МОТИВИ:Срещу подсъдимия Е.К.И.
*** е повдигнато обвинение от Районна прокуратура гр.Тетевен за престъпление по
чл.129 ал.1 от НК.
Пострадалият от деянието Р.В.И. е предявил против подсъдимия граждански
иск за неимуществени вреди в размер на 17000 лева, приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство и същият е конституиран като
граждански ищец и частен обвинител по делото.
Представителят на прокуратурата-районен прокурор Николай Пончев подържа
обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт и пледира за наказание
от около 2 години лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК да
бъде отложено за изпитателен срок от 3 или 4 години, както и да бъде уважен
предявения граждански иск като основателен и доказан по справедливост.
Гражданският ищец и частен обвинител, чрез служебно назначения му адвокат-повереник моли да бъде признат подсъдимия за
виновен по повдигнатото му обвинение, както и да бъде уважен изцяло предявения
граждански иск.
Подсъдимият Е.И. се явява в съдебно заседание, дава обяснения по
обвинението, като твърди, че повода за скарването между него и пострадалия не
са били само едни цигари, но твърди, че пострадалият е псувал детето и
съпругата му, че е псувал приятели, с които подсъдимият е говорел по телефона и
по тази причина ударил на пострадалия плесница и го изгонил от стаята, като
твърди, че не е излизал след него. Твърди, че след това се е качил на горния
етаж на къщата, където се е бавил час или час и половина и тогава е видял
пострадалия, който бил на долния етаж на къщата, имало кръв по него и той се
миел в банята. Твърди, че е научил от пострадалия, че последния се е обадил на
телефон 112, че след това е пристигнала полицията и линейка, от които разбрал,
че се е обадил човек, че е бил бит и че самият пострадал е казал пред органите
на полицията, че не знаел дали е бит и може да е паднал. Твърди, че пред
органите на полицията пострадалият го е посочил него като извършител на
деянието и по тази причина е бил задържан. Твърди, че пострадалият е бил пиян.
Твърди, че не е удрял пострадалия, както и че той като се напие обичал да се
заяжда. Твърди, че след като се е прибрал от полицията е огледал двора и е
имало кръв по двора и до камиона. Чрез своя адвокат-защитник моли да бъде признат
за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.129 ал.1 от НК, тъй
като не е автор на извършеното деяние, както и да бъде отхвърлен предявения
граждански иск.
От събраните по делото доказателства-обясненията на подсъдимия,
показанията на разпитаните свидетели-Р.В.И., Ц.В.Х., огласените показания на
свидетеля Ц.В.Х., дадени пред органа на досъдебното производство, А.Л.Л., Ц.И.Ц., П.Д.П., П.Х.Б., З Ф Г , проведената очна ставка между пострадалия
и подсъдимия, заключението на съдебно-медицинската експертиза, заключението на тройната
съдебно-медицинска експертиза, приложените по делото писмени доказателства и
огласените чрез прочитане писмени доказателства от досъдебното производство,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
В началото на 2019 година подсъдимият Е.К.И., живеел в закупена къща в
с.Голям Извор, Ловешка област, улица „Голямо усое“ №4, заедно със свид.П.Х.Б. и децата им. В същата къща живеел и
пострадалият Р.В.И., който се познавал с подсъдимия от дълго време и заедно работели
в дърводобива. На 15.01.2019 година пострадалият Р.И. и свид.Ц.В.Х.
били заедно от сутринта и копали гроб в махала „Слатина“ на с.Голям Извор,
където пострадалият изпил шише с вино. След обяд се прибрали в махала „Голямо
усое“, в къщата на подсъдимия, като седнали заедно с него да обядват и
употребявали ракия, която получили от работата. Около 18,00 часа свидетелите Ц.Х.
и Р.И. отишли до центъра на селото, за да приберат едно от децата на подсъдимия
и закупят продукти от магазин, като там Р.И. изпил и една бира, след което се
прибрали обратно. Всички били пияни и отново седнали на масата около 19,00
часа. Подсъдимият започнал да упреква и се кара с пострадалия Р.И., че не му
бил купил от магазина цигари, въпреки че му бил поръчал, като според
показанията на свид. Х., Е.И. започнал да псува и
бута Р.И., което накарало Х. да си тръгне. Самият подсъдим не отрича и в
съдебно заседание, че е ударил шамар на пострадалия, от който той паднал на
пода, докато били на масата, тъй като той го бил напсувал. Свидетелката П.Б.
през цялото време била на втория етаж при децата си и не е възприела нищо от
случващото се долу. След заминаването на свид.Х. пострадалият
Р.И. излязъл от къщата, за да вземе дърва, при което чул, че след него излиза и
подсъдимият Е.И.. Обърнал се надясно и назад, за да погледне към него, при
което получил силен удар в дясната част на челюстта си от подсъдимия с юмрук,
почувствал силна болка и паднал на земята, а подсъдимият Е.И. се прибрал
обратно в къщата. Скоро след това, а именно в 20,50 часа, видно от данните от
оператор на ЕЕН 112, пострадалият Р.И. позвънил на телефон 112 и заявил, че му
е нанесен побой от познат-Е.И., че е пострадал и предполага, че му е счупена
челюстта. На място дошли екип на спешна помощ-мед. фелдшер свид.П.П. и полицейски патрул-свидетелите А.Л. и Ц.Ц.. Травмата на лицето на пострадалия била видима, от
устата му течала кръв, според свид.П., имал следи от побой.
И пред медицинските лица и пред полицейските служители пострадалият заявил, че
бил ударен в лицето от подсъдимия. Подсъдимият отрекъл това, като казал, че
пострадалият бил паднал сам, бил се спънал пред входната врата или се
подхлъзнал по леда на двора, когато отишъл навън по малка нужда.
От назначените по делото съдебно-медицински експертизи се установява,
че на Р.И. е причинено счупване на долната челюст на две места, което е довело
до затруднение на говоренето и дъвченето за не по-малко от два и половина-три
месеца при нормално протичане на оздравителния процес, т. е. налице са
безспорни доказателства за наличие на средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 ал.1 от НК. В първоначалната еднолична експертиза е дадено заключение,
че е възможно тези травми да са вследствие удар с юмрук, но е възможно да са
следствие самонараняване при удар в товарен автомобил, както в обясненията си
заявява, като предположение подсъдимият, какъвто е имало паркиран край жилището,
но вещото лице счита, че при такъв удар ще има външни травматични увреждания,
каквито не са констатирани в медицинските документи.
От назначената по делото допълнителна тройна съдебно-медицинска
експертиза в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ град Плевен,
безспорно се установява, че са налице данни за счупване на долната челюст на Р.В.И.
на две места с разместване /дислокация/ на фрагментите между първи и втори
долен ляв зъби с разкъсване на лигавицата на устното предверие
/открито счупване/ и в областта на десния долночелюстен
ъгъл. Увреждането е в резултат на тъпа травма и може да е получено по начина,
съобщен от пострадалия-от силен, концентриран удар с юмрук върху дясното рамо
на долната челюст, при което счупването в областта на долночелюстния
ъгъл е директно, а това между първия и втори долен ляв зъб индиректно, по
механизма на огъване в областта на долночелюстната
дъга. В подкрепа на този механизъм е разкъсване на лигавицата на устното предверие в мястото на индиректното счупване, както и липсата
на увреждания с нарушаване целостта на кожата, което предполага действие с
твърда, но сравнително пластична повърхност, каквато е тази на юмрука.
Наличните доказателства изключват възможността счупването да е резултат от удар
върху твърд предмет при залитане и падане /части на камион, бетонова настилка и
пр./. Предвид особеностите на счупването /индиректно между първи и втори долен
ляв зъб/, при обсъждане на такъв механизъм следва да се посочи, че такова
увреждане предполага нараняване на кожата върху дясното рамо на долната челюст
от удара върху издаден /стърчащ/ твърд тъп предмет или друга характеристика на
счупването с увреждане по кожата на брадата, при удар на брадата върху твърда
тъпа повърхност. Въз основа на експертизата е изразено заключение, че
счупването на долната челюст на И. е причинено от удар с юмрук, както съобщава
самият той. Относно посоката на удара е определено, че за пострадалия посоката
на удара е отдясно наляво и съответства на съобщения от него механизъм на
получаване на увреждането /нападател в гръб на пострадалия при изправено
положение на двамата, частично обръщане/ завъртане надясно по вертикалната ос
на пострадалия към нападателя, удар в лицето/.
От показанията на самия пострадал по несъмнен и безспорен начин се
установява, че е излязъл от къщата, за да вземе дърва, при което чул, че след
него излиза и подсъдимият И., че се е обърнал надясно и назад, за да погледне
към него, при което получил силен удар в дясната част на челюстта си от
подсъдимия с юмрук, почувствал силна болка и паднал на земята, а подсъдимият Е.И.
се прибрал обратно в къщата. Скоро след това, а именно в 20,50 часа, видно от
данните от оператор на ЕЕН 112, пострадалият Р.И. позвънил на телефон 112 и
заявил, че му е нанесен побой от познат-Е.И., че е пострадал и предполага, че
му е счупена челюстта, като на място дошли екип на спешна помощ-мед. фелдшер свид.П.П. и полицейски
патрул-свидетелите А.Л. и Ц.Ц.. Травмата на лицето на
пострадалия била видима, от устата му течала кръв, според свид.П.,
имал следи от побой. И пред медицинските лица и пред полицейските служители
пострадалият заявил, че бил ударен в лицето от подсъдимия, като в тази връзка
са и показанията на свидетелите П., Л. и Ц.. Следователно, изложената по-горе
фактическа обстановка се обосновава изцяло на основата на горепосочените гласни
и писмени доказателства, както и на база на експертните заключения и преди
всичко на тройната медицинска експертиза, която е категорична, че счупването на
долната челюст на И. е причинено от удар с юмрук, както съобщава самият той и
не може да бъде причинено при удар върху твърд предмет при залитане и падане
/части на камион, бетонова настилка и пр./. Необходимо е да се подчертае, че показанията
на цитираните по-горе свидетели, на които съдът дава вяра и съответно ги
кредитира, ведно с останалите събрани и приети доказателства, водят до един
единствен възможен краен извод, че именно подсъдимият Е.И. е причинил средната
телесна повреда на пострадалия.
В следствие на съприкосновението между пострадалия и подсъдимия и
нанесения удар от последния в областта на долната челюст на И., пострадалият е
инкасирал нараняванията описани и обсъдени в назначените по делото съдебномедицински
експертизи, от които се установява, че на И. е било причинено счупване на
долната челюст на две места с разместване на фрагментите между първи и втори
долен ляв зъб с разкъсване на лигавицата на устното предверие
/открито счупване/ и в областта на десния долночелюстен
ъгъл, което затруднява дъвченето и говоренето, което телесно увреждане има
характера на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.1 от НК.
С оглед изложеното съдът приема, че причиненото телесно увреждане на
пострадалия е в причинна връзка с действията на подсъдимия И., който нанесъл удар
с юмрук в областта на долната челюст на пострадалия, като по този начин
подсъдимият причинил на пострадалия посоченото по-горе средно телесно
увреждане, което затруднява дъвченето и говоренето на пострадалия. Съдът приема
за безспорно установено, че автор на деянието, с което на пострадалия е
причинено средното телесно увреждане е именно подсъдимият И.. Този извод, съдът
прави на базата на показанията на пострадалия, на показанията на свидетелите П.,
Л. и Ц., пред които пострадалият е заявил, че именно подсъдимият го е ударил с
юмрук в областта на долната челюст, на показанията на свид.Ц.Х.,
който твърди, че между пострадалия и подсъдимия е имало конфликт и по тази
причина същият е напуснал дома на подсъдимия, които показания в една или друга
степен допринасят за изясняване на обективната истина по делото и най-вече на
заключението допълнителната тройна съдебно-медицинска експертиза и на
приложените по делото писмени доказателства.
Съдът приема за частично обективни показанията на свид.П.Б.,
която живее на съпружески начала с подсъдимия доколкото същите не противоречат
на изложената фактическа обстановка, която също се е намирала в къщата, но е
била на втория етаж и и не е възприела нищо от случващото се долу, като в
съдебно заседание твърди факти и обстоятелства станали и известни от самия
подсъдим, като по отношение на премълчаното от нея приема, че същата има право
да се възползва от закрилата на чл.121 ал.1 от НПК.
По отношение на обясненията на подсъдимия, че не е удрял пострадалия
извън къщата, съдът не приема същите за обективни и съответно не ги кредитира,
тъй като изцяло противоречат на показанията на останалите свидетели,
коментирани по-горе, на показанията на самия пострадал и на заключението на тройната
съдебно-медицинска експертиза и причинените увреждане на пострадалия.
При така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда
фактическа обстановка е налице престъпление по чл.129 ал.1 от НК, осъществено
от обективна и субективна страна от подсъдимия Е.И., като от обективна страна на
дата 15.01.2019 година, около 20,45 часа в с.Голям Извор, Ловешка област, улица
„Голямото усое“ №4 е причинил средна телесна повреда-счупване на долната челюст
на две места с разместване на фрагментите, съответно между първи и втори долен
ляв зъб с разкъсване на лигавицата на устното предверие
/открито счупване/ и в областта на десния долночелюстен
ъгъл, водещо до затрудняване на дъвченето и говоренето на Р.И., а от субективна
страна е осъществил деянието умишлено, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
По описания начин подсъдимият Е.И. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.129 ал.1 от НК, поради което съдът го
призна за виновен по този текст и във връзка с чл.54 от същия кодекс му наложи
наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66
ал.1 от НК отложи изпълнението на същото за изпитателен срок от 3 години.
Съдът наложи наказанието на подсъдимия Е.И. като взе предвид
отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства-от една страна степента
на обществена опасност на деянието и упоритостта на подсъдимия при осъществяването
му, предвид това, че инцидентът е предизвикан умишлено и целенасочено от
подсъдимия, който е упражнил агресия срещу пострадалия, а от друга-чистото му
съдебно минало, семейното му положение, предвид обстоятелството, че има две
деца, изминалия период от време от извършване на деянието, до налагане на
наказание за същото, поради което наложи наказанието на подсъдимия при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно от 1 година и 6 месеца
лишаване от свобода, като прие, че целите на така наложеното му наказание могат
да бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване на същото, поради което и на
основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 години, за да се
въздейства възпиращо-предупредително и възпитателно, както на осъдения, така и
на останалите членове на обществото
С оглед всички обстоятелства по делото, състоянието на пострадалия,
претърпените от него болки, страдания, неудобство, характера и тежестта на
причинените му телесни увреждания, срока на лечение и възстановяване, съдът
уважи предявения граждански иск за неимуществени вреди по справедливост частично
като осъди подсъдимия да заплати на пострадалия сумата от 8000 лева за
причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
увреждането до окончателното и издължаване, като
за разликата до пълния претендиран размер от 17000
лева неимуществени вреди, гражданския иск като неоснователен и недоказан,
отхвърли.
С оглед изложените съображения, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: