О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Сливен, 11.11.2020
год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в
закрито заседание на единадесети ноември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДИНЧЕВА
при
секретаря … и с участието на прокурора ….. като разгледа докладваното от съдия Динчева
адм. д. № 414 по описа за 2020 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е по реда на чл. 166 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 14 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/.
Образувано е по жалба на ЕТ „Ю.-Ю. А.“
със седалище и адрес на управление *** представлявано от у. Ю. А. Д. срещу
Заповед № РД-15-3031/23.10.2020 год. на Кмета на Община Сливен, с която на
основание чл. 63, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество на Община Сливен, е определено „Д.-К.“ ООД за
спечелило търга с предложена наемна цена от 443 лева без ДДС по отношение на
имот 12 кв.м., разположен на първия етаж в сграда със застроена площ 885 кв.м.
на СУ „К. К.“ г.С.
С жалбата е направено искане за
спиране изпълнението на заповедта, което искане е предмет на разглеждане в
настоящото производство.
Съдът намира, че искането за спиране
на предварителното изпълнение на оспорената заповед, е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. Съображенията
за това са следните:
Нормата на чл. 166, ал. 1 от АПК изрично закрепва суспензивния ефект на жалбата срещу
индивидуалния административен акт като общо правило. Различни ценности, които
законът защитава, налагат изключения с допускане на предварително изпълнение,
надделяващо над този суспензивен ефект. То обезпечава прилагането на акт за да
бъде удовлетворена чрез пряка акция на администрацията неотложната обществена
нужда във връзка, с която същият е издаден. На първо място суспензивният ефект
по чл. 166, ал. 1 от АПК се дерогира, когато със специален закон изрично се
предвиди предварително изпълнение на даден вид административни актове съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК. На второ място суспензивният ефект по чл. 166, ал. 1 от АПК не важи и когато административен, орган с
разпореждане допусне предварително изпълнение на издаден от него
административен акт съгласно чл. 60 от АПК. На трето място, чл. 166, ал. 1 от АПК не действа и когато съдът допусне предварително
изпълнение съгласно чл. 167 от АПК. Спирането му във всички тези варианти дава временна
защита на застрашените от него права и законни интереси на оспорващия, поради
което константно съдебната практика го квалифицира като обезпечителна мярка на
жалбата, която цели да попречи, докато спорът е висящ, да бъдат осъществени
порочно възникнали последици от оспорения административен акт при запазване на
фактическото и правното положение в състоянието отпреди издаването му.
При допуснато предварително
изпълнение от административния орган с разпореждане по чл. 60 от АПК, което е влязло в сила, независимо дали е било
оспорено или не по съдебен ред, или е предвидено със закон, без изрична забрана
за съдебен контрол, оспорващият има право да поиска то да се спре от съда по чл. 166, ал. 2, респ. по чл. 166, ал. 4 от АПК. Тъй като предварителното изпълнение по интензитет не
се отличава от окончателното вече приложено, то засяга негативно правната сфера
на оспорващия и може да компрометира търсената от него съдебна защита правейки
я безпредметна. За да балансират риска чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК овластяват съдът да спре това предварително
изпълнение и да възстанови общото правило за спиране на изпълнението на
административния акт с оспорването му по чл. 166, ал. 1 от АПК. Или с чл. 166, ал. 2 и чл. 166, ал. 4 от АПК законодателят е овластил съда да отнеме привилегията
на предварителното изпълнение на оспорения административен акт, спирайки го.
Правото да се иска спиране на
предварителното изпълнение по чл. 166, ал. 2 от АПК възниква с влизане в сила на разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК, с което административният орган го е допуснал,
независимо дали то е било обжалвано и съдът окончателно е признал
законосъобразността му или като неоспорено в срок е влязло в сила. Това спиране
е предназначено да обезпечи правата на оспорващия по време на висящността на
съдебното производство. Защитата се състои в осуетяване настъпването по
предварително изпълнение на породените от оспорения акт неблагоприятни за него
правни последици. Аналогично, правото по чл. 166, ал. 4 от АПК възниква в момента на издаване на административен акт
от вид, на който отделен закон придава предварително изпълнение, а
упражняването му има описаната обезпечителна функция. И в двата случая
абсолютна предпоставка за допустимост на искането по чл. 166, ал. 2 от АПК и по чл. 166, ал. 4 от АПК е наличието на предварително изпълнение, допуснато
административно или нормативно, подлежащо на спиране от съда.
Нито един от тези варианти не е
осъществен в случая.
В оспорената заповед не е включено
разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение. Такова не е
допуснато и съгласно чл. 60, ал. 2 от АПК с отделно разпореждане, издадено от Кмета на Община Сливен
видно от приложената по делото административна преписка. За оспорената заповед
няма предвидено предварително изпълнение, което да е допуснато със специален
закон. Ето защо предявеното по делото искане за спиране не може да се
квалифицира и/или разгледа по реда на чл. 166, ал. 2 от АПК или по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК. Обобщавайки, съдът приема предявеното по делото
искане за спиране за недопустимо, поради
което същото следва да се остави без разглеждане.
С оглед спецификата и бързината на
производството по чл.166 от АПК държавна такса по делото не е събрана при
неговото образуване. Ето защо съдът следва да осъди оспорващия с настоящия
съдебен акт да заплати държавна такса за разглеждане на делото в размер на 50
лева.
Водим от горното състав на Административен
съд – Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ЕТ
„Ю.-Ю. А.“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** представлявано
от у. Ю. А. Д. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №
РД-15-3031/23.10.2020 год. на Кмета на Община Сливен като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА ЕТ „Ю.-Ю. А.“ ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** представлявано от у. Ю. А. Д. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Административен съд Сливен държавна такса
за разглеждане на делото в размер на 50 /петдесет/ лева
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ