Р Е Ш Е Н И Е
№……./26.09.2017г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито
съдебно заседание, проведено на тринадесети септември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9593 по описа
за 2017 година на Варненския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.143 СК и чл.149 СК от И.Р.И., ЕГН**********, чрез неговата майка
и законен представител П. Георгиева Д., ЕГН**********, за осъждане на бащата Р.И.П., ЕГН**********, за заплащане на издръжка на детето в размер 150.00лв. месечно, считано от подаване на
исковата молба –
10.07.2017г. до настъпване на основания за
изменение или отпадане на задължението,
ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, както и за сумата
1800лв. – издръжка на детето за минало време за периода 10.07.2016г. –
09.07.2017г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се още, че
през м. май 2016г. родителите се разделили, като
след този момент бащата престанал
да заплаща издръжка на детето.
Твърди се също, че с оглед възрастта на детето, нуждите му предполагат издръжка в предявения
размер.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответника. Искът за заплащане на издръжка за минало
време се оспорва по основание. Ответникът възразява, че е заплащал издръжка на
детето, изпращайки парични преводи. През месеците май и юни е изпращал пратки,
включващи дрехи, храна, играчки и парични суми (общо 200 лева) по автобус до автогара
Стожер. Отделно от това през м.юни 2017г. е заплатил дължимата от ищцата сума
към Булсатком, за да може детето да гледа детски
предавания. По отношение на издръжката за бъдещ период, намира претендирания размер за завишен и некореспондиращ с
възможностите му. В заключение, се иска отхвърляне на иска за заплащане на
издръжка за минал период и присъждане на издръжка за в бъдеще в размер на 115
лева месечно
В о.с.з. страните лично
и чрез процесуалните си представители поддържат становищата си по спора. Майката
П.Д. поддържа, че след прекратяване на съжителството с бащата на детето живее
на семейни начала с трето лице, което я подпомага включително и финансово за
отглеждането на И..
Дирекция за социално подпомагане
– гр. Варна е изразила становище, че присъждането на издръжка в предявения
размер кореспондира с интереса на детето.
От събраните по делото доказателства
се установява от фактическа страна
следното:
Видно от
представеното по делото удостоверение за раждане родители на детето И.Р.И., ЕГН********** са П. Георгиева Д., ЕГН********** и Р.И.П., ЕГН**********.
Видно от представените удостоверение
изх.№8080-1/08.08.2017г. от „Конструмакс”
ООД и Трудов договор от 25.11.2006г. бащата работи по трудово правоотношение
при посоченото дружество и получава нетно трудово възнаграждение в размер на
360.93 лева.
От приложените трудов
договор от 11.07.2016г., сключен между Албена АД и П.Д. и заповед №
1565/17.09.2016г. за прекратяване на трудов договор от 11.07.2016г. се
установява, че майката П.Д. е работила по трудово правоотношение при посоченото
дружество до 09.2016г., като е получавала брутно трудово възнаграждение в
размер на 420 лева.
От представените и
неоспорени на л. 13 от делото разписки за пощенски записи, се установява, че
бащата Р.П. е превел в полза на майката П.Д. следните суми: 50 лева на
03.08.2016г, 20 лева на 29.07.2016г., 20 лева на 27.07.2016г., 20 лева
11.07.2016г/.
По делото са събрани
гласно доказателства чрез разпит на четирима свидетеля. Показанията на
свидетелката Диана Йорданова съдът счита от части за опосредени.
Свидетелката знае, че Р. е изпращал пари за детето от трети лица-от съседи и от
роднини в с. Стожер. Показанията могат да се кредитират като непосредствени досежно възприетия от Йорданова случай, при който Р. е
закупил на детето дрехи. Преки са показанията на св. Вълков, който е бил
очевидец на случаи, в които Р. е изпращал по автобус различни суми- веднъж 110
лева, два пъти по 50 лева и веднъж 40 лева. При тези случай свидетелят е
придружавал ответника до автогарата.
Показанията на водения
от ищцовата страна свидетел Атанас Великов могат да
се обобщят в посока, че Р. не е предоставял издръжка на детето, освен, че
веднъж е платил 20 лева за „Булсат”. Свидетелят
Димов, баща на П.Д. също сочи, че бащата не е заплащал издръжка за минало
време.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
По предявените
искове с правно основание
чл. 143 и чл. 149 от СК ищецът носи тежест да докаже нуждите на детето от издръжка в претендирания размер и
възможностите на двамата
родители да поемат издръжката
му.
На осн.чл.
143, ал.1 СК всеки от родителите е длъжен да съобразно своите възможности да заплаща издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете. При определяне размера на издръжката, съдът съобразява нуждите
на детето и материалните възможности на двамата родители. Съобразно
константната съдебна практика, възможността на родителя, дължащ издръжка е
обективен показател и се определя от неговите доходи, квалификация, имотно
състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се
грижи, отчитайки, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е
задължение и за двамата родители, съобразно възможностите на всеки от тях
поотделно, като релевантно е и кой от тях полага непосредствените грижи за
детето. Задължението на родителите за
издръжка на непълнолетните деца е безусловно, т.е то не държи сметка дали те са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
При определяне на
конкретния размер на издръжката, законът държи сметка за баланс в интересите на
задължения и правоимащия за издръжка, като въвежда
изискване отчитане от една страна нуждите на детето, а от друга възможностите
на родителите, които я дължат- чл. 142, ал.1 СК. Нуждите на детето от
издръжка пък се предпоставят
от обективните условия на живот, като се отчитат възрастта, индивидуални
потребности на детето, здравословното му състояние и други конкретни
обстоятелства.
В случая
детето е на почти три години,
като липсва спор, че детето се отглежда от майката и от лицето, с което живее
във фактическо съжителство. Няма данни за детето
да са необходими
разходи извън обичайните за облекло,
храна, отопление, транспорт. Детето не посещава детска градина,
но следва да се отчита предстоящото посещение на детско заведение, още повече
че след 5 –та година е налице и такова задължение.
Същевременно и двамата
родители са със с ограничени финансови възможности. Бащата получава трудово
възнаграждение в размер на минималната работна заплата, а майката не полага труд
и се издържа с подкрепата на партньора си. И двамата родители не разполагат с
недвижимо имущество или други източници на доходи.
От друга страната следва
да се отчитат обстоятелствата, че не са налице данни, че някой от двамата
родители има задължение
за издръжка към други лица
от кръга по чл. 141 СК. Двамата родители са в трудоспособна възраст и
предвид липсата на доказателства за влошено здравословно
състояние, следва да се приеме, че при желание от тяхна страна могат да реализират
известни доходи. Майката не сочи извинителна причина за полагането на труд.
Съгласие на бащата детето да посещава детско заведение не се изисква / така
Наредба за условията и реда за записване, отписване и преместване на деца в
общинските детски градини, достъпна на https://dg.is-vn.bg/documents/pravila_priem_DG.pdf/,
поради което доводите за невъзможността да полага труд се приемат за
неоснователни.
При тази фактическа
установеност, съдът намира, че необходимата издръжка възлиза на 240 лева, от
които майка следва поеме разходи в размер на 100 лева, тъй като тя полага
непосредствените грижи за И., а бащата- 140 лева. За разликата до претендираните 150 лева месечно искът по чл. 143 СК подлежи
на отхвърляне.
Размерът на дължимата от
ответника издръжката не следва да се съобразява със законоустановения
минимум. Фиксираният минимум може да се приложи в случай, в който родителят
няма възможност да се издържа от имуществото си и е в лошо здравословно състояние. Такива обстоятелства не са налице.
По отношение на иска за
издръжка за минал период, доколкото ищецът не обосновава конкретни потребности,
извън обичайните за възрастта на детето, съдът намира, че за периода от една
година преди завеждане на иска дължимата издръжка е в размер на 115 лева ( 1380
за една година) От този размер следва да се приспадната заплатените от
ответника суми. Между страните е налице спор относно размера на заплатената от
бащата издръжка за минал период. Тук съдът кредитира водените от ответника
свидетели. Както се посочи по –горе показанията на св. Йорданова са опосреди и възпроизвеждат възприети от трети лица факти. В
съвкупност, обаче с показанията на
втория свидетел Вълков, който е придружавал Р. до автобусната спирка, за да
изпрати пари на детето си и пряко е възприел предаването на паричните суми,
може да се направи извод, че Р. е изпращал средства за издръжка на детето.
Показанията на водените от ищеца свидетели освен, че не кореспондира с
останалия доказателствен материал / най- малко с
разписките за изпратени пощенски записи на л. 13/, се приемат от съда и за
предубедени и заинтересовани. И двамата свидетели са близки на майката. Първият
е нейн семеен партньор, а вторият е баща й.
Разходите, направени за
заплащане на месечна такса за кабелна телевизия не следва да се отчитат, тъй
като този разход няма отношение и не покрива издръжката на детето.
В заключение и като
съобрази показанията на св. Вълков съдът приема, че Р. е изпратил на детето си
в релевантния период минимум 250 лева, изпращайки сумата до с. Стожер/ веднъж
110 лева, два път и по 50 лева и веднъж 40 лева/. Следва да се приспадне и
сумата, изпратен с пощенски записи или 110 лева общо. Обобщено от определената
издръжка за минал период от 1380 лева се приспадат 360 лева, като ответникът
следва да се осъди да заплати разликата или 1020 лева.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата по делото държавна такса върху определения размер на издръжката за
бъдещ и минал период, съответно 201,60 лева по иска с правно осн.143, ал.1 СК и 50 лева по иска с право осн.чл. 149 СК.
Страните не са поискали
присъждане на разноски и не са представили доказателства за сторени разходи,
поради което съдът не присъжда такива
Мотивиран
от изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.И.П., ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАЩА на детето И.Р.И., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител П. Георгиева Д., ЕГН********** сумата от 140 (сто и четиридесет
) лева месечно, платима с падеж 10-то
число на месеца, за който
се дължи считано от подаване
на исковата молба в съда – 10.07.2017г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, на осн.чл. 143 СК, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 140,00
лева до пълния
претендиран размер от 150 лева.
ОСЪЖДА Р.И.П., ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ на детето И.Р.И., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител П. Георгиева Д., ЕГН********** сумата 1020 (хиляда и двадесет) лева. – издръжка за минало време за периода 10.07.2016г. – 09.07.2017г., на осн.чл. 149 СК, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над 1020 лева
до пълния претендиран размер от 1800 лева.
ОСЪЖДА Р.И.П., ЕГН**********
*** 3 ДА ЗАПЛАТИ
в полза на Държавата, по сметка на
Варненски районен съд, сумата от 251.60
(двеста и петдесет и един лева и 60 ст.) лева, представляваща държавна
такса по исковете за издръжка, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок считано от 27.09.2017г., на осн. чл. 315, ал. 2 вр. чл. 316 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на
страните.
Районен съдия: