното имущество не може да се извърши в 30-дневния срок по чл. 326 ал. 2. По делото
няма спор, че Ю.Д.Ю. не е заемал материално-отчетническа длъжност. Съдът
приема, че в случая в допълнителното споразумение погрешно е посочен чл. 326
ал.3 от КТ вместо чл. 326 ал.2 от КТ, като тази грешка не се отразява на
валидността на уговорения срок на предизвестието. Този извод следва от факта,
че чл. 326 ал.3 от КТ въобще не урежда срок на предизвестие, а този въпрос е
уреден в предходната алинея на кодекса. Представителят на Ю.Д.Ю. сочи, че след
като правната норма е сгрешена, то и цялата клауза следва да се счита за
грешна. Съдът не намира основание за такава последица. Налице е ясно и
недвусмислено договаряне на срок на предизвестие от 2 месеца и по този въпрос
няма данни волята на която и да е от страните да е опорочена. Така договорения
срок е в рамките на закона. Непосочването на коректната правна норма, от която
произтичат дадени правни последици не опорочава постигнатото съгласие, когато
то е в рамките на закона. Допълнителен аргумент за това, че Ю.Д.Ю. е бил наясно
с двумесечния срок на предизвестие е, че на 30.10.2017г. той депозира заявление
за прекратяване на трудовото правоотношение считано от 30.12.2017г.- т.е.
съобразил е двумесечното предизвестие. Предвид изложеното съдът приема, че
договореният срок на предизвестие е 2 месеца и поради неспазването му Ю.Д.Ю.
дължи на “Мегапрофил ИГ“
ЕООД обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ в размер на 2821,76 лева, като след
приспадане на вземането за трудово възнаграждение задължението на Ю. става в
размер на 1849,50 лева. Предявеният иск е изцяло основателен и следва да се
уважи, като вземането на ищеца съществува в пълния размер за който е издадена
заповедта за изпълнение.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.”
Предвид горните разрешения на ищеца следва да се присъдят 336,99 лева
разноски в заповедното производство, както и 536,99 лева разноски по настоящото
дело. Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че съществува
вземането на “Мегапрофил ИГ“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Русе, Източна
промишлена зона срещу Ю.Д.Ю., ЕГН **********, с адрес *** по заповед за
изпълнение издадена по ч.гр.дело № 1031/2018г. на РРС в размер на 1849,50 лева
представляващо обезщетение по чл. 220 ал.1 от Кодекса на труда за неспазено
предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение на 30.10.2017г. със
законната лихва от 12.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Ю.Д.Ю., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на “Мегапрофил ИГ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Русе, Източна промишлена зона сумата 536,99 лева разноски в настоящото производство, както
и 336,99 лева разноски по ч.гр.дело № 1031/2018г. на РРС.
Решението може
да се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: /п/