№ 727
гр. Варна , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на тридесет
и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Галина Чавдарова
Тони Кръстев
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20213100500037 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 284902/26.11.2020 г. на „Теленор България”
ЕАД, против Решение № 260989/2.11.2020 г., постановено по гр.д. № 6185/2020 г. по описа
на Варненски районен съд.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради противоречие с
материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа основно оплакване, че съдът в
нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснал събиране на своевременно
поискани доказателства – специални знания на вещи лица. Излага, че в деня преди
насроченото за 02.10.2020 г. от 13.30 ч. съдебно заседание е изпратил на електронния адрес
на ВРС молба-становище, в която е обективирал доказателственото си искане в
съответствие с разпределената в проекта за доклад поделото доказателствена тежест като
подържа, че поради недопускане от първоинстанционния съд на поисканите доказателствени
средства делото е останало неизяснено от фактическа страна, което е довело до
неправилност на обжалваното решение. Петитумът на жалбата е за отмяна на обжалваното
решение, уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна е подала отговор, с който оспорва
жалбата по подробно изложени съображения. Отправя до съда искане за потвърждаване на
решението на ВРС и присъждане на разноски.
1
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателства за платена държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Видно от приложените ч.гр.д. № 7411/2019 г. на Районен Съд – Варна и ч.гр.д. №
896/2019 г. на Районен Съд – Девня, на 16.05.2019 г. ищецът е подал срещу ответника
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. РС Девня е издал Заповед
№ 697/20.6.2019 г. за сумата 366,22 лв. – неплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 12.9.2017 г. в периода
12.9.2017 – 19.1.2018 г.; сумата 297,22 лева неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги, представляваща трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти за ползвания абонаментен пакет и сумата 44,52 лева – лихва за забава, както и
законната лихва до окончателното изплащане на вземанията. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което заповедният съд е
дал указания на заявителя за предявяване на иск относно вземането. Заявителят е уведомен
на 10.09.2019 г. Исковата молба е предадена на куриер на 10.10.2019 г., т.е. в преклузивния
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Видно от подадената от „Теленор България” ЕАД срещу Ю. Г. Н. искова молба, със
същата са предявени обективно съединени искове да бъде установено по реда на чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК съществуването на вземания на ищеца от ответницата в размер на
140,02 лева – незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* за
периода от 12.09.2017 г. до 19.01.2018 г. и 297,22 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 12.09.2017 г., както и да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищеца 226,20 лева – незаплатени лизингови вноски за периода от
м.1.2018 г. до м.08.2019 г. по договор за лизинг от 12.09.2017 г. за устройство Samsung
Galaxy J5 2017 Вlack, взето въз връзка с мобилен номер 0877/272908 с абонатен номер
*********.
Предявеният установителен иск е за част от вземанията, за които е издадена заповедта
за изпълнение. Същият е съединен с осъдителен иск, което е допустимо на общо основание
(така т. 11б на Тълкувателно решение № 4/2013 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
В становище преди първото поделото заседание уточнява, че сумата 297,22 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 12.09.2017 г. –
включва 3х30,99 лева за абонаментен план „Тотал“ за мобилен номер **********, или общо
92,97 лева по предложение първо от сключената между Теленор и КЗП спогодба от
2
12.01.2018 г., и сумата 204,25 лева по предложение второ от сключената между Теленор и
КЗП спогодба от 12.01.2018 г., представляваща получена от абоната отстъпка за лизингово
устройство описано в т. 7 от договора за мобилни услуги.
Постановеното от ВРС решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва
да бъде разгледана по същество.
По предмета на спора:
Ищецът твърди в исковата молба, че на 12.09.2017 г. е сключил с ответницата Ю.Н.
договор за мобилни услуги за мобилен номер **********, абонатен № *********, за срок 24
месеца при месечен абонамент 30,99 лева (програма „Тотал 30,99“), както и договор за
лизинг от същата дата, съгласно който предоставил на ответницата при преференциални
условия мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2017 Вlack на изплащане при уговорени 23
месечни лизингови вноски в размер на 11,31 лв. всяка. Твърди, че ответницата е ползвала
предоставените от ищеца мобилни услуги, като за периода 12.09.2017 г. до 19.1.2018 г.
ищецът издал фактура № *********/20.9.2017 г. за отчетен период на потребление 14.9.2017
– 19.9.2017 г., фактура № **********/20.10.2017 г. – за периода 20.09.2017 – 19.10.2017 г.,
фактура № **********/20.11.2017 г. – за периода 20.10.2017 – 19.11.2017 г., на обща
стойност 140,02 лв., които не били заплатени. Твърди се, че поради неизправността на
абоната мобилният оператор е прекратил едностранно договора с ответницата Ю.Н. и издал
фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в размер 663,44 лв., която
включва неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на
297,22 лв., цената, дължима за оставащите незаплатени лизингови вноски, в размер на
226,20 лв. и сума на потребените мобилни услуги в размер на 140,02 лв. Датата на
деактивация на процесния абонамент била 11.12.2017 г.
В подадения писмен отговор назначеният особен представител на ответницата е
възразил, че липсват доказателства, че процесният договор (без да се уточнява кой от
договорите) е подписан от ответницата и, че именно ответницата е потребила услугите, за
които се претендира плащане. Представените от ищеца доказателства са оспорени като
неотносими – не доказвали пряка връзка между ответницата услугите, за които се
претендира плащане.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед на оплакванията в жалбата за неправилно първоинстанционно решение
поради недопускане до събиране и неправилна преценка на събраните доказателства, спорът
е изцяло пренесен пред въззивния съд.
От събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че
между ищеца и ответницата са възникнали валидни облигационни правоотношения по
силата на договор за мобилни услуги от 12.09.2017 г. за мобилен номер **********,
3
абонатен № *********, и договор за лизинг от същата дата, за предоставяне на ответницата
за ползване мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2017 Вlack с право да придобие същото
при изтичане на срока на договора.
Автентичността на подписите на ответницата върху двата договора и съпътстващите
ги документи не са оспорени, поради което възраженията в отговора на исковата молба за
липса на доказателства, че именно Ю.Н. е подписала договорите и е потребител на
предоставените услугите са напълно безпочвени. В договора за мобилни услуги изрично са
посочени телефонния номер и номера на СИМ-картата, както и предоставеното мобилно
устройство, така както е описано и в договора за лизинг. Получаването на устройството е
потвърдено от абоната и в двата договора. Ползването на мобилни услуги от предоставения
на ответницата мобилен номер ********** се установява от представените към всяка
фактура справки за общо потребление, които по съдържание не са оспорени от ответната
страна. Същите очевидно се отнасят за предоставения на ответницата мобилен номер,
поради което възражението за липса на връзка между ответницата и предоставените услуги е
неоснователно. Следва да се отбележи, че ответницата като страна по договорите за
мобилни услуги и за лизинг е носител на правата и задълженията по тези договори и не е
материалноправно легитимирана да възразява, че не е ползвала предоставените мобилни
услуги, както и предоставения и мобилен апарат, след като не твърди, че мобилният
́
оператор по някакъв начин е възпрепятствал ползването на услугите от нея.
За установяване основанието и размера на претендираните вземания в
производството пред ВОС са изслушани и приети съдебно-счетоводна и съдебно-техническа
експертизи.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което не е оспорено от страните, и което съдът изцяло кредитира, дължимата
сума за месечен абонамент за периода 12.09.2017 - 19.01.2018г., предоставени от „Теленор
България" ЕАД на мобилен номер 0887/272908 е 90,74 лв. с ДДС. Стойността на
потребление, извън включеното в абонамента за периода 12.09.2017-19.02.2018г. е 4,04 лв. с
ДДС. По процесните фактури не е извършвано плащане към „Теленор България" ЕАД. В
издадените от ищеца за процесния период фактури са включени и вземания за падежирали
лизингови вноски за периода 12.09.2017г. – 19.01.2018г. – 45,24 лв.
Видно от исковата молба ищецът претендира сумата 140,02 лева – част от посочената
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение сума в размер на 366,22 лева, като
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги.
Видно от заключението на вещото лице, от тази сума само сумите 90,74 лв. и 4,04 лв. се
дължат на основание месечен абонамент и потребление. Останалата част от общия сбор
140,02 лева е за падежирали лизингови вноски. Претенция на последното основание за
процесния период септември – ноември 2018 г. не е заявена, поради което искът за тази сума
се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. Основателна е единствено претенцията за
4
сумата 94,78 лв. незаплатени месечен абонамент и потребление.
По отношение на установителния иск за заплащане на сумата 297,22 лв. – неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 12.09.2017 г., съдът намира
следното:
Ищецът твърди в исковата молба, че претенцията за неустойка включва сумата 77,46
лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор и 219,76 лева – неустойка за
предоставено на лизинг мобилно устройство при преференциални условия. В писмено
становище изменя претенциите, като твърди, че неустойката включва 92,97 лева по
предложение първо и сумата 204,25 лева по предложение второ от сключената между
Теленор и КЗП спогодба от 12.01.2018 г.
По отношение на първата сума, ищецът е посочил, че се касае за неустойка в размер
на три месечни абонамента в съответствие със сключена на 11.01.2018 г. между „Теленор
България“ и Комисията за защита на потребителите спогодба, съгласно която, в сила от
12.01.2018 г. максималният размер на дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на
ДМУ, не може да надвишава 3-кратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Видно от приетия като доказателство по делото договор за мобилни услуги от
12.09.2017 г., в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи (а) неустойка в размер на сумата от
стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на
договора и (б) в случаите, в които е предоставено устройство, и разликата между (i) цената
на предоставеното устройство без абонамент съгласно последната актуална ценова листа на
оператора към момента на прекратяване на договора и (ii) заплатената от потребителя цена
за устройството в брой или общата лизингова цена по договора за лизинг.
Спогодбата от 11.01.2018г. между „Теленор България“ и Комисията за защита на
потребителите е сключена след твърдяната от ищеца дата на деактивация на процесния
абонамент – 11.12.2017 г., поради което същата е неприложима към прекратеното от
оператора договорно правоотношение. Съобразно императивното изискване на чл. 411, ал.
2, т. 2 и т. 3 от ГПК, следва да бъде преценена валидността на клаузата от договора относно
условията, при които потребителят дължи неустойка и е определен нейния размер.
Уговорената неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга в размер на
всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му би довела до
резултат, мобилният оператор по прекратения договор да получи имуществена облага от
потребителя в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да
предоставя ползването на услугата по договора. Така уговорената неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия
услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост, което води до извод за
нищожност на уговорката, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3
5
ЗЗД. Същата е и неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Договорната клауза за неустойка не може да бъде заместена с
установеното, съгласно т.1.2 от спогодбата между КЗП и оператора поради липса на
законово основание за това. Ето защо искът за заплащане на неустойка за предсрочно
прекратяване на договора е неоснователен и ще се отхвърли.
По отношение на неустойката за предоставено на лизинг мобилно устройство при
преференциални условия, представляваща стойността на получена от абоната отстъпка за
лизинговото устройство описано в т. 7 от договора за мобилни услуги, ищецът не е
ангажирал каквито и да било доказателства, че е предоставил устройството на
преференциална цена. По делото не е представена последната актуална ценова листа на
оператора към момента на прекратяване на договора или въобще някаква ценова листа, от
която да се установи наличието на основание за начисляване на неустойката, както и нейния
размер. Още по-малко са налице данни клиентът да е бил информиран за размера на
отстъпката, респективно да се е съгласил с размера на неустойката. Ето защо и в тази си
част вторият установителен иск е неоснователен.
Осъдителният иск за заплащане на сумата от 226,20 лв. незаплатени лизингови
вноски е основателен.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, размерът на лизинговите вноски, дължими за устройство Samsung Galaxy J5
2017 Black взето във връзка с абонамента за мобилен номер 0877/272908 след месец януари
2018г. е 226,20 лв. Задължението се установява по несъмнен начин и от представения
договор за лизинг и включения в същия погасителен план. Не са налице данни ответницата
да е върнала устройството или да е заплатила дължимите суми. Същите са с настъпил падеж,
поради което са изискуеми.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза не съдържа констатации, които да
водят до различни правни изводи.
С оглед на горното, решението на ВРС следва да бъде частично отменено и по
отношение на ответницата да бъде установена дължимостта на част от сумите по исковете,
предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, както и да бъде осъдена да
заплати претендираната сума по осъдителния иск с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД
във вр. с чл. 344, ал. 2 от ТЗ.
С оглед изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на съдебно-
деловодни разноски за заповедното и исковото производства пред ВРС има въззивникът –
ищец съразмерно на уважената част от исковете. Направено е искане за присъждане на
разноски в заповедното производство в размер на 25 лева държавна такса и 180 лева
адвокатско възнаграждение или общо 205,00 лева, от които ще се присъдят 29,29 лева. В
6
производството пред ВРС се претендират разноски в размер на 125 лева държавна такса и
180 лева адвокатско възнаграждение, както и 322,88 лева депозит за особен представител
или общо 627,88 лева от които ще се присъдят 303,77 лева. Искане за присъждане на
разноски за въззивното производство не е направено, поради което съдът не дължи
произнасяне по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260989/2.11.2020 г., постановено по гр.д. № 6185/2020 г. по
описа на Варненски районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на „Теленор
България” ЕАД срещу Ю. Г. Н. с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено между страните съществуването на вземане на
ищеца от ответницата за сумата от 94,78 (деветдесет и четири 0,78) лева – незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* за периода от 12.09.2017 г. до
19.01.2018 г., за която е издадена Заповед 607/20.6.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 896/2019 г. по описа на РС Девня, както и в частта,
с която е отхвърлен предявения от „Теленор България” ЕАД срещу Ю. Г. Н. иск за осъждане
на ответницата да заплати на ищеца сумата от 226,20 лева (двеста двадесет и шест лева и
двадесет стотинки) – незаплатени лизингови вноски за периода от м. 01.2018 г. до м.08.2019
г. по договор за лизинг от 12.09.2017 г. за устройство Samsung Galaxy J5 2017 Вlack,
получено въз връзка с мобилен номер 0877/272908 с абонатен номер *********, на осн.
чл.79, ал. 1 от ЗЗД, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ю. Г. Н., ЕГН
**********, с адрес ***, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, ет. 8, ап. 22, сумата от 94,78 (деветдесет и четири
0,78) лева – незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* за
периода от 12.09.2017 г. до 19.01.2018 г., за която е издадена Заповед 607/20.6.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 896/2019 г. по описа на РС
Девня.
ОСЪЖДА Ю. Г. Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, ет. 8, ап. 22,
сумата от 226,20 лева (двеста двадесет и шест лева и двадесет стотинки) – незаплатени
лизингови вноски за периода от м. 01.2018 г. до м.08.2019 г. по договор за лизинг от
12.09.2017 г. за устройство Samsung Galaxy J5 2017 Вlack, получено въз връзка с мобилен
номер 0877/272908 с абонатен номер *********, на осн. чл.79, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Ю. Г. Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, ет. 8, ап. 22,
7
сумата от 29,29 лева сторени съдебно-деловодни разноски в производството по ч.гр.д.№
896/2019 г. по описа на РС Девня и сумата от 303,77 лева съдебно-деловодни разноски в
производството по гр.д. № 6185/2020 г. по описа на ВРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260989/2.11.2020 г., постановено по гр.д. № 6185/2020
г. по описа на Варненски районен съд в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал. 3 от ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8