Присъда по дело №3479/2020 на Районен съд - Варна

Мотиви
към Присъда №91/02.11.2021г.
по НЧХД № 3479 по описа за 2020 година
на Варненския районен съд, наказателна колегия
На 28.08.2020год. в РС-Варна е постъпила частна тъжба вх.№56290 от П. Ж. Ж. ,
ЕГН: **********, с адрес в гр.Варна, ж.к.”Вл. Варненчик” бл. 406, вх.13, ет.7, ап.47
срещу Т. С. Ж. , ЕГН: **********, с адрес в гр.Аксаково, ул.”Слави Дойчев” № 1 с
оглед данни за обстоятелства на престъпление, което се преследва по частен ред.
Въз основа на нея и съгласно чл.247, ал.1, т.2 от НПК /изменена с ДВ бр.63 от
2017г., в сила от 05.11.2017г./, на 20.01.2021г. е образувано производството по
настоящото НЧХД.
С разпореждания на съдията-докладчик от 14.09.2020г, 05.10.2020г. и 13.10.2020г.
на частния тъжител, е дадена възможност в 7-дневен срок от получаване на
съобщението, да приведе частната тъжба в съответствие с разпоредбата на по чл.81,
ал.1 от НПК като посочи обстоятелствата на престъплението, досежно време, място и
начин на неговото извършване. На 23.09.20г., 13.10.20г. и 26.10.20г. /в дадения 7-
дневен срок/ по делото са постъпвали уточнения към тъжба вх.№56290/31.08.2020г., с
което нередовностите в тъжбата са отстранени.
Въз основа на частната тъжба и уточненията към нея, с разпореждане от
29.10.2020. делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание. Производството е
образувано срещу подс. Т. С. Ж. с оглед описани в тъжбата обстоятелства на
престъпление, което се преследва по частен ред, а именно: престъпление по чл.182,
ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от 02.05.2020г. до 15.08.2020г.
включително, в гр. Аксаково, общ. Аксаково, обл. Варна, съответно на датите
02.05.2020г., 10.08.2020г. и 15.08.2020г.
В съдебното производство, поради прекратяване на брака между тъжителят и
подсъдимата, последната променя фамилията си на К..
В съдебното производство, частният тъжител участва лично и се представлява от
повереник - адв. К.К., АК – Варна, който поддържа тъжбата и уточненията към нея.
Във фазата по съществото на делото адв.К. сочи, че по бракоразводното дело между
тъжителя и подсъдимата са определени привременни мерки относно грижите за
роденото по време на брака им малолетно дете. След влизане в сила са постановените
привременни мерки в периода от 02.05.2020г. до 15.08.2020г. подсъдимата умишлено
не е изпълнявала постановеното определение и не е осигурявала възможност за личен
контакт на тъжителя с детето. От събраните гласни доказателства се установявал и
категоричния отказ на подсъдимата да осигури възможност за присъствие на детето
при баща му в период от 5 дни през лятото съгласно привременните мерки. За датата
15.08.2020г., сочи, че това е трета събота на месец август подсъдимата и детето не са
били на адреса. Сочи, че в писмено доказателство -фиш за спешна медицинска помощ,
било посочено друго име, а не Б.П.Ж., при прегледа на детето температурата била 37
градуса и леко зачервено гърло, без налепи т.е. в състояние по-добро от установеното
от линия лекар д-р Ж. при прегледа на 13.08.2020г. - два дни преди това, където
симптомите били значително по-сериозни. Счита, че по този начин подсъдимата е
търсила обективна причина, за да не предостави детето за среща с бащата и го е извела
от дома точно в деня и часа за среща. Счита, че както от обективна, така и от
1

субективна страна е осъществен състава на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК като в
периода от 02.05.2020г. до 20.08.2020г. с действията си подсъдимата умишлено е
осуетила и не е изпълнила влязло в сила определение за привременни мерки по гр.
дело № 3548/2020г. на РС - Варна. Предвид това счита, че следва на същата да бъде
наложено наказание, като моли да бъде определена административна санкция,
предвиден в чл.78а от НК в размер към средата на законоустановения и за присъждане
в полза на тъжителя на сторените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимата адв. М.П. в пледоарията си по съществото на делото
пледира за оправдателна присъда. Счита, че по делото изобщо не е налице състав на
престъпление с оглед сочените дати и фактическа обстановка. Акцентир върху това, че
режимът на лични контакти според определението по гр. дело № 3548/2020г. на РС -
Варна е съботен ден на всяка първа и трета седмица от месеца и пет дни през лятото,
но след предварителна уговорка за тези пет дни. Сочи, че датите 02.05.2020г. и
15.08.2020г. са събота, но не са дати от първа и трета седмица от месеца. Относно
тълкуването на първа и трета седмица от месеца се позовава на съдебна практика на
върховния съд. Акцентира и върху това, че по делото са налични доказателства, че
детето е било болно на 15.08.2020г. и е посетило болницата в гр. Аксаково като излага
виждането си, че неговото здраве е по-важно. За датата 10.08.2020г. сочи, че не е
налице престъпно деяние, тъй като това е ден понеделник и е нямало предварителна
уговорка между подсъдимата и тъжителя да вземе детето за пет дни през лятото както е
според гр. дело. Твърди, че подсъдимата няма как да наруши нещо, което не е било
налице, а именно уговорка за вземане на детето за пет дни и такива доказателства по
делото не са налице. Поради това моли подсъдимата да бъде призната за невиновна и
да бъдат присъдени сторените от нея разноски в размер на 1600 лева адвокатско
възнаграждение.
В обясненията си дадени пред съда в хода на съдебното следствие подсъдимата Т.К.
/ с предишна фамилия Ж./ излага своето виждане за случилото се на датите посочени в
тъжбата. Твърди, че на 02.05.2020г. детето не е пожелало да тръгне с баща си, а на
15.08.20г. е било болно и било отведено в спешното отделение на гр.Аксаково. Сочи,
че за дата 10.08.2020г. са нямали уговорка за предаване на детето на неговия баща за
срок от пет дни, а на този ден се срещнала с тъжителя поради провеждане на друго
наказателно производство в съда и е тъжителят направил скандал.
В последното по делото съдебно заседание подсъдимата не се явява, тъй като е
бременна.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Т.С.К. / с предишна фамилия Ж./ е роден на 04.07.1990г. в гр. Варна.
Тя е българка, има българско гражданство и е със средно образовани. Разведена е и не
е осъждана. Работи по трудово правоотношение. Притежава ЕГН **********.
Подс. Т.К. и частният тъжител П.Ж. сключили граждански брак на 29.08.2009 г.
в гр.Аксаково. От брака си те имат едно малолетно дете Б.П.Ж., роден на 07.02.2010г.
От средата на 2019год. частният тъжител и подсъдимата били във фактическа
раздяла като детето живеело с майка си в гр.Аксаково, в дома на родителите на
подсъдимата. Отношенията между тъжителя и подсъдимата били влошени до степен,
2

че ч.т. упражнявал върху нея и детето им домашно насилие. По този повод във ВРС
било образувано гр.д. № 8659/2019год., по което първоначално на 05.06.2019год. била
издадена заповед за незабавна защита от домашно насилие, а след това на
25.10.2019год. и окончателна такава заповед.
В началото на 2020г. подсъдимата К. сезирала РС-Варна с искове с правно
основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс СК/ за развод поради разстройство на брака
по вина на съпруга , за предоставяне упражняването на родителските права спрямо
роденото през времетраенето на брака ненавършило пълнолетие дете, за определяне на
режима на лични контакти на бащата и за дължимата издръжка. По повод
депозираните искове в РС-Варна било образувано гр.дело №3548/2020г. по описа на
съда.
На 29.04.2020г., с определение произнесено на основание чл.323, ал.1 от ГПК по
горепосоченото дело, гражданският съд, пред който било висящо делото за развод
определил привременни мерки относно издръжката на детето, неговото местоживеене
и режима на лични отношения на бащата с детето. С определението упражняването на
родителските права по отношение на детето Б. били предоставени на майката до
приключване с влязло в сила решение на производството по гр.д.№3548/2020г. по
описа на ВРС, XLVI-ти състав. Определено било местоживеенето на детето при
подсъдимата и негова майка на адрес: гр.Аксаково, ул.”Слави Дойчев” № 1. Със
съдебния акт бил определен режим на лични отношения на бащата П.Ж. с детето, като
бащата имал право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от
месеца в съботния ден от 10:00 сутринта до 18:00 часа на същия ден, без преспиване,
както и 5 /пет/ дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката и след предварително уточняване на конкретните дни между родителите
отново без преспиване. Съдебният акт задължавал подсъдимата да осигури
възможност за аудио визуален контакт между частния тъжител и детето по телефон,
скайп, вайбър или друг подходящ начин, два пъти седмично по 20 минути. Този акт
уреждал режима на лични отношения с бащата до 17.02.2021г., на която дата влязло в
сила решение по горепосоченото гр. дело, с което окончателно бил определен режимът
на лични отношения с бащата. .
02.05.2020г. била първата събота след произнасяне на съдебния акт, с който били
определени привременните мерки. Около 10.00ч. частният тъжител отишъл на адреса в
гр.Аксаково, където живеела подсъдимата, заедно с детето им, като имал намерение да
осъществи режим на личен контакт с детето, понеже считал, че това е първата събота
от месец май 2020г. Частният тъжител бил придружаван от св.С.Ж.- негова сестра и от
друга своя позната. Когато отишли на адреса, частният тъжител позвънил на вратата и
на телефона на подсъдимата, но никой не отговорил. Поради това позвънил за съвет на
своя адвокат- св.Ж.К.а, която от своя страна се свързала с подсъдимата по телефона.
Св.К.а се осведомила за здравословното състояние на детето и когато разбрала, че то не
е болно посъветвала подсъдимата да даде детето на неговия баща в изпълнение на
режима му на личен контакт. Последната попитала дали се налага да дава детето и
съобщила, че не иска да го предоставя на бащата. Св.К.а върнала обаждане на частния
тъжител, като му разказала за разговора с подсъдимата и го посъветвала да потърси
съдействие от органите на полицията. След разговора с нея, около 10.15ч. тъжителят
позвънил на тел.112 като съобщил, че подсъдимата възпрепятства режима му на личен
контакт с детето. Малко по-късно К. извела детето пред вратата, като то разговаряло с
баща си и с леля си. Въпреки настояването на частния тъжител и на св.С.Ж. детето
отказало да тръгне с тях. Поради това още същия ден частният тъжител подал жалба в
3

РУ-Аксаково като съобщил, че подсъдимата е възпрепятствала осъществяване на
режима му на лични отношения с детето. По случая била извършена проверка от
органите на полицията, като в последствие материалите по нея били изпратени в РП-
Варна. С постановление на прокурор при ВРП 25.06.2020г. произнесено по пр.пр.
№7800/2020г. било отказано образуване на ДП, с позоваване на разпоредбата на
чл.193а от НК, съгласно която наказателното преследване за престъпление по чл.182,
ал.2 от НК се възбужда по тъжба на пострадалия до съда.
Междувременно на 21.02.2020г. частният тъжител сезирал ВРС с тъжба срещу
подсъдимата с твърдение за извършено от нея престъпление по чл.148, ал.1, т.1
вр.чл.146, ал.1 от НК. По депозираната тъжба било образувано НЧХД№880/2020г. по
описа на ВРС. За 10.08.2020г. било насрочено едно от заседанията по това дело. След
приключване на делото, пред сградата на РС-Варна между подсъдимата и частният
тъжител избухнал скандал. Частният тъжител предявил претенции, че иска да вземе
детето за 5 дни, съобразно определения от съда режим, но подсъдимата му казала, че са
нямали договорка той да взима детето в този ден и отказала да го даде. След срещата
им в съда, на 11.08.2020г. частният тъжител депозирал жалба в РУ-Аксаково, че не
няма връзка с детето си. Сезирал и социалните служби в гр.Аксаково със същото
твърдение.
На 13.08.20г. детето Б.Ж. се разболяло. По този повод подс.К. го завела на преглед
при личния му лекар- св.М.Ж.- общо практикуващ лекар в гр.Аксаково. Последната
констатирала, че детето е повишена температура и с бронхит, поради което предписала
антибиотично лечение за десет дни и издала болничен лист на майката за същия
период.
В събота, на 15.08.2020г. сутринта детето Б. не се чувствало добре, поради което и
подсъдимата го завела в спешен приемен кабинет във ФСМП-Аксаково с оплакване от
хрема, гърлобол и температура 37,4 градуса. Там в 10.30ч. то било прегледано от
медицински фелдшер А.Д., която констатирала остър катар на дихателните пътища,
предписала медикаменти и издала фиш за спешна медицинска помощ
№575/30748/15.08.20г.
Междувременно, около 10:07ч. на същата дата частният тъжител подал сигнал на
тел.112, а чрез дежурния оператор сигналът бил предаден и на дежурния в РУ
Аксаково. В сигнала Ж. посочил, че подсъдимата не му дава детето. Посочил, че той е
пред дома в гр.Аксаково, ул.“Слави Дойчев“ №1, не знае дали тя е на адреса, като
казал, че не знае къде са майката и детето. На място бил изпратен екип на полицията-
свидетелите Д.П. и Й.А.. Служителите на реда пристигнали на горепосочения адрес,
където ги чакал тъжителят Ж., но не установили подсъдимата и детето.
Малко по-късно същият ден, в 13:51ч. частният тъжител подал сигнал на телефон
112, че подсъдимата и детето се намират на адрес в гр.Варна, ж.к.“Владиславово“,
бл.11, вх.1 и поискал съдействие за изпълнение на режима на лични отношения с
детето. На място бил изпратен екип на Трето РУ-Варна в състав свидетелите С.С. и
А.К.. На адреса служителите на реда заварили частният тъжител Ж., като той им
обяснил, че подсъдимата и детето се намират в дома на св.В.П.- приятел на К..
Служителите на реда посетили посоченият от Ж. адрес, разговаряли с П., извършили
проверка в дома му, но не установили там майката и детето.
На 15.08.2020г. тъжителят Ж. подал поредна жалба в РУ-Аксаково, в която посочил,
че му се възпрепятства осъществяването на режима на личен контакт с детето му. По
случая била извършена проверка, като материалите по същата, ведно с материалите по
4

проверката инициирана по жалба на Ж. от 11.08.20г. били изпратени във РП-Варна.
Там била образувана пр.пр.№11602/2020г. С постановление на прокурор от 16.09.20г.
било отказано образуване на ДП, тъй като прокуратурата преценила, че жалбите на Ж.
касаят твърдения за престъпление по чл.182, ал.2 от НК, което се преследва по тъжба
на пострадалия пред съд.
На 28.08.2020год., от страна на П.Ж. в РС-Варна била подадена тъжба против
подсъдимата Т.К. /тогава Ж./, по повод на която било образувано настоящото НЧХД.
В хода на съдебното следствие съдът изиска и приобщи заверени за вярност копия
от преписки водени в РП-Варна по сигнал на частния тъжител, а именно: заверени за
вярност копия от материалите по прокурорска преписка № 11602/2020г. на РП – Варна,
заверени за вярност копия от материалите по прокурорска преписка № 7800/2020г. на
РП - Варна и заверени за вярност копия от материалите по прокурорска преписка №
2099/2021г. на РП – Варна. Същите послужиха като ориентир за хода на съдебното
следствие.
По делото бяха изискани и приобщени справки от „Национална система 112“, ведно
с СД диск-дискове съдържащи регистрирани обаждания от страна на частния тъжител
Ж. от дати 02.05. и 15.08.2020г.
В хода на съдебното следствие бяха изискани и приобщени становище и социални
доклади от Дирекция „Социално подпомагане“-Аксаково относно регистрирани
сигнали за детето Б.Ж..
Видно от изпратеното становище от Д“СП“-Варна първата информация, която
постъпила за детето Б.П.Ж. в ОЗД била по повод на подадено заявление за ползване на
социални услуги /работа с психолог/ от неговата майка. Предоставено било копие от
заповед за незабавна защита на ВРС №100/05.06.2019г. по гр. д. № 8659/2019г. На
19.07.2020г. било издадено направление за ползване на социални услуги за срок от 6
месеца към Център за обществена подкрепа в гр. Аксаково, с цел да се намали
тревожността и стреса на детето, преодоляване на негативните му емоции и чувства.
След изтичане срока на направлението, майката заявила желание работата със
специалисти да продължи. По желание на г-н Ж. била прекратена работата със
специалисти от ЦОП-Аксаково, като родителите и детето били насочени към ползване
на социални услуги към ЦОП "Усмивка"- Варна от 12.05.2020г. за срок от една година.
В становището се сочи, че родителите били в силно конфликтни взаимоотношения и
изпитвали трудности във връзка с изпълнение на постановения режим на лични
отношения между детето и бащата. По данни от социалните доклади на екип към ЦОП
"Усмивка" консултативният процес с г-н Ж. се осъществявал главно по телефон,
поради неговото отсъствие от страната, като често консултациите не се осъществят
поради липса на връзка. Отчетени били затруднения в работата на специалистите с
родителите и детето, свързани с постъпваща информация от страна на бащата, че не
успява да осъществява контакти със сина си, а от страна на детето и майката, че
контакти се осъществяват, но са по-кратки от определените. Честото пребиваване на г-
н Ж. извън страната намалявало ефективността на работата на специалистите.
Становището на отдел "Закрила на детето" към дирекция "Социално подпомагане "-
Варна е, че предвид липсата на положителна промяна във взаимоотношенията между
родителите и с цел да бъде предотвратено попадане на детето в рискови ситуации,
резултат от конфликтните им отношения, е необходимо срещите и телефонните
разговори между ч.тъжител Ж. и Б. да бъдат провеждани в защитена среда в
присъствие на специалисти, за да бъде съхранено нормалното психо-емоционално
5

състояние на детето. Родителите не съдействали и категорично отказвали провеждане
на срещи и телефонни разговори в защитена среда.
В ОЗД били изготвени множество социални доклади във връзка с детето Б.Ж.
предвид подавани сигнали за същото. В началото на 2021г. по сигнал на Ж. било
извършено ново социално проучване, отразено в социален доклад, приложен по
делото. Видно от същия частният тъжител Ж. не сътрудничи на ОЗД за обсъждане на
проблемите по случая, като с поведението си не позволява на социалния работник ОЗД
да се изкаже или да даде необходимите препоръки. Бащата имал противоречиво
поведение. В един момент той търсел контакт с детето, а в следващ заявявал, че то
"лъже в ползва на майка си", като отправял обидни думи и срещу него (пикльо, лъжец и
др.) и в негово присъствие отправя закани и обиди срещу майката, включително и
СМС-си. По данни от предоставения социален доклад на ЦОП "Усмивка", бащата
проявявал социалножелателно поведение, споделял, че търси контакт с детето,
споделял за случки и ситуации, свързани с Б.. Специалистите работели в посока
повишаване на мотивацията за подобряване на диалога между родителите, с цел
избягване на стресови ситуации с детето. На специалистите е направило впечатление,
че бащата не осъзнава своята отговорност за създалите се конфликти.
В друг социален доклад по повод постъпил сигнал за детето Б., социалните
работници констатирали, че ч.тъжител Ж. не се съобразява с направените му
препоръки да се въздържа от използване на обидни думи по отношение на майката и
нейните близки и детето, като по данни на детето Ж. твърдял, че Б. "лъже" в полза на
майка си. Б. бил силно привързан към майка си. Между тях имало изградена
доверителна връзка. Детето споделяло, че провежда разговори с баща си и с роднини
по бащина линия. По данни на детето, споделени със социалните работници, при
проведена с баща му, последният по време разговора започнал да обижда майка му и
нейните роднини, псува ги и заплашва. Момчето му казва да спре, тогава бащата
започнал да го нарича "пикльо, дрисльо" и др. Б. споделил, че не му е приятно да
обиждат майка му и нейните роднини и затова е казал на баща си, че не иска да
разговаря с него В заключение в социалния доклад е отразено, че към момента
стабилността на детето е нарушена, поради липсата на разбирателство между
родителите.
Относно датата 02.05.2020г. в социалните доклади е отразено, че детето е излязло,
говорило е с баща си, двамата са се прегърнали, но то не е пожелало да тръгне с него.
При опитите да бъде насърчено от майката да тръгне с бащата, детето се разплакало и
се прибрало в дома.
Относно дата 15.08.2020г., в социалните доклади се сочи, че Б. е разказал, че в
събота силно го е заболяло глава, затова майка му го е завела на спешен кабинет.
Установено било силно зачервено гърло и предписано медикаментозно лечение и
витамини. Б. споделил, че от лекарствата главоболието е намаляло, но в последствие се
оказва, че е от зъбобол.
От приетите по делото справки съдимост за подс.Т.К. е видно, че същата не е
осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност.
Описаната фактическа обстановка се установи по безспорен и категоричен начин от
гласните, писмени и веществени доказателства по делото, а именно: обясненията на
подсъдимата, показанията на свидетелите С.Ж., П.Ж., С.К., П.К., В.П., Ж.К.а, М.Ж.,
М.А., Й.А., Д.П., С.С. и А.К., заверен за вярност препис от Решение
№260023/08.01.2021г. по гр.д. № 3548 по описа за 2020 година на Варненския
6

районен съд, заверен за вярност препис от Протокол от 29.04.2020г. по гр.д. № 3548
по описа за 2020 година на Варненския районен съд, 46 състав; писмо от РП - Варна
№ 11602/2020г. от 17.02.2021г. ведно със заверени за вярност копия от материалите по
прокурорска преписка № 11602/2020г. на РП - Варна и заверено за вярност копие от
постановление от 16.09.2020г. за отказ да се образува досъдебно производство, писмо
от РП-Варна № 7800/2020г. от 16.02.2021г. ведно със заверени за вярност копия от
материалите по прокурорска преписка № 7800/2020г. на РП - Варна и заверено за
вярност копие от постановление от 25.06.2020г. за отказ да се образува досъдебно
производство, писмо от РП-Варна № 2099/2021г. от 23.03.2021г. ведно със заверени за
вярност копия от материалите по прокурорска преписка № 2099/2021г. на РП - Варна и
заверено за вярност копие от постановление от 15.02.2021г. за отказ да се образува
досъдебно производство, заверени за вярност копия от присъдата ведно с мотивите
постановени по НЧХД № 880/2020г. по описа на РС – Варна /послужили като
насочващи факти по отношение на хода на съдебното следствие/, писмо от
„Национална система 112“ гр. Варна рег. № 10582р-54 от 17.02.2021г., ведно с 1 брой
СД диск съдържаш звукозаписи, писмо от „Национална система 112“ гр. Варна рег. №
105820-183 от 20.05.2021г., ведно с 1 брой СД диск,съдържащ звукозаписи; писмо от
„АМЦСМП - Аксаково“ ЕООД гр. Аксаково изх. № 42 от 20.05.20201г., писмо от
„Национална система 112“ гр. Варна рег. № 105820-183 от 20.05.2021г., ведно с 1 брой
СД диск, писмо от Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна изх. № СЛ/Д-В/1647-
012 от 21.05.2021г. ведно със заверени за вярност копия от: социален доклад за оценка
на постъпил сигнал относно детето Б.П.Ж. от 19.01.2021г., социален доклад за оценка
на постъпил сигнал относно детето Б.П.Ж. от 31.12.2020г., социален доклад относно
детето Б.П.Ж. от 28.10.2020г., социален доклад за оценка на постъпил сигнал относно
детето Б.П.Ж. от 21.10.2020г., социален доклад за оценка на постъпил сигнал относно
детето Б.П.Ж. от 21.08.2020г. и социален доклад за оценка на постъпил сигнал относно
детето Б.П.Ж. от 12.05.2020г., писмо от Център за спешна медицинска помощ - Варна
изх. № 05-96-1 от 31.05.2021г. ведно със заверено за вярност копие от фиш за спешна
медицинска помощ от 15.08.2020г. на името на Б.П.; писмо от РУ - Аксаково при ОД
на МВР - Варна Ури: 445000-1455/21г., писмо от Трето РУ при ОД на МВР - Варна №
439000-13905 от 30.06.2021г. ведно със заверено за вярност копие от доклад от
проверени лица и превозни средства за дейността на АП-390 за времето от 07.00 до
19.00 часа на 15.08.2020г.; писмо от РУ - Аксаково при ОД на МВР - Варна ведно със
заверени за вярност копия от: ежедневна форма на отчет от дата 02.05.2020г.,
ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата за 02.05.2020г.,
информационна карта за дейността на наряда № 715437 за 02.05.2020г.,
информационна карта за дейността на наряда № 715435 за 02.05.2020г.,
информационна карта за дейността на наряда № 715434 за 02.05.2020г. и
информационна карта за дейността на наряда № 715436 за 02.05.2020г.; справка
съдимост и др. писмени доказателства, като в своята съвкупност така посочените
доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят до различни
правни изводи.
Съдът напълно кредитира обясненията на подс. Т.К. дадени пред съдебния състав,
тъй като те кореспондират и се подкрепят от останалите кредитирани от съда гласни и
писмени доказателства.
Принципно обясненията на подсъдимата, като устно доказателсвено средство имат
двояка природа – източник на доказателства и средство за защита. Давайки обяснения
по предявеното обвинение, подс. има възможност да изрази своето отношение към
7

обвинението, да го отхвърли и изясни истината за своята дейност, да защити своите
права и законни интереси. Последица от визираното обстоятелство е и правото да не
дава обяснения, както и да избере момента, в който да депозира такива.
В случая подсъдимата Т.К. избра да даде своите обяснения по повдигнатото с
тъжбата обвинение в хода на съдебното следствие. С тях същата изрази своето
отношение към обвинението, като посочи своето виждане относно отношенията с
бившия съпруг и относно спазването на режима на лични контакти с детето, в това
число и относно датите 02.05, 10.08. и 15.08.2020г.
Обясненията на подсъдимата за влошените отношения с частния тъжител се
подкрепят както от гласните доказателства по делото, така и от писмените такива, в
това число и водените между страните процеси, отразеното в социалните доклади и
сигналите до различни държавни органи и институции. Обясненията на подсъдимата,
че на 02.05.2020г. е извела детето за среща с неговия баща, както и че то е отказало да
тръгне с него се подкрепят както от показанията на свидетелите К.а, С.Ж. и П.Ж., така
и от писмените такива- отразеното в социалните доклади, изготвени в ОЗД.
Твърденият на подсъдимата, че на 15.08.20г. детето е било болно, че е било отведено
на лекар и поради това същата не е била в дома си се подкрепя от множество
доказателства- показанията на св.П., св.Ж., издадения от последната талон за преглед
на пациент, болничен лист, фиш за преглед на пациент в спешен кабинет, справка от
ЦСМП-Варна. Тук следва да се посочи, че твърдението на защитата, че на 15.08.2020г.
е било прегледано друго лице, а не детето на подсъдимата и частния тъжител не е
доказателствено обосновано. Видно от фиш за спешна медицинска помощ
№575/30748/15.08.20г. и от писмо от ЦСМП-Варна на 15.08.20г., в 10.30ч., в спешен
приемен кабинет във ФСМП-Аксаково с оплакване от хрема, гърлобол и температура
37,4 градуса е бил прегледан Б.П., на 10г. Безспорно при така отразеното в
медицинската документация се касае именно за детето на страните по делото.
Констатираното в спешния център обективно състояние на детето и посочената от
медицинския специалист диагноза : „остър катар на дихателните пътища“ в никой
случай не би могло да се определи като добро здравословно състояние, както сочи
повереника. Посочената диагноза и отразеното в медицинският документ дори и от
лаици като настоящия съдебен състав се определя като влошено здравословно
състояние и то на дете, на 10г. Твърдението, че два дни по-рано, при прегледа от д-р
Ж. детето било в по-лошо състояние, каквато преценка повереникът прави е
несподеляемо от съда. На първо място няма данни повереникът да е медицинско лице и
неговите субективни преценки нямат доказателствена стойност в процеса, още повече
при наличието на медицински документи. На следващо място даже и да бъде
споделено становището на повереника, че два дни по-рано детето е било в по-тежко
здравословно състояние, то това е и обяснимо предвид факта, че личният лекар му е
предписал медикаментозно лечение с антибиотик. Така, че виждането на повереника,
че отвеждайки го на лекар К. е целяла да осуети контактът с бащата не се споделя от
настоящия съд..
Не оборени по никакъв начин, със събраните по делото доказателства, остават и
обясненията на подсъдимата, че към 10.08.2020г. не е имало конкретна договореност
между нея и тъжителят за осъществяване на обозначения в съдебния акт 5 дневен
контакт между бащата и детето. В подкрепа на нейните обяснения са показанията на
св.П., който е категоричен, че към тази дата не е имало договореност за даване на
детето на неговия баща. Аналогични са и показанията на св.П.Ж., която единствено
сочи, че майката е отказала да даде детето на 10.08.20г., но не съобщава между
8

родителите да е била постигната договореност именно на тази дата да се предаде
детето на неговия баща.
Ето защо съдът напълно кредитира обясненията на подсъдимата, депозирани в хода
на съдебното следствие.
По отношение на показанията на свидетелите С.К.. и П.К. съдът отчете
подразбиращо се съмнение в тяхната безпристрастност, предвид фактът, че двамата
свидетели са родители на подсъдимата. Въпреки това техните показания са в унисон с
установената от съда, на базата на останалите кредитирани доказателства, фактическа
обстановка. Обстоятелството, че двамата свидетели са родители на подсъдимата не би
могло да компрометира показанията им изначално и същите да бъдат отхвърлени
априори. Това е така, тъй като на първо място на свидетелите бе разяснено правото им
да откажат да дават показания като баща и майка на подсъдимата. На второ място, след
като същите заявиха желание да депозират показания, то същото сториха пред съда
под страх от наказателна отговорност. На следващо място както бе посочено по-горе
техните показания кореспондират с останалите кредитирани от съда доказателства,
така, че за съда не възниква съмнение, че показанията им са искрени и достоверни.
Както бе споменато по-горе автоматичното изключване на показания е недопустимо, а
тяхната достоверност следва да се цени и бе преценена по настоящото дело с оглед
съвкупния анализ на доказателствата. Показанията на свидетелите, че детето не е
искало да посещава своя баща, тъй като същият го е обиждал се потвърждават от
приложените по делото социални доклади, където социалните работници не веднъж са
констатирали при проведени разговори с детето, че то споделя, че било обиждано от
своя баща /наричано с думите : „пикльо, лъжец“/ . Нещо повече, в един от докладите е
посочено, че това е сторено в присъствието на социалния работник. Ето защо и съдът
няма основание да се съмнява в тяхната достоверност.
Що се касае до показанията на В.П., съдът подходи по аналогичен начин, като
изходи от позицията, че свидетелят е новият партньор на подсъдимата, от която тя
очаква дете. Показанията на този свидетел бяха ценени на плоскостта на
кореспонденцията им с останалите гласни и писмени доказателства. Показанията му за
отношението между родителите, както и за отношението на частният тъжител към
неговото дете, в частност за думите , с които той нарича детето си се подкрепят от
показанията на родителите на подсъдимата и най-вече се подкрепят от констатираното
и отразеното от социалните служители в социалните доклади. Показанията му, че на
10.08.2020г. между родителите е нямало договорка за осъществяване на личен контакт,
а разговорът по този повод е предизвикал скандал, предпоставен от проведено
заседание по друго НЧХД кореспондират с обясненията на подсъдимата, а дори и с
показанията на св.П.Ж.. Показанията му, че на 15.08.2020г. детето Б. е било болно, че е
посещавало лекар и не е било в дома му се подкрепят не само от обясненията на
подсъдимата, но те изцяло кореспондират с показанията на св.Ж.- личен лекар на
детето, с приложените медицински документи в това число и фиш за преглед на
пациент в спешен център. Нещо повече , показанията му , че детето и майката не са
били в дома му се подкрепя и от показанията на свидетелите С.С. и А.К.- двамата
полицейски служители посетили дома му по сигнал на тъжителя. Ето защо съдът няма
основания да се съмнява в показанията на този свидетел.
Подразбиращо се съмнение относно безпристрастност съдът отчете и при оценка на
показанията на свидетелките П.Ж. и С.Ж.- съответно майка и сестра на частния
тъжител Ж.. Двете свидетелки изложиха своята гледна точка относно отношенията
между бившите съпрузи, както и относно отношението им към тяхното дете.
9

Показанията им относно значимите по делото факти, касателно инкриминираните дати,
кореспондират помежду си и с останалите по делото кредитирани от съда гласни и
писмени доказателства.
Като добросъвестни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
кредитирани от съда гласни и писмени доказателства, съдът кредитира и показанията
на свидетелката Ж.К.а. За тези свидетелка съдът не установи основания, поради които
да я счита за предубедена или заинтересована пряко или косвено от изхода на делото.
Свидетелката е била процесуален представител на тъжителя по дело от граждански
характер. Тя познава и двете страни по делото от дълго време и изрази своите
възприятия досежно тяхното поведение и отношенията по между им по повод
изпълнение на режима на лични отношения с децата.
За свидетелката М.Ж. съдът също не установи основания за предубеденост и
заинтересованост от изхода на делото. Тази свидетелка е личен лекар на детето и
съобщи факти и обстоятелства относно здравословното му състояние през месец
август 2020г., като нейните показания кореспондират с писмените доказателства по
делото.
Като достоверни, добросъвестни, логични и взаимнодопълващи се бяха оценени и
показанията на служителите на реда М.А., Д.П., Й.А., С.С. и А.К.. Съдът намира, че
петимата свидетели са непредубедени и са случайни очевидци на фактите, които
споделят. Между тях, от една страна и подсъдимата и частния тъжител, от друга, не се
установиха предходни отношения, които да хвърлят съмнение върху
непредубедеността им. Петимата свидетели свидетелстват за възприетото от тях по
повод подадени сигнали от частния тъжител. Съдът отчете, че петимата свидетели като
служители на реда, които ежедневно имат сблъсък с подобен род прояви е напълно
логично и житейски правдоподобно да не помнят в подробности посетен сигнали през
август 2020г. към момента на с.з..
Съдът напълно кредитира и писмените доказателства по делото, приобщени по чл.
283 от НПК, които не се оспорват от страните, непротиворечиви са по отношение на
фактите, подлежащи на доказване и допринасят за изясняване на обективната истина.
Кредитира и звукозаписите предоставен от Дирекция „Национална система 112-МВР“,
като кореспондиращ с установената по делото фактическа обстановка.

След като прецени всички доказателства релевантни за делото, поотделно и в
тяхната съвкупност и така установената фактическа обстановка, при решаване
на въпросите по чл. 301 от НПК съдът приема за установено от правна страна
следното:

Подсъдимата Т.С.К. / с предишна фамилия Ж./ - родена на 04.07.1990г. в гр. Варна,
българка, българска гражданка, със средно образование, разведена, неосъждана,
работи, ЕГН ********** не е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 182, ал.2 вр. чл.26,ал..1 от НК, за което е било
предявено обвинение с частната тъжба, а именно за това, че в периода от 02.05.2020г.
до 15.08.2020г. включително, в гр. Аксаково, общ. Аксаково, обл. Варна, в условията
на продължавано престъпление, с три отделни деяния, извършени съответно на датите
02.05.2020г., 10.08.2020г. и 15.08.2020г., като родител на детето Б.П.Ж., роден на
07.02.2010г. не изпълнила и осуетила изпълнението на съдебно решение - Определение
от 29.04.2020г. постановено на осн.чл.323, ал.1 от ГПК по гр.дело № 3548/2020г. по
10

описа на Районен съд Варна, в частта му относно определения с определението режим
на лични контакти на детето Б.П.Ж. с неговия баща П. Ж. Ж. .

До този извод съдът достигна след като прецени всички събрани по делото
доказателства и в частност тези, които съответстват на разпоредбите на НПК.

След пълен анализ на доказателствата съдът намира, че деянието на подсъдимата не
осъществява от обективна страна признаците на престъпление от частен характер, в
частност такова визирано в разпоредбата на чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, като
споделя и становището на защитата в този аспект.

Престъплението по чл. 182, ал. 2 НК е поместено в Глава четвърта
„Престъпления против брака, семейството и младежта“, Раздел I
„Престъпления против брака и семейството“. Съставът на това престъпление
създава гаранция за своевременно изпълнение на съдебните решения относно
упражняване на родителските права и лични контакти между децата и родителите,
които са разделени или са в бракоразводен процес. Осигурява ефикасна
наказателноправна защита на интересите на децата с цел да се създадат възможно
най-благоприятни условия за тяхното отглеждане и правилно възпитание. От
друга страна, непосредствен обект на защита са и правата на родителите за
редовни контакти с децата, оставени за отглеждане и възпитание на другия
родител.
За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, е
необходимо от обективна страна да бъде установено, че родител или друг сродник не
изпълнява или по какъвто и да е начин осуетява изпълнението на съдебно решение
относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете.
Обективната съставомерност на деянието по този законов текст изисква да е налице
влязло в сила решение относно упражняване на родителски права или относно лични
контакти с дете. Изпълнителното деяние може да се осъществи в някоя от следните две
форми, алтернативно предвидени в диспозицията на наказателноправната норма -
неизпълнение на съдебно решение или осуетяване изпълнението на съдебно решение.
Неизпълнението на съдебно решение, като форма на изпълнителлното деяние е
формално престъпление. То може да се състои в непредаване на детето или във
фактическо недопускане на съответния правоимащ да осъществява лични контакти.
Другата форма на изпълнително деяние по чл. 182, ал. 2 НК - осуетяване на
изпълнението, се осъществява чрез създаване на обстановка, съпроводена със спънки,
за да не може да бъде изпълнено решението и нейното осъществяване съставлява
резултатно престъпление.
От субективна страна престъплението се характеризира с пряк умисъл - деецът
следва да съзнава, че упражняването на родителските права или правото на лични
контакти с детето са уредени със съдебно решение, да предвижда осуетяването на
изпълнението на това решение или неговото неизпълнение, като иска или допуска
това.
В конкретния случай безспорно по делото се установи, че с определение от
29.04.20г.произнесено на основание чл.323, ал.1 от ГПК по гр.дело № 3548/2020г. по
описа на Районен съд Варна, гражданският съд, пред който било висящо делото за
11

развод, определил привременни мерки относно режима на лични отношения на бащата
с детето, описани по-горе. Съгласно задължителното тълкуване на закона дадено в ТР
№№ 22 от 20.04.1983 г. по н. д. № 23/1983 г., ОСНК на ВС понятието "съдебно
решение" по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК включва и съдебните актове, с които се
определят привременни мерки относно упражняването на родителските права или
личните контакти с децата. Ето защо и съдът намира, че определение от
29.04.20г.,произнесено на основание чл.323, ал.1 от ГПК, от ВРС по гр.дело №
3548/2020г. по описа на ВРС е сред актовете, посочени в разпоредбата на чл.182, ал.2
от НК.
Установи се също така, че на инкриминираните в частната тъжба дати – съответно
02.05.2020г., 10.08.2020г. и 15.08.2020г. бащата не е осъществил лични контакти с
детето си.
Както бе посочено обаче по-горе съгласно определения в определението режим
бащата и частен тъжител е имал право да вижда и взема детето при себе си всяка първа
и трета седмица от месеца в съботния ден от 10:00 сутринта до 18:00 часа на същия
ден, без преспиване. Определението е влязло в сила на 29.04.20г. /ден сряда/, като
седмицата от 27.04 до 03.05.20г. била последната седмица на м.04.2020г.
Действително както посочи и защитата ВКС е имал повод да посочи в свои решения
как се изчислява броенето на сроковете по ГПК и в частност касателно режима на
лични отношения между родители и деца. Така в Решение № 188/ 20.06.2013г. по гр.д.
№.№ 25 по описа за 2013г. на ІІІ г.о.
е изяснен смисъла на израза: ”първа и трета седмица от месеца”, като е посочено, че
при определен режим всяка първа и трета седмица от месеца - първата /съответно
третата седмица/ се броят от първия /съответно третия/ понеделник на месеца и
изтичат в първата/съответно третата/ неделя на месеца. В решението изрично е
отбелязано, че при определен режим от две седмици /първата и третата/ не е възможно
той да се изпълнява в по-широк обхват дори и когато в месеца има повече от четири
седмици. Аналогични са и мотивите на ВКС, посочени в Определение
№1086/02.10.2015 по дело №3459/2015г. на ВКС, с което не е допуснато касационно
обжалване на решение № 545/25.3.2015 г по гр.дело № 2340/13 г на Пловдивски
окръжен съд, Въззивно гражданско отделение. В контекста на гореизложеното първата
седмица от м.05.2020г. е била от понеделник 04.05. /първият понеделник на месеца/ до
неделя 10.05.2020г. /вкл./. т.е. към 02.05.2020г. подсъдимата не е имала задължение да
изпълнява съдебното решение, тъй като този ден не е попадал сред определения режим
на лични контакти. Обстоятелството, че същата е било потърсена от процесуалния
представител на тъжителя по гр. дело и свидетел по настоящото –адв.К.а, която я
посъветвала да предаде детето на неговия баща, не е в състояние да игнорира факта, че
към тази дата подсъдимата не е имала задължения по влезлия в сила съдебен акт. Нещо
повече, видно от кредитираните от съда гласни и писмени доказателства детето Б.Ж. не
е поискало да тръгне с баща си. Ето защо не е налице нито обективна, нито субективна,
съставомерност на деянието за тази дата. Аналогични са разсъжденията на съда и за
дата 15.08.2020г. Видно от календара за 2020г. първа събота за този месец е била
08.08., а третата събота е 22.08., т.е. на 15.08 е била втората събота за м. август и
съгласно режима определен от съда бащата е нямал право да вижда и взема детето.
Нещо повече, доказателствата за тази дата са безпротиворечиви, че детето е било болно
и е било заведено на лекар от майка си. Ето защо и за тази дата съдът приема, че липсва
осъществен състав от обективна страна на престъплението.
Относно повдигнатото с частната тъжба обвинение за дата 10.08.2020г.- ден
12

понеделник, съдът намира за нужно да отбележи, че тази дата не попада в определения
в съдебния акт режим 5 /пет/ дни през лятото. Съдебният акт предвижда този режим на
първо място да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, и на второ място да
е било налице предварително уточняване на конкретните дни между родителите. В
случая от доказателствата по делото не се установяват такива между подсъдимата и
тъжителя да е имало договореност за предаване на детето именно на 10.08.2020г.
Напротив, всички събрани доказателства са еднопосочни, че на тази дата е възникнал
скандал между бившите вече съпрузи и то по повод друго водено наказателно
производство. Именно тогава и частният тъжител е предявил претенции за
осъществяване на режим за тези пет дни, на което подсъдимата е възразила, тъй като е
нямало предварителна договореност между тях. Ето защо и по този пункт от тъжбата
обвинението остана недоказано.
Поради всичко гореизложено съдът намира, че деянието на подсъдимата не
съставлява престъпление, тъй като не е осъществено от обективна страна. При липсата
на доказателства, установяващи обективната страна на престъплението, обсъждането
на субективната му страна, както и наличието на квалифициращия признак е
безпредметно.
Съдът намира за нужно да отбележи, че съдебният акт относно определения режим
на лични отношения на детето с неговия баща принципно трябва да бъде спазван.
Намира, обаче, за необходимо да посочи, че остана с убеждение, че действителната
подбуда за иницииране на настоящото производство не съставлява обстоятелството, че
е налице неизпълнение на постановеното съдебно решение, а в съществуващият и
задълбочаващ се конфликт между двамата родители, който несъмнено нанася сериозни
вреди на общото им дете. Двамата родители следва да са наясно, че техните лични
взаимоотношения и отношението им един към друг не са от значение, тъй като с
поведението си, с открито демонстрираната си нетърпимост един към друг /
обстоятелство което стана ясно дори по време на съдебния процес/, а и с отношението
на бащата към детето, те отчуждават детето си и го поставят в недопустимото
положение да избират между двамата си родители.
Настоящият съдебен състав не се съмнява нито в загрижеността, нито в обичта на
двамата родители към детето им. Категорично, обаче, счита, че липсата на нормален
личен контакт между тях е във властта на всеки един от тях, а не на държавните
органи. Нещо повече със задълбочаващия се конфликт между двамата родители на
практика единствено се уврежда психиката на детето им в тази крехка възраст, в която
същото следва да изгради модел на поведение, на уважение и разбирателство в
семейството независимо от обстоятелствата, на зачитане на семейните традиции и
ценности, така щото да стане пълноценен член на обществото. Безспорно
доказателствата по делото сочат и на необходимост частният тъжител да преосмисли
поведението и отношението си към малолетния си син, така щото да не се стига до
недопустимо засягане на личността и достойнството на детето особено в тази крехка
възраст, което безспорно има значение за наблюдаваното в случая родителско
отчуждение.
Тук е мястото да се отбележи, че според чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на
детето, ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г.,
висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни лица,
от съдилищата, административните или законодателните органи, а чл. 3, т. 1, т.3 от
ЗЗДет прогласяват принципа на зачитане и уважение на личността на детето, както и
13

осигуряване най-добрия интерес на детето. В тази връзка интересите на детето в
конкретни моменти са от първостепенно значение и наличието на посоченото
нежелание от негова страна да се вижда с баща се несъмнено е причина да не бъде
осъществен посоченият в съдебното решение режим.
Поради всичко гореизложено съдът прецени, че инкриминираното в тъжбата
поведение на подс.Т.К. не съставлява престъпление по смисъла на чл. 182, ал.2 вр.
чл.26, ал.1от НК, поради което на основание чл.304 от НПК я оправда по възведеното
ѝ с частната тъжба обвинение, признавайки я за невинна.

По отношение на разноските по делото.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, съгласно която, когато
подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела, образувани по тъжба на
пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. На това основание, съдът
възложи в тежест на частния тъжител да заплати на подс. Т.С.К., ЕГН **********
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 600
/хиляда и шестстотин/ лева. Съдът съобрази, че от защитника на подсъдимата изрично
е направено искане за присъждане на разноски. От материалите по делото се
установява също така, че в хода на съдебното производство, защитникът на
подсъдимата е представил договор за правна защита и съдействие №
**********/30.04.2021г. /л.242 от СД/, с пълномощно /л. 57 от СД /, в които изрично е
отбелязано, че е за процесуално представителство на подс.Т.К. по НЧХД №3479/20г. на
ВРС, както и че е договорено плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1
600. 00 лева е заплатено в брой. При това съдържание на договорите за правна защита
и съдействие и с оглед задължителните указания на ВКС, дадени в Тълкувателно
решение № 6/2012 г. от 6 ноември 2013 г. по т. д. № 6 от 2012 г., ОСГТК, ВКС, следва
да се приеме, че тези разноски действително са направени, а договорът за правна
защита и съдействие се явява документ, удостоверяващ извършването на плащането.
Съгласно посоченото тълкувателно решение, когато е договорено заплащане по банков
път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането, а когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по
делото, тъй като в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява,
че страната не само е договорила, но е и заплатила адвокатското възнаграждение. С
оглед на това, при съобразяване на разпоредбата на чл. 190, ал.1 от НПК, в конкретния
случай в полза на подсъдимата се следва сумата от 1600 лева, тъй като в този размер
възлизат реално направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение във връзка
с производството по делото, а заплащането на тази сума следва да бъде възложено в
тежест на частния тъжител, каквито са разпоредбите на българското законодателство в
случай на оправдаване на подсъдимия.
Макар от страна на частния тъжител, чрез неговия повереник да не е ангажирано
становище относно искането за разноски, направено в с.з., съдът за прецизност следва
да обърне внимание, че в наказателното производство разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от
ГПК, предвиждаща възможност за намаляване на претендирани разноски за адвокатско
възнаграждение поради прекомерност, не може да бъде прилагана. Това е така, тъй
като НПК предвижда възможност за субсидиарно прилагане на ГПК единствено
относно реда за разглеждане на гражданския иск, съгласно чл. 88, ал. 1 от НПК, но не и
по въпроса за произнасянето и присъждането на разноски в производството по
наказателни дела. Отделно от това посоченият по-горе въпрос не съставлява част от
реда за разглеждане на гражданския иск, а възниква за решаване едва след
произнасянето на съда по основателността на исковата претенция и е последица от
14

това произнасяне. Ето защо, няма как да се приеме, че на основание чл. 88, ал. 1 от
ГПК в наказателното производство може да се прилага чл. 78, ал. 5 от ГПК и на това
основание съдът да намалява размера на претендирано адвокатско възнаграждение.
При положение, че към настоящия момент законът не овластява наказателния съд с
подобно правомощие, то няма как такова правомощие да бъде упражнено дори при
направено искане на страните. В този смисъл е и Становище от 11.02.2016г. на Общото
събрание на наказателната колегия на ВКС, в което върховните магистрати са
посочили, че в наказателното производство е неприложима разпоредбата на чл.78, ал.5
от ГПК и следователно не следва да се обсъжда оплакване за прекомерност на
разноските.
При наличието на тези обстоятелства, настоящия състав намери, че частният
тъжител следва да бъдат осъден да заплати сумата от 1 600 /хиляда и шестстотин/ лв. в
полза на подсъдимата Т.С.К. / с предишна фамилия Ж./ за сторените от нея разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, заплатени на основание процесуално
представителство, защита и съдействие на подсъдимия по НЧХД№3479/2020г. по
описа на ВРС.
По отношение на веществените доказателства по делото:
Съдът постанови веществените доказателства по делото: 1 брой СД диск с надпис
105820- 54/17.02.2021г. и 1 брой СД диск с надпис 105820-183/20.05.2021г. съдържащи
записи от телефон 112 да останат към материалите по делото.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
15

Номер на акта:	91
Дата:	2 ноември 2021 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.)
Съдия:	Ивелина Христова Христова Желева

Дело:	20203110203479
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	31 август 2020 г.

Присъда по дело №3479/2020 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите