№ 1792
гр. София, 20.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Частно гражданско дело № 20211110165399 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадена е молба с вх. № 4566/12.01.2022 г. от заявителя с искане за произнасяне на
съда по отношение на претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
в заповедното производство в размер на 60 лв.
Съдът намира искането за процесуално недопустимо по следните съображения:
Съгласно т. 7 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК:
„Разпоредбата на чл. 248 ГПК намира приложение в заповедното производство в хипотезата,
при която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски“, като в мотивите е
прието следното: „По въпроса за приложимостта на чл. 248 ГПК в заповедното
производство ОСГТК намира, че следва да бъдат разграничени хипотезата, при която
заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която
произнасянето му е погрешно, т.е. несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК, включително
когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на
такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.
413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта
за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е
непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл. 248 ГПК“.
В случая е издадена по делото Заповед № 20942/02.12.2021 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за част от вземанията по
заявлението, както и за държавна такса в размер на 48.05 лв., като съдът изрично е посочил
в нея защо не присъжда разноски за адвокатско възнаграждение. Следователно налице е
произнасяне на съда по искането на заявителя за разноски изобщо и в частност – за
адвокатско възнаграждение, и депозираната молба по естеството си представлява искане не
за допълване, а за изменение на издадената заповед в частта за разноските, което обаче е
недопустимо, тъй като заявителят е разполагал с възможността по чл. 413, ал. 1 ГПК да
подаде частна жалба срещу заповедта в частта за разноските.
1
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 4566/12.01.2022 г., подадена от
ФИРМА, за изменение в частта за разноските на Заповед № 20942/02.12.2021 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.
гр. д. № 65399/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 1-седмичен срок от
връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2