№ 662
гр. Варна, 05.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20243000500498 по описа за 2024 година
намира следното:
Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка
от насрещните страни в първоинстанционното производство, насочени срещу
различни части на решение № 128/17.07.2024г., поправено с решение №
156/19.09.24г., постановени по гражданско дело № 463 по описа за 2023г. на
Окръжен съд-Силистра, а именно:
1. Въззивна жалба на С. Д. А. от гр. Дулово, подадена чрез адв. П.Й. и
адв. Д. Георгиева от АК-Силистра, против решението, в частите му, с които
са отхвърлени исковете му за осъждането на Прокуратурата на Република
България, гр. София, да му заплати:
- сумата от 125 000 лева, представляваща разликата над уважения
размер от 25 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от водените срещу него наказателни производства
за повдигнатите и поддържани обвинения по ДП № 174/2010 г. на РУ
„Полиция“-Дулово, ДП № 21/2012г. на ОСлО-Силистра, НОХД № 333/2016г.
на Силистренски окръжен съд, ВНОХД № 154/2018 г. на Апелативен съд -
Варна и КНОХД № 1084/2018 г. на ВКС по чл.219, ал. 1, във вр. с чл. 26 от
НК; по чл. 202. ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл.
202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201. във вр.с чл. 26 НК, по които е признат за
невинен и е оправдан изцяло, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 22.12.2023 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ;
- сумата от 66 006.61 лева, представляваща разликата над уважения
размер от 13 201.32 лева до пълния предявен размер от 79 207.93 лева,
претендирана като обезщетение за забава при заплащане на дължимото
1
обезщетение за неимуществени вреди, дължимо за периода от 27.12.2018г. до
22.12.2023г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Счита се, че решението в обжалваните му части е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, поради нарушения на материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основното
оплакване е за неправилно приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който се
счита, че е несправедливо занижен и в нарушение на задължителната практика
по приложението на цитираната правна норма. Поддържа се, че съдът не е
съобразил обезщетението с личността на ищеца, начина по който е преживял
всички събития и отраженията, които са оказали негативно влияние върху
него. В случая не е бил определен точен еквивалент на всички негативни
преживявания на ищеца. Не са били обсъдени и всички относими към
посочения въпрос доказателства по делото. Образуваните без никакво
основание множество наказателни производства срещу ищеца за тежки
престъпления, са злепоставили трайно почтеността му и същият е бил лишен
завинаги да бъде председател на кооперацията и член-кооператор; накърнено
е било доброто му име, неговата вяра в добросъвестността и
безпристрастността на органите, упражняващи наказателна репресия. Отделен
критерий, който е следвало да бъде съобразен, е продължителността на
наказателното преследване, което в случая е около 8 години – период от време,
който е отнел възможността ищецът да има нормален и достоен живот, когато
същият е бил в зряла трудоспособна възраст и с изградено добро име и
обществено положение. Начина на водене на наказателните процеси срещу
ищеца и влиянието, което те са оказали върху него, значително надхвърлят
обичайните негативни преживявания на неоснователно обвинен човек,
заемащ висока позиция в една голяма кооперация. Подробно са посочени и
процесуалните нарушения, допускани от разследващите органи във фазата на
досъдебното производство относно сроковете за разследването, относно
приложението на мярката за процесуална принуда чрез отстраняването на
ищеца от длъжност. В тази връзка се обобщава, че мощната атака е била
предприета срещу ищеца като способ за разрешаване на вътрешния конфликт
в кооперацията, което е било признато и от наблюдаващия прокурор,
обосновал с тези обстоятелства и отвода си по НОХД № 68/12г. на РС-Дулово
(образувано за престъпления по ДП 174/10г.). Според въззивника съдът не е
взел предвид и доказаните семейни проблеми и напускането на семейното
жилище, както и факта, че в продължение на 4 години е останал без работа и е
бил принуден да полага неквалифициран труд. Освен това не е било
съобразено, че в процесния период срещу ищеца са били заведени и
множество изпълнителни дела поради невъзможността да заплаща
погасителните си вноски по банковите заеми. Съдът не е взел предвид, че
наказателните производства са ставали достояние на обществеността поради
залепянето на прокурорските и съдебните актове от служители на
кооперацията на видно място, както и поради публичното извършване на
2
претърсванията и изземванията на вещи от офисите на кооперацията и от дома
на ищеца. Отделно от това се сочи, че в случая прокуратурата е проявила
упорство, внасяйки отново многократно връщаните обвинителни актове и
протестирайки оправдателни присъди, достигайки по този начин до
последната съдебна инстанция. Предвид конкретиката на случая и
претърпените от ищеца неимуществени вреди, се претендира отмяна на
решението в обжалваните му части и уважаване на предявените искове в
пълните им размери – от 150 000 лв. за обезщетението за неимуществени
вреди и от 79 207.93 лв. за мораторната лихва върху това обезщетение за
периода от датата на забавата до подаването на исковата молба в съда, ведно с
присъждането на разноските за двете инстанции в пълния им размер.
В указания от съда срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба
от насрещната страна Прокуратурата на Република България.
2. Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ (озаглавена неправилно
въззивен протест), подадена чрез зам. окръжен прокурор в ОП-Силистра,
против решението в частите му, с които този въззивник е бил осъден да
заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на С. Д. А. разликата над
сума от 5 000 лева до присъдения размер от 25 000 лева, като обезщетение
за неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
водените срещу него наказателни производства за повдигнатите и поддържани
обвинения по ДП № 174/2010 г. на РУ „Полиция“-Дулово, ДП № 21/2012г. на
ОСлО-Силистра, НОХД №333/2016г. на Силистренски окръжен съд, ВНОХД
№ 154/2018 г. на Апелативен съд - Варна и КНОХД № 1084/2018 г. на ВКС по
чл.219, ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК; по чл. 202. ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201, във
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201. във вр.с чл. 26
НК, по които е признат за невинен и е оправдан изцяло, както и в частта
относно акцесорния иск за мораторна лихва от 13 201.32 лв. върху
уважения размер на горния иск за периода от датата на забавата до
подаване на исковата молба. Излага се, че е нарушена нормата на чл. 52 от
ЗЗД и указанията, дадени с т. ІІ на ППВС № 4/68г., че при определяне по
справедливост на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат
предвид конкретните факти и обстоятелства и личността на увредения, като
неговият размер следва да съответства на необходимото за преодоляване на
претърпените вреди. Счита се, че в случая определеното обезщетение в размер
на 25 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, не е съобразено с вида и
характера на упражнената процесуална принуда, с продължителността и
интензитета на претърпените негативни преживявания. По делото не е било
доказано увреждане на здравето на ищеца, а доказателствата за влошено
емоционално състояние са крайно неубедителни. Показанията на свидетелите
в тази насока повтарят изнесеното от тях по вече приключилото гр.д. №
387/18г. на РС-Силистра. Освен това е налице застъпване на процесните
периоди по двете дела и поради това се счита, че е налице двойно присъждане
на обезщетение за едни и същи вреди, предизвикани от едно наказателно
производство, което по-късно е било разделено на осн. чл. 216 от НПК.
3
Изложено е още, че съдът не е посочил и момента, към който е определил
размера на обезщетението. В случая искът е бил заведен в края на давностния
срок и следва да се отчитат инфлационните процеси. Поддържа се, че при
определянето на паричния еквивалент на обезщетението за неимуществени
вреди, следва да се вземе предвид и икономическия растеж, стандарта на
живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството,
че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Определеният
размер на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване на
пострадалия. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части.
В указания от съда срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна С. Д. А. чрез адв. П.Й. и адв. Д. Георгиева от АК-Силистра,
с който същата е оспорена като неоснователна. Изцяло са споделени мотивите
на първоинстанционния съд за наличието на предпоставките за присъждането
на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно проведеното
срещу ищеца наказателно производство. Поддържа се изразеното и във
въззивната жалба на ищеца, че определеното въз основа на установеното по
делото факти обезщетение е в занижен размер и не отговаря на принципа за
справедливост. Излага се, че свидетелските показания, събрани по делото не
са пристрастни и предубедени, тъй като макар и същите свидетели да са бил
разпитвани по другото, водено от ищеца дело, същите не са необективни. По
делото е било установено, че в резултат на незаконните обвинения социалният
кръг на ищеца се е стеснил изключително много и хората, с които е продължил
да общува са изключително малко. Въпреки, че съдът е посочил относимите за
определяне размера на обезщетението факти по делото, същият не ги е
преценил правилно и дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва
да бъде увеличено, вкл. и на базата на цитирана съдебна практика. Поради
това се претендира решението в обжалваната от ответника част да бъде
потвърдено, ведно с присъждане на разноските за въззивната инстанция.
Решението не е обжалвано и поради това е влязло в сила в частите му, с
които Прокуратурата на Република България е била осъдена да заплати на
ищеца С. Д. А. следните суми:
5 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от водените срещу него наказателни
производства за повдигнатите и поддържани обвинения по ДП №
174/2010 г. на РУ „Полиция“-Дулово, ДП № 21/2012г. на ОСлО-
Силистра, НОХД №333/2016г. на Силистренски окръжен съд, ВНОХД №
154/2018 г. на Апелативен съд - Варна и КНОХД № 1084/2018 г. на ВКС
по чл.219, ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК; по чл. 202. ал. 2, т. 1 във вр. с чл.
201, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201.
във вр.с чл. 26 НК, по които е признат за невинен и е оправдан изцяло, на
4
осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ;
2 642.11 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 5 000 лв. за
периода от 27.12.2018г. до 22.12.2023г. (изчислена служебно от
настоящия съд с помощта на електронен калкулатор, достъпен на
електронен адрес https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html);
3 300 лева като обезщетение за имуществени вреди - заплатено
адвокатско възнаграждение по ДП № 174/2010 г. на РУ “Полиция“-
Дулово, ДП № 21/2012 г. на ОСлО-Силистра, ВНОХД № 154/2018 г. на
Апелативен съд-Варна и КНОХД № 1084/2018 г. на ВКС, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 22.12.2023 г. до
окончателното й изплащане;
1 742 лева- обезщетение за забава върху горната сума от 3 300 лева -
имуществени вреди за периода от 27.12.2018г. до 22.12.2023г.;
Въззивните жалби са подадени в срок, от страни с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт. Поради това същите следва да бъдат
внесени за разглеждане в открито съдебно заседание.
Страните не са отправили искания до въззивния съд за събиране на нови
доказателства, а от своя страна съдът намира, че не са налице предпоставки и
необходимост от служебно попълване на доказателствения материал по
делото.
Съдът установи, че приложените като доказателство по делото
материали от НОХД № 333/16г. на ОС-Силистра, не са били изпратени от
първоинстанционния съд поради техния обем (така в забележката на
съпроводителното писмо). Настоящият състав на съда намира, че същите
следва да се изискат от първоинстанционния съд.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 20.11.24г. от 10:00 ч., за
която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители (поради краткия срок на насрочването – въззивникът да се
призове по телефона чрез процесуалните му представители, като на същите се
изпрати копие от настоящото определение на посочен от тях електронен адрес
– л. 285).
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на Прокуратурата на Република България чрез
надлежен представител и в срок - откритото съдебно заседание по делото, да
направи изявление дали приема служебно извършеното от въззивния съд
изчисление на законната лихва върху сумата от 5 000 лв. за периода от
5
27.12.2018г. до 22.12.2023г., установена в размер на 2 642.11 лева. При
оспорване на размера – съдът указва на страната, че е нейно
задължението да посочи размера, както и доказателствената тежест да
установи този размер.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от ОС-Силистра материалите по НОХД №
333/16г., по описа на ОС-Силистра, представляващи приложение към
гр.д. № 463/23г. на ОС-Силистра.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6