Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София ,                        .2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІV въззивен наказателен състав, в  публично заседание на дванадесети април  през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ  АНГЕЛОВ                                                         ЧЛЕНОВЕ:  ЕМИЛ ДЕЧЕВ

                                                        МАРИНА ГЮРОВА

 

при секретаря Мариана Косачева и в присъствието на прокурора Татяна Садай като изслуша докладваното от с-я Ангелов  в.н.о.х.д.№ 670 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :

           

            Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 30.10.2018 г. по НОХД № 15 223 по описа за 2016 г., СРС, НО, 12 състав е признал подсъдимия А.К.Р. за виновен в това, че на 13.01.2015 г. около 11.40 часа в гр. София, на входа на двора на 23-о СОУ „Фредерик Жолио-Кюри“, на ул. „Кутловица“, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, чрез нанасяне на удар с лакът причинил средна телесна повреда на Х.П.И., изразяваща се в счупване на челната кост и минимален кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в ляво, реализирало медико-биологичния признак „нараняване, проникващо в черепната кухина“,  явяващо се  престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 63, ал.1,т.3 от НК и му наложил наказание при условията на чл.55, ал.2, т.1, б.”б” НК – пробация, изразяваща се в пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване и подписване пред пробационен служител с периодичност два пъти седмично;  „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ и  „включване в програми за обществено въздействие“ – и трите за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца. Според правилото на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Р. е осъден да заплати и направените по делото разноски – по сметка на СДВР сумата от 842.07 (осемстотин четиридесет и два лева и 07 ст.) лева и 220.00 (двеста и двадесет) лева по сметка на СРС и сумата от 5 лв. за издаване на  изпълнителен лист.

От така постановената присъда е останал недоволен подсъдимия Р., който чрез подадена от защитника си адв. К.С.  жалба  и допълнение към нея)  атакува законосъобразността на присъдата. В тях защитникът оспорва както фактическите констатации на първоинстанционния съд, като в тази насока се прави анализ на свидетелските показания, така и правните изводи на СРС относно доказаността на обвинението. Доводите на защитника в обобщен вид се отнасят до установяването на авторството на подзащитния му и механизма на посегателството съгласно установения в НПК стандарт – несъмнено, което го мотивира да счете обвинението за недоказано, а оттам и да иска от въззивния съд постановяването на нова – оправдателна присъда по отношение на подзащитния му Р..

            В съдебно заседание  служебно назначеният защитник на подс. Р. – адв. С.  поддържа жалбата и счита, че обвинението за недоказано в частите му относно автора и механизма на получаване на увреждането, като отново развива доводи, че не следва да бъдат ценени показанията на св. К. и св. Й., сочещи че подзащитния му е автор на престъплението, а изтъква снетата анамнеза от епикризата, където е посочено, че пострадалият е ударен с метална палка.В този смисъл прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова – оправдателна - от втората инстанция.

Подс. Р. поддържа доводите на защитника си, без да изтъква свои.

            Представителят на СГП счита обжалваната присъда за правилна и моли съда да я остави в сила. Счита, че от събраните доказателства пред първата инстанция се установява, че именно подсъдимият е причинил съставомерното увреждане, а наложеното наказание е справедливо.

            Подс. Р. в предоставената му последна дума моли да бъде оправдан.

`           Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

Фактическата обстановка по делото е изяснена правилно от районния съд. Установени са  по безспорен начин всички обстоятелства, релевантни за правилното му решаване и визирани в чл.102,т.т.1-3 от НПК – фактът на извършване на престъплението, авторството на подсъдимия в него, последиците от деянието, субективната страна на престъплението, личността на подсъдимия, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след   анализ на събраните по делото доказателства – показанията на св. Х.И., дадени в хода на съдебното следствие и приобщените му показания от д.п. по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК, показанията на св. К. К., дадени в хода на съдебното следствие и приобщените му показания от д.п. по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1,т.1 и  т.2, НПК, показанията на св. Ц.Й. и приобщените му  показания от д.п. по реда на чл.182, ал.4 и ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК, показанията на св. С.З.и от приобщените му показания от ДП; показанията на св. Н.Н.и приобщените му от д.п. показания по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК, показанията на св. М.Д.и приобщените му показания от д.п. по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 , пр.2 НПК, показанията на св. С.Г.и прочетените и приобщените му показания от д.п. по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 , пр.2 НПК, показанията на св. И. В. и приобщените й показания от д.п. по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 , пр.2 НПК, показанията на св. В.С., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, показанията на св.Ф.М.и  приобщените му показания от д.п. по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 , пр.2 НПК,  показанията на св. Г.Н. в хода на съдебното следствие, показанията на св. И.Н.и приобщените й показания от д.п. по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 , пр.2 НПК, показанията на св. С.И., дадени в хода на съдебното следствие;  приетите експертните заключения на КСППЕ, СПЕ, първоначална и повторна СМЕ, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства -  Протокол за оглед на местопроизшествие от 13.01.2015г., медицинска документация, вкл. епикриза, съдебномедицински удостоверения №№ АП-142/2007, АП-142/2007 и I-520/2007, протоколи за доброволно предаване, справи за съдимост, характеристични справки.

 

От събраните по делото доказателства от първоинстанционния съд е установено, че подс. А.К.Р. е роден на 26.02Л999 г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, основно образование, не работи, живущ ***.

Свидетелите К.  К., Ц.Й. и Х.И. в началото на 2015г. били ученици в 23 СОУ “Фредерик Жолио Кюри”, намиращо се в гр. София,  ул. “Кутловица”. Св. К. и св. Й.  били привърженици на ФК „ЦСК“, а св. И.- на ФК „Левски“.

Подсъдимият А.Р. и свидетелите  Н.Н.и С.З.били привърженици на ПФК „Левски“ и били настроени негативно спрямо св. Ц.Й., тъй като от привърженик на ПФК „Левски“ станал поддръжник на ПФК „ЦСКА“.

На 13.01.2015г., около 11.40 часа в почивка между учебните часове свидетелите Й., К. и И.заедно с други свои съученици се намирали в двора на 23 СОУ “Фредерик Жолио Кюри”.  В това време пред входа на училищния двор спрял лек таксиметров автомобил и от него слезли подс. А.  Р. и свидетелите  Н.Н.и С.З.. Веднага след слизането си от превозното средство тримата се насочили към св. Ц.Й. и св. К. К. и между тях последвало бой ( физическо съприкосновение), като някои от нападателите носили метални сгъваеми палки, а св. З.носил маска на лицето си. Св. К. побягнал към близкото кафене, при което св. Н.и св. З.го преследвали. Св. Х.И. не взел участие в конфликта, тъй като бил в добри отношения с всички, въпреки че св. Ц.Й. и св. К. К. му казали да им помогне в съпротивата срещу другите момчета.  В този момент докато се намирал до външната част на оградата на училищния двор св. Х.И. чул въпроса “Ти чорбар ли си, бе?“, поради което се обърнал. В този момент към него тичешком се приближил подс. А.Р., който му нанесъл силен удар с лакътя на лявата си ръка в областта на лицето. Св. Х.И. паднал на земята на лявата си страна, започнал да се гърчи и да трепери, а подс. Р. избягал. Намиращата се наблизо св. В.С. се разкрещяла за помощ, св. М.Д.разтворил устата и извадил езика на св. И., а св. Р.Ф.( медицински специалист в 23 СОУ “Фредерик Жолио Кюри”) му оказала първа медицинска помощ и се обадила в ЦСМП.

Пристигналият екип на ЦСМП транспортирал св. Х.И. в УМБАЛСМ „Н.С.Пирогов“.

Съгласно заключението на първоначалната СМЕ след инцидент на 13.01.2015г. при Х.И. са установени следните травматични увреждания: черепно- мозъчна травма- множествени охлузвания по лицето и носа; счупване на челната кост; минимален кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в ляво; кръвонасядане в областта на лявата предчелюстна жлеза; контузия и охлузвания на лявата ръка. Така установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и такива с неравна контактуваща повърхност като могат част от тях да са получени при нанасяне на удари с твърди предмети, включително палки, а другата част при падане на пострадалия върху терена. По своята медико- биологична характеристика черепно-мозъчната травма, предвид създаването на комуникация през въздухоносните кухини между черепната кухина и външната среда е причинило на пострадалия нараняване, проникващо в черепната кухина. Останалите увреждания са причинили болка и страдание. В медицинската документация е поставена диагноза мозъчна контузия, която не е потвърдена при скенографското изследване на главата.

От заключението на повторна двойна СМЕ при Х.И. се потвърдили установените травматични увреждания: черепно - мозъчна травма; множествени охлузвания по лицето и носа; счупване на челната кост; минимален кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в ляво; кръвонасядане в областта на лявата предчелюстна жлеза; контузия и охлузвания на лявата ръка. Така установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и такива с неравна контактуваща повърхност. Според вещите лица установените охлузвания по челото в корена на носа и лявата половина на лицето определят като механизъм на получаване на черепно- мозъчната травма при падане на пострадалия върху терен. По своята медико-биологична характеристика черепно- мозъчната травма, предвид създаването на комуникация през въздухоносните кухини между черепната кухина и външната среда е причинило на пострадалия нараняване, проникващо в черепната кухина. Останалите увреждания са причинили болка и страдание. Според вещите лица не се установява контузия на мозъка.

Според заключението на КСППЕ на подс. А.Р., същият е психично здрав. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Липсвали основания да се приеме, че действията на освидетелствания са били мотивирани от увлечение и лекомислие. Според вещите лица той може да участва във всички фази на наказателното производство.

Според заключението на СПЕ, касаеща освидетелстването на св. Ц.Й., предвид съобщеното от освидетелствания, при него е налице „психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на канабиноиди /марихуана/. Синдром на зависимост“, което не се приравнява към разстройство на съзнанието в юридически смисъл. При него няма данни за злоупотреба или зависимост към други психоактивни вещества. Няма данни и за повлияност с такива вещества съм инкриминирания период. Могъл е правилно да възприема фактите, имащи значение за производството и ако желае да дава достоверни показания за тях. Към момента на освидетелстване също притежава свидетелска годност.

Видно от заключението на СПЕ на св. Н.Н., същият е психично здрав. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Липсвали основания да се приеме наличие на увлечение и лекомислие. Може да участва във всички фази на наказателното производство. Има психична годност да дава достоверни отговори /ако желае/ на въпросите на следствието.

Видно от заключението на СПЕ на св. С.З., същият е психично здрав. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Липсвали основания да се приеме наличие на увлечение и лекомислие. Може да участва във всички фази на наказателното производство. Има психична годност да дава достоверни отговори /ако желае/ на въпросите на следствието.

С протокол за доброволно предаване от 14.01.2015г. св. З.предал  за нуждите на разследването 1 бр. саморъчно направена маска, като l него написал, че „маската е моя с нея бях на инцидента в 23 СОУ на 13.01.2015г.

С протокол за доброволно предаване от 14.01.2015г.  Г.Н.( баща на св. Н.Н.) предал за нуждите на разследването 1бр.палка тип телескопична метална- черна на цвят, 1 бр. изрязана памучна материя черна на цвят, като посочил, че ги намерил в стаята на сина си.

Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е обсъдил противоречията в доказателствените материали, преди да приеме за установена изложената фактическа обстановка. На основата на непосредствено събраните и проверени материали, е дал вяра на едни доказателства и е отхвърлил други. Аргументирано е обсъдил достоверността на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите  с оглед  както на съпоставката им с останалите доказателствени средства по делото, така и според собствената им убедителност, преценена съобразно тяхната последователност, непротиворечивост и обективност.

Законосъобразно СРС е отделил спорните от безспорните факти, като е приел наличието на противоречия относно механизма на удара ( средството, с което е бил нанесен) и авторството на деянието; относно останалите, включени в предмета на делото и контролни по отношение на него факти – съществени противоречия между източниците на информация не съществува – несъмнено и еднопосочно се установяват датата и мястото на деянието, присъствалите на местопрестъплението лица, поводът подсъдимия и свидетелите Н.и З.да отидат в 23 СОУ с намерение да и впоследствие действително осъществена агресия, съставомерния резултат – настъпилата среда телесна повреда на св. И..

По отношение на фактите, за което е налично противоречие в свидетелските показания, правилно първоинстанционния съд е приел, че с оглед на информационната им насоченост, гласните доказателствени средства условно могат да бъдат обособени в две групи – първата, състояща се от показанията на  св. Н.Н.и св.С.З., а другата от тези на св. Й. и К.. Следва да се отбележи, че самият пострадал не дава конкретна информация относно авторството на деянието и начина на причиняването му, но косвено сочи именно подсъдимия като неговия автор – същият впоследствие му се извинил, заявявайки че  „ го е сбъркал“. В тази смисъл единствените очевидци на деянието са св. Й., който категорично и последователно ( в д.п. и в хода на съдебното следствие) заявява, че подс. Р. е ударил с лакът пострадалия и св. К., който също възпроизвежда непосредствените си възприятия, че подсъдимият, тичайки,  е ударил с лакът пострадалия в областта на лицето. На данните от  посочените свидетели – очевидци се противопоставя информацията, съдържаща се в показанията на св. З.от съдебното следствие и на св. Н., които заявяват, че не са видели подсъдимият да удря някого; обаче в приобщените по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1 от НПК показания на св. З.от д.п. същият сочи, че непосредствено след случилото се подсъдмият му споделил, че е ударил с ръка момче и причината за това – поради подканянето от страна на св. Й. и св. К. към пострадалия да се включи в боя на тяхна страна. В този смисъл доводите на защитата, за недоказаност на механизма на причиняване на увредата и нейния автор, не намират опора в събраните по делото доказателства – налични са както преки ( показанията на очевидците), така и косвени ( показанията на пострадалия и на св. З.от д.п.) доказателства, че именно подсъдимия Р. е автор на деянието, като е ударил с лакът в областта на главата пострадалия И.. Източниците, в които тези данни се съдържат, се отличават както с последователност и логичност, така и с подкрепеност от обективните находки по делото –  установените увреждания по главата на пострадалия и медицинската им интерпретация (най – вече в заключението на повторната – имаща характер на допълнителна – СМЕ), където експертите заявяват, че установените охлузвания по челото в корена на носа и лявата половина на лицето определят като механизъм на получаване на черепно- мозъчната травма при падане на пострадалия върху терен, които данни потвърждават и допълват при разпита си в хода на първоинстанционното съдебно следствие.

На следващо място защитата навежда довод за недоказаност на обвинението, намирайки противоречия доказателствените материали относно  механизма ( средството) на престъплението, като се позовава на данни за удар в палка, съдържащи се в показанията на св. В., св. Н. и записаната анамнеза в  Етапната епикриза, издадена от Клиниката по неврохирургия към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. Такива възражения са направени и пред първата инстанция и съставът на СРС им е дал убедителен отговор, приемайки ги за неоснователни. Доказателственият извод на СРС се споделя напълно от въззивния съдебен състав, като изтъкнатото от първата инстанция относно оборването на показанията на св. В. от обективните данни ( липсата на увреждания в тилната/ задната част на главата) на уврежданията на пострадалия, уклончивостта и несигурността на показанията на св. Н. и фактът, че анамнезата е снета по данни на пострадалия ( който не помни кой и как го е ударил) и неговата майка ( която не е била свидетел на случилото), поради което тези показания и писмено доказателство не могат да оборят конкретиката на описания от свидетелите очевидци механизъм на удара, съответстващи и на получените от И.увреждания, т.е. в тази им част показанията на св. В. и св. Н. и записаното в епикризата не съответстват на действително случилото се, поради което и не следва да бъдат ценени. Мотивите на СРС в тази им част са изключително подробни, детайлно посочват конкретните изявления на свидетелите, поради което и повторното им възпроизвеждане не е необходимо, като въззивният съд напълно споделя доказателственият анализ на първата инстанция.

Предвид изложеното и настоящия съдебен състав счете, че съвкупността от доказателства несъмнено установява авторството на подс. Р. в извършване на инкриминираното деяние и  механизмът на причиняване на телесната увреда, като от заключенията на СМЕ се установява медико-биологичната й характеристика.

Ето защо и след самостоятелен анализ на събраните и проверени по делото доказателства, настоящият съд  напълно споделя констатациите на първата инстанция по фактите.

 На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства районният съд в законосъобразно е заключил, че подсъдимият Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 63, ал.1,т.3 от НК, като на 13.01.2015 г. около 11.40 часа в гр. София, на входа на двора на 23-о СОУ „Фредерик Жолио-Кюри“, на ул. „Кутловица“, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, чрез нанасяне на удар с лакът причинил средна телесна повреда на Х.П.И., изразяваща се в счупване на челната кост и минимален кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в ляво, реализирало медико-биологичния признак „нараняване, проникващо в черепната кухина“.

Деецът към момента на извършване на престъпление е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От обективна страна подсъдимият е причинил на другиго - св. И.средна телесна повреда, като причиняването на нараняването е осъществено чрез нанасяне на удар с лакът в областта на главата на пострадалия, като между извършените от подсъдимия действия и причиненият вредоносен резултат е налице пряка и непосредствена причинна връзка.

От субективна страна подсъдимият е действал умишлено, при форма на вината евентуален умисъл, като е съзнавал обективните условия на деянието, а именно общественоопасния му характер - знаел е, че то е от естество да увреди здравето на пострадалия, и отражението му върху действителността (общественоопасните последици, изразяващи се във факта на конкретното причинено увреждане), с което е изпълнен интелектуалния момент от умисъла. Налице е и волевият момент – подсъдимият Р. е  допускал настъпването на общественоопасните последици, а именно причиняването на средна телесна повреда на друго лице в резултат на нанесения му силен удар с лакът в областта на главата и неминуемото падане на неравния терен, като се е отнасял безразлично към осъществяването на общественоопасния резултат. Съдът намира, че дееца е  действал с косвен (евентуален) умисъл, като във волеви аспект не е целял пряко настъпването на причинената телесна повреда ( инкриминираното нараняване, проникващо в черепната кухина), като в тази връзка съобразява обективно механизма на деянието - нанасянето на един удар с ръка  по главата на пострадалия и обстоятелствата, предхождащи побоя, които действия не водят неизбежно до причиняване на конкретния вредоносен резултат, но е допускал (съгласявал се е с)  настъпването на общественоопасния резултат с оглед естеството, интензитетът и силата на удара и насочеността му върху конкретно определена част от пострадалия. 

            СРС е наложил на подс.Стоянов наказание при условията на чл. 55 от НК. Предвид наличието единствено на жалба, изходяща от подсъдимия  и следващата от това невъзможност да увеличи наказанието (чл. 337,ал.2 от НПК) въззивният съд единствено за пълнота на изложението посочва неоправданата снизходителност на първата инстанция при индивидуализация на наказанието, наложено на подс. Р.. Избраният от първоинстанционният съд подход при определянето на наказанието при наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не кореспондира с бруталния характер на  посегателството, хулиганските мотивите за извършеното, мястото на посегателството ( училищен двор)  и обективираната от подсъдимия неоправдана агресия, сочеща на завишена степен на обществена опасност на личността на дееца от една страна, така и на обществената опасност на самото деяние, обективирана и в други (извън съставомерното) увреждания на здравето на пострадалия. Тъй като СРС е определил както задължителните пробационни мерки, така и тази по чл.42а, ал.2, т.4, пр.1 от НК за срок под средния предвиден в закона ( от 6 месеца до  3 години)  -  1 година и 6 месеца и за трите пробационни мерки, то и настоящият съдебен състав счете, че е възможно така наложеното наложеното на подсъдимия наказание да изпълни целта, визирана в чл.36 от НК и в частност да способства подсъдимия Р. се въздържа за в бъдеще от пободни агресивни прояви. В тази смисъл не са налице основания за последващо смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия Р..

            С оглед изхода на делото и в съответствие с чл.189,ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените  по делото разноски и сумата за служебно издаване на изпълнителен лист.

             При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира други нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.

Воден от горното и основание чл. 334, т.6 и чл. 338 от НПК, Софийски градски съд, НО, ХІV въззивен състав 

                                                                                                

Р  Е  Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 30.10.2018 г., постановена по НОХД № 15 223 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение,  12 състав.

 

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                                   

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                          2.