Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София,
27.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д. № 914 по описа за 2017г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Делото е върнато от САС с изрични указания за произнасяне по искането по
чл.248 ГПК съдържащо се във въззинта жалба от страна на Д. ЕООД и по молбата на
А.Л.Б. АД с искане по чл.250 ГПК.
Д. ЕООД
във въззивната жалба излага твърдения, че съдът неправилно е приел, че не са
представени доказателства за направени разноски за адв.възнаграждение, и не е съобразил че договора за правна защита и
съдействие отразява тяхното плащане. Те следва да се зачетат и след компенсация
на насрещните вземания размерът на разноските при уважен главен иск следва да
се възложат в тежест на ответника.
А.Л.Б.
АД в молбата по чл.250 ГПК е направил
няколко искания за допълване на съдебното решение. Моли съдът да се произнесе
по искът с пр.осн.чл.86 от ЗЗД досежно претенцията за законна лихва върху
присъдената сума за главницата по иска по чл.59 от ЗЗД от предявяването й. Твърди,
че искането е своевременно предявено и моли да се допълни решението досежно
него. Наред с това с мобата за допълване
се прави искане за произнасяне от страна на съда и по исковете предявени при
условията на евентуалност или това са исковете с пр.осн. чл.108 от ЗС и чл.82
вр. чл.79 от ЗЗД. Излага съображения, че доколкото уважения иск по чл.19,ал.3 ЗЗД е уважен под условия на осн.чл.362,ал.2 ГПК и в случай, че ответникът не
изпълни насрещното си задължение до съдебното решение ще бъде обезсилено,
поради което прави искане съдът да допълни решението и се произнесе и по
предявените от А.Л.Б. АД искове при условията на евентуалност, а именно
иск по чл.108 ЗС за предаване владението
на лекия автомобил и иск по чл. 82
вр.чл. 79 от ЗЗД за сумата от 20 100 лв. представляваща обезщетение за
вредите от намаляване цената на лекия автомобил, в едно със законната лихва от
предявяване на исковата молба и до окончателното изплащане на главницата по
този иск. Претендира в тази хипотеза да им се присъдят направените разноски
след прихващане на дължимите към другата страна или Д. ЕООД да им заплати разноски в размер на
5 810.87 лв.
Исканията
и на двамата молители са направени в законовите срокове и съответно са
допустими.
ПО
чл.247 ГПК на Д. ЕООД .
С
постановения по делото съдебен акт, а именно РЕШЕНИЕ № 183 от 28.01.2019г. съдът е осъдил Д. ЕООД да заплати на А.Л.Б. АД
разноски за проведеното съдебно производство в размер на 5 747.28 лв. след
извършено прихващане. Съдът констатира, че в мотивите на съдебния акт при
извършване на прихващането, не е посочил размера на дължимата сума за разноски,
а я е посочил само в мотивите. Касае се за фактическа гррешка, която на
осн.чл.247 ГПК съдът може и следва да отстрани служебно. В изричението „Двете
суми следва да се прихванат до размера на по-малката или ищецът следва да заплати на ответникът
разноски в размер на“ следва да се добави сумата от „ 5 747.28 лв. „
посочена в диспозитива.
ПО искането по чл.248 ГПК на Д. ЕООД .
В
мотивите по съдебния акт съдът е приел, че ищецът т.е. Д. ЕООД не е установил
направени разноски за заплащане на адв.възнаграждание, макар и да е
представляван от един адвокат по делото и не е включил тази сума в дължимата на
ищеца и прихваната с разноските на ищеца. По делото на стр.184 е представено пълномощно за адв.Т.,
представлявал ищеца по делото, като към същото е налице и договор за правна
помощ. В договора е вписано като договорено и заплатено адв.възнаграждение в
размер на 9 800 лв. Видно от изложеното в мотивите на съдебното решение
съдът не е съобразил това адв.възнаграждение, като е приел, че няма
доказателства да е реално изплатено.
Доколкото в договора за правна помощ е посочено, че сумата от 9 800
лв. е заплатена в брой, то съдът неправилно не го е взел в
предвид, при определяне на дължимите се от ищеца разноски. Следва исканото
изменение да бъде уважено като основателно. В този случай разноските на ищеца
възлизат в размера претендира от ищеца, така както е поискан със списъка, а
именно 15 610.87 лв.. В този случай
при прихващане на двете насрещни вземания на ищеца в размер на 15 610.87
лв. и на ответника в размер на 11 618.15 лв. двете се погасяват до
по-малки размер или този на ответника от 11 618.15 лв., или отава
задължение на ответника към ищеца за разноски за сумата от 3 992.72 лв. В
този смисъл искането по чл.248 от ГПК е основателно и решението в частта за
разноските следва да се измени, като се отмени присъждане на сумата от
5 747.28 от ищеца към ответникът, и ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 3 992.72 лв.
ПО искането по чл.250 ГПК на А.Л.Б. АД
:
Искът на ищецът Д. ЕООД по чл.19,ал.3 ЗЗД е уважен под условие и в
случай, че той заплати оставащата дължима сума от 16 308.63 лв./
незаплатени разноски за застраховки, данък и неустойки до крея на 2012г./
незаплатена в хода на действие на договора за Л.и до момента на изтичане на
неговия срок - т.е. в хипотезата на
чл.362 от ЗЗД.
Уважен е и насрещния иск на А.Л.Б.
АД като му е присъдено обезщетеие за направените от него без основание разходи
за застраховане и данък за автомобила, след изтичане договора за Л.или за
периода 2013-2016г. в общ размер от 15 868.25 лв. на осн.чл.59 от ЗЗД.
Съдът намира, искането за допълване на съдебното решение в частта досежно
законната лихва от подаване на отговора и по същество от предявяване на
насрещния иск за основателно. Действително законната лихва върху сумата от
15 868.25 лв. е посочена като петендирана в обстоятелствената част на съдебното решение, при посочване исканията
на страните. Налице е пропуск от страна на СГС да се произнесе по този
акцесорен иск и съдът следва да допълни решението си относно него. Изходът по
този акцесорен иск е обусловен от изходът по главния иск. След като е своевременно предявена
претенцията за законна лихва и иска за главницата е уважен изцяло, то и на
осн.чл.86 от ЗЗД се следва законната лихва от предявяване на тази претенция,
съответно от момента на предявяване на насрещния иск, до окончателното
заплащане на главницата, като обезщетение за забава при изплащане на дължимите
суми.. В този част искането за допълване е основателно и следва да се уважи,
като съдът присъди тази лихва от предявяване на насрещния иск без конкретен
размер, тъй като същата е определяема от съдебния изпълнител.
В случай, че ищецът не изпълни
задължението си по основни иск с пр.осн.чл.19,ал.3 ЗЗД и не заплати оставащата
дължима сума, то ответникът има право да поиска обезсилване на съдебното
решение, съгласно нормата на чл.362,ал.2 от ЗЗД . В този случай решението би
било обезсилено само частично, тъй като е налице предявена и уважена и
друга искова претенция с пр. осн.чл.59
от ЗЗД, която не е при условията на чл.362 от ГПК.
Исковете предявени при условията
на евентуалност се разглеждат и съдът се произнася по тях само ако главните
искове се отхвърлят, което в конкретния случай не е така. Действително не
е целесъобразно при обезсилване на главния иск да се започва
с ново съдебно производство, по искове които са предявени като евентуални, но
съдебната практика и законодателната уредба на съдебния процес по ГПК не
познава такава фигура, която се претендира за прилагане от страна на ответника
и молител по чл.250 ГПК, а именно съдебно решение, което да влиза в сила, ако определена негова част бъде обезсилена .
Би следвало една подобна хипотеза да
намери своето законодателно разрешение, за да може съдът да я прилага.
При наличие на произнасяне и уважаване на
главния иск не са налице предпоставки за произнасяне от страна на съда по
евентуално предявените искове, поради което искането за допълване на
постановеното по делото решение по чл.250 ГПК следва да се отхвърли като
неоснователно. Същото касае и
претенцията за разноски, свързана с тези искове.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
НА осн.чл.247 от ГПК ДОПУСКА
поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на Решение№ 183 от 28.01.2019г. постановено по
настоящото дело, като в изричение „„Двете суми следва да се прихванат до размера на
по-малката или ищецът следва да заплати
на ответникът разноски в размер на“ се добавя и следва да се чете сумата от „
5 747.28 лв.“
НА осн. чл.248 ГПК ИЗМЕНЯ Решение№
183 от 28.01.2019г. постановено по настоящото дело, както следва :
ОТМЕНЯ изцяло следния
диспозитив : “ ОСЪЖДА Д. ЕООД *** да заплати на „А.Л.Б.“ АД ***, сумата от 5 747.28 лева / пет хиляди седемстотин четиридесет и
седем лева и двадесет и осем стотинки/ разноски за настоящото съдебно
производство на осн.чл.78 ГПК, след извършено прихващане.“ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „А.Л.Б.“ АД *** да заплати на Д.
ЕООД *** сумата от 3 992.72 лв. / три хиляди деветстотин деветдесет и два
лева и седемдесет и две стотинки / разноски на осн.чл.78 от ГПК.
НА осн.чл250 ГПК
ДОПЪЛВА Решение№ 183 от 28.01.2019г.
постановено по настоящото дело, както следва :
ОСЪЖДА „Д.“
ЕООД *** да заплати на „А.Л.Б.“
АД ***, законната лихва върху сумата
от 15 868.25 лв. присъдена на осн.чл.59 от ЗЗД, от датата на предявяване
на насрещния иск – 07.12.2016г. и до окончателно изплащане на тази сума.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на А.Л.Б.
АД ЕИК *******по чл.250 ГПК за допълване на постановеното по делото решение
чрез произнасяне по евентуално предявените искове по чл.108 от ЗС за присъждане
предаване владението на лекия автомобил и чл.79 от ЗЗД за присъждане
обезщетение за претърпени вреди в размер на 20 100 лв. за намаляване на имуществото – обезценка на
лекия автомобил и присъждане на разноски във връзка с тези искове.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :