Определение по дело №651/2013 на Окръжен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер 49/16.1.2020г.Град Варна

 

 

 

Варненският окръжен съд                                                       Наказателно отделение

В закрито  заседание в следния състав:

                      

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НАНКИНСКА

                            

                             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:СНЕЖАНА ДЯНКОВА

                                                                          СИЯНА ТОТЕВА

                         

 

като разгледа докладваното от съдия Мая Нанкинска

НОХД № 651 по описа на съда за 2013г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК.

 

С присъда от 15.07.2013 г. по НОХД № 651/2013 г., Окръжен съд-Варна е признал подсъдимия саЖ. /С. А Ш./ за виновен за извършено престъпление по чл.343А, ал.1, б.„Г“, вр.чл.343, ал.3, б. „б“, пр.1, вр.чл.342, ал.1, т.3 от НК, като му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и осем месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година.  Със същата присъда ВОС е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец Е.Е.Х., обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 50 000 лв.,  както и направени разноски в полза на Държавата и държавната такса върху уважения граждански иск.

С присъда №8 от 25.03.2013 г., Апелативен съд-Варна е отменил първоинстанционната присъда, като е признал подс. С. А Ш. саЖ.  за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, пр.1,  като му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години и е изменил  присъдата в гражданско-осъдителната й част, увеличавайки размера на присъденото обезщетение на Е.Е.Х. на 60 000 лева.

С Решение №187/07.10.2016г., Върховния касационен съд е изменил присъдата на ВАпС, като е преквалифицирал деянието извършено от С. А Ш. в престъпление по чл.343а, ал.1, б.“Г“, вр.чл.343, ал.3, б.“Б“от НК и е намалил наложеното му наказание на една година и осем месеца лишаване от свобода.

На 08.07.2019 г.,  в Окръжен съд-Варна е постъпила Молба с вх.№20834 от Е.Е.Х. - гр.ищец и частен обвинител по делото, чрез – процесуалния й представител - адв.Е.Ф., във връзка с иззето и приобщено като веществено доказателство по делото – л.а. „Ф“, модел „Г“ с рег№*******, по отношение на което съдът не се е произнесъл. Със същата се иска връщането на визираното веществено доказателство на правоимащото лице, за което се сочи именно жалбоподателката Е.Е.Х..

След като се запозна с така депозираната молба и всички материали по делото, ВОС установи следното:

Лек автомобил „Ф“, модел „Г“ с рег №*********е иззет  с Протокол от 08.07.2012 г. по досъдебно производство №106/2012 г. по описа на РУ „Транспортна полиция - Варна“.

Същият, видно от изготвена по делото Справка от КАТ е регистриран на 02.03.2010 г., със собственици -  РФ.Ж. с ЕГН ********** и Е.Е.Х. с ЕГН **********.

РФ.Ж. е починала на 08.07.2012 г. Същата, видно от приложено по делото Удостоверение за съпруг и родствени връзки, издадено от Община – Варна, е със съпруг - саЖ. и в родствени връзки с Е.Е.Х.  - нейна майка и Е.Ф.М. – сестра.

Предвид посоченото и съгласно чл.9 от Закона на наследството, съпругът на починалата Ж., а именно - саЖ. / признат за виновен в извършването на непредпазливо деяние и съотв.за който не са налице отрицаталните предпоставки на чл.3 от ЗН/  се явява нейн наследник, заедно с майка й - Е.Е.Х..

С оглед гореизложеното, настоящият състав счита, че доколкото от една страна веществените доказателства следва да бъдат предадени на правоимащите лица, а от друга – наследник на имуществото на починалата, в случая - процесния автомобил,  собственост на Е.Е.Х. и РФ.Ж., се явява и съпругът на последната, то същото следва да бъдат върнато  на Е.Е.Х. и саЖ..

По делото липсват данни относно това дали към момента на придобиване на процесния автомобил е бил налице сключен брак между С Ж. и РЖ. и съотв.дали конкретното имущество се явява СИО, но това не не се отразява върху идентифициране на наследяващите го, предвид и което и на основание чл. 306, ал.1, т.4 от НПК , съдът

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО – лек автомобил „Ф“, модел „Г“ с рег №*********/намиращ се на съхранение в УП“Вълчи дол“ при РУ- Девня/, след влизане в сила на определението,  ДА СЕ ВЪРНЕ на Е.Е.Х. с ЕГН ********** и саЖ. с ЕГН **********.

 

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в 7 дневен срок от връчване на преписите по чл.342, ал.1 от НПК.

                      

                 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

       1.

 

       2.