РЕШЕНИЕ
№ 68 21.01.2022 година, град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на тринадесети
януари, две хиляди двадесет и
втора година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
Д.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА
НИКОЛОВА
секретар: И.
Г.
прокурор: Андрей
Червеняков
сложи за
разглеждане докладваното от съдия Чавдар Д. КАНД номер 2715 по описа за 2021 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д.С.Д., ЕГН **********,***,
против решение № 713/27.10.2021г., постановено по а.н.д. № 2671/2021г. по описа
на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-0769-000817/11.05.2021г. на началник
група към ОД МВР Бургас, сектор Пътна полиция, с което на касатора за нарушение
на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пред.3 от ЗДвП, е
наложена глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца.
В касационната жалба се излагат
възражения, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено
в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалния закон. Касаторът
оспорва съставомерността на вмененото му нарушение като твърди, че автомобилът
е „поднесъл” в следствие на мократа пътна настилка. Оспорва квалифицирането на
деянието като твърди, че ЗДвП не съдържа легална дефиниция на понятието
„дрифт”. Възразява, че му е връчен нечетлив препис на АУАН. Счита, че не е доказано от страна на
наказващия орган, че деянието е извършено виновно. Иска се отмяна на решението
и отмяна на НП.
В съдебно заседание, касаторът
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Извънсъдебно
е депозирал становище по същество на спора.
Ответникът – ОД на МВР Бургас,
сектор Пътна полиция, редовно и своевременно призован не изпраща представител и
не взема становище по депозираната касационна жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на жалбата.
Пледира за оставяне в сила на решението на въззивната инстанция.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти
състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С НП, касаторът
е санкциониран за това, че на 02.02.2021г. около
00:30ч., като водач на лек автомобил
„БМВ” 318 с рег. № А1009НТ, в гр.Бургас, на кръстовището на бул.„Иван Вазов” и
ул.„Цар Петър”, по посока ул.„Христо Ботев”, управлява собствения си лек
автомобил „БМВ” 318 с рег. № А1009НТ като ползва пътя отворен за обществено
ползване за други цели освен в съответствие с неговото предназначение за превоз
на хора и товари, а именно върти МПС в кръг като преднамерено го извежда извън
контрол чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцеплението на задните губи
/дрифт/.
За да
постанови оспореното решение въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН
и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи
до отмяната му. По същество е обосновал извод, че Д. действително е нарушил разпоредбата
на чл.104б, т.2 от ЗДвП и не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, с оглед на което потвърдил НП.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съдебен състав е възприел правилно
фактите по делото, съобразно събраните в хода на производството доказателства и
е направил въз основа на тях правилни и обосновани правни изводи за наличие на
процесното нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Съгласно
посочената разпоредба, на водача на моторно превозно средство е забранено да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
В
случая, от показанията на актосъставителя мл. автоконтрольор Д.В.и снетото от
ст. полицай К. И. (очевидец) сведение се установява по категоричен начин, както
авторството на деянието, така и признаците му от обективна и субективна страна.
Свидетелите са наблюдавали непосредствено действията на водача, а самоличността
му е установена в хода на последвалата полицейска проверка.
Районният
съд основателно не е кредитирал показанията на останалите свидетели (В.П.и В.Г.)
поради приятелските им отношения със санкционираното лице, обуславящи
пристрастност, както и поради очевидната им изолираност и противоречие с всички
останали доказателства по делото. Съдът констатира и противоречие в показанията
на двамата свидетели, като според св.П. първоначално са били в дома на Д., след
което са отишли при техен приятел в ж.к. „Меден рудник” и когато са се връщали
колата е „поднесла” при завой на дясно до Старата поща. От друга страна св.
Григоров твърди, че колата е „поднесла”, когато са отивали към ж.к. „Меден
рудник”.
Действително ЗДвП не съдържа
легално определение на понятието „дрифт”, но в съдебната практика същото е било
обект на анализ. В съответствие с чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове разпоредбата на чл. 175а ал. 1 от ЗДП следва да се тълкува в смисъла, който най-много
отговаря на целта на нормата – осигуряване на безопасността на движението по
пътищата чрез превенция и наказване на поведение от страна на водачите, което
поставя в опасност живота, здравето и имуществото на гражданите. В този смисъл
под “дрифт“ се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ,
рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната
спирачка или други подобни действия, в резултат на които се постига движение на
автомобила напречно на завоя, задържане на
задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време
автомобилът странично се приплъзва.
По делото безспорно се установява, че водачът Д. е управлявал автомобила си в нарушение
на установените правила, преднамерено извеждайки го извън контрол, като е
използвал участък от пътната мрежа не по предназначение, с оглед на което
правилно е бил санкциониран на соченото основание.
Неоснователни
са възраженията на касатора, че не е безспорно доказано от страна на
АНО, че деянието е извършено виновно. Нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за
да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както
при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като
в настоящия случай разпоредбата на чл.175а, ал.1 от ЗДвП не изключва
наказуемостта при тази форма на вината.
Неоснователно настоящият съд счете и
възражението за нечетлив препис на връчения АУАН. Ако действително е бил връчен
нечетлив препис от АУАН, касаторът е разполагал с възможност да впише
възражение в този смисъл, което не е сторено. Едва с депозирането на писмените
възражения е въведено подобно оплакване. Отделно от това, в случая, няма
съмнение, че на касатора са известни фактите, съставляващи основание за
образуване на административнонаказателното производство и за налагане на
санкцията, доколкото му е предявен АУАН в оригинал и той се е запознал със
съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си. В този смисъл не
е ограничено правото му да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо
основание за налагане на наказанието и да организира защитата си против фактите
пред съдебна инстанция по същество, каквато е районният съд.
Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 713/27.10.2021г., постановено
по а.н.д. № 2671/2021г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.