Решение по дело №34/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник сектор при Трето РУ при ОД на МВР – Пловдив, чрез процесуален представител юриск. П., против Решение № 1873/21.11.2023 г., постановено по АНД № 5405/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив (ПРС), II н.с., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 23-0438-000554/02.08.2023 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР – Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на В.И.В., ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 точки.

В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на закона и процесуалните правила - касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и се настоява за отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – В.И.В., чрез пълномощник адв. А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на производство пред ПРС е било НП № 23-0438-000554/02.08.2023 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР – Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на В., за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 точки.

НП е издадено въз основа на АУАН сер. GA № 617234/27.06.2023 г., съставен от З.Г.П.на длъжност инспектор при ОД на МВР – Пловдив, РУ 03 Пловдив, за това, че на 27.06.2023 г. в 10,51 часа в гр. Пловдив, по бул. „България“ на кръстовището с ул. „В. Левски“ с посока на движение от изток на запад, В. управлява лек автомобил марка „БМВ 530Д“ с рег. № ***, като извършва маневра обратен завой по бул. „България“ посока от запад на изток на неразрешаващ сигнал червен сигнал на светофарната уредба, с което е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – не съобразява поведението си със светлинните сигнали.

Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета от административнонаказващия орган и възпроизведена в оспореното пред районния съд НП.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, ПРС е приел, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, но от събраните доказателства не се установява по безспорен начин извършване от лицето на нарушението, за което е бил санкциониран. Мотивирано е, че безспорно излизането от кръстовището на управлявания от жалбоподателя лек автомобил е станало на забранителен – червен сигнал на светофарната уредба, което е било възприето от полицейските служители П. и в., надлежно отразено и в тяхната докладна записка, приложена по делото. Прието е обаче, че не е безспорно доказано, че навлизането на управлявания от жалбоподателя В. лек автомобил в кръстовището, е станало на забранителен сигнал. От една страна са отчетени показанията на свидетеля в., че три автомобила са направили обратен завой, преди автомобила на жалбоподателя, който е бил последен, на зелен сигнал, но е посочено, че същият излага показанията си едва след запознаване с предявения му АУАН, като свидетелят П. – актосъставител дори след запознаване със съдържанието на акта, заявява липса на ясни спомени относно посоченото в него нарушение. От друга страна е посочено, че показанията на свидетеля В. удостоверяват, че спирането за проверка е станало от полицейските служители след зоната на кръстовището, поради което и ПРС е достигнал до извод, че не може да бъде прието за безспорно доказано, че в конкретния случай жалбоподателят В. е извършил нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като не е съобразил поведението си със светлинните сигнали.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.

Противно на твърдяното в касационната жалба, всички доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За пълнота и с оглед наведените възражения в касационната жалба, следва да се посочи, че от страна на актосъставителя и свидетеля при съставяне на акта се сочи, че наказаното лице е преминало на червен светофар, а самото наказано лице и свидетелят В., който е пътувал с него – че навлизането в кръстовището е било на зелен светофар. Ясно е, че при липсата на каквито и да е други доказателства, не е възможно да се формира еднозначен и несъмнен извод, кое от двете твърдения на двамата участника в административнонаказателното производство е истинен. Правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, а на конкретно установени факти, обстоятелства и данни.

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 31 от ППЗДвП, за регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват светофари с по 3 светещи полета, с които се подават немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на светлината (какъвто е светофарът на процесното кръстовище). В конкретния казус обаче, както в АУАН и НП, така и в показанията на контролния орган, дадени в хода на първоинстанционното производство, липсва каквото и да е описание на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение (по смисъла на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН), за да е възможно да се формира някакъв обоснован извод, дали при управлението на автомобила, В. е навлязъл в кръстовище на зелена или жълта светлина и го е освободил на червена, където приложение би следвало да намери разпоредбата на чл. 31, ал. 7, т. 4 от ППЗДвП, съгласно която при подаване на жълт сигнал на кръстовище, водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят, или е навлязъл и преминал само на червена светлина. В тази насока следваше подробно да се опише къде е бил разположен управляваният от В. автомобил непосредствено преди да премине през кръстовището, когато светофарът е светнал червено – преди или след „стоп-линията“ (ако е имало такава) или преди или след линията, на която е поставен светофарът (ако е нямало „стоп-линия“). Тези именно съображения обосновават извода, че актът не е редовно съставен по смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, поради което няма придадената му отнапред материална доказателствена сила на съдържащите се в него констатации.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1873/21.11.2023 г., постановено по АНД № 5405/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II н.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

Председател:
Членове: