Р Е Ш Е Н И Е №25
гр.Силистра, 25.04.2023 година
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година,в
състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ:Павлина Георгиева-Железова
Маргарита Славова
при
секретаря Виолина Рамова, с участието на прокурор при ОП-Силистра С.Г., като разгледа
докладваното от съдия М.Славова КАНД №16
по описа на съда за 2023г.,за да
се произнесе, взе предвид следното:
С
Решение №90/24.11.2022г., постановено по АНД №154/2021г.,Тутраканският районен
съд е потвърдил Наказателно
постановление №19-001228/18.06.2021г., издадено от Директора на Дирекция
”Инспекция по труда” гр.Силистра,с което на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на
труда (КТ), на „Мегаинвест-холд“ЕООД гр.Пловдив
(променено седалище в гр.София), е наложено административно наказание, по вид „имуществена
санкция”, в размер на 3 500 лева, за нарушение на чл.62 ал.1 КТ. Присъдил е
разноски в полза на административно-наказващия орган.
Производството
е образувано по касационна жалба на ”Мегаинвест-холд“
ЕООД гр.София, подадена чрез упълномощен представител адв.Ан.П. ***, с
искане да бъде отменено оспореното съдебно решение и, след решаване на спора по
същество от настоящата инстанция, да бъде отменено първоначално обжалваното наказателно
постановление или да бъде редуцирана санкцията до нормативния ѝ минимум
от 1 500 лева. Касационните оплаквания са сведени до твърдение, че съдът
бил допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, без
конкретизация в какво се е изразило същото, за да бъде проверено от настоящата
ин- станция.Доминират оплаквания, сочещи на довод за неправилно приложение на
материалния закон, базиран на твърдение за необоснованост на съдебния акт, като
същата (необоснованост) не може да бъде предмет на настоящия касационен контрол,
предвид изричната регламентация от чл.348 ал.1 НПК във връзка с чл.63в ЗАНН.Счита
се, че процесното нарушение на трудовото законодателство не било осъществено,защото
св.Д. нито е имал нужното техническо образование,нито реално е изпълнявал
функциите на „технически ръководител“ на строителния обект, поради което и
отношенията с него не били уредени като трудови.В този контекст се твърди,че
задължение за обезпечаване на строителството с технически ръководител било на
спечелилото обществената поръчка обединение “Дълбок път 2019“,чиито член е
касаторът, но с поет ангажимент за извършване на СМР,не и за други възложени
дейности.Възразява се и срещу изводите на съда относно приетите за съществуващи
отегчаващи отговорността му обстоятелства,поради което се настоява същите да
бъдат преразгледани и съответно, намален размера на наложената имуществена
санкция, в условията на алтернативност, само ако
съдът не уважи главното искане. Поради тези оплаквания се моли за отмяна на оспорения
съдебен акт и съответно, за отмяна на процесното пред ТРС наказателно
постановление,алтернативно -за намаляване на имуществената санкция до
нормативния минимум от 1 500 лева, съгласно чл.414 ал.3 от КТ.
Ответникът
по касация -Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Силистра, не се представлява и не депозира становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Силистра намира
обжалваното решение за законосъобразно.Дава заключение за неговото
потвърждаване с отхвърляне на касационната жалба.
Производството е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) АПК,във вр. с чл.63в ЗАНН.
Силистренският административен съд,след обсъждане на жалбата, доказателствата
по делото и становищата на страните, прие следното: Касационните основания,които са заявени и поддържани пред
настоящата инстанция са за допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и неправилно приложение на
материалния закон (чл.348 ал.1 т.1 и
т.2 НПК,вр.с чл.63в ЗАНН).Въведени са доводи за
необоснованост на съдебния акт, които не следва да бъдат обсъждат, защото не са
от кръга на нормираните касационни основания с чл.348 ал.1 т.1-т.3 НПК,по
изричното препращане от чл.63в ЗАНН. Настоящият състав не дължи служебно
произнасяне по общото твърдение за допуснато нарушение на съдопроизводствените
правила от ТРС,тъй като такова не е конкретизирано в процеса и по аргумент за
противното (рer argumentum
a contrario) от чл.218 АПК.При така релевираните касационни
доводи, проверката на обжалваното решение следва да се извърши на техния терен
и в параметрите от чл.218 ал.2 от АПК.
Спорът пред Тутраканския районен съд е бил съсредоточен
върху въпроса: работил ли е Д.П.Д.в периода: 01.06.2020г.-04.03.2021г. за
дружеството касатор, престирайки
своя труд като „технически ръководител“ на строителния обект, при
регламентирано времетраене на работната седмица, работния ден,вкл. обедна
почивка и почивни дни,или е бил ангажиран с извършване на конкретно посочена
работа в граждански договор от 01.08.2020г. (л.12 АНД/ТРС),без обвързаност с
работно време, трудова дисциплина и т.н.Съдът е дал категорично положителен
отговор,че св. Д. е полагал регулярно труд срещу заплащане,при договорени
елементи от кръга на посочените в чл.66 ал.1 КТ независимо, че не е притежавал
нужната квалификация за възложената му длъжност „технически
ръководител“,съгласно чл.163а ал.1-ал.4 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ).Ето защо е приел,че отношенията между него и „Мегаинвест-холд“ЕООД,
по повод предоставяне на работната му сила, е следвало да бъдат уредени
единствено като трудови,съгласно чл.1 ал.2 КТ, което в случая не е било
сторено.Нещо повече,специалният ЗУТ императивно задължава строителя да назначи
по трудов договор (друг способ е недопустим) технически правоспособни
лица,които да извършват техническото ръководство на строежа.Поради това е
приел, че касаторът, в работодателското му качество, е извършил нарушение на
чл.62 ал.1 КТ, за което съответно на закона, е ангажирана юридическата му
отговорност, в адекватен на тежестта на нарушението размер на наказанието.Спор
по фактите няма. Спорът е за тяхната интерпретация, а оттам и, за правото.
Съдът
е провел законосъобразно въззивното производство, при
съблюдаване на принципите от чл.13 и чл.14 НПК.Изслушал е в съдебно заседание актосъставителя
св.М.Г., св.М.Д. (присъствала при установяване на нарушението),св.М. М. (при
съставяне на АУАН),св.Д.П.Д.(по отношение на когото е установено нарушението на
чл.62 ал.1 КТ),както и свидетелите К.Ш.А.и А.Т.И. (изпълнявали трудова дейност на
строителния обект без писмен трудов договор),чиито показания е обсъдил ведно с
приетите писмени доказателства, която процесуална дейност, е гарантирала верността
на фактическите му изводи.ТРС е обсъдил извършената проверка от инспектори в ДИТ-Силистра
на 04.03. 2021г. на строителен обект:„Инженеринг- проектиране,СМР и авторски
надзор, за укрепване на напорен резервоар чрез реконструкция и изграждане на
напорна стена и част от улица „Дълбок път“ в гр.Тутракан“,изпълняван по силата
на договор за възлагане на обществена поръчка (т.е. с публични средства) и
изпълнител на строително-монтажните работи-„Мегаинвест-холд“ЕООД.
В хода на същата било установено,че св.Д. Д. изпълнявал трудова дейност от
името и в интерес на дружеството касатор, на длъжността
„технически ръководител“ на обекта.Съдът е обсъдил депозираната Декларация по
чл.402 ал.1 т.3 КТ (л.11 АНД/ТРС), попълнена и подписана от Д. П. Д.,видно от
която е, че същият работи на обекта от 01.06.2020г.,изпълнявайки длъжността
„технически ръководител“, при пет дневна работна седмица, с разпределение на
работното време от 08:00ч. до 17:00ч. и обедна почивка от 12:00ч. до 13:00ч.;с
почивни дни - събота и неделя и договорено месечно трудово възнаграждение в размер
на 1 200 лева. Формирал е извод за вярност на заключението на ответния по
касация административно-наказващ орган (АНО), че при така установените факти, св.Д.
през периода от 01.06.2020г. до 04.03.2021г.
(датата на проверката от ДИТ) е изпълнявал възложени му трудови задължения при
отсъствие на сключен трудов договор в предписаната задължителна писмена форма.
Районният съд
е приел, че сключеният на 01.08.2020г. граждански договор по реда на чл. 258-269 ЗЗД между „Мегаинвест-холд“ЕООД и св.Д.Д., всъщност свидетелства за възложените му функции на
технически ръководител на обекта,за което възложителят (касатор
в настоящото производство), на същата дата- 01.08.2020г., е подал уведомление
до Община Тутракан (възложител на обществената поръчка-л.13 АНД/ТРС), че посоченият
в Договора за обединение „Дълбок път 2019“, технически ръководител инж.Е.В.М.,била
с прекратен трудов договор,поради което техническият ръководител ще бъде Д. П. Д..Преценявайки
горните писмени доказателства в тяхната логическа връзка и последователност,ведно
с показанията на св.Д., съдът е изключил последните като недостоверен
доказателствен източник,тъй като ги е намерил в неразрешимо противоречие с
останалите доказателства по делото,вкл.писмени - изготвени и подписания от
същия св.Д.Д..
При тези фактически установявания, съответно
на закона, ТРС е приел, че в нарушение на чл.62 ал.1,във връзка с чл.1 ал.2 КТ,през
периода: 01.08.2020г.-04.03.21г., Д. П. Д.,е изпълнявал трудови задължения като
„технически ръководител“ на строителния обект,при липса на сключен писмен трудов
договор, съгласно регламентацията от посочените по-горе разпоредби на КТ. Установил
е,че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, обратно на оплакването в
касационната жалба.За безпротиворечиво доказани е намерил и останалите
съществени елементи на процесното трудово правоотношение, а именно - мястото на
работа; длъжността и характера на работата; договореното работно време;
продължителността на работния ден; уговореното трудово възнаграждение и др. от
чл.66 ал.1 КТ.Правилно е съобразил, че изпълняваната от св.Д. длъжност е правно
регламентирана с чл.163а ал.1 ЗУТ,за което той е нямал нужната техническа
правоспособност и въпреки което, с релевирания граждански договор от
01.08.2020г., касаторът му е възложил да я изпълнява. С това, от обективна
страна е осъществил процесното нарушение на чл.62 ал.1 КТ, независимо от
нарушаването и на императивната норма от ЗУТ.За стабилизиране на извода, свързан
с некредитиране на свидетелските показания на Д. П. Д., обосновано се е позовал
на презумтивната доказателствена сила на АУАН, съгласно
чл.416 ал.1 изр.2 КТ,след като правилно е приел,че актът за установяване на
административното нарушение е редовно съставен. Същата не е била оборена
посредством пълно насрещно доказване от настоящия касатор,поради
което основателно е обосновала крайния решаващ извод на съда. Постъпилият на
работа св.Д. на 01.06. 2020г.,а според уведомлението до Община гр.Тутракан и
като „технически ръководител“ от 01.08.2020г.,макар и без трудов договор,е бил
изцяло подчинен на установения от касатора в строителния обект режим на работа
и трудова дисциплина,вкл. на разпорежданията на управителя на „Мегаинвест-холд“ ЕООД,съгласно посоченото от него в
Декларацията по чл.402 ал.1 т.3 КТ. Следователно, напълно адекватен на
установените,чрез задълбочено обсъдените безпротиворечиви
доказателства,факти е изводът на въззивния съд,че Д.П.Д.е престирал
труд в интерес на дружеството касатор, срещу
заплащане.
В случая, в
отклонение от принципа от чл.24 ал.1 ЗАНН и съгласно изричния регламент от
чл.83 ЗАНН, е ангажирана обективната, безвиновна
отговорност на работодателя по смисъла на §1 т.1 ДР КТ, поради което е без
значение всякаква субективна аргументация за допуснатото нарушение на трудовото
законодателство.
Изцяло следва
да бъдат споделени мотивите на районния съд относно определеното по вид и
размер административно наказание, което попада в регистъра на нормативните
граници от чл.414 ал.3 КТ, клонящо към неговия минимум. Правилно са приложени
критериите от чл.27 ал.2 ЗАНН, гарантирайки постигането на целта от чл. 12 ЗАНН
(генералната и индивидуална превенции на наложеното наказание). Законосъобразно
съдът е отчел наличието на отегчаващи отговорността на санкционирания
работодател обстоятелства, както следва: продължителния период на престиране на труд, при условията на чл.1 ал.2 КТ, без
сключен писмен трудов договор, съгласно изискването на чл.62 ал.1 КТ;
назначаването на св.Д. на длъжност,чието изпълнение е свързано с повишен
риск,поради което и с нормативно определени задължителни изисквания за
притежавана техническа правоспособност от вида на регламентираната с чл.163а
ал.4 ЗУТ, каквато същият не притежава; упорството, с което е извършено и
поддържано релевираното административно нарушение,вкл. със заявяването пред
възложителя на обществената поръчка Община Тутракан,че едно неправоспособно
лице,с което няма сключен трудов договор,въпреки изискванията на чл. 163а ал.1 ЗУТ,е „технически ръководител“ на строителния обект. Отчел е като смекчаващо
отговорността обстоятелство -липсата на предходни наказания за нарушения от
процесния вид,но е съобразил категоричните данни от Протокол №ПР2107662 за
извършена проверка на 04.03.2021г.,за осъществени още две нарушения от същия
вид по отношение на работилите на обекта лица К.Ш.А.и А.Т.И.- изслушани от ТРС
като свидетели.При тези установявания законосъобразно е и заключението му за потвърждаване
на определеното от АНО наказание над нормативния минимум,при превес на
отегчаващите отговорността на дружеството обстоятелства, макар и под средния
размер на относително определените предели с чл. 414 ал.3 КТ (от 1500 лева до
15 000 лева).Като е стигнал до такъв именно краен извод относно
приложението на материалния закон,в сегмента на точната юридическа квалификация
на фактите и индивидуализацията на административното наказание, Тутраканският
районен съд е постановил законосъобразен акт.
Своевременно заявеното искане за
съдебни разноски от дружеството касатор е неоснователно
с оглед изхода на касационното производството, в контекста на чл.63д ЗАНН.Ответният
административно-наказващ орган не е заявил претенция за разноски, поради което
такива не следва да се присъждат.
Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира,че
обжалваното решение на ТРС е валидно и допустимо.Същото е постановено в
съответствие с установените факти по делото и със закона. Ето защо, следва да
бъде оставено в сила, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК,във връзка
с чл.63в ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№90/24.11.2022г., постановено по АНД №154 по описа за 2021 година на Тутраканския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.