Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….
гр. София, 29.05.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при
секретаря Милена Кюркчиева, като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 134/2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е
по предявен от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
р-н „Младост“, бул. „*********против „В.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, п.к. 1191, Столична община, ул. *********иск с правно
основание чл.517, ал.4 ГПК за прекратяване на цитираното дружеството-ответник,
поради невъзможност на ищеца да получи изпълнение на задължение от едноличния
собственик на капитала на същото – З.Ж.С., с ЕГН **********.
В исковата
молба са изложени твърдения, че банката-ищец е титуляр на съдебно присъдени
вземания с длъжник - З.Ж.С., с ЕГН **********, за които вземания свидетелстват
три броя издадени изпълнителни листа, а именно : ИЛ от 28.03.2011 г. издаден по
гр.д. № 12 162/2011 г. по описа на СРС, 79 с-в; ИЛ от 11.04.2011 г. издаден по
гр.д. № 12 163/2011 г. по описа на СРС, 52 с-в; и ИЛ от 18.04.2011 г. издаден
по гр.д. № 11 467/2011 г. по описа на СРС, 75 с-в. Излага се, че към датата –
19.06.2017 г. непогасения дълг по цитираните изпълнителни листове възлиза на
сумата от общо 381 097,01 лв. По искане на банката-кредитор на 24.02.2017 г.
бил наложен запор върху всички дружествени дялове притежавани от длъжника – З.Ж.С.
в ответното дружество, чиито паричен еквивалент е равен на сумата от 5 000 лв.
Успоредно с това спрямо длъжника адресат на описаните парични задължения било
образувано изпълнително дело по инициатива на „Б.П.Б.“ АД под № 20177900400269
при ЧСИ-Р. М.. Изтъква се, че в рамките на стартиралия изпълнителен процес
във връзка с изрично направено от банката-взискател искане било извършено
овластяване на кредитора да предяви иск за прекратяване на ответното търговско
дружество, чиито едноличен собственик на капитала е длъжника. Споменава се и
това, че към момента вземането на банката-ищец продължава да не е
удовлетворено, като постъпки за такова изпълнение не са правени, нито от
длъжника, нито от ответното търговско дружество. Сочените юридически факти по
мнение на ищеца покривали фактическия състав по приложението на чл. 517, ал. 4 ГПК, като се настоява за постановяване на решение в този смисъл и прекратяване
на ответното търговско дружество.
Ответникът – „В.Т.“
ЕООД, чрез законния си представител – управителя Здравка Сафари оспорва иска
определяйки го за неоснователен. Споменава се, че банката е реализирала
принудително изпълнение спрямо притежаван от трето за процеса дружество - „В.“
недвижим имот, като го е придобила в протичащия изпълнителен процес, като
пазарната оценка на същия значително надвишавала цената на иска. Отрича се
ответното дружество да има качеството на длъжник спрямо банката-ищец по дадена
търговска сделка, което означавало, че отсъства правно основание отговорността
на „В.Т.“ ЕООД да бъде ангажирана при провеждане исковата защита на банката
спрямо търговско дружество – „В.“. В отговора се акцентира и върху това, че
банката-ищец вече е реализирала действия по откриване на производство по
несъстоятелност спрямо търговско дружество – „В.“, като след откриването на
такова е пристъпено към осребряване активите на посоченото дружество чрез
тяхната разпродажба. Отговорът е допълнен на 23.03.2018 г., където се навежда
отвод за недопустимост на предявения в производството иск, доколкото за ищеца
не съществувал правен интерес от провеждането на искова защита по реда на чл.
517, ал. 4 ГПК. Обосновава се, че ищеца няма изискуемо вземане по отношение на
ответника, а нещо повече ответника се явява кредитор на банката. Отново се
изтъква за осъществилото се принудително изпълнение спрямо притежаван недвижим
имот, които е бил възложен в собственост на ищеца, а пазарната му цена напълно
покривала всички парични задължения, за които банката има претенции.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно изпълнителен лист, издаден на 28.03.2011 г. по гр. дело № 12162/2011 г. на Софийски районен съд, ГО, 79-ти състав, се установява, че „В.“ ЕООД и З.Ж.С. са осъдени да заплатят в полза на „Б.П.Б.“
АД, сумите както следва : 50 000 евро – главница по договор от 23.03.2005
г.; 2 748,95 евро – договорна лихва за периода от 30.09.2010 г. до
21.03.2011 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 22.03.2011 г.
до окончателното погасяване на задължението, както и разноски за заплатена
държавна такса в размер на 2 063, 36 лв. и за възнаграждение на
юрисконсулт в размер от 1 481, 66 лв.
Съгласно изпълнителен лист, издаден
на 11.04.2011 г. по гр. дело № 12163/2011 г. на Софийски районен съд, ГО, 52-ри
състав, се установява, че „В.“ ЕООД и З.Ж.С. са осъдени да заплатят в полза на
„Б.П.Б.“ АД, сумите както следва : 6 117,41 евро – главница, ведно със
законната лихва, считано от 22.03.2011 г.; 108,41 евро – лихва по чл. 5.1. от договора за периода от
30.11.2010 г. до 21.03.2011 г.; 63,34 евро – лихва по чл. 7.1. от договора за периода от
30.09.2010 г. до 21.03.2011 г., както и съдебни разноски възлизащи в размер на
сумата от 742,01 лв.
Съгласно изпълнителен лист, издаден
на 18.04.2011 г. по гр. дело № 11467/2011 г. на Софийски районен съд, ГО, 75-ти
състав, се установява, че „В.“ ЕООД и З.Ж.С. са осъдени да заплатят в полза на
„Б.П.Б.“ АД, сумите както следва : 145 035,88 евро – главница, ведно със
законната лихва, считано от 19.03.2011 г. до плащането; 2 251,34 евро – просрочена лихва за периода от 30.01.2011 г.
до 18.03.2011 г.; 78,99 евро –
наказателна лихва за периода от 30.09.2010 г. до 18.03.2011 г., както и сумата
в размер от 5 764,47 лв. – заплатени разноски за държавна такса и
3 332,23 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Направена служебна справка от страна
на сезирания съд по партидата на ответника – „В.Т.“ ЕООД показва, че спрямо
притежаваните от З.Ж.С. дружествени дялове в цитираното търговско дружество на
24.02.2017 г. е бил наложен и вписан запор. Предприемането на това действие се
потвърждава и от приобщеното по делото – запорно съобщение на основание чл. 450
и чл. 517 ГПК датиращо от 17.02.2017 г.
Не е спорно и от вписванията в търговския регистър по партидата на
ответното дружество – „В.Т.“ ЕООД, се
установява, че физическото лице - З.Ж.С. има качеството на едноличен собственик на дружествените дялове формиращи капитала на
ответника на стойност от 5 000 лв.
Видно от Постановление от 16.06.2017 г. ЧСИ – Р. М. е овластила – „Б.П.Б.“ АД да предяви иск за прекратяване на
търговско
дружество – „В.Т.“ ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала е З.Ж.С..
Приобщено,
като писмено доказателство по делото е Удостоверение с изх. № 12888/30.04.2018
г. издадено от ЧСИ-Р. М., с което е посочено, че действително пред този съдебен
изпълнител е било образувано изпълнително дело № 20177900400269, което във връзка с изрично
искане на взискателя - „Б.П.Б.“ АД е било изпратено за продължаване на
изпълнението на друг съдебен изпълнител, а именно ЧСИ-И.Х., с район на действие
: Окръжен съд –Ямбол. В удостоверението е дадена и информация за постигнатите
пред ЧСИ - Р. М. погашения на задълженията, които „В.“ ЕООД и З.Ж.С. имат към „Б.П.Б.“
АД във връзка с издадените в полза на този кредитор три изпълнителни листа.
Така погашенията по изпълнителен лист от 18.04.2011 г. е вписано да възлизат на
сумата от 175 209,12 лв. Тези по изпълнителен лист 28.03.2011 г. е
отразено да възлизат на сумата от 55 598,53 лв., а относно събирането на
дълга по изпълнителен лист издаден на 11.04.2011 г. е посочено, че по отношение
на същия няма осъществени погашения от посочените в листа длъжници.
Част
от доказателствения материал по спора съставлява и Удостоверение, с изх. №
11393/10.05.2018 г., в което е посочено, че пред ЧСИ- И.Х., с район на действие
– ОС Ямбол е висящо и неприключило изпълнително дело с № 20188780400282, като
към дата – 10.05.2018 г. необслужените задължения по трите изпълнителни листа
/от 28.03.2011 г.; 11.04.2011 г.; и 18.04.2011 г./, които са основания за
воденето на изпълнителния процес е посочено да възлизат на общата сума от
454 474,72 лв.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 517,
ал. 4 ГПК.
Основателността на предявения конститутивен иск се
обуславя от кумулативното наличие на елементите: притежавано от ищеца качество взискател
по изпълнително дело, по което изпълнението е насочено върху притежаваните от
длъжника – З.Ж.С. дружествени дялове от капитала на „В.Т.“ ЕООД, съответно
наложен върху всички дялове запор и овластяване на взискателя от съдебния
изпълнител да поиска прекратяване на дружеството.
В случая, от обсъдените
доказателства, се установява, че всички елементи, обуславящи основателността на
иска са успешно реализирани.
Ищецът във връзка с валидно
възникнали договорни правоотношения с лицето - З.Ж.С. и „В.“ ЕООД и предприетото
от негова страна изпълнение на поетите по тях задължения за отпускане на
банкови кредити е придобил качеството на кредитор, произтичащо от задължението
на кредитополучателя и солидарния длъжник, което свое качество е установил
посредством надлежно проведена съдебна защита. Това се е случило след инициирани от негова страна заповедни
производства в рамките на които се е снабдил с три броя изпълнителни листове за
сумите, съставляващи отпуснати под формата на банкови кредити парични средства,
лихви начислени върху тях, както и разноски за провеждането на съответните
съдебни производства. Вземанията по тези изпълнителни листове се установява да
са заявени за принудително удовлетворяване посредством образуването на
изпълнително производство. Данните по делото еднозначно показват, че в рамките
на провежданото принудително изпълнение на съдебно признатите парични вземания
не е постигнато пълното им удовлетворяване, а напротив към момента на приключване
на устните състезания по спора от длъжника - З.Ж.С. в полза на „Б.П.Б.“ АД
продължават да се дължат суми в общ размер от 454 474,72 лв. Успоредно с
посоченото в подкрепа на иска си банката-ищец доказа и това, че длъжника й - З.Ж.С.
има качеството на едноличен собственик на капитала в дружество с ограничена
отговорност, а именно ответното такова. Освен това се установява и обстоятелството, че започналото
принудително изпълнение спрямо З.Ж.С. е насочено върху всички дялове формиращи
капитала на ответното търговско дружество. Това означава, че не е необходимо отправяне
на изявление от взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството.
Освен това по изрично искане на кредитора-ищец върху дяловете притежавани от
длъжника в капитала на „В.Т.“ ЕООД е наложен запор чрез изпращане на запорно
съобщение до Агенцията по вписвания - търговски регистър, като същата
изпълнителна мярка се констатира да е била надлежно вписана по предвидения в
чл. 517, ал. 1, изр.2 ГПК ред.
Едновременно с първата материална
предпоставка нужна за възникване на преобразуващото право по чл. 517, ал. 4 ГПК
се установява, че банката-ищец при проведена надлежна процедура е била овластена
от органа по изпълнението да поиска от съда прекратяване на „В.Т.“ ЕООД, в
което длъжникът – З.Ж.С. е едноличен собственик на капитала и притежава
всички дялове в това търговското дружество.
Другото върху което е съществено да
се акцентира при обсъждане възникването на материалното преобразуващо право по
чл. 517, ал. 4 ГПК в правната сфера на банката-ищец е това, че ответника е
страната носеща доказателствената тежест да установи, че вземанията на
взискателя /ищеца/ по изпълнително дело №
20188780400282 са били удовлетворени изцяло, било чрез плащане или пък чрез
реализацията на друг погасителен способ, в която хипотеза, чл. 517, ал. 4,
изр.3 ГПК предвижда отхвърляне на конститутивния иск. Натоварената с описаната
тежест на доказване страна не провежда подобно доказване, което да свидетелства
за осъществяване на погашения на материалното субективно право на парично
вземане, чиито носител се явява ищеца. Установеното по спора фактическо
положение не кореспондира на въведеното от ответника твърдение, че задълженията
му към банката-ищец са били напълно погасени и към момента нямало изискуеми
такива. Посоченото се отнася само за една част от съдебно признатите вземания в
полза на банката-ищец, за които действително се установява, че са били удовлетворени
от носителите на задълженията по тях в пределите на течащия изпълнителен
процес. Към 10.05.2018 г. обаче едноличния собственик на капитала на ответното
дружество - З.Ж.С. продължава да бъде
длъжник към ищеца за паричен дълг произтичащ от неизпълнени договори за кредит
в размер от общо 454 474,72 лв. Относно посочения размер отсъстват данни
за погасяване. Въздействие върху спорното материално право няма как да окаже и
откритото производство по несъстоятелност спрямо другия солидарен длъжник по
необслужения дълг към банката-ищец, а именно - „В.“ ЕООД. Провежданото
универсално принудително изпълнение спрямо това търговско дружество само по
себе си не достатъчно за да се приеме, че вземанията на банката са
удовлетворени. Ако в пределите на това производство се е стигнало до
осребряване на имущество на длъжника, като средствата получени от него са били
в размер достатъчен да покрие обсъждания дълг към банката и това е било сторено
чрез извършването и влизането в сила на изготвена сметка за разпределение, то
установяване на изложената поредица от юридически факти се носи от ответното
дружество, което не привежда доказателства в подобно направление и съдът няма
как да заключи, че такива факти са възникнали в правоотношенията между страните.
При така установеното фактическо и правно положение по
делото, съдът намира, че искът по чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на
ответното дружество е основателен и следва да бъде уважен. Прекратяването
следва да се впише служебно в Търговския регистър, след което да се извърши
производство по ликвидация на дружеството.
По разноските: С оглед изхода на делото и на основание
чл.
78, ал. 1 от ГПК, ищецът е субектът, в чиято ползва възниква право да
търси присъждане на разноски, като същия изрично настоява за това чрез
пълномощника си – юрк. Н., като ангажира по делото и списък изготвен по смисъла
на чл. 80 ГПК. В тази връзка сезираният съд преценявайки характера на
визираните в списъка разноски, намира, че същите се следват на ищеца, като
възлизат в размер на сумата от общо 380 лв., от които 80 лв. – за заплатена
държавна такса във връзка с разглеждането на предявения неоценяем иск и 300 лв.
– възнаграждение за юрисконсулт представлявал ищеца пред настоящата инстанция,
който размер съдът определя на основание чл. 79, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 517, ал. 4 ГПК – “В.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***– *******, ул. „****, представлявано от управителя
– З.Ж.С., по иск на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „*******“ № ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Решението подлежи на служебно вписване в Търговския регистър, на
основание чл. 517, ал. 4, изр. последно от ГПК. Препис от решението след
влизането му в сила да се изпрати на Агенцията по вписванията - Търговски
регистър за вписването му по партидата на дружеството и провеждане на процедура
по ликвидация.
СЪДИЯ :